Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2011 15:10 - ДЖАНИ - Част 2
Автор: djani Категория: Изкуство   
Прочетен: 1793 Коментари: 1 Гласове:
3



- 9 -

 

        Беше през лятото преди две години. Пак ден от уикенда – не си спомняше събота или неделя. Наскоро се бе пенсионирал и още не ходеше на работа. Нямаше никой в къщи. Големият син бе на смяна. Сутринта Джани се бе запилял с приятели да карат мотори по Франгенските баири. Късно след обед беше се върнал от вилата, където имаше майстор, с когото полагаха някаква теракота. Беше се опънал на дивана и придрямваше. В просъница чу, че се отваря вратата на коридора. По стъпките позна, че е малкия. Излезе да го посрещне. Погледна го и се сепна. Целият бе изподран. Тънкото му яке висеше на парцали. Долницата на анцуга  му също бе съдрана. Целият бе издраскан и по тениската бяха избили кървави петна. Ръцете, лицето, откритите части от тялото бяха в кървави резки.

-   Какво стана? – попита го баща му, въпреки че се досещаше, какво се е случило.

- Не виждаш ли. Паднах с мотора. Моля те, пали колата и да идем на вилата за ремаркето. Хондата остана в една нива. Здрава е, но се повреди запалването и трябва да я приберем.

- Първо да се измиеш, да дезинфекцираме раните и преди да се е прибрала майка ти да вървим.

       След четвърт час отидоха до вилата, закачиха ремаркето към колата и отидоха до злополучното място. Чакаше го приятеля му Мони, подпрял „Сузукито” си под сянката на едно дърво.

        С професионален поглед бащата огледа пътя и попита как се е случило. Надбягвали се, и на завоя, който е добре познат на Мони, е форсирал след излизане от дъгата, а Джани е натиснал газта предварително, още преди влизане в завоя и излетял в нивата. Скоростта е била около 100 км.  Хондата се е пързаляла  в ожъната нива и бе полегнала на около 40-50 м. от пътя. Именно в стърнището синът му се беше охлузил жестоко. Само на около 30 м. по-надолу от мястото, където моторът бе излетял встрани от пътя, имаше горичка от дебелостволи дървета. Прецени, че ако бе излетял секунда по – късно, синът му щеше да се размаже в тях. Бащата изпъшка и каза през зъби:

- Благодари се на съдбата и на ангела си хранител. Пърхал е някъде наблизо  над теб и те е спасил от сигурна смърт.

Усещаше, че и малкият е извън кожата си от левашкото си изпълнение и реши да не го дразни повече. Тримата натовариха мотоциклета на ремаркето, като го привързаха с въже, за да не се изхлузи. За кутсуз, след около километър се пукна гумата на ремаркето.  Имаха в багажника резервна гума с джанта и след около половин час забавяне, прибраха мотоциклета на платения паркинг.

Вечерта имаше разправия с майка му, но бащата естествено премълча точно какво е видял и омаловажиха случая, като го сведоха само до ожулванията.

Имаше и втори сакатлък със сегашния  мотоциклет тип „Харлей” - тежката „Ямаха-макс”. Беше преди няколко месеца, през есента. Току що бе продал червената резачка „Хонда” и купи този тежък мотоциклет, който не отговаряше на фигурата и килограмите му. Бе тромав и тежък, независимо от голямата мощност, набираше по - бавно скорост и бе рисков при изпреварване. Именно тогава беше паднал втори път с него, излизайки от черен път на асфалтиран, като гумите бяха превъртели в пясъка и при падането беше лошо затиснат и контузен. Куцаше цял месец и раната на крака му трудно зарасна.

Майката често му правеше сцени и го молеше да приключи вече с моторите. Дойде есента и зимата и остави временно мотора и се прехвърли изцяло на колата. Именно тогава майка му  направи тежка аритмия, като пулса и падаше до 25-30 удара в минута и това наложи да и се постави пейсмейкър. Тогава излезе на мода Пауло Куелю и всички интелектуалци и най-вече псевдо такива го четяха и коментираха. Бащата намери в Интернет пакет от основните му произведения в сайта „читанка.бг”. Когато прочете на компютъра си „Алхимикът”, направи му силно впечатление фразата: „Това, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път”.

