Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2011 15:24 - ДЖАНИ - Част 3
Автор: djani Категория: Изкуство   
Прочетен: 1953 Коментари: 0 Гласове:
3




- 17 -

 

 

Рано сутринта, около 7.00 ч. дойдоха няколко цивилно облечени мъже и жени, които след няколко минути, преоблечени в бели престилки започнаха да щъкат по коридорите на болницата. Новата смяна започваше работа. Колегите им от нощната с посивели от умора и безсъние лица бързаха да се приберат, оставяйки зад гърба си болките и страданията на проблемните си пациенти, а често пъти смъртта им и отчаянието на близките. Работата им бе травмираща и неблагодарна. Калпавата управа на държавата ги бе направила изкупителни жертви на цялата неразбория в медицинското обслужване /но не и обгрижване/  на населението. Изискваха се фокуснически умения, за да посрещнат с жалкия си бюджет реалните нужди от апаратура, медикаменти, персонал и адекватни грижи. И какъв стоицизъм, за да се изправяш често пред отчаяните и невярващи погледи на близките на отишлите си от живота. А тук беше реанимация.   Всички граничещи със смъртта състояния на изхабени от живота, или непоправимо увредени при различни инциденти организми. Често природата си казваше тежката дума, но имаше много борба и упорито несъгласие с очевидното. Тук ежедневно се извършваха и чудеса. Отписани от живота по необясним начин оцеляваха, дори за изненада на виделите какво ли не доктори.

Посърналия баща, отдавна буден с измито лице и вчесана коса, чакаше търпеливо да приключи визитацията в  отделението. Още в ранни зори бе дошла и съпругата му. През това време идваха близки на пациенти, звъняха на вратата, подаваха найлонови пликове с превързочни материали, памперси и липсващи в момента медикаменти и също сядаха на свободните столове или нервно пристъпяха прави.

Най-сетне около около 10 ч. при тях дойдоха двама лекари. Единият възрастен, а другият по-млад. За изненада, по-младият се оказа доцент, неврохирург. Доцента заговори пръв:

- Сутринта прегледахме сина Ви и подробно се запознахме с показанията на апаратурата. За съжаление в момента няма признаци на подобрение. Дори смятаме, че отива към затихване на мозъчните му функции. Все пак има още време и ще продължим с терапията…

Обясни им, че с данните от томографското изследване по телефона са направили консултация  с авторитетния републиканския консултант по неврохирургия от ИСУЛ, с професорска титла и специализации в престижни западни болници и университети. Същия, наскоро бе оперирал известна актриса с тежък инсулт, която въпреки това скоро почина. Категоричното му становище е, че проблема е реанимационен и хирургична намеса е просто невъзможна, въпреки че в Америка и някои европейски държави се правят понякога подобни интервенции, но със спорен  резултат.  Често в резултат на подобни намеси болните остават пълни инвалиди, или олигавени, неразбиращи нищо идиоти. Каза на бащата, че след обяд в края на смяната пак ще разговарят, след което влезе обратно в отделението. По-възрастния му колега се опита да ги ободри, като каза, че и те въпреки практиката от дългогодишния си опит и квалификация, и теоретичните постановки, понякога са свидетели на чудодейно изцеление. Той също ги посъветва да донесат икона и да я поставят до главата на момчето.

Бащата предвидливо, бе казал това по телефона сутринта на жена си и тя бе донесла икона на Света Богородица, осветена в скалния манастир „Варлаам” във „Великия Метеор” само преди месец, когато бяха заедно на екскурзия в Гърция. Подаде му я, но той не я взе и каза, че след малко ще ги пусне при сина им.

Четвърт час по-късно бяха пред леглото му. Майката се приближи и разплакана взе да милва главата на детето си. Слънцето се бе издигнало високо и през прозореца вече жареше. Тя установи, че челото му гори, може би от висока температура, или  напечено от слънцето. Обаче на прозореца нямаше завеси, а някакви повредени щори, които въобще не функционираха. Повикаха дежурната сестра и с помощта на още една санитарка залепиха с тиксо две страници от вестник, които закриха яркия диск на слънцето. Майката постави иконата на възглавницата, вляво до главата му. Тъй като Джани бе каменно неподвижен, нямаше опасност да мръдне и да я бутне. Сцената се стори гротескна на бащата, като от пиеса на абсурда. Присъствал на толкова погребения, той бе виждал, положени в ковчег покойници  с малки икони до главите им. Боже, това поличба ли е?

Възрастния лекар, застанал неусетно до тях каза, че пациентите в кома често вдигат висока температура и това е очаквано за състоянието  им. От системата капеше в тръбичките коктейл от лекарства, включително и за снижение на температурата. Майката отмести белия чаршаф и хвана ръката на момчето. Пръстите му бяха конвулсивно свити и не можеха да се отпуснат, въпреки плахото и усилие да ги разтвори. Видял това, лекаря и каза, че това е безсмислено. Защото тази конвулсия също е характерна за състоянието му.

