Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2018 07:40 - Бачковският манастир
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 1819 Коментари: 3 Гласове:
16

Последна промяна: 15.05.2018 07:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Бачковският манастир е втория по големина манастир в България и един от трите ставропигиални манастири (другите два са Рилския и Троянския манастир). Основан е през 1083 от грузинеца Григорий Бакуриани, който е бил доместник на западните войски на византийския Император Алексий I Комнин. В началото манастира се развива като център на грузинското монашество и запазва грузинския си характер чак до края на ХІІ век. По това време там е създадена Петрицонската книжовна школа, чрез която се осъществяват връзките на Средновековна Грузия с Византийската империя. От ХІІІ век нататък Бачковският манастир е в границите ту на Византия, ту на България при владетелите Иванко, Калоян, деспот Алексий Слав, Иван Асен II и Константин Тих. През 1344 по време на гражданската война във Византия Станимашката област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван Александър от Анна Савойска заради борбата му против Йоан Кантакузин. Българският владетел обновява манастира и става негов ктитор. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364, когато османците го завладяват. След падането на Търновското царство през 1393 там е заточен Патриарх Евтимий, чиито мощи остават в обителта до ХІХ век. В края на ХVІ и началото на ХVІІ век Бачковският манастир е обновен и тогава са построени южното крило и сегашната манастирска църква "Св. Богородица". Със средствата на братя Чолакови през 30-те и 40-те години на ХІХ век започва ново разширение на манастира, като са построени сградите в южния двор и църквата "Св. Никола", чиито стенописи са дело на изтъкнатия български живописец Захари Зограф. През ХVІ и ХVІІ век в Бачковския манастир били създадени множество уникални творби на приложното изкуство. Това са сребърния обков на Евангелие от 1556, обков на Евангелие от 1636, Дискос от 1674, сребърна дарохранителница от 1637. Към богатата колекция от изящни метални предмети принадлежат Чаша за Водосвет от 1735, дарохранителница, украсена с емайл, обков за иконата "Св. Богородица" от ХVІІІ век, множество наръкавници и други атрибути на тържествените одежди, украсени с шевици от сърма. През ХІХ век Бачковският манастир се явява най-важният духовен център в областта, а от 1894 минава и под ведомството на българската Екзархия. Tук са погребани Екзарх Стефан, първият признат предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и патриарх Кирил, първият български патриарх след Св. Евтимий Търновски. Сегашният манастирски храм в Бачковския манастир "Св. Богородица"" е построен през 1604 върху основи на първоначалната бакурианова църква и по образец на Светогорските храмове. Иконостасът в църквата, датиран в началото на ХVІІ век е един от най-ранните по българските земи. Църквата е изографисана през 1643, но през 1850 стенописите в долната част на храма са подновени от Моско Одринчанин и така са закрити по-старите рисунки от средата на ХVІІ век. Тук може да се видят ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и сина му Константин, старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, "Успение на Св. Ефрем Сирин". В манастирския храм на Бачковския манастир се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на манастира през 1311 от двама грузински пътешественици - Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е "прелетяла" от един грузински манастир и е "кацнала" в местността "Клувията". От там монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден те я "отвеждат" с литийно шествие до старото ѝ място и отслужват молебен. Освен основния храм, Бачковският манастир разполага и с още две по-малки църкви: "Св. Архангели", датирана в ХІІ – ХІІІ век и "Св. Никола", строена в периода 1834 – 1837. Те впечатляват със запазените си стенописи от 1841, дело на известния майстор Захари Зограф, който за първи път прави и свой стенописен автопортрет. Заслужава внимание композицията "Страшният съд", в която той поставя в ада всички търговци, чорбаджии и висши духовни лица. От началото на ХVІІ век е трапезарията в Бачковския манастир, в която е запазена оригиналната мраморна маса от 1601. През 1643 трапезарията е украсена със стенописи, като освен "Страшният съд" и фигурите на монаси, тук намираме сцени с изображения на седемте вселенски събора и песнопенията в чест на Богородица, известни като "Богородичен акатист". В свода се разгръща композицията "Дървото Йесеево", в чиято основа са изписани образите на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген. В средата на ХІХ век известният живописец Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир, включваща образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Представени са и параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват и до днес. На 300 m източно от централния комплекс на Бачковския манастир се намира Костницата, която е единствената сграда, запазена от първоначалния облик на манастира. Тя датира от ХІ – ХІІ век и представлява двуетажна еднокорабна църква – гробница с полуцилиндричен свод и притвор. Стенописите в Костницата са дело на грузинеца Йоан Ивиропулос и са между най-ценните живописни ансамбли от ХІ – ХІІ век. В наоса на горния етаж са поместени изображения на Богородица с двама архангели, сцени от цикъла на "Празниците" и Причастие на апостолите" и образи на монаси, сред които са светците Георги и Евтимий Светогорци и Иларион Ивер. На долния етаж в апсидата е нарисувана изразителна група "Дейсис", а на западната стена е разположена композицията "Видението на пророк Йезекиил". По стените и свода на предверието е разположена темата "Страшният съд". На северната стена, вероятно малко по-късно, са били нарисувани портретите на ктиторите Григорий и Апасий и на още две двойки ктитори-монаси. През ХІV век българският цар Иван Александър ремонтира Костницата и в предверието на вторият етаж е разположен негов ктиторски портрет. В Бачковския манастир са запазени и забележителни произведения на приложните изкуства – великолепни църковни утвари, обков на ръкописни книги, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други в църковния историко-археологически музей в София. През 30-те години на ХХ век в манастира е открито истинско богатство: 103 ръкописа и 252 старопечатни книги.