Обхвана го някакво чувство на предопределеност  и предизвестеност на това, което може би предстоеше да се случи. С ужас си припомни, че преди около 2 седмици бе сънувал кошмар. Ковчег насред хола, в който лежеше Джани със запалена свещ в пръстите на скръстените си ръце. Събуди се мигновенно и скочи като ужилен, като едва не удари с лакът спящата до него съпруга. В просъница тя го попита какво има, а той и каза, че е получил крампа и се опитва да раздвижи схванатия си крак.

Отпусна рамене и самотен в пустия коридор на болницата зарида тихо и неутешимо. Сви се в поза на ембрион и задряма изнемощял на кушетката пред вратата на ОАРИЛ.

 

-         10 –

 

След излизането си от кома повечето хора, преминали през нея твърдят, че чуват абсолютно всичко, което се говори около тях. Че имат желанието да говорят, да станат, но не могат да преодолеят тази насилствена кататония. Не са в състояние да помръднат и най-малкото мускулче, а камо ли да раздвижат тялото си и дори да трепнат с клепачи..

       В това състояние, някъде дълбоко в себе си Джани се почувства като „спящата красавица” от приказките и вътрешно се усмихна. А  как му се искаше да отговори на баща си, да му обясни, какво е станало, да го утеши. Като през пластова вода дочуваше тихите стенания на приятелката си, която спеше упоена през едно легло. Чувстваше огромна вина и мислено искаше прошката и. През все още будното му съзнание преминаваха сцени от близките часове...

         Предната вечер беше на работа нощна смяна. За разлика от други вечери, смяната премина относително спокойно. Приятеля му Мони, другият мотоциклетист в ТЕЦ –а, беше също дежурен в съседния цех и след полунощ се отби  на раздумка. Няколко години по-възрастен от него и женен с две деца и той бе луд на тема мотори. Но не одобряваше избора на последния му мотоциклет. Каза му, че това тромаво прасе е типично за американски рокер, тежащ над 100 кг. А той с неговите 70, винаги може да бъде изхвърлен, като на състезанията по обяздване на бикове. Както винаги основната тема беше за съкращенията, които тревожеха всички. След приватизацията на електроцентралата, политиката на новия чуждестранен собственик бе на редуциране в най-висока степен на производствения персонал и съкращаване на излишните според него звена. Така си отидоха хората от ведомствения стол, транспорта, по-голяма част от ремонтния и складов персонал, и раздутата администрация, за която особено не съжаляваха. Все повече наети хора от външни фирми срещу неколкократно по-ниски възнаграждения поемаха значителна част от  работата на титулярните работници и скоро други колеги ги последваха на борсата.  На мястото на излезлите в пенсия не се назначаваха нови работници. Процеса напредваше неумолимо и започна вече изрязването на живо месо. Съкращаваше се и експлоатационния персонал, което вече заплашваше сигурността и безопасността на производствения процес. От щатния персонал за 2-3 години остана около четвърт. Зад фасадата на така жадуваната демокрация, вече прозираше озъбеното лице на дивия капитализъм.

         Най-куриозното беше, че машите в ръцете на чужденците бяха родните „Киряк Стефчовци” от администрацията, които след като свършеха „мръсната работа”, биваха често изхвърляни като употребени памперси. Естествено „морковът” бе високите им заплати и привилегиите. Както би казал Шерлок – „Елементарно, Уотсън”  и тези плитки хватки бяха разбираеми за всеки средно интелигентен човек, но се коментираха тихомълком и предизвикваха безсилен гняв.

         Между другото сподели с Мони, че има проблеми със спирачките на автомобила си „Мазда-323”. Той му обеща, че при следващата почивка ще ги отремонтират в гаража на негов приятел и го посъветва временно да не кара колата.

         Неусетно наближи края на работното време. Призори се окъпа, остави в шкафчето си работните дрехи и се преоблече. Излезе на спирката и скоро служебния автобус „Хюндай” с логото на фирмата им ги понесе към събуждащия се град. През нощта бе валял дъжд, но слънцето светеше ярко и бързо изсушаваше мокрия асфалт.

