Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2011 16:01 - ДЖАНИ - Част 4
Автор: djani Категория: Изкуство   
Прочетен: 2023 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 18.08.2011 16:13


                                                                              
                   

 

- 26 –

 

На следващия ден бяха пак в болницата. Предстоеше извършването на последните тестове за установяване евентуална активност на поразения му мозък. С нетърпение и надежда очакваха специалиста от „Пирогов”, едва ли не като евентуален месия и спасител на детето им. Около 10 ч. преди обяд, синът го доведе от летището. Запознаха се. Доцент Банев бе едър, симпатичен и много сърдечен човек. Разговаряха делово. Впоследствие влезе в реанимацията. Излезе след около половин час, наметнат с престилка. Беше видял пациента и провел подробен разговор с колегите си. Каза, че д-р Баева отначало се държала обидено и резервирано, но като се убедила в неговата добросъвестност и най-вече личните препоръки на мастития столичен професор, станала много комуникативна и дори сервилна. Естествено, всички манипулации и изследвания ще се извършат само с участието и в присъствието на съответните специалисти. Той ще наблюдава за точното спазване на стандартните процедури. Около 10 минути минути обяснява процедурата, периодично справяйки се с малка брошура:

         - Наличието на мозъчна смърт ще бъде потвърдено при  липса на церебрално моторен отговор спрямо болево дразнене, приложено върху всички крайници. Липса на мозъчно стволови рефлекси на базата на следните белези:

         При зениците липса на отговор при облъчване с ярка светлина;

Очни движения: Позитивен тест на “куклените очи”, липса на окулоцефален рефлекс;

Позитивен студо-калоричен тест - няма отклонение на очите при иригация във всяко ухо на студена вода.

Лицева сетивност и фациален моторен отговор: липсва корнеален рефлекс при допир с памук;  липсва мандибуларен рефлекс;  липсват гримаси при силен и дълбок натиск върху основата на ноктите, супраорбиталния ръб, или темпоромандибуларната става. Наличие на фарингеални и трахеални рефлекси: извършване на т.н. апнеа-тест.

         Освен това щe да се извършат лабораторни изследвания и такива с апаратура. Всичко ще продължи доста време, защото има изискване, след 6 часа теста да се повтори отново. Това означаваше, че ще привършат късно след обед. Прикани ги  да си отидат и да се видят след като им позвъни на GSM-а.

         Насъбралите се в болницата, като в турски сериал роднини и приятели, един по един се качиха по колите, с намерение да се върнат отново, когато има вече резултат. По посърналите им физиономии се четеше униние. Надеждата постепенно гаснеше…

 

- 27 -

 

         В един момент Джани отново отвори очи. С лекота се изхлузи от леглото си, зарея се  в залата, почти мигновенно прекоси болничната зала. Над тялото му, някъде долу се бяха надвесили куп лекари и сестри. Примъкваха на количка апарати -  рентгенов, за радиоизотопно сканиране и панангиография. Започнаха да го мачкат, да наливат течност в ушите му, да слагат още датчици и проводници по изтормозеното му тяло.  Суетяха се, влизаха и излизаха в залата. Бяха поставили параван и бе изолиран от останалите пациенти.

Тогава непреодолима сила го всмука, като че през черна тръба и без да докосва стените и се понесе нанякъде, без да може да определи посоката. Постепенно просветля и се зарадва, че вижда пак светлина. Появи се нещо като стена. Тя обаче не го спря. Всъщност прелетя над нея. Летеше в пространството с невъобразима скорост, така както винаги бе мечтал. Под него се появи река и се развиделяваше. Наоколо ставаше все по-светло. Забеляза, че минава над красив град, докато летеше над течението на реката, като птица. Улиците изглеждаха като направени от блестящо злато и бяха чудно красиви. Не можеше да опиша удивлението си. Спусна се на една от улиците и го заобиколиха хора - щастливи хора, които се радваха, че го виждат! Те бяха облечени като че ли с блестящи дрехи, които излъчваха някакво сияние. Никой не бързаше. Към него приближиха и други хора. Да, това бяха любимите му баба, дядо, лелята и свакото на майка му, две рокерчета от бандата, които бяха катастрофирали преди време и непознати хора, които го прегръщаха и му се радваха.

Но нещо го притегляше и зовеше неотразимо. Отново полетя. Освободен от оковите на тялото, на материята, придобил сетива, немислими за материално същество, виждащ всички спектри на светлината, и чуващ трептенията и вибрациите на материята. Носеше се сред планети, звездни купове, мъглявини и галактики, преминаваше своободно през черни дупки, засмукващи материя и дори светлина. Скоростта на светлината бе като пълзене на охлюв. Законите на обикновенната физика, хартиени прегради. Той се носеше на крилете на космическия разум, при който всяко събитие в единия край на вселената, пораждаше ответна реакция в другия и позволяващи му да бъде едновременно навсякъде. Започна да си задава въпроси и внезапно нещо, незнайно какво, но невъобразимо могъщо и всепроникващо му отговаряше. Запита го: Кой си ти? Какво си? Къде съм и какво съм аз самият?

Отговорът проехтя в съзнанито му, а в същност в нещо много по- голямо и всеобхватно, в което беше се превърнал.

- Аз съм Азът, във всички същества, аз началото съм, края и средата на съществата всички.

Семето съм още на всички същества, без мен не съществува нищо подвижно или неподвижно.

Не можеш ти обаче мен да видиш със зрението твое, затуй око ти давам дивно - виж царствената ми природа.

Знай, че материята и духът са без начало, формите и свойствата са от материята породени.

Духът, в материята пребиваващ, наслаждава се на свойствата, от материята породени. Привързаността към тези свойства, причина за прераждането във добри и зли утроби става.

Търси убежище в духа изконен, от който древните енергии излизат.

Две същности присъстват в този свят- унищожима и неунищожима.

Разрушими всички същества са, а неизменната, неунищожимата се нарича Дух.

Не се ражда и не умира познаващият дух. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.

Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат - никой не убива и никой не умира.

По-малък от малкото и по-голям от голямото, духът е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на духа се вижда чрез спокойствие.

Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се дух освен Мен?

Мъдрият, узнаващият този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ дух, не познава страданието.

Този дух не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез учение. Постига го само този, когото Той избере, на него духа разкрива същността си.

Въпреки, че ти обитаваше материално тяло, твоята природа е в основата си чиста и благородна. Тя не може да бъде покварена.

     Тогава Духът на Джани разбра, че по неведоми причини е ИЗБРАН!

 

- 28 -

 

         Почти на свечеряване д-р Банев се обади и излезе от реанимацията. Долу пред входа се бе събрала внушителната група на роднините и приятелите. Веднага го наобиколиха. Каза, че ще говори само с родителите. Оттеглиха се настрани. Беше мрачен и както личеше, изцеден физически и емоционално. Като деликатен и хуманен човек, въпреки професията си на анестизиолог, често държащ в ръцете си изтънялата или прекъсвана нишка на живота на много поциенти, се вълнуваше винаги, когато се налагаше да съобщи неумолимата истина. Заговори:

- Проверих цялостната дейност на отделението от приемането му до момента. Не мога да упрекна колегите в нищо. Дори в някои отношения са се престарали. Тестовете проведохме два пъти, според изискванията. Лично участвах и аз. За съжаление са положителни. Категорично вече може да говорим за настъпила мозъчна смърт. Няма да го откачим от апаратурата по тези съображения, които не сте пожелали до обсъдите с д-р Бабева. Съчувствам ви искренно, но бих казал и нещо повече. От собствен опит знам, че много от роднините след смьртта на техния близък, дълбоко съжаляват, че не са дарили негови органи, за да спасят друг обречен живот. Все пак след смъртта му, нещо от него продължава да е живо и това до някъде носи поне капка утеха. Виждам, че сте образовани и просветени хора. Момчето ви е било в прекрасна кондиция преди катастрофата и заключението ни е, че е напълно годно за донорство. Много се надявам да се съгласите. Бъбреците му са в много добро състояние. Не знаете каква агония е една хемодиализа, и как си отиват от живота млади и переспективни хора. Ще спасите поне два човешки живота.

След това ги  погледна очаквателно. Докато той говореше, майката се бе сгушила в прегръдките на съпруга си и хълцаше тихо и жалостиво. Бащата се напрегна, за да запази самообладание. Десетки пъти през дългата си служба му се беше налагало, да съобщава за смърт  на близък на опечалени близки, а често и на нищо неочакващи родители. Сега бе дошъл неговия ред...Стисна силно ръцете на жена си и промълви:

-         Да !

 Майката се разрида и занарежда – Не, не, не…

- Така или иначе ще има аутопсия и ще извадят всичките му органи. Да изгният така без никаква полза ли желаеш? Стегни се и мисли трезво!

Накрая тя промълви

- Прави каквото знаеш. Ти знаеш най-добре.е.е.е…И зарида вече неутешимо.

Доктор Банев изчака малко да се поуспокоят. Каза, че колкото и да е трудно, това е най-правилното решение, въпреки силните в момента емоции. После ще разберат, че е действително така. Вече не толкова напрегнат продължи:

- Декларирането на мозъчна смърт и последващото подписване на смъртния акт е единствено отговорност на лекуващия лекар. Той трябва да направи консултация с координатора по донорство на органи , за хода на действията, свързани с диагнозата на мозъчната смърт, но ще е отговорен единствено за декларирането на смъртта. От друга страна координаторът по донорство на органи носи отговорността, за решението дали пациентът  да бъде приет като донор, след деклариране на смъртта, или случаят да се отхвърли, когато критериите не са удоволетворени.

         Поговориха още малко. Бащата извади командировачните документи и го помоли да ги попълни. Прескочи до регистратурата, където имаше ксерокс, и копира двупосочния самолетния билет, след което се сбогуваха. Доцента щеше да преспи в роднини и на следващата сутрин да се прибере. Една от причините да дойде бе ,че искаше да се види и с тях.

         След всичко това отидоха при групата приятели и им казаха да се готвят за погребение. Уточниха се с дежурния в ОАРИЛ лекар, сутринта да ги пуснат, за да се простят с детето им, преди да го изключат от апарата и системите.

 

- 29 -

 

         Сутринта на следващия ден GSM-ът извьня, малко след като се бяха събудили. Беше дежурният лекар от реанимацията. Съобщи им, че преди около половин час, пациентът получил силна тахикардия и пулсът е скочил извън граници. Направили няколка електрошока и едва го възстановили. Помоли ги да дойдат бързо, преди да го изтърват. Добре ще е да донесат и бръснарски прибори, за го обръснат.

         След половин час, бяха отново в отделението. Синът им беше вече преместен с леглото с прилежащи прибори и апаратура в отделно помещение, по-скоро страничен коридор. Казаха им, че по същество вече не е жив и в медицински смисъл е мъртъв. Ще поддържат още час-два жизнените му функции, а след това предстоят операции по донорството и прехвърлянето му в моргата. Майката, без да се сдържа повече, заплака неудържимо и се спусна да го целува и прегръща. Все още дишащо и изглеждащо като живо, тялото не реагира по никакъв начин на отчаяната и емоция. След като изчака няколко минути да премине разтърстващия изблик, бащата кротко я прегърна и изведе в коридора извън реанимацията. Предвидливо се бе обадил на  д-р Маги и вярната приятелка пое нежно и загрижено приятелката си. Върна се обратно.

         Взе от найлоновата торбичка бръснарските принадлежности. Извади пяната за бръснене “NIVEA” – SENSITIV, леко натисна бутона и внимателно размаза по наболата пет дневна брада ароматната пяна. Бавно я разтри по окосмените  зони на лицето му. Внимателно движейки новата му самобръсначка „Жилет” го избръсна веднъж, след това повтори. Бяха му оставили кърпа, която намокри от чешмата и избърса така скъпото му и в момента напълно безизразно лице. Очите бяха затворени. Разтвори клепача на лявото. Зеницата се бе свила до размера на върха на молив и го гледаше безжизнено. Неговите големи кафяви и изразителни очи, с тези трагични тъмни сенки под тях, така характерни за рода на баба му, които очароваха и омайваха всички, не бяха същите. Като малък, цялото му лице бе очи. Широко отворени с огромни зеници, поглъщащи жадно всичко наоколо. Заради ококорената му физиономия, често му викаше „Кокорчо”. Помилва го по косата. Беше леко измазнена. Имаше лек косопад и въпреки специалните шампоани и мазила, които употребяваше, около челото бе започнало леко, едва забележимо оредяване. Независимо че знаеше, как при предстоящата аутопсия ще бъде обелен целият му скалп, разтри в лицето и косата му почти пълна шепа одеколон. Нямаше как да го облече, за да посрещне окончателната си смърт, като осъдените преди екзекуцията, изкъпан, с изпрана бяла риза и чисти дрехи.