image

image

image

image

image

image




Гласувай:
16


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Прекрасен манастир.
15.05.2018 07:59
Била съм много пъти. И аз така знам за иконата.
цитирай
2. laval - За трите
16.05.2018 23:44
български чудодейни икони съм писал в друг постинг.
цитирай
3. koko51 - И докога тези митове и легенди за Бачково???
07.11.2018 21:06
Григор Бакуариани, изписвал се в моливдовули Григор Пакуриан не е бил грузинец, защото през средновековието или поне до XII в. е нямало такъв етноним. Той пише, че е от стар иверийски или иверски род, за да укрие факта, че е арменец и син на „българския” княз Алусиан, но е византиец, при това висш служител. Чрез или посредством Бачковския манастир не може да са били осъществявани никакви контакти на Средновековна Грузия с Византия, защото не е същестувала такава държава, наречена „Средвновековна Грузия”, а Иверийската църква е преминала на подчинение към Константинополската. Плюс това ктиторът Григор Бакуриан, хайде поне така да го наричаме, защото не е бил руснак, е подчинил Манастира Петрицион на Йерусалимския патриархат. Не е имал никакви взаимоотношения нито с константинополския патриах, нито с грузинския католикосат. Едва след години тук идват прогонени от Магнаура иверийци и след няколко десетилетия те се преселват в Иверия, където разпространяват идеите и концепциите на братството, наричани общо и доста неточно неоплатонически. Цар Иван Александър не е бил ктитор на манастира, нито на Констницата. Патриарх Евтимий не е бил заточен и не е починал там. Името на патриарх Евтимий е това на йерусалимския патриарх, който го е осветил, подписал устава и станал настойник на манастира и паството!!! Чак до 1894 г. манастирът е принадлежал на Константинопол, но нечестно, в разрез с устава му! Дотогава нито българи, нито дори гърци са могли да стъпят в него!!!
Не зная защо сте се захванали с нас – арменците, но много неща не са ви ясни! А източниците ви са предимно манипулативни. И всяка история, написана в стил „Краткия курс на КПСС” е безпределно невярна, неточна и дезинформираща! Посетете страница „Арменско-български културно информационен офис” във Фейсбук и се убедете, ако искате!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4098953
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21960