Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2011 16:16 - ДЖАНИ - Част 5
Автор: djani Категория: Изкуство   
Прочетен: 3910 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 12.08.2011 09:12


- 32 -

 

         Сутринта станаха рано.  Вземането на смъртта от дома му бе за 11 ч. Изсипаха се почти всички бивши и настоящи колеги на децата, на родителите, рокери с много мотоциклети, другите приятели и съседи. По броя на изразходваните свещи разбраха, че са над двеста. По голяма част от тях не се разотиваха и смятаха да отидат и на самото погребение. В определеното време дойде и лъскавия погребален „Мерцедес” с двама служители от „Обреди”. Приятелите на момчето поеха ковчега и внимателно го изнесоха. След тръгването на челната кола се проточи дълга колона и въпреки, че централните гробища бяха на 3-4 км.  разстояние, процесията се забави почти половин час, поради засиления трафик.

         Внесоха ковчега в малката ритуална зала, бивш църковен параклис за поклонението. Всички плътно се сбутаха и заставаха досами ковчега, но на входа пак останаха над половината. Общинската служителка произнесе стандартното траурно слово. След това бащата се обърна към присъстващите. Застана до главата на сина си и с приглушен глас се обърна към тях:

         - Скъпи опечалени приятели и роднини,

Джани почина на 22 юни - началото на астрономическото лято. Сезон, олицетворение на зрелостта. Житата узряват. Овошките се отрупват с плод. Животните се множат. Време натежало от очаквания за любов, чувствени наслади и удоволствията на живота. Уви, на нашето непрежалимо дете не е отсъдена тази радост. На тази дата едно младо, силно и зряло същество бе покосено от неумолимата съдба, без  да даде плод и да утеши с поколение дните  на близките си до края на земния им живот. Останаха вещи, снимки и документи, вече непотребни, но напомнящи за него и за преходността ни.

След смъртта на нашия Джани си задавам редица въпроси, на които все още не мога да намеря истинския отговор. Как се живее във време, когато емоцията от високите скорости надделява над разума? И изобщо какъв е смисъла да се появиш на света, за да умреш в разцвета на силите си? В името на какво майката дава живот на детето си с такива мъки? Щом като е много по-лесно да умреш, отколкото да се родиш. Всички се страхуват, не само аз. Единствената разлика е в това, че вече преживях най-страшното - онова, от което най-много съм се страхувал, се сбъдна. Какъв е смисъла и има ли такъв? Може би той е в това, че съдбата на всеки човек е предначертана. Трагеди­ята настъпва неизбежно и нищо от това, което правим, не може да промени дори и частица от злото, ако ни предстои.

         Трагично осъзнахме, че най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.  Установихме, че само преживените неща са истински разбрани и че понякога, човек е най-злият враг на самия себе си, както в случая с нашия нещастен син. Щастието е като здравето - ако не го забелязваш, значи го имаш. Докато Джани беше жив, дори не забелязвахме колко сме били щастливи. Понякога дори да живееш се изисква кураж и това в пълна сила се отнася за нашето семейство днес. Мъката по любимия човек е по-силна от страха от смъртта. Именно душите ни са тези, които тъгуват по отишлия си от този свят. Догодина на гроба му ще има паметник. За епитафия на паметника му избрахме стих от песента на „Щурците” – „Моят свят”: Ще ви го цитирам:

        

„Моят път не е твоят,

         нека сам да вървя!

         И дори да пропадна

         искам за миг да полетя”

 

         Считам, че напълно отговаря на стила и начина му на живот.

 

         Бог да прости нашия любим и непрежалим син, брат, племенник и приятел – Джани. Амин !

         След това даде знак, на Владо, близък приятел на момчето му. Той постави в стереоуредбата диск с музика на Вангелис.  Прозвуча композицията му „Дванадесетия  час”. Над множеството, сгъчено в тесния параклис се разнесе далечен звън на камбана и мъжествен хор, който с нарастваща сила изпълни помещението, понесе се над гробищния парк и потресе душите им. След минута, ангелския глас на солистката се издигна над всички. Да, да… Това бе ангела, неговия съкрушен ангел-пазител, който не успя да го опази от самия него и сега слизаше от незнайни висини, идваше да прибере сиротната му душа...