         Помисли, колко безотговории към себе си и живота са силните и авантюристични натури. Често пъти, за ужас на майка си, смеейки се  Джани казваше:

         - Кой, аз ли ще остарея и ще живея  дълго. Ще умра преди  да направя  четиридесет години!

         Преди две години момчето, луда глава от Севлиево, което купи червената му „Хонда”, бе катастрофирало тежко. Стана голям сакатлък и се наложи да отстранят тестисите му. Майка му се мъчеше, често като назидание да му го припомня. На упреците и отговори:

         - Всяко нещо се има цена. Да караш мотор, също. Той просто плати цената!

         С горчив и вече безполезнен упрек бащата го питаше – Защо и ти трябваше да я платиш, при това толкова жестока ?

         След като постоя още няколко минути, осъзнал безмислието да протака скъпото за лекарите време се обади, че е готов и напусна помещението. След това изведе жена си и приятелката и Маги, качиха се в колата и се прибраха в апартамента. Вече нямаше на какво повече да се надяват и очакват.

 

-         30 –

 

         След като родителите се простиха със заспалия си вече завинаги син, заедно с леглото и апаратурата го преместиха в съседната на реанимацията операционна. Първо офталмолога с миниатюрните си инструменти обели роговиците от очните му ябълки и внимателно положи малките люспи в стъкленица със специален разтвор. Така вече те можеха да бъдат съхранени за по-дълго и предоставени на сертифицирана очна банка. Бистротата на погледа скоро щеше да бъде привилегия на друг, след последваща кератопластика на неговите роговици, най - вероятно на застаряващ богаташ с помътнели очи.

Дойде ред на нефролозите. У нас по-голямата част от бъбреците за присаждане се осигуряват от починали донори. По данни на СЗО такава е и тенденцията в цял свят, дори и в развитите страни. Трупни донори на бъбреци могат да бъдат хора в мозъчна смърт, както бе в случая. След експлантация на органа, той се изследва за хепатит, СПИН, сифилис и други болести, след което се охлажда и съхранява в специален контейнер до момента на трансплантацията, който трябва да настъпи най-много 24-30 часа след изваждането.

След точни и прецизни разрези хирурзите достигнаха бъбречните кухини. Направиха пет малки прореза - около 1-2 сантиметра, за да се постави лапароскопското оборудване и да се вкарат в тялото инструментите, с които да се отделят от останалите тъкани бъбреците и излизащите от тях пикочопроводи. Още един по-дълъг прорез - около 6-7 сантиметра, позволи изваждането им извън тялото. Сочни и млади, бъбреците изглеждаха напълно жизнеспособни. Още вечерта щеше да се направи в самата болница животоспасяваща операция на младо момиче, а другия бъбрек след час щеше да излети със следващ полет по специален куриер за столична болница, в подготвения вече контейнер.

Когато и това приключи, окървавения гол труп бе преместен на обикновена количка и снет с асансьора в дисекционната зала, удобно оборудвана под самата реанимация. Нали тя бе най-редовния доставчик на материал за транжиране!

 Час след това започна аутопсията. Въпреки, че бе напълно излишна, но поради воденото следствие за настъпилото ПТП, по формални съображения на Прокуратурата следваше към делото да се приложи и съдебно-медицинска експертиза, независимо от категоричната епикриза за причината на смъртта.

