Постинг
30.06.2017 18:05 -
Няколко бисера от старата българска поезия
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5514 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2017 21:54
Прочетен: 5514 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 30.06.2017 21:54
Копнеж
Ела да ме целунеш с устни,
солени от любов и сънища.
И голото ти тяло няка
се слее с пясъка горещ!
Отдай на вятъра косите си,
развени като златно знаме!
В очите ти зелени цяло
приижда светлото море.
Гали ме с пръстите на слънцето,
избягала от родна къща,
за да намериш в мен едно
стихотворение безкрайно!
За да съзрем в халюцинация
под небосвода на Созопол,
окичен с огньове на кораби,
заченатата дъщеря.
Б. Божилов, 1923 г.
..................
*********************************
Вечност
Обърнал гръб на прилива и фара,
мъжа се връща бавно на земята.
Изкачва се по уличката стара
и блъсва с две ръце вратата.
Жената писва, радостта дочула,
По дървените стъпала дотичва.
И дъха на пране и лавандула.
И става хубава като момиче.
Под мишницата му навряла чело,
тя мисли, че самото слънце я прегръща.
А той лежи на бялата постеля,
доволен, че не тътне, не пътува къщата.
Заспиват заедно. И месеца забожда
окото си в кревата им.
И тя сънува бъдните си рожби.
А той сънува пак водата.
И оня тънък скреж на пяната усеща,
полазил по прасците му корави.
И се върти в съня си.
И не му достига нещо -
закотвена за камъните, къщата не плава.
Играят пак вълните, пролетнозелени.
И свирят, свирят ветровете.
И пее - от бащите наследено -
пулсира под ребрата му
морето.
Събуждат се. Обагря ги зората,
през вехтото перде избила.
Под стъпките му се изнизват стъпалата.
И с него сякаш си отива
женската и сила.
Обърнал гръб на уличката стара,
сбогувал се на бързо със земята,
мъжа върви към лодките и фара.
И вик на гларуси подире му се мята....
Надя Кехлибарева, 1933 г.
......................
*******************************
Краят на юли
На юли стапя се небето.
Морето в юли се разтапя.
Бледнее фантастично светъл
трагично виолетов запад.
Смокините предлагат листи
на всяко весело момиче.
но всички те са оптимистки,
покрай морето се събличат
без предразсъдъци и плахост.
Защото краят е на юли.
Гърдите им сияят златни
като узрели малки дюли.
А дюлите в листата също
наливат сладострастно форми.
в напуснатите душни къщи
дъхът на есен се оформя
от самотата, и от тези
сияния в трагични гами.
Безмерен блясък на магнезий
гори огромен и безкраен.
Но скоро той ще се фиксира
в листата жълти на септември,
когато август заумира
по вечните закони древни.
Надменно, сякаш че в пиеса
от Шекспир, с блеснала рапира
по сцената ще шества есен
със сивия си смях безпирен.
Чудатост има ли в това, че
сега, в триумфа жълт на юли,
за есента си мислим в здрача,
пронизан с малки живи дюли?
Б.Божилов, 1923 г.
................
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб