2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
източникът на злото
какво е "първородния грях"?
първичен ум
Злото е човешка дефиниция и човешко дело. Злото е негативното поведение на примитивния човек. Човешкото зло извира от ниските нива на себевладеене и осъзнатост. Ние хората имаме разум и самосъзнание. Нашите действия - положителни или негативни - създават доброто и злото. Ние можем да премахнем злото в света, като го премахнем от самите себе си. Заедно можем всичко. Можем да изменим облика на нашия свят радикално. Духът на времето живее в нас.
Религиозният Бог е Бог на слепите. Хората са господари на собствената си съдба. Сами имат отговорността да я насочват в пътищата на човешкия разум и осъзнатостта.
"Най-грозният му (на човека) грях е несъзнателността, т.е. когато
човек живее в ареала на първичните - мрачни и его-центрични - нива на съзнание,
несъзнателността, на която робуват с най-голямо страхопочитание дори ония,
които би трябвало да служат за учители и образци на обикновения човек."
Карл Г. Юнг
Концепциите за "изгубеното съвършенство" и за отминали "златни епохи" не са "историческа памет", а културни мотиватори. Тези легенди и притчи са писани за да поучат хората и да им послужат като "морални показатели". Те са своеобразни мотиватори за създаване на стремеж към усъвършенстване, така, че да "се върне изгубеното". В пророчествата ли се съдържа "спасението на човечеството"? Какъв е пътя към бъдещия свят на "нова златна епоха"?
Разгледахме обзорно някои основни причини за сформирането на митологичните представи свързани с "изгубеното съвършенство". Установихме, че в действителност хората в миналото никога не са били по-добри, нито в морално, нито в цивилизационно, нито в културно отношение. Може да се каже, че
концепциите за минали периоди на "хармония и благоденствие" са колективна мечта, проектирана в миналото с цел да послужи като мотиватор за настоящето. В действителност, "изгубената Златна Епоха" на човечеството все още не е била.Хората винаги са били водени от алчност, себелюбие, егоизъм, омраза, лицемерие, подлост, неискреност, цинизъм, разврат и жестокост, точно така, както тези човешки качества присъстват в културата на хората днес. В човешките цивилизации от самото начало е имало несправедливост и страдание, социални неравенства, войни и раздори. Раздори и конфликти, в основата на които стоят най-вече въпросните "човешки качества" и ниски нива на осъзнатост.
Хората (най-малко) от 2000 години насам смятат, че живеят на прага на апокалипсиса - в края на историческото време - когато нещо повратно ще се случи и ще спаси човечеството от духовния и морален упадък. Много хора вярват в това и днес. Хората чакат нещо изключително повратно в нашата история, нещо което да постави началото на бленуваната Златна Епоха. Религиите очакват завръщането на своите месии, "страшен съд", "второ пришествие", "божествена намеса", която ще избави човечеството от "греха" и ще вътвори справедливост.
Хората все искат да бъдат спасени. Спасени от какво? От "дявола и злото" биха отвърнали някои. В действителност, обаче, хората търсят спасение от самите себе си. От собствената си неосъзнатост. Обективно погледнато, от къде идва злото в света? Природата не е зла, нито животните, нито стихиите. Реалността не е човек и не споделя нашите човешки дефиниции.
Алдус Хъксли
Злото в света идва главно от примитивното човешко поведение - от неосъзнатите, безотговорни, безскрупулни и жестоки човешки действия. Това е и дълбоката ирония в този колективен вопъл за спасение - хората търсим спасение от самите себе си, от собствените си несъвършенства и от мрака в нас самите.
Не от спасител имаме нужда, а от осъзнаване. От истинска културна еволюция. Спасителят на човечеството спи във всеки един човек. В теб и в мен.
От стари времена, религиите дават упование и надежда на страдащите и подтиснатите, чрез вярата в месии и спасители. Хората се уповават на старите пророчества и чакат пасивно "света да стане по-добър". Истината е, че трябва сами да се спасим. Бъдещето не е фиксирано, то е информационен потенциал и може да бъде всичко. Всичко е възможно. Всичко зависи от нашите действия или бездействия.
Добре е най-накрая да осъзнаем обективната ситуация, че божества в огнени каляски има само в мистичното ни въображение. И ако искаме да променим света, обществата си и бъдещето си, трябва да помогнем сами на себе си. Всички заедно да се вземем в ръце и да започнем съзнателно да създаваме съдбата си, като активни творци, а не като пасивни наблюдатели. И най-същественото в този процес е да променим самите себе си. Да се развиваме и усъвършенстваме, вътрешно, личностно и душевно, така, че това вътрешно усъвършенстване - като осъзната, насочена еволюция - да рефлектира в нашия свят навън. Така, че вътрешното да стане като външното и обратното. Нашето спасение ни е в собствените ни ръце.
Религията не е "дар от Боговете". Тя е плод на човешката душа. "Изгубеното съвършенство" е бъдещ потенциал - няма го в миналото, но се съдържа в бъдещето.
Пророчествата са мотиватори, не са прогнози.
Пророчествата са за да ги сбъдваме.
Ако намерим необходимата воля и колективно усилие.
Златната Епоха не е зад гърба ни, тя предстои.