Приближи се млада стажантка, както разбраха от Медицинския университет. Тя откачи из под леглото найлонов плик, пълен с жълтеникава течност. Погледна съсредоточено върху деленията, на които бе разграфен и го смени с друг. Каза, че се следи количеството на урината и чрез това, състоянието на бъбреците и как те функционират. Това е много важно, тъй като вследствие на вливането на много лекарства, следва нормално да се отделят токсините, за да не настъпи отравяне на организма.

След минута ги оставиха сами. Майката тихо взе да нашепва всички мили думи от детството му, дори и стихчетата на руски от любимата му приказка „Три поросенка”. Като малко дете обичаше анимационните филмчета за добрия вълк Лупи и едва проговорил, като заспиваше сам си  шепнеше унесено: „Въ люпи, Въ люпи…” Сега майка му като изпаднала в транс му ги повтаряше и безутешно хлипаше. Всеки можеш да излъжеш, но не и майчиното сърце. Със свитото си болно сърце, стимулирано от бездушната машинка, имплантирана в гърдите и, тя предусещаше надвисналата трагедия.

На излизане минаха покрай леглото на Галя. Родителите и бяха до нея. Майка и като медицински работник, беше наметната с бяла манта, а баща и със зелена като техните престилки. Поздравиха се, но те отвърнаха странно отчуждено. Може би даваха да се разбере, че независимо от тежкото състояние на сина им, той е причина и за техните проблеми. Дъщеря им изпитваше силни болки и от време навреме извикваше силно, не можейки да овладее болката. Майка и властно настояваше пред дежурния персонал да и дадат още успокоителни. В общата залисия, родителите на момчето тихо и незабележимо напуснаха помещението. Там просто вонеше на мъка и смърт…

Голяма част от нас избягват мисълта за смъртта. Самата тема е травмираща. Често третираме онези, които са безнадеждно болни така, като че ли имат... социално заболяване. Затваряме ги в болници и хосписи, където гаснат сами и ги лишаваме от удоволствията, които са осмисляли някога живота им - деца, семейство, музика, добра храна, дом, любов и честен разговор. Но скоро може да дойде нашият ред, да заемем същото легло, да се изправим пред същото бедствие в своя живот и да срещнем смъртта очи в очи, сами като кучета под често безразличните очи на чужди хора.

 

- 18 -

 

В началото на май за седми пореден път в местността „Бакаджик” се проведе първият за годината национален мото събор, организиран от "RIDERS". Тази година обаче беше малко по-специална: мото клубът  Riders” празнуваше своя 10 годишен юбилей, с още повече настроение, с още повече приятели - мотористи дошли не само от най-отдалечените краища на Родината, но и от други страни на Балканите. Печаха се мезета и се лееше солидно количество бира, с което да се отпразвува събитието! Като се пренебрегне хладното време и неприятния вятър, купонът беше на шест! Петък започна с първите игри, а по-късно рок -групата “Ейнджъл” нажежи въздуха, забивайки яко! В събота атрактивните игри продължиха до обяд, след което всички се отправиха към Ямбол за обиколката на града в чест на рожденниците. След обиколката, около Тенево се проведоха и гонките. Надвечер победителите бяха наградени. Проведоха се различни конкурси: за най-шумен мотор, за най-красив мотор, „Мис и Мистър рокер” и др. Беше изтеглен и победителят от томболата “Мотор за 1 лв.”

След като последните игри приключиха, дойде време да се почетат загиналите им колеги. Може би това беше най-красивата част от събора: слушаха толкова силни думи, изказани от сърце в памет на завинаги напусналите ги. Паднаха на колене - не само той, а още стотици млади и буйни глави. Домакините стояха с факли в ръце и под звуците на "HeartЁ всички си спомниха за тези, които вече не карат редом до тях, но са в сърцата и спомените им, което ги прави безсмъртни - ЗАВИНАГИ ! Един толкова емоционален момент го караше през сълзи да се почувства част от едно цяло сплотено общество - независимо от кой град или клуб си. Накара го да почувства близък и свиден човека, застанал до него, без дори да го познава, да се молиш от сърце да няма никога жертви на пътя, за да се съберет същите хора и на следващия събор. Кой ли от всички тях, включително и Джани съзнаваха, че може би са следващите, които ще бъдат почетени догодина…

Последваха разкошни фойерверки, небето засия във всякакви форми и цветове - красота, която трябва да се види, а не да се описва с думи. По-късно вечерта дойде време и за комичен стриптийз, а след него за последно забиха момчетата от “Ейнджъл”, с което програмата приключи. Няма две мнения за организацията и посещаемостта на този събор! Година след година става все по-добър! Евалла на "RIDERS" и на Димо Бандита, които дават всичко от себе си за настроението и незабравимия купон на хиляди рокери!

Неделя - гадната част на всеки събор - събирай багажа и си заминавай!... Събуди се в мократа палатка сутринта. И небето си беше поплакало, че събора приключва. Да...времето беше в унисон с настроението му. Каза си:  „По дяволите. Цяла година чакам този събор, а той свърши за два дена! През трите часа път щях да полудея от нетърпение отново да се озова на бленувания Бакаджик”.

 Връщайки се в града, си припомни стиха на Пеньо Пенев: “Човекът е човек, когато е на път”, но този път трябва да свършва на някой събор и никога в сивия му град, би добавил той. След двата дни сред събратята, сякаш някой го хвана за яката и го пусна на друга планета, където го гледаха като извънземно с кожени дрехи...Не, не си бе у дома - определено! Сега щяха да последват още няколко нервни седмици докато се върне обратно на своята планета, сред своите хора, на следващата сбирка…

 

-         19 –

 

Изведнъж Джани трепна. Отвори очи и се огледа. От тялото му висяха всевъзможни прозрачни тръбички и проводници. Извика няколко пъти, но никой не му обръщаше внимание. Около леглото му продължаваха да преминават забързани мъже и жени с бели и зелени престилки. Като разбра, че не е в състояние да привлече вниманието им, той се надигна и седна, след това с рязко движение, като прикования Прометей, издърпа от тялото си всички омотали го като въжета проводници и шлалухи. Стана и тръгна да обикаля широката зала. С белия чаршаф приличаше на призрак. С нищо не показваха, че го забелязват. Много странно...Виждаше и чуваше абсолютно всичко, дори тихото шумолене на пробягваща в коридора хлебарка. Погледна към леглото си. Там лежеше младеж с познати черти. До главата му се мъдреше икона. Вгледа се внимателно в лицето му. Нима имаше двойник, близнак? Постепенно проумя, че това е самия той.  

Тогава го обхвана гняв. Как смееха да го отписват? Каква е тази икона? Та той е жив повече от всякога, с невероятно изострени сетива. Чувстваше се лек като перце, напрегна се и без усилие подскочи. Чудно ? Започна да се рее под тавана и да разглежда залата в неочакван ракурс. Насочи се към леглото на Галя. Зарадва се, че е там и че бе успял в последния момент да я отхвърли от смъртоносния удар. Но на какво приличаше тя. От красотата и не бе останало почти нищо. И тя бе покрита с чаршаф като двойника му. Главата и бе превързана и приличаше на „дамата с тюрбана”, както наричаха известната покойница. Челото и ръцете и бяха изподрани и намазани с йод и риванол. За първи път я виждаше толкова неглижирана. Извика я по име, но без никаква реакция от нейна страна, въпреки че движеше очите си и бе адекватна. Потупа по рамото майка и - леля си Мери. Но и тя не даваше признаци, че усеща присъствието му.

Ядоса се и реши да разбере къде точно се намира. Докато си помисли и се озова над сгради, които бе виждал стотици пъти, но от  четирите им страни. Та това е окръжна болница! Именно тук бе идвал многократно с майка си и батко си на свиждане на баща си, когато се бе разболял от хепатит. Ето, точно срещу тях е блока на леля Гери и дъщеря и, приятелката му от детството, Даниела. Изведнъж всичките му ориентири дойдоха на местото си. Под него се простираше и оживено пулсираше живота на родния му град. Припомни си, че бе тръгнал с мотора си нанякъде. Докато си помисли и се намери на паркинга до игрище „Спартак”. „Ямахата” му стоеше изправена на стапенките си, леко поочукана и с откачен ауспух, крепящ се на халтава връзка, но в задоволително състояние. Лесно щеше да я оправи! Впоследствие незнайно как се озова на злополучния завой, където на асфалта все още се виждаше избледняло кафеникаво петно. Постепенно в съзнанието му се сглобиха всички кадри от случилото си. В това необикновено съзнание нахлуваха и съвсем логични въпроси. С какво мисля, къде е тялото ми, възможно ли това извънтелесно съществуване? Все още озадачен, изведнъж всичко изчезна и се озова отново в тялото си. Пак потъна в непрогледен мрак и тишина.

Сърцето му бе спряло за момент и след два поредни електрошока, възстановиха дейността му.


-        
20 –

 

 

Ако прочетеш Оливър Лодж, ще бъдеш изумен. Той е Нобелов лауреат. През целия си живот се е занимавал с изследване на привиденията и духовете. Преди смъртта си оставил документ, в който казва: "Всички истини, които открих в науката, и наполовина не са толкова истински, колкото привиденията и духовете. Но повечето не знаят нищо за тях, защото уж „образованите” хора не се интересуват какви са откритията за това.”

Почти всички големи учени и Нобелови лауреати вярват в Бог. И най-куриозното е, че повечето от тях са физици, математици, философи.  Това е достатъчно интригуващо и за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят с някакви аргументи на Айнщайн и Нютон!

Може би сте забелязали, но всички илюзии в живота се създават от неща, които се движат с голяма скорост. Когато електрическият вентилатор се върти с голяма скорост, ние не можем да видим, че се въртят три перки. Не можем да преброим колко са въртящите се перки. А ако се движи още по-бързо, изглежда, че се върти кръгъл метален лист. Ако го накараме да се върти още по-бързо, дори да седнем върху него, няма да почувстваме промеждутъка между перките, ще чувстваме, че седим върху цял метален лист. Стената изглежда много твърда, камъкът изглежда много твърд, но учените твърдят, че няма такова нещо като твърд камък. Днес това е общоизвестен факт - колкото по-отблизо учените наблюдават материята, толкова повече тя изчезва. Докато се намираме на разстояние от материята, вярваме в нея. Дори учени, които са твърдели, че има материя, днес твърдят, че материята не съществува. Учените казват, че бързото движение на електрически частици създава илюзия за плътност. Плътността, като такава, не съществува. Частиците в материята се движат с огромна скорост, но частиците не са материя, те са бързо движеща се енергия на елементарните частици на атома. Материята изглежда плътна само поради бързото движение на електрическите частици. Цялата материя е продукт на бързото движение на енергията, затова макар че изглежда съществуваща, в действителност тя не съществува. По подобен начин енергията на съзнанието се движи толкова бързо, че създава илюзията за "аз". В този свят има два вида илюзии: първият е илюзията за материята, вторият - илюзията за "аз" - егото. И двете явления в основата си са лъжливи, но човек осъзнава, че не съществуват, само когато се приближи много близо до тях. Когато науката се приближава до материята, материята изчезва; когато религията се приближава до „аза”, азът изчезва. Религията е открила, че "аз" не съществува, а науката е открила, че материята не съществува. Колкото по-близо приближаваме, толкова повече се освобождаваме от илюзиите си.

Колко много въпроси? А учените, които предоставят математически и физически доказателства, че живеем в матрица, илюзорен свят на нашето съзнание, така ярко описан в едноименния филм. А какво са душите ни, може би енергийни матрици, подобни на нашите индивидуални ДНК?  Защо такива ярки екстрасенси като Ванга, Едгар Кейси и много други контактуват с мъртви, така точно виждат миналото и бъдещето ни, вътрешните ни болежки и проблеми?  С кого и какво всъщност контактуват? Мистерия? Енигма! Велика загадка...

С такива мисли, които не му даваха покой, изтормозения баща се прибра в къщи. Хапна в кухнята няколко залъка и прилегна на дивана в хола. До срещата с лекарите след обед имаше още време. Настройваше се все по-окултно. Искаше му се да повярва в чудо. Беше чувал, че отваряйки библията и забивайки наслука пръст в случаен текст, може да получиш някакво прозрение. Отиде до библиотеката и отвори падащия капак. От рафта, където държеше далеч от любопитни очи по - ценните си книги взе старата библия. Тя беше богато подвързаното цариградското издание от 1891 г. в превод от гръцки на П.Р. Славейков, написана на архаичен, почти църковно-славянски език. Често разлиствайки я, той виждаше как обеднява и се опростачва говоримия език, в сравнение с богатия цветист език от това почти възрожденско време. Разтвори наслука книгата, затвори очи и заби пръст в средата на отворената страница. Отвори очи и прочете:

            „Ще ме търсите и няма да ме намерите, и където съм Аз, вие не можете да дойдете.”

Евангелие от Йоан. Глава 7, 34

Това бяха думите на Христос преди разпъването. Отчаянието проникваше все по-силно в душата му.

Помисли си, че ако беше жива сляпата пророчица от Петрич, която вече десетина години бе в по-добрия сват, непременно щеше да отиде  за съвет и да му гледа. Вече твърдо знаеше, че макар и сляпа, тя виждаше всичко. Унесено си припомни:

 

 

21 -

 

Коледните празници.бяха отминали с хубаво и приятно време. В провинциалния полицейския участък, където работеше тогава, ежедневието  течеше с бавния и ленив ритъм на следпразничната умора. Но независимо от това ежедневната престъпност - дребни кражби, нарушения на обществения ред и  битови скандали поддържаха ритъм, непозволяващ отпускане на състава.

Новата година буквално връхлетя цялата страна със снежна виелица, ураганен вятър и пронизващ студ. За около денонощие се натрупаха огромни преспи, на места до два-три метра високи, които направиха непроходими междуселските пътища и сковаха трафика. Ден след утихване на стихията, в почти празния участък дойде пеша около петдесет годишен мъж от съседно село и заяви, че по време на фъртуната е изчезнала жена му. Излязла от къщи малко преди да се разрази стихията и вече две денонощия няма вест от нея. Потвърди, че по телефон е питал всички роднини и приятели от селото им, но никой не знаел къде може да е.

След снемането на писмени обяснения и попълване на молба за издирването и, същия бе освободен, като пое ангажимент веднага да се обади, ако жена му се появи или получи някаква информация за нея. 

Измина седмица без никакви новини. Жената бе потънала в снежната стихия и „ни вест, ни кост” за нея. Както обикновено се процедира, заведена бе преписка за изясняване обстоятелствата около случая, свързана с пълно проучване на изчезналата и близките и. Една от версиите бе, че същата може да е убита, като се използва претекста за изчезването  и по време на бурята.