 

-         11 –

 

Джани отключи вратата на апартамента им и в коридора, както винаги го посрещна майка му. С годините това бе станало привичен ритуал. Преди него и тя работеше на смени в същите заводи, като математик в изчислителния център. Помнеше как с брат си като малки излизаха да я посрещат дори на спирката и нетърпеливо ровеха в чантата и за някоя вафла или шоколад. Сега работника в къщи беше той и ритуала бе в негова чест. Почти винаги носеше полагаемото кисело мляко и част или всичката суха храна, която вечер раздаваха на смените. Обикновенно се провикваше „Хайде на манджата” и оставяше в коридора торбичката с книжния пакет. След това влизаше в спалнята, мотаеше се няколко минути и лягаше да спи. Заспиваше  почти моментално и се събуждаше около четири, пет след обед.

И днес се повтори същото. Разбра, че баща му не е в къщи, въпреки че е събота. От как се пенсионира не го свърташе и все нещо правеше на вилата. Майка му го целуна по бузата и се прибра в кухнята. От седмица и повече не бе „разтривал”, както обичаше да казва „Ямахата” си. Реши да прескочи до близкия паркинг и да докара пред входа на блока им мотора. Пазача от будката на бариерата му кимна свойски и той след малко бавно и малко церемониално мина през портала с лъщящия на яркото слънце скъпарски мотор, изпратен завистливо с поглед от двама-трима младежи, които се мотаеха там.   

Прибра се около десет часа и скоро заспа. Тъкмо се бе унесъл и около обяд мобилния му телефон иззвъня. Обикновенно майка му тихомълком го прибираше в коридора, от където не се чуваше, за да не го смущават. Приятелите му бяха безцеремонни и не се съобразяваха с това, че работи на смени. Да го бе направила и сега…

Обаждаше се Галя, бившата му приятелка, вече женена и с малко дете. По ирония, въпреки няколкогодишната им предишна връзка, запазиха добри приятелски взаимоотношения. Дори след женитбата, може би напук от нейна страна с най-добрия му приятел Ники. Родителите и живееха в същия блок и често Джани я придружаваше в разходките и с количката на малката и дъщеря в сенчестите околоблокови пространства на тихия им квартал. Както и Ники младата новоизпечена докторка беше запалена рокерка и имаше собствен мотор и екипировка. Но след раждането на детето, властната и майка изрично и бе забранила да се качва на него и той събираше прах под навеса на къщата им..

Нежното и гласче изчуролика, че камиона на Ники се е повредил в съседния на около 40 км приморски градец и чака монтьори от фирмата, за да го оправят. За да не скучаят ги кани на кафе и да се разходят. Въпреки изминалите години, той не беше преболедувал  напълно раздялата им и все още имаше тръпка към нея. Каза и че има проблеми със спирачките на „Маздата” и ако толкова настоява, „Ямахата” е пред блока и може да отидат с нея. Тя се разпищя от възторг и каза, че е съгласна, въпреки че и тя имаше собствена кола. Като остави детето на баба си, ще му се обади и ще го чака.

След този разговор не можа повече да заспи. Стана, отиде в банята, изми си очите и зачака. В къщи нямаше никой и това беше още по - добре. Обикновенно майка му като видеше, че взема каската от гардеробчето в коридора, дълго му опяваше да внимава, да кара бавно и да се пази. След около половин час  телефона му иззвъня отново. Галя вече го чакаше.

 

-         12 –

 

 

      В обърканoтo от кръвоизлива в мозъка съзнание на Джани изплуваха картини от рокерски случки, сбирки и събори. Въпреки, че се отнасяше с лека насмешка и не вземаше насериозно братството с афинитета му към бирата, концентратите, хард рока, леката дрога и разбира се мацките, все пак имаше нещо много интимно и дори мъжкарско, което  ги правеше симпатични, като големи деца, които лудо играеха и често чупеха скъпите си играчки, а понякога и главите си.  Много от тях сложили марковата каска, пуснали гордо брада и дълги коси над яките рокерски кожи, яхнали расови мотори, караха гордо между колите в големия град. Позната гледка, нали?

         Когато цялата банда е на шосето, често въпросния браток  троши колите на обикновения човечец само защото го е засякал, свирнал или просто не му е направил път. Но Джани си мислеше, че не това е начина да се издига в култ рокера, защото хората заедно със страха, почитанието и възхищението, ще започнат да изпитват и дива омраза към всеки един моторист на улицата, нещо което никой не искаше да стане.