         Онемелите присъстващи несъзнателно, без определен знак паднаха на колене и стояха така, докато заглъхнаха и последните тонове на сакралната музика. После като зашеметени минаха, за да поднесат съболезнованието си на близките.

Процесията тръгна. Най-напред група от приятели, рокери с могоциклети. На кормилото на челния бе закрепен голям портрет на Джани от последния му преди около месец рожден ден. Вървейки с красивите цветя в ръцете си, ги спохождаха многобройни мисли. В очите им проблясваха сълзи. Тълпата пречупени от тъга хора вървяха бавно напред. И ето, гледаха спокойното безизразно лице, с лека иронична усмивка, или гримаса в ъгълчетата на устата, отпуснатите дълги мигли. Изглежда заспал! Не може да е мъртъв! И майка му, безумно скръбна, докосва нежно своето дете. Това добро, красиво и мило момче, едва възмъжало, пълно с живот, ведро усмихнато, сега лежи в белия ковчег, отрупан с цветя и облян от сълзите на родителите. Трудно може да се изкаже с думи какво изпитваха.

Бащата гледаше всичко това. Сърцето му се сви, душата му изплака. Зейналия гроб на родителита му щеше да приюти и внука им, когото не познаваха, тъй като бяха починали преди раждането му. Настана време за последна прошка. Най-близките целуваха студеното лице и с плач се отдалечаваха. Последен се приближи бащата и се наведе над него. Целувайки детето си по челото, в съзнатието му проблесна видение…

Изведнъж престана да вижда лицето му. Вмес­то него се завъртя вихър от лица, много лица, безброй лица, и все пак изглеждаше че всички едновременно съществуват заедно, всички се про­меняха и подновяваха. Видя лицето на старата си майка, починала преди години в ръцете му. В гаснещите и очи се четеше безкрайната мъка на умираща, разделяща се с живота. Видя лицето на новородения Джани, червеното и наб­ръчкано личице, готово да заплаче. Видя лицата на многото престъпници, с които бе имал работа. Убиец, който забива нож в тялото на жертвата си… Видя голите тела на мъже и жени, препле­тени в порив на бясна страст...Видя труповете от моргата, изсти­нали, изкормени…Видя всички тези лица и тела, живи и мъртви, свързани с най-противоречиви от­ношения помежду им, видя ги да си помагат, да се обичат, да се мразят, да се унищожават, да се раждат отново, и всяко бе обладано от страст за живот и смърт, от бруталното отк­ровение на тленността. И въпреки това никое от тях не умира­ше, само се променяше, възраждаше се, получаваше нов образ, без между тях да има промеждутък от време. Всички тези фигури и лица се вихреха, създаваха се, сливаха се едно с друго, а над тях неизменно витаеше нещо прозрачно, подобно на маска, и тази маска бе усмихнатото лице на сина му, което той, бащата, в същия миг докосваше с устни­те си. Така видя усмивката на единството. Тази усмивка на Джани бе същата, смирена, тънка, непроницаема, мъдра, безкрайна усмив­ка на Бог, който благовейно си го прибираше. Погледна го за последно и вече знаеше, че така се усмихват съвършените!

Изгубил всякаква представа за време, без да разбере дали видението бе траело секунда или повече, без да знае вече дали съществуват Аз и Ти, пронизан в сърцето, като че с божествена стрела, той стоя  така още малко надвесен над скъпото лице, което току-що бе целунал, което току-що бе проекция на всичко случило се, на всичко, което съществува. Лицето с нищо не се бе променило, след като образите вече бяха изчезнали. Продължаваше да се усмихва иронично, може би много милостиво, може би много подигравателно, точно както би се усмихвал Всевишния…

         Поставиха любимата му каска, която така и не можа да го спаси в краката му. След това капака на ковчега се затвори над него и гробарите започнаха да го спускат  бавно и внимателно в гроба, вечното жилище на осакатените му тленни останки, но не и на безсмъртната му душа. Първо бащата, след него семейството, останалите роднини и приятели, както и всички присъстващи хвърляха по шепа пръст, като мълвяха -  «Лека ти пръст»! Върху гроба остана планина от венци и цветя.