Почти веднага в хода на извършваните проверки и разговори с близкия кръг от роднини и познати се разбра, че в това семейство е тлеел сериозен конфликт. От години „загрижения” съпруг е имал млада любовница, с която поддържал почти открити взаимоотношения. Често отсъствал от дома си и в малкото село е било публична тайна, че е прекарвал повече време при младата парясница, отколкото при законната си съпруга. Скандалите между съпрузите са били ежедневие, дори тя е получавала нервни кризи, които са довели и до престой в областната психиатрична клиника.

Това коренно промени отношението към случая. Веднага от областния град се изсипаха криминалните „спецове”. Разработен бе подробен план за изясняване на случилото се и с бързи  и динамични мероприятия да се достигне до истината. Закипя усилена работа, започна активна дейност по изясняване на алибито на съпруга. Направен бе оглед на всички възможни места, където можеха да се открият следи от евентуалното умъртвяване на изчезналата жена или укриване на трупа и.  Заподозрения бе поставен под „похлупак”, с организиране на подслушване и непрекъснато негласно проследяване.

Този организиран полицейски тормоз над него продължи  около два месеца, като през това време бе почти ежедневно привикван. Отново и отново той отричаше да има отношение към изчезването на съпругата си и евентуалното и премахване от живота си. В края на февруари той изчезна от местоживеенето си независимо, че бе подписал протокол за неотклонение. Тъй като имаше роднини в чужбина, предположихме, че е напуснал страната.

Изненадващо  една сутрин той се появи в участъка и заяви, че иска да говори с началника. Беше го приел в кабинета си и очакваше, че е дошъл „мига на истината” и ще започне да говори за извършеното от него престъплиние.

С пресипнал от вълнение глас мъжът заразказва:

- Първо се извинявам, че изчезнах без да се обадя. След като разбрах, че ще ме опандизите  се реших. Една сутрин взех влака за София, а от там с автобуса направо в Петрич. Записах  се и чаках ред близо седмица за сеанс при Ванга. Както ми казаха носех бучка захар, с която преспах. Каза ми дословно:

- „Виждам жена ти да лежи в ЧЕРВЕНА дреха. Виждам над нея МОСТ и ВЛАК минава по него. Търси там жена си.” – Дори не ме попита за какво идвам, а направо от вратата ми каза това!

Независимо от огромната убеденост и искреност в думите му и представените билети за пътуването, останаха служебно скептични и продължиха с планираните мероприятия.

Така измина още време. Зимата бе необичайно студена и снега се задържа почти до март. Изведнъж рязко се затопли. Задуха силен и топъл вятър. Твърдия и вледенен сняг започна да се топи не с дни, а с часове. На полето излязоха трактори и пролетната оран започна. След ден-два се обадиха в дежурната на полицията от местна селска кооперация, че техен тракторист едва в последния момент е забелязал сред блока, преди да прегази с трактора и плуговете купчина парцали. Слязъл да разбере какво е и с ужас вижда да се подават ръка и крак от тях.

Като отидоха на местото с раздрънканата полицейска „Лада” тракториста още не беше се успокоил и заяви, че нищо не е пипал. Действително находката му бе труп на жена, свита на кравай. Облечена с обикновена синя дочена престилка, върху която беше навлечен дебел домашно плетен кървавочервен пуловер. От престоя в снега и разтопената вода престилката бе поела от боята и почти цялата оцветена в ярко червено. Доведоха и съпруга, който разпозна изчезналата си съпруга, взе да повръща до нея и припадна.

Нивата бе в подножието на два ниски хълма, свързани с мост – ЖП надлез. Изведнъж се чу изсвирване на дизелов локомотив и от завоя се появи композиция, която бавно и лениво, като гъсеница се изниза над главите на групата служители и цивилни.

Всички присъстващи станаха свидетели на ЧУДО!!! Видението на сляпата пророчица се материализираше пред очите на цялата следствено-оперативна група. Нейното могъщо и всевиждащо трето око бе провидяло на стотици километри разстояние и дочуло гласа от отвъдното на нещастната женица! Гледаха невярващо и започнаха оживено да коментират случилото се. След идването на патолого-анатома се установи, че жената действително е загинала от измръзване и нямаше следи от насилие върху трупа, с изключение на изгризване на пръстите на крайниците от дребни гризачи.

Впоследствие в живота стана неведнъж свидетел на могъщите и необясними сили, управляващи битието и потвърждаващи, че не всичко което виждаме е това, което е!