        Истина е, че некадърни шофьори изтрепаха сума моторджии. Ако става въпрос за два автомобила, грешката обикновено води най-много до някоя смачкана тенекия или строшен мигач. Обаче ако засечеш моторджия докато те изпреварва и го изхвърлиш от пътя, можеш да го убиеш като нищо! Поне трима негови познати загинаха след като тръгват да изпреварват някоя трошка, която се движи с 60 км/час, изнасят се и дават мигач, и точно тогава селянинът му със селянин върти пълен ляв! И какво да го правиш такъв? Нали ще го глобят петдесет лева и утре пак ще бъде на пътя тоя убиец? Трепане за такива!
       Не искаше да ги разбират погрешно, той самият е изключително коректен на пътя, независимо на колко колела е в момента. Но има едно основно правило - ПАЗИ МОТОРДЖИЯТА! Той е много по-уязвим от този в автомобила, няма колани и ламарини да го пазят. Затова като си зад волана, трябва да внимаваш за него И като се размажа на радиатора му, после какво ме грее, че не аз, а той бил виновен?
       Спомни си, че лично дължи живота си на един кон. Веднъж изпреварваше една каруца с предишното си „Кавасаки” и оня селянин изведнъж реши да влезе в един черен път отляво. Направо щеше да строши врата на коня с юздата, обаче животното явно имаше повече акъл от него, дали чу мотора или просто го усети че идва, с все сили се теглеше надясно и му остави един метър да мине. А беше с над 140, едва успя да спре на 200 метра и не можа да пусна стойката на мотора, така му трепереха краката. Не го беше бил оня селяндур, само го напсува яко, ама как иначе? Тия  дървеняци само от това разбират!

         Веднъж бяха двамата моторджии, той караше след Ники, който  тръгна да изпреварва един бус, а оня точно в този момент без да даде мигач се изнася в ляво - заобикаля някаква каруца! Изхвърли приятеля му на банкета, добре, че нямаше дървета... Та ние се изравняваме с тоя темерут и му правим знаци да спре, обаче нашия се заключи и само се хили и си кара. Добре, обаче го хвана бариерата на един прелез и на него нещо му помръкна усмивката... Почти сто килиграмовия ми приятел си подпря мотора, отиде до буса, откърши му лявото огледало и му го подаде през прозореца с въпроса "За какво ти е това огледало бе, чукундур?". Оня гледаше като препикано мушкато и никой от опашката на бариерата не се обади да го защитава.

         Естествено братството си имаше и много опоненти, Някои им бяха яли попарата и със злоба пишеха по форумите в Интернет. Пазеше на компютъра си един „бисер” и колкото пъти го прочетеше се заливаше от смях:

„Абе сдухльовци шибани. Вие като ходите на рокерски събори май напоследък помежду си се ебавате. Кво става, май гаджетата не се лепят вече за потните ви мазни задници. Кво да правиш, така е. Дойде им и на тях акъла, само вашия не дойде. Кво става, напечатахте ли си некролозите, не ги размножавайте много, щото тъпанарите не ги жалят хич. Как е, чувствате ли се волни птици още, или май и шибаните ви родители спряха да снасят за бензин. Кво да правиш рецесия братко, а при рецесия шибаняците като вас първи закъсват. Ма нещо много големи цоцолани напоследък возите, да не сте сключили шефство с "Мис Макси-шоу" да ви еба мамата на всички рокери. Ебах ви и набедените рокери. И вие сте рокери колкото и аз съм трамвай. Я бе ездача, я разчисти платното, че бързам бе селянин и къде ти е каруцата бе чесън, че си тръгнал на две колела. Тая година колко малоумника от вас се изпотрепаха, а не се ли свършихте. Обаче, еба ти кефа като видех оня тъпак как се е претрепал на Ботевградското. Всите да го последвате, ама да не страдат невинни, щото като искате да си трошите малоумници тиквите, вземете се засилете към мантинелата на моста над Витиня. И трябва да ви наложат психо, щото повечето сте алкохолици и наркомани. Я удари една бира бе рокер, че ше вземеш съвсем да се запечеш от зор, да ти еба мамата педераска. Кво май повечето имате големи комплекси, че не сте мъже, та затва си ги избивате с моторите. Че то нормален мъж ще се качи ли на мотор бе, комплексари. И да не ми излезе някой шибаняк от вас пред колата, че ще минем през него като през размазан пес. Смърт на шибаните набедени рокери! Да ги изпонаврем по деретата и под земята. А бе педали, недоклатени, що не си свалите седалките, та да ви влязат ауспусите по-лесно в мазните задници. Кво, още ли се правите на страшни, бе отрепки. Тая година, обещавам да сгазим поне още три отрепки от вас, щото карате пияни като гъзове, бе жокеи недоучени” 