         След като всичко приключи бащата прошепна на себе си:

- Не се знае кой наистина е умрял и кой просто се е оттеглил...

 

- 33 -

 

Освен постигналата ги трагедия, преживяха и последиците от човешката подлост и низост. В деня на погребението, приятел, който се кичеше с титлата «най-близък» и като такъв редовно се ползваше от  безкористните услуги и неподправена симпатия, не дойде под предлог, че силно щял да се разстрои. Естествено зачеркна го завинаги от съзнанието си.

         Маститата бизнесменка, бе направила всичко възможно, за да оневини опасното си и небрежно шофиране. Ударът пак дойде от там, от където не бе очаквал. От вещото лице, на което бе давал хляб и многократно в миналото му бе възлагал експертизи за автопроизшествия по свои дела. Същият, уж като най-добър специалист бе назначен и по тяхното дело. Срещу тлъст подкуп, с многобройни математически формули и витиевати фрази, той бе свел скоростта на колата и от 80-90 на 36.5 км./час, с която не се движи и костенурка по пътя. Излизаше, че потърпевшата е тя, блъсната от падналият на асфалта мотоциклет?!

         Шуреят му бивш прокурор, а сега адвокат го успокояваше:

         - Много добре знаеш, че от противоправно поведение не може да се извлече полза. А всички свидетелстваха за непозволеното изпреварване от Джани на колоната при забранителен знак. Както винаги последиците са за този, който вече го няма!

При Галя, независимо, че майка и бе медицинска сестра, а сама тя дипломиран лекар, бяха допуснати груби грешки при оперативната намеса за наместване на счупената и ключица и  кости на ръката и. При наличие на вътрешен кръвоизлив около ключицата, същият не бе  забелязан овреме. Настъпи инфекция и се наложиха две допълнителни операции, но белята бе станала, като вследствие на това бе увреден нерв и ръката и остана парализирана и частично взе да се свива и  съхне. Почти две години траеха тежките рехабилитации, но подобрението не бе пълно. Все пак започна да я движи и дори частично да си служи с нея. Всичко това струваше и финансово много на семейството и. Разчитйки на някакво благородство и съчувствие, майка и отиде да разговаря с бизнесменката, участваща в катастрофата за оказване на известна финансова подкрепа. Служители на фирмата и бодигардовете не и дадоха никакъв шанс за личен контакт. Така и трябваше да се оправят сами.

         Но останаха приятелите, искрените и безкористните. От страната и такива с имейли от близката и далечна чужбина, те предлагаха приятелско рамо и помощ. Но помощта изненадващо дойде от Джани. Дори от гроба си, той подаде ръка на семейството си и го подкрепи неочаквано с крупна финансова сума. От фирмата, която все пак работеше по европейски и световни стандарти, изплатиха застраховка в размер на годишната му брутна заплата, която бе около 2-3 пъти по-висока от средната за страната. Ровейки в документите му, откри сключента тайно от тях застраховка в началото на злополучната година за сума, двойно по голяма от тази, платена от завода. По нея бе внесена и изплатена една, единствена застраховатлна вноска. Дали за своеобразен “PR, или от състрадение към пострадалото семейство, един от стълбовете на което се бе срутил, което твърде не му се вярваше, застрахователят изплати пълната застрахователна премия. Може би, познавайки себе си и несъзнателно предчувствайки бъдещи неприятности, Джани бе се решил на това. Имаха невероятното чувство, че той по необясним начин се бе превърнал в техния «ангел-хранител».