  

- 22 -

 

 

         В същия ден около 16 ч. беше отново в коридора пред ОАРИЛ. Този път заедно с доцента бе шефката на отделението д-р Баева. Извикаха го в кабинета и. Разположиха се и настъпи неловко мълчание. Лицата и на двамата бяха някак странно сериозни и дори тържествени. Беше разбрал от близка лекарка, че завеждащата реанимацията е квалифициран и опитен специалист, но на моменти, поради спецификата на работа се изживява като Господ. Действително, независимо  от строгите правила за определяне на переспективността или безнадежността на прогнозата, съществуваше и голяма доза субективност. За разлика от богатите страни, където има условия болните в коматозно състояние да се лекуват продължително, не така стояха нещата в окаяната ни родина. И в Окръжна имаше негласен лимит от време и най-вече средства, след което болните се откачаха от системите за командно дишане. Който имаше късмет да се свести навреме, оживяваше. Останалите бяха обречени. И пак късмета бе строго избирателен. Още същия ден бе разбрал това.

В неделя главен секретар на едно от министерствата, прескочил със самолет до правителствената резиденция за уикенда, бе претърпял авария с джет, който карал в нетрезво състояние. Измъкнали го след няколко минути, почти удавен и в безсъзнание. В момента същия бе настанен във ВИП стаята, непосредствено до ОАРИЛ и екип от две болници го обгрижваше. Очакваше се възстановяването му да е продължително. Кмета на града вече два пъти бе идвал да се интересува лично за състоянието му. От столицата звъняха непрекъснато. При тази ситуация, пред вид материалните и други съображения, предстоеше някой от случаите в общата зала да се „приключи”.

Пръв наруши мълчанието доцента.

         - Знаем какво сте работили и предполагам, че сте корав човек. Към момента нямаме никакво подобрение по Вашия случай. Енцефалограмата не показва мозъчна активност. Считаме, че скоро ще настъпи, или вече  настъпва мозъчна смърт. Утре ще направим съответните тестове и ако резултата се потвърди ще трябва да приключим. Прогнозата е крайно песимистична. Почти няма надежда и в практиката ни няма прецедент на излекуване на такава тежка мозъчна контузия. Подгответе се за летален край.

След това говори дълго, цитира методики, правилници, наредби. Накрая обобщи:

- На фона на всички сложни действия и критерии, може да се обобщи: ако методиките приети за диагностика на мозъчната смърт се спазват стриктно, допускането на грешки е изключено. Диагнозата “мозъчна смърт” е категорична, базирана на ясни и недвусмислени критерии, и има силата на установяване на смъртен изход. Поставянето на една такава диагноза често и безпричинно се отлага от клиничните екипи поради трудности от предимно психологичен характер, защото винаги е трудно да се декларира, че сме загубили битката за живота на пациента. Но не бива да се забравя и другата страна на една такава ситуация, а именно възможността да се победи смъртта чрез даване на шанс на близките да вземат информирано решение, което би могло да спаси друг, също обречен човешки живот...         

От чутото бащата се сви и още повече прегърби.

Завеждащата го погледна изпитателно и каза: 

- Предполагам, че не сте готов, но трябва да Ви попитам и това. - След което изстреля в упор - Готов ли сте да дарите органите на сина си?

Бащата пребледня, дъха му спря. Предугадила състоянието му, тя  услужливо наля чаша вода и му я подаде. Изпи я жадно на едри глътки. След което с пресипнал глас рече:

- Ако въпроса за подържане на състоянието му е материален, готов съм да платя, каквото е необходимо. Миналата година получих при пенсионирането двадесет брутни заплати обезщетение. Пазех ги за сватбите на момчетата. Но парите са за това. Те се печелят, но живота на детето за мен няма цена. Ще говоря и с ръководството на фирмата му. Може и те да помогнат. Освен това, ще се свържа и с други специалисти. Ако трябва, ще доведа специалисти от столицата или чужбина. - След което, допълни заплашително- И да не сте посмели да го откачите, преди да вземете мнението ми. Ще ви стъжня живота и ще Ви създам такива проблеми, че ще се чудите от къде Ви е дошло. Не се шегувам!

         След което стана и без да се сбогува, ядно затръшна вратата след себе си.

 

- 23 -

 

          На следващата сутрин първо се видя с д-р Маги. От дълги години тя им беше семейна приятелка и почти домашен лекар, затова си говореха на малко име, въпреки че имаха висок респект от знанията и квалификацията и. Като педиатър  лекуваше децата им като малки, а и родителите, когато имаха неприятности, основно с кръвното. При здравословни проблеми винаги им помагаше и ги консултираше. И в този случай вярната и самоотвержена приятелка бе плътно до тях. В момента тя бе до съпругата му в къщи, даваше и успокоителни и се опитваше да и вдъхне кураж и надежда. В същото време бе дошла и съседката Мери, майката на Галя, видимо успокоена от липсата на опасност за живота на дъщерята. Беше разкаяна от дистанцираното си поведение в реанимацията и бе прегърнала съпругата му и авторитетно излагаше с оптимистичен тон, каквото и бе известно за случаи, като техния. Пред тях бащата веднага сподели за проведения разговор в ОАРИЛ.