         На периодичните рокерски събори изобилстваше от подобен фолклор и се кефеха като обезумели. Биеха се помежду си като кочове, за някоя разгонена, пияна мадама. Е, това рокерското племе е нещо невиждано. Ако се спреш да чуеш езика им, или обноските им, ще си помислиш, че си в праисторическите времена на членоразделна реч и усъвършенствани мазни псувни. За "здравей" се псуват на майка и ритат като магарета. Интересно му беше, как създания с такъв "мозъчен капацитет" докарват доход, за да си купят лъскав мотор, струващ поне две коли. До колкото му  беше известно с хамалска работа такива пари не се изкарват, едва ли са брокери на някоя борса /освен на черната/, остава да се занимават с кражби и наркотици. Естествено има и изключения като Джани - някой по-интелигентен с неизживяно детство,  или някое отроче на любящи родители и роднини – подарили “играчка” на детето. Но общо взето повечето хора смятаха, че болшинството са отрепки.

 

-         13 –

 

       След обаждането на Галя, облече набързо един зеленикав анцуг от лека материя, обу вече леко прокъсаните маратонки и взе малко пари от джоба на якето си. Сложи си марковата ярко червена каска. Запали двигателя и потегли, като мина през бензиностанцията и наля около двайсет литра бензин. След около минута-две беше пред къщата им в тихата улица, обградена отвсякъде с блокове. Ники и баща му все още се опъваха на строителните предприемачи, които почти ежедневно ги обсаждаха с примамливи оферти, валидни за престижния квартал. Тя го чакаше пред портата, облечена с тъмен анцуг и с черна каска, прилепнала плътно към малката и главичка.

         Не пусна стапенката, а само подпря краката си на земята и я изчака да се намести на седалката зад него. Каква гледка бяха двамата! Стройни, спортно-елегантни, като че ли слезли от корицата на рокерско списание. Може би така през средновековието са гледали на рицарите на коне с лъскавото им снаряжение! Потегли бавно и докато се движеха из улиците на квартала, караше плавно и спокойно, без резки форсирания на газта. Големият мотоциклет мъркаше тихо като сит тигър. Скоро излязоха на околовръстното шосе. На места потока от коли се разреждаше и той плавно увеличаваше скоростта. Всъщност двигателя работеше като часовник и при плавно и постепенно увеличение на скоростта спокойно поддържаше около 150 км/час. Обикновенно така се движеше по магистралата. Но тесния двупосочен път с много участъци с непрекъснатата осева линия и знаци „Изпреварването забранено” го караше да кара неравномерно и на тласъци. Нахални шофьори с бързи спортни коли непрекъснато ги изпреварваха. Ако беше на някоя пъргава „резачка”, досега щеше да е изпрашил извън града и тези мухльовци щяха да му дишат праха.