Настъпи часът на острите ножове, а всъщност  на гавра и насилие над голото му, бедно и беззащитно тяло. В ръцете на патолога и асистиращата му лаборантка  то се подмяташе, обръщаше и тресеше безпомощно под вибрациите на електрическите ножове и триони, вулгарно разтворено в най-съкровената си същност. Дори и безсмъртната душа на Джани, измъкнала се от тялото като змия от кожата си, наблюдаваше от един ъгъл на дисекционната зала, омерзена и съкрушена от това, което се случва с нейното свещено и вече бивше обиталище. Взеха проби от тъканите и ги разпределха в  няколко стъкленици, които бяха запечатани и надписани. По молба на родителите и вуйчо му, бивш окръжен прокурор, разтварянето на черепа бе извършено от към тила, за да не се загрозява с разрез красивото му чело. Невинните шеги, че синът им понякога е празноглавец се реализираха в момента, брутално и буквално. Патоанатомът  с ловки и привични движения извади от разтворения череп, никому непотребния вече, подгизнал от съсирена кръв мозък. Претегли го на везната, изследва го визуално и  изряза тънки парченца от продълговатия му участък за микроскопското изследване. После го хвърли небрежно в лъскавия леген при останалите му вътрешности – червата, стомаха, сърцето с двата лоба на белия дроб, парчетата от гръдната кост. Всичко това щеше да се изхвърли в контейнера за биологични отпадъци и изгори. След това, асистиращата му лаборантка запълни телесните му кухини с парчета стиреопор, с което що-годе създаде илюзия за цялост и плътност на тялото. После, с отработени и рутинни движения го затвори с равни и прецизни шевове.

В далечното и по-близко минало дори и най-варварските народи не са си позволявали такава вакханалия и оскверняване. Починалите и дори убитите на бойното поле са получавали подобаващото уважение и погребение, според човешките норми и обичаи.  Защото са знаели, че има Бог и възмездие за всичко! Така е било и в Европа до настъпването на така нареченото „Просвещение”. В повечето от мюсюлманските страни, които охулваме като недемократични и дивашки, аутопсиите все още са забранени. Не случайно сред съдебните медици са най- разпространени алкохолизма, психозите и самоубийствата. И тяхната душа инстинктивно чувства вината от стореното, въпреки наукообразните доводи и оправдания за същността на професията им и ще носят непосилната си карма.

 Нататък пътят е банален - в миналото от ренесансовия стремеж към изучаване тайните на човешкото тяло и функциите му, през необходимостта от изясняване причината за смъртта при криминалните случаи и днес, както винаги достигаме до изгодата от търговията с тъкани, органи, яйцеклетки и всичко ценно, което може да се осребри от вече никому непотребното тяло.

В момента на аутопсията до  душата на Джани достигна властно внушение:

„Разгледай добре мъртвото си тяло. Не бягай страхливо и не се отдалечавай. Когато хората понесат тялото ти за погребението, задължително ги съпровождай и присъствай там. Наблюдавай с цялото си внимание как заравят тялото ти, за да не се привързваш толкова много следващия път към материалното. Когато видиш как тялото ти се разлага или изгаря, твоята привързаност към него ще изчезне. Другите, разбира се, ще видят как се погребва тялото ти, но ако и ти го видиш, ще изгубиш привързаността си към него. Наблюдавай как тялото ти се предава на червеите, запомни го веднъж завинаги. Погледни, как напълно се унищожава това, с което си отъждествявал своето "аз". Виж как се превръща в прах и пепел, за да помниш в следващото си раждане кой си.”

В „Тората” – свещената книга на евреите, душите на убитите и внезапно загиналите се наричат „изтръгнати”. Такава бе и душата на Джани. Тя бе объркана и неориентирана – не можеше лесно да осъзнае случилото се. Твърде възможно бе да не може да се възнесе и да блуждае между двата свята като прокълнат дух. Веднага след смъртта, тя известно време не знае, че си мъртъв. Едва когато другите понесат тялото и го погребат, вероятно ще разбере, че е така. Всъщност вътре в него нищо не умираше. Това преживяване е толкова ново, че не може да бъде описано с традиционни определения. Просто чувстваше, че от вечно живото и непреходно, нещо се отделя. Това нещо вече е непотребно, умряло, но ще го разбере едва тогава, когато хората около него започнат да плачат, да падат върху му, отчаяни, готвещи се да отнесат тялото му за погребение.