         И двете скочиха в несъгласие и започнаха да го убеждават, да не губи надежда, да не се предава и да направи всичко възможно лечението да продължи. Докторката се обади веднага по GSM-а на свой приятел неврохирург от друга болница и определи среща след половин час. Отидоха веднага в съседна болница, където колегата и ги чакаше. По свои канали, беше се информирал за основните аспекти и данни за проведеното до моменти лечение и моментното състояние на Джани. Беше въздържан и сериозен в мнението и изводите си. Съгласен бе, че трябва да се продължи лечението, но данните към момента не даваха повод за оптимизъм. Тъй като се познаваше лично с републиканския  консултант – професора неврохирург, той се ангажира и веднага проведе  с него телефонен разговор пред тях, като натисна копчето за аудио. Свързаха се и прозвуча ответния глас. Тона на разговора им бе приятелски и сърдечен. Продиктува му данните от анамнезата и изследванията. След кратък размисъл професорът отсече.

- Хирургична интервенция е невъзможна. Все още има известна надежда и ще командировам свой колега от „Пирогов” – доцент, специалист по реанимация, за да провери за точното изпълнението на реанимационните процедури и да направят съвместно с местните колеги стандартните тестове за евентуално установяване на мозъчна смърт.  Разбира се, ако има кой да плати разноските.

         Приключил консултацията с неврохирурга, бащата заедно с д-р Маги излязоха от болницата и той я откара до дома и, след което по автомагистралата се насочи към съседния промишлен град, където бе фирмата на сина му. Независимо от закупуването на завода и прилежащия ТЕЦ от чуждестранната фирма, на ключов пост като представител на държавата бе човек, дългогодишен негов познат. С него винаги са имали коректни и може да се каже дружески отношения. Беше известен с човечността си и правеше възможното да защитава интересите на своите работници. Беше му телефонирал предварително и около обяд го очакваха.

         След като се обади, човек от портиерната го придружи до кабинета му. Секретарката го въведе почти веднага. Беше станал от бюрото си и го посрещна от вратата. Ръкуваха се сърдечно и той го потупа съчувствено по рамото в опит да го ободри. Пое инициативата и заговори.

         - Още на следващия ден след катастрофата ми съобщиха за случилото се. Като баща мога да предположа какво чувстваш. Напълно отговорно ти заявявам, че от наша страна ще направим възможното за лечението на сина ти според всички, включително и международни стандарти. Ако се наложи, ще го транспортираме от фирмата в чужбина, когато състоянието му позволи и ще го лекуваме там. Кажи какво е в момента състоянието му.

         Накратко бившия следовател го информира, като наблегна на идването със самолет на доцента, който вероятно щеше да остане ден-два в града.

         Директора повика секретарката си и разпореди да му донесат подпечатани бланки за командировка и му даде няколко екземпляра. Каза му, че и да дойдат повече специалисти, спокойно да попълнят бланките, като посочи необичайно висок лимит за дневни, а за пътни да се приложат копия от билетите. Попита дали има налични пари в момента и разпореди в счетоводството, веднага да подготвят ордер с авансов отчет за сметка заплатата на Джани  от предходния месец и да го изплатят. Посъветва го да го държи в течение лично, след което се сбогуваха.

 

-         24 –

 

След като се прибра в къщи си взе душ и се приготви със съпругата, големия син и приятелите на децата му от квартала да отиде отново в болницата. С тях тръгна и д-р Маги. Там всички я познаваха, тъй като бе един от най-авторитетните педиатри на града. Влизането стана без формалности. Всички се изредиха покрай леглото му. Приятелите, особено рокерчетата  бяха поразени от състоянието му и тягостната атмосфера в изпълнената със страдание зала. Техния Джани, душата на всяка компания с бликащата от него енергия, жизнерадост, живо чувство за хумор и непресъхващ оптимизъм, лежеше каменно неподвижен, невиждащ и нечуващ с икона до главата. Сковано се опитаха да кажат ободрителни думи, но те някак увисваха във въздуха, тъй както нямаше как да последва какъвто и да е отговор. След няколкоминутно притеснено пристъпване с крак и осъзнаване на невъзможност за какъвто и да е контакт с приятеля си, сковано се сбогуваха и излязоха. Родителите стояха тъжно, с приведени от мъка рамене и тази липса на възможност, да направят каквото и да е конкретно за подобрение на състоянието му ги тормозеше допълнително. Тяхната докторка се заприказва с дежурните специалисти. Дочуха фразата „синдром на кукленските очи”, впоследствие преминаха на латински, като от време на време поглеждаха крадешком към родителите на пациента. Изражението на Маги ставаше все по-мрачно и тревожно.

Любимият син продължаваше да лежи със спокойно изражение, като илюзията за изпаднал в дълбок, спокоен сън бе пълна. След малко, дежурната сестра и санитарката им казаха, че ще правят пълно обслужване на болния – обтриване на тялото, смяна на системите за подхранване, уриниране и други манипулации и поради необходимостта от абсолютна септичност, ще трябва вече да излизат. След като излязоха в коридора, бащата умишлено се забави и им остави допълнително по банкнота.