         Беше спал малко и го болеше глава. Слънцето печеше силно и дразнеше очите му, въпреки че бе спуснал сенника на каската. Преминаваше пладне и асфалта трептеше в мараня. Минаха покрай последната бензиностанция на изхода на града и част от потока коли се бе отклонил в посока центъра и панорамния път покрай морето. Колоната стана по-рехава и позволяваше каране с по-висока скорост. Завъртя рязко ръчката на газта и даде газ до последно. Тежкия мотор потрепера, изрева басово и се втурна напред като разярен бик. Взе бързо да изпреварва по-маломощните коли. Само едно сиво BMW и червена „Хонда” препускаха пред него, като на завоите стоповете им светеха ярко. Забравил всякаква предпазливост Джани се втурна да ги догони. Оставаха килиметър, два до широкия панорамен път с ленти за изпреварване в стръмните участъци, където бързото каране бе безпроблемно. Зад него Галя се бе впила в него и силно стискаше обвитите си около кръста му ръце. С усета си на мотористка взе да предусеща опасността от рисковото каране на приятеля си и се развика в ухото му да намали. Независимо, че добре я чуваше той продължи бясната езда. Тогава тя издърпа от кръста му едната си ръка и безпомощно взе да го блъска в гърба. Но той, увлечен в преследването, взе да изпреварва червената „Хонда”. От насрещното платно се зададоха две коли и тъй като Джани караше по осевата линия се разминаха на сантиметри. Най-сетне успя да я изпревари и влезе в завоя като натисна рязко спирачката. Беше вече успял да се прибере в своето, дясно платно, но скоростта му бе твърде висока. Изведнъж попадна на участък, през който поради запушените крайпътни шахти бе текла обилно вода от снощния дъжд и завлякла слой от пясък. Гумите на тежкия мотор се занесоха и той загуби равновесие. За зла участ се наклони наляво и падна, като по инерция продължи заедно с ездачите си да се сурка наляво, диагонално на шосето. Като на забавен каданс, той виждаше и усещаше случващото се. Изведнъж на метри пред него се показа, както му се стори огромна предница на автомобил. За част от секундата се изви и изрита с крак от седалката Галя. Последва страхотен удар и светкавица блесна в мозъка му. След това го обгърна пълен мрак и ледена космическа тишина.  

 

-         14 –

 

 

Няма човек, който в ученическите си години да не е решавал елементарни уравнения с условие, което гласи: Тръгнали от точка „А” и от точка „Б” кола, автобус, влак или самолет със съответна скорост. След колко време /хикс/ ще се срещнат в точка „С”, която отстои на разстояние /игрек/. Обикновено срещата в задачата означава разминаване в тази точка. Но в живота често тя е сблъсък, т. е. катастрофа с трагични последици за няколко, или много повече хора.

Как можеш да бъдеш сгазен, ако няма кола, да се разболееш, ако няма ви­руси, да бъдеш убит, ако няма убиец? Само че всички тези фактори никога не са причина, а само изпълнители на Съдбата. Ако кола блъсне някого на улицата, чисто юридическата и функционална вина на шофьора, не променя с нищо факта, че блъснатият вече е бил узрял за това събитие.

В целия „цивилизован свят” уикендите пораждат главоболие. В наши дни хората се уморяват повече, откогато е да било по-рано. Крепи ги само идеята да скочиш в колата и да побегнеш - на петдесет, на сто, на двеста километра - да отидеш на пикник, в планината, на плажа. Оправданието за такова бързане е, че другите също бързат и могат да попаднат на твоето място първи. Ако някой ги попита къде искат да отидат, хората обикновено не знаят. Но едно е сигурно - искат да избягат от мястото, на което се намират сега - от дома, от семейството, от работата, от проблемите. Сякаш човек не е способен да живее спокойно, затова толкова много бяга. Иска транспортните му средства да станат още по-мощни, за да бяга още по-бързо. Попитайте къде отива, къде иска да попадне и отговорът ще бъде: "Не мога да ти кажа сега, нямам време. Трябва да стигна там по-бързо...”

През целия си живот бягаме. От какво бягаме? От какво се страхуваме? От една страна, се страхуваме, че не сме способни да живеем стойностно и достойно, от друга страна подсъзнателно, че има смърт и можем да умрем. Двете неща са взаимосвързани. Човек, който се страхува от смъртта, не може да изживее пълноценно живота си, защото е изплашен от нея.

Не си ли забелязал - когато си озлобен и караш велосипед, педалите се въртят по-бързо. Когато си озлобен и караш кола, натискаш по-силно газта. Психолозите казват, че автомобилните катастрофи стават не само заради лошите пътища, а заради човека зад волана - нещо не е наред със самия човек. Неговите зъби са стиснати гневно, той натиска силно газта и подсъзнателно иска тази катастрофа. Изпълва го желанието да удари някого. Животът му изглежда толкова притъпен и безполезен, че той иска да внесе в него малко вълнение, малко цвят - и в крайна сметка да се удари в някого, ако няма нещо друго. Той си мисли, че по този начин ще почувства някаква тръпка, ще се почувства по-добре. Мисли, че ще получи удовлетворение, ако в живота му нещо се случи, за да не бъде толкова празен, банален и понякога скучен.