Казано бе – „ Така, както майчиното мляко не се връща в гръдта на майката, след като е нахранила своето дете, и душата, на­пуснала тялото, не се връща отново в него.”

Още същата вечер пещта на болницата погълна и изпепели непотребните му вече органи, заедно с крака и ръце от ампутации и прочее биологичен материал. Оставаше да види и погребението на останалата част от него. 

 

- 31 -

 

Малко след обяд, се обадиха на родителите да донесат дрехите за погребението. Тъй като абитюрентския му костюм от преди цели десет години бе напълно отеснял, а носеше само фланели, анцузи и якета, бащата извади от гардероба почти нов негов, сив костюм. Беше му малко широк и не го подноси, но на момчето му щеше да прилепне. Приготви съвсем ново бельо и обувки, одеало, чаршафи.

Запали колата и отиде до болницата. Позвъни на задния вход на моргата. Излезе санитарка. Посегна да вземе кашона, но той и каза че иска сам да облече сина си, а тя ще му помага. Гледаща невярващо, тя затвори вратата. След малко дойде началника на  патологията, с когото се познаваха от многобройните съвместни огледи по местопроизшествията. Той се опита да го разубеди, но стария следовател бе непреклонен и заяви, че иначе няма да прибере трупа. Въпреки правилника, прецениха, че ще е по-разумно да се примирят. Изнесоха с количката трупа на Джани в коридора. Бащата го погледна, въздъхна тежко и с горчива ирония си помисли - „На татко бедното шаранче, напълнено със стиропор, вместо с  орехи”. Облякоха го старателно и внимателно. Все още ставите му бяха меки и трупното вкочаняване бе още в началото си. Остави одеалото, чаршафите и възглавница за последното  му ложе. Служителите от обредната фирма заявиха, че ще го приготвят и привечер ще то донесат на адреса.

Надвечер, преди мръкване пристигна погребалния бус и внесоха белия, богато подреден ковчег с тялото му в апартамента. С лекота  го вкараха в хола и положиха на ниската и масивна масичка, където толкова редовно посрещаха приятели.  Баща му често го караше да дойде  да живее с тях на вилата, като му предоставяше целия тавански етаж от две големи обзаведени, самостоятелни стаи с тераса, санитарен  възел и прекрасна панорама от птичи поглед към града, морския залив и езерото, на която всички гости се възхищаваха. Но той отказваше, като отвръщаше, че в тяхната бивша детска стая му е най-добре, заедно с батко му. Смеейки се казваше, че в неговата си дупка се чувства най-добре.

 Обредния служител предложи да направят снимки, но майка му изпищя ужасено:

-         Никакви снимки! Искам да го запомня красив, и усмихнат.

Колкото и странно да беше, след аутопсията, на лицето му бе останала една полу-усмивка, която приличаше малко на гримаса, но не загрозяваше одухотвореното му, интелигентно лице.

Всички близки и приятели останаха до късно за традиционното нощно бдение. В полутъмната стая светеше само високия лампион с красив абажур, свещите и  две импровизирани кандила. В съседните  апартаменти трескаво приготвяха варено жито и комплектоваха подавки, „за бог да прости”. Накрая ги приканиха да отидат да си починат, предвид очертаващия се тежък и напрегнат утрешен ден.

В апартамента, всички отидоха по стаите си, а някои при съседи. Само бащата остана до ковчега и се сви на дивана с надеждата да го сънува. От тук нататък единствено в сънищата щяха да се срещат двете привързани души. И странно, още тогава му се яви…

Видя го да бута раздрънкания, катастрофирал мотор на площада пред голямата градска катедрала. Ясно чуваше и тракането на частично откъснатия ауспух по паважа. А странно, повече от петдесет години, откакто същия бе асфалтиран. На въпроса му как е, Джани отговори – „Добре съм тате, много добре”. 

Привично баща му се скара, че не е внимавал и пак е паднал…След секунди видението изчезна.

 

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1202400
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3858
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930