Приятелят неврохирург на д-р Маги и телефонира. Бил се обадил в „Пирогов” с информацията, че заплащането за консултация на техния специалист-реаниматор е уредено. Уведомили го,  по-следващия ден, сутринта в 9.00 ч. да чакат на летището доцент Банев, специалист-анестезиолог, който следва да проведе с колегите си окончателните тестове и процедурата за изключване на командното и възбуждане на самостоятелно дишане от болния. Продиктуваха и номера на мобилния му телефон. След малко бащата проведе разговор с него и се уточниха синът му да го посрещне на аерогарата и да го доведе в болницата.

 

 

- 25 -

 

 

         Реши да отиде на вилата. Там атмосферата винаги му действаше успокояващо с чистият въздух, зеленината, панорамата на лежашия в краката му град. Двете им котки, незнайно как предугадили идването му се появиха изневиделица и гальовно се заумилкваха в краката му. Друг път, за голямо тяхно удоволствие ги милваше, но сега не му бе до животинките. Качи се в таванската стая и се излегна на направения саморъчно от него диван. Замисли се. Колко рядко хората се задълбочават в същността на нещата и съзнанието им е ангажирано с повърхности и маломажни неща?

Мнозина са вярвали и вярват, че нещата в света се направляват от съдбата или Бога по такъв начин, че хората със своето благоразумие са безсилни да ги изменят. И е по-добре да се оставят в ръцете на съдбата, вместо напразно да се мъчат да ги предотвратяват или изменят. Все пак, понеже имаме и свободна воля смяташе, че съдбата има дял върху половината от делата ни и че другата половина, или приблизително толкова, управляваме ние. Той би оприличил съдбата на буйна река, която, като придойде, залива равнините, събаря дървета и постройки и разрушава единия бряг, а върху другия натрупва нанос, без някой да може и да смее да се противопостави на бясната й мощ. Това, разбира се, съвсем не пречи на хората, когато реката си тече спокойно, да издигат защитни стени и насипи, та когато придойде, да не може да причини големи пакости. Същото става и при съдбата – тя проявява своята мощ, когато не среща съпротива.

Вече се разкайваше, че не послуша съпругата си и не бе настоятелен заедно с нея и по-благоразумният му брат твърдо да му поставят въпроса – или-или! Или да остави рокерството, или да се изнесе от дома им и да се оправя сам за всичко. Това напрежение и ежедневното подсъзнателно очакване да се случи нещо страшно, направо ги изцеждаше психически. Но вече бе твърде късно!

Искаше да бъде различен от другите родители, да не притиска децата си. Мнозина разсъждаваха еснафски и егоистично:

„Опасно е да се създават близки отношения, защото, ако се либерален с някого, той рано или късно започва да ти иска пари. Ако си любезен и любящ с жена си, разходите ти рязко скачат. Ако не проявяваш твърдост към сина си, неговите джобни нарастват. Ако разговаряш меко с подчинените, започват да се държат като началници. Затова човек трябва да се заобиколи с твърда стена - това ще изплаши жената, сина, подчинените.”

Колко бащи правят така? Истината е, че едва ли има дом, в който бащата и порасналия син да подхождат един към друг с любов. Синът отива при бащата, когато са му нужни пари, а бащата отива при сина, когато иска да му чете „конско”. В противен случай те не се срещат. Бащата и синът нямат точка на пресичане. Бащата се страхува и се заобикаля със стена. Синът се страхува и заобикаля баща си отдалеч. Между тях няма хармония. Колкото повече се бои човек, толкова повече се безпокои за своята безопасност и толкова по-твърд става.

Скоро големият му син доведе с колата майка си. Повъртя се малко и каза, че ще се прибира в апартамента. Останаха сами и се гледаха мълчаливо. Не им бе до слушаше на радио, или гледане на телевизия. Инстинктивно се хванаха за ръце, търсещи подкрепа един от друг. Погледна към преплетените им ръце, с избили вече тук там старчески петна. Вече почти четиридесет  години бяха заедно. Минало бе времето на изпепеляваща страст, когато само чакаха за момент да останат сами и трескаво се любеха. Остана голямата привързаност и взаимно разбиране. Често едновременно започваха една и съща мисъл, изричаха едни и същи думи, имаха почти телепатична връзка. Никога не бяха имали сериозен конфликт, освен дребни житейски недоразумения. Просто бяха сродни души, макар и с коренно противоположни характери.

В тези времена на фалш и лицемерие, той просто не можеше да проумее, как успели /в какво ли?/ мъже, навлезли в „маймунската” възраст, а всъщност в началото на андропаузата, захвърляха половинките си, често пъти жертвали се за тях и подкрепяли ги в правенето на кариера и получаване на образование, заради млади, користни златотърсачки. Същите те, особено  новоизлюпените политици, размахваха морализаторски пръст от екрана на телевизорите поучавайки „простолюдието”. Самите те, палячовци на конци, неспособни да решат собствените си проблеми, претендираха да решават едва ли не световните проблеми, и все повече загробваха нещастния си народ.




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930