 

-         15 –

 

Това лято туристическия сезон не вървеше. Кишавата пролет и дъждовно начало на лятото, предизвикаха много откази и анулиране на договорени групи от  руски, украински и молдовски  туроператорски фирми. Хотелите стояха празни и наетият втори месец персонал се щураше из празните помещения и се чудеха, как да оползотворят времето му. Всеки ден носеше чувствителни загуби. Кредитните вноски  по изплащане заемите за строителство, набираха просрочени лихви и все повече тежаха на собствениците. Ако „пагодата” както казваха братушките не се съжалеше над тях, щяха да инкасират чувствителни загуби. Ето на, и вчера валя проливен дъжд. Днес времето се оправи, дано вече се отвори окончателно...

С тези мисли в старателно фризираната си глава и добре гримирано лице, сравнително младата дама, собственик на туроператорска фирма и верига хотели, шофираше новата фирменна „Астра”. Идваше от добруджанския приморски комплекс и скоро, щеше да навлезе в големия областен град. Всъщност, тя бе подставен собственик, срещу повече от солидно възнаграждение на тези фирми на анонимен столичен, задкулисен играч. Същия бе основен координатор по крупна приватизационна сделка и бе инвестирал тлъстата комисионна от нея, както много себеподобни във вече презастроените морски курортни комплекси. Беше изнервена и караше с 80-90 км/час въпреки ограниченията за скорост - 50 или 60 км и непрекъснати предупредителни знаци за опасни завои. Радиото гърмеше силно с чалга парчета от радио „Вероника” и тя нервно тактуваше с едната си ръка по кормилния диск. Влизайки в поредния завой инерцията на скоростта бе изнесла колата и на самата осева линия. Тогава ги видя...

Точно на дъгата на завоя, срещу колата и се плъзгаше паднал на едната си страна голям лъскав мотоциклет с двама души, впити един в друг. За част от секундата съзря изплашените им лица и скочи върху спирачката. Късно... Твърде късно! Ударът бе страшен. Ремъкът на предпазния колан се изпъна рязко и я ритна като кон през гърдите, оставяйки я без дъх. За съжаление колата нямаше предпазна, надуваема възглавница. Законът за всемирната гравитация се стовари като канара върху всички участници в сблъсъка.

Свести се бавно и някак вяло и безучастно следеше случващото се около нея. Дойдоха хора. Всички се засуетиха окола натъркаляните пред колата и мотоциклетисти. След както и се стори цяла вечност, някакъв мъж надникна и взе да я пита как се чувства и се опита да отвори, заклещената от деформирания ляв калник врата. Същата не се отваряше и той премина от обратната страна и отвори вратата. Колана  се беше заклещил и се наложи да го прережат с нож. Изнесоха я извън колата. Не можеше да стои на разтрепераните си нозе. Услужливо отвориха вратата на друг автомобил и тя приседна на задната седалка.  Изпадна в неописуема паника. Току що бе убила хора. Младежи...

Малко по късно дойде линейката. Разбра, че са тежко ранени и се замоли да има късмет и да не се е превърнала в неволен убиец.

 

- 16 -

 

Като следовател бе посещавал много автопроизшествия. Трябва да сме наясно с обстоятелствата, при които се е разиграло дадено произшествие, за да можем да кажем какво послание крие то. Колкото трудно и дори невъзможно е общото тълкуване, толкова лесно и обикновено е то в конкретния слу­чай, но като че ли повечето можеха да се обобщят така:

Както в живота, така и в уличното движение е възможно да се отклониш от пътя, да попаднеш в задънена улица, да забуксуваш, да загубиш контрол, да излезеш от релсите, да се сблъскаш с някого. Какво повече има тук за обясняване? Доста­тъчно е само да се слуша. Някой например, се е за­силил толкова, че вече е неспособен да удари спирачки, прилепва се плътно и дори „чуква” този пред него, като така уста­новява твърде интимен контакт. Редица шофьори се уд­рят не само с колите си, но и с думи, а често след това се разменят и юмруци.