         Както често става, опечалените несъзнателно създават в дома си един малък мемориал  от снимки, вещи и предмети, които да им напомнят  за скъпият покойник. И те не направиха изключение. На видно място в хола на вилата бяха поставени портрети на сина им, от които ги гледаше радостно усмихнат. В апартамента, на дългия скрин, под голямото огледало, като в триптих бяха наредени три от най-любимите им снимки с малка красива икона, инкрустирана в планински кристал. На таванската стая на вилата, където така и не отиде да живее, бяха скътани останалите му дрехи, тежкоатлетния колан, с който вдигаше щанги и диска, на който до припадък се въртеше в напразната си подготовка за авационното училище. Бащата искаше да знае всичко, което не му бе известно за живота на детето му извън дома. Приятелите  донесоха всички снимки, с които разполагаха и той ги сканира в компютъра си.

След ровене в библиотеката си и в hidden - „скрити” файлове на компютъра на момчето, намери непозната за него литература - книги, статии, монографии и други задълбочени материали по физика, квантова механика, психология, философия и езотерика. Будният ум на малкия, като компенсация от невъзможността да се рее с изтребител в небето, бе политнал в сферите на необятното и необозримото.

С трескав интерес бащата жадно изчете скритото в компютъра и заделените в долния край на библиотеката книги, които синът му бе чел на работа през дългите часове на нощни дежурства. И тогава от най-трагичния момент в живота си започна духовното му пътешествие. Онова, което хората обикновено наричат трагедия и нещастие, всъщност се превърна в преддверие на подема на собствената му душа.

 

-         34 –

 

Както за евреите съботата е свещен ден, така и за двама им със съпругата стана и за тях. В студ и пек, сняг или киша, те неизменно бяха на гроба му. Носеха цветя, палеха свещи и се суетяха около гранитния паметник, след което стояха, застинали на малката пейка в тих унес, всеки с мислите си. На тръгване целуваха по каската изгравирания в него мотоцклетист, поел във мрака на черния гранит.           Не пропускаха задушниците по православания календар. На първата - за 40 – те дни, подари на приятелите му рокерския кожен костюм и част от дрехи и вещи, които си харесаха. На ежегодните възпоменания, на които присъстващите ставаха все по-малко, бащата произнасяше няколкоминутно слово със сподавен от мъка глас и от време на време поглеждаше късогледо в листчето, където бе записал основните си мисли. За първата годишнина изготви компютърен диск, със сто от най-харесваните снимки на Джани, които бавно преминаващи по екрана, бяха съпроводени с музика от любимите му песни и мелодии. Беше го озаглавил „100 мига от живота на Джани” и го раздаде на всички близки, приятели и роднини. Както винаги се случва, постепенно праха на забравата посипваше образа на Джани и той ставаше все по-далечен и неясен. Все пак и на последната годишниа,  дойде Галя и донесе листче с ръкописно написано тристишие в негова памет. Стори му се подходящо и сполучливо:

 

На ДЖАНИ...

 

Едно момче естествено, без маска,

погребаха го с рокерската каска.

Моторът с който беше сраснат,

видя очите млади като гаснат.

***

Той бързаше за някъде, за нещо,

надбягваше се с времето зловещо.

А то пък лицемерно се преструва,

че от болката и смъртта лекува...

***

И сякаш вчера заедно седяхме,

говорихме и от сърце се смяхме.

Моторът му днес на издава вой,

а ние свещ му палим за упокой...

 

Всъщност тя бе дошла да се прости с гроба на Джани и баща му. Заминаваше за Франция, където бе следвала медицина, заедно с Ники и детето си. Поредната емигрантка, отиваща си, отвратена от родиите порядки, но не и от страната си. След специализацията и обещанато асистентско място, бяха назначили въпреки резултата от конкурса сина на местен мастит професор. Гневна, потърсила  в Интернет и намерила обява за свободно място за психиатър в болница на малко градче в Южна Франция, близо до Ница, където бе следвала и оставила много приятели. Родителите и щяха да останат тук. Майка и вече беше бясна и независимо, че се тръшкаше и дори заплашваше със самоубийство, решението и бе твърдо. Заминава и няма да погледне назад!