На въпроса: „Кой беше виновен за катастрофа­та?" най-често се отговаря: „Не успях да ударя нав­реме спирачките". Това показва, че някой до такава степен е „набрал” скорост и ярост, че скоро започва сам да се зас­трашава. Той би трябвало да приеме това като на­помняне да преразгледа всички ускорения в живота си и своевременно да намали темпото. Отговорът: „Просто не го видях" ясно показва, че на този човек му убягва нещо важно и в живота. Ако опитът да изпревариш някого завърши с катастрофа, човек трябва да преосмисли незабавно всички „маневри за изпреварване" в живота си. Който заспива на кор­милото, трябва бързо да се събуди и в живота, пре­ди да бъде разбуден още по-драстично. Ако някой по­падне нощем в канавката, не е зле да се замисли кои неща от нощната сфера на душата му го въз­пират по пътя. Един се прави, че не забелязва някого, друг престъпва забрани, трети трябва да изва­ди каруцата си от калта. Изведнъж преставаш да виждаш ясно, пропускаш ограничителните знаци, бъркаш посоката, натъкваш се на препятствия. Пътно-транспортните произшествия почти винаги водят до твърде интензивен контакт с други хора - обикновено прекалено близък, но това приближаване неизменно е агресивно.

Нека разгледаме и умуваме заедно по едно банално пътно-транспортно произшествие, което спада към най-често срещания тип. На кръстовище два леки автомобила се сблъскват с такава сила, че едната кола е изхвърлена до тротоара и се преобръ­ща с колелата нагоре. В нея остават затворени няколко души, които викат за помощ. От радиото на колата гърми музика. Минувачите освобождават един по един пътниците от металната им клетка - те са със среднотежки наранявания и ги откарват в болницата.

Този пример би могъл да се изтълкува по следния начин:

Всички участници в произшестви­ето са се намирали в ситуация, в която са искали да продължат праволинейно поетата от тях посока в житейския им път. Това отговаря на желани­ето да продължат да карат направо по съответната улица. Но не само на улицата, а и в живота има кръстопътища. Правата улица оли­цетворява нормата в живота, тя е онова, което следваме по навик. Фактът, че карането по права линия на замесените в катастрофата е било прекъснато, говори, че всички те са пропуснали да ви­дят необходимостта от промяна в пътя си. Всяка посока и всяка норма в живота все някога остаря­ват и възниква нужда от промяна. Всичко, което е било правилно, с времето става погрешно. Обикновено хората защитават нормите си, позовавайки се на това, че са проверени и изпитани в минало­то. Това не е аргумент. Нормата за едно бебе е да върши всичко в пелените си и това е правилно. Но петгодишни деца, които се напикават в леглото, не могат да използват същото оправдание.

Една от трудностите в човешкия живот е нав­ременното осъзнаване на необходимостта от про­мяна. Участниците в описаното произшествие с положителност не са я разбрали. Те са се опитвали да следват праволинейно досегашния, утъпкан път и са се съпротивлявали на това да изоставят нормата, да променят курса, да разчупят рамките. Този импулс обаче съществува на несъзнателно рав­нище. Без да съзнаваме, пътят по който вървим, вече не ни се струва подходящ. Но ни липсва сме­лост и откритост да го подложим на съмнение и да го напуснем. Промените пораждат страх. Общото при всички случаи е, че се съпротивляваме на желанието да се освободим от пагубните си привичките с един замах. Тогава човек бива изхвърлен от пътя - в нашия случай - от автомобилната катастрофа.

Който е честен към себе си, след дадено събитие, може да установи, че отдавна вече не е бил доволен от пътя си и в действителност е искал да го изостави, но му е липсвал кураж. На човек се случва винаги само онова, което той всъщност иска. Несъзнателните освобождавания наистина са успешни, но страдат от недоста­тъка, че в крайна сметка не решават напълно проб­лема. Това се дължи на факта, че един проблем може да бъде решен само чрез съзнателна стъпка.

 

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. coacoa11 - Не съм съгласна.
04.11.2012 21:55
Приеми лошото стечение на обстоятелствата, лошия късмет.
Сигурно си бил добър следовател, но не ставаш за врачка, която познава бъдещето по ПТП-тата. Катастрофите не са боб, който да хвърлиш и да познаеш съдбата на човека, каква е била и каква трябва да бъде. Всеки носи отговорност за здравето и живота си, разбира се. Но нека не изкарваме жертвите виновници за собствената си смърт. Не са го искали и със сигурност не са го заслужавали. Обратното е чиста проба лъжа, самоуспокояване на нечий болен мозък.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1158727
Постинги: 348
Коментари: 2434
Гласове: 3833
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31