За кого те бяха построили вила в престижната курортна местност около града? За какво бяха блъскали десетилетия, за да я порастят и изучат? Внучката им щеше да расте, без да са свидетели на най-милите и сладки моменти от живота и. На кого да помагат и да се радват? Спомни си, че наскоро бе водил разговор, смисълът на който бе, че освен «сламени вдовици», както наричат жените на моряците, командированите, или работещите в чужбина, страната ни вече изобилства със стотици хиляди «сламени» родители, дядовци, баби, приятели, цял един народ и че цялата ни държава е сламена и обезкървена от емиграцията на младите и можещите. Уместното, но често еснафско желание да изучат отрочетата си непременно в чужбина, се връщаше като бумеранг и трошеше съдбите им, обричаше ги на безрадостна старост и вегетиране. Нежизнеспособната икономика  и цялата ни балканска действителност бе виновна за това, но много често сами си правеха това, което друг не би им сторил.

 

Е П И Л О Г

На петата годишнина от смъртта му, на гробищата не дойде никой от многобройните му приятели. Съвсем никой. Донесените и наредени в две пластмасови касетки двадесетина подавки, раздадоха за „Бог да прости” на непознати в гробищния парк. Вече бе влязъл в "Епопеята на забравените". Нищо чудно... Смъртта е самотно занимание, всеки живее и умира сам за себе си. Логиката и суетата на живота си казваха думата. Нямаше укор към никой. Просто всичко отиваше на местото си.

 

След пет години  в квартал на същия град,  в благословената утроба на млада жена от обикновено семейство, нарастваше жадувания плод на една красива любов. Тъкмо в него се бе вселила душа, копнееща да довърши започнато преди години дело. След дългото време на размисъл и усъвършенстване в незрими сфери и измерения, този дух бе готов да се превърне в могъщ воин на светлината и справедливостта и да поведе борба с всички зли сили, тровещи живота на добрите хора.

Измежду краката на младата жена, акушерката измъкна окървавеното бебе, плясна го по гръбчето, отряза пъпната му връв и възкликна – «Юнак». С гръмогласния си плач новороденото момченце възвестяващше на света:

- Аз идвам, аз ще раста, аз ще възмъжея и ще продължа мисията, определена ми от  съдбата. Няма да прахосам дори миг от безценния  си човешки живот, защото е неповторим!

Аз съм  ДЖАНИ!!!

 

 

 

 

 

 

П О С Л Е С Л О В

 

 

Любовта дълго търпи и е милостива.

Любовта не завижда, любовта не се превъзнася,

не се гордее, не безобразничи, не търси своето,

не се дразни, не търси сметка за зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра,

на всичко се надява, всичко търпи...

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов,

 но най-голяма от тях е любовта.

 

 

 

 

I Коринтяни 13:4-7, 13

 




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Прочетох повестта за Джани. Натъжи ...
03.06.2011 17:38
Прочетох повестта за Джани. Натъжи ме. Потресе ме. С истините , които казва - прямо, без заобикалки. А философските прозрения за смисъла на живота са изключително важни. Колко време човек трябва да проживее на този свят , за да стигне до тях? Приеми моите поздравления за прекрасно написаната творба!
цитирай
2. анонимен - Не познавам Джани, не познавам и ...
20.02.2012 20:10
Не познавам Джани, не познавам и баща си ( също моторист ).
Попаднах случайно на одата, не успях да стана преди да я прочета, не успях да спра да плача.Тя породи дълбоки чуяства в мен. Изживях всеки един миг!
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!!!

цитирай
3. анонимен - Здравейте! Прочетох на един дъх ...
16.10.2012 01:00
Здравейте! Прочетох на един дъх одата. Припомних си и изживях отново всеки един момент. В образа на Джани откривам свой приятел, много близък приятел, също запален по тези изживявания. И той подобно на Джани, намери смъртта си на пътя, тръгвайки да помогне на свои закъсали на пътя приятели. Той обичаше да казва"Четирите гуми движат тялото, двете гуми движат душата." Възхищавам се на тези хора. Признавам, не ги разбирах. За мен това беше лудост, самоубийство. Но осъзнах, че те наистина живеят или са живяли пълноценно. Може би това е и причината, вече да не са сред нас. може би са изпълнили мисията си....накарали са много хора около тях да се замислят как да живеят, не просто да съществуват. Поклон пред паметта им!













цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1202400
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3858
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930