ДО
ПЕЧАТНИТЕ И ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Повод да Ви пиша е поредния инцидент с глутница от безстопанствени кучета, нападнали възрастния мъж, който в момента се бори за живата си. Може би информационния шум щеше да бъде с доста децибели по-нисък, или никакъв, както в случая с наскоро изяденото от кучета циганче, но за нещастие на „природозащитниците” потърпевшия е с двойно гражданство, включително американско. Пази боже, ако самия посланик се бе оказал жертва, както има навик да ходи сред народа като Харун ал Рашид.
Не бих се осмелил да Ви безпокоя, ако не съм запознат отвътре и изцяло с проблема. В продължение на пет години бях управител на приюта във Варна, втория по обем на работа и капацитет в страната. Може би, ако си стоях кротко и мирно, още щях да се подвизавам в това си качество. Но подех борба с „великаните”, т.е. нашите институции, като си въобразих, че с разумни доводи съм способен да допринеса за промяна на статуквото. Изпращал съм пространни писма до Общински съвет, Областна управа, депутати в Парламента, до Сдружението на общините в РБ, Националната ветеринарно-медицинска служба, до г-жа д-р Руми Бекер - представител на НПО в ЕС, срещал съм се с наши и чужди природозащитници, изпратих материали и на водещите „Всяка сутрин” по БТВ и на Карбовски в неговия „Отечествен фронт”. Дори направих нещо в повече – написах кратичката новела „Живот в кучкарника”, публикувана в блога ми djani.blog.bg. Там в комично изглеждащи ситуации е отразена литературно цялата абсурдност на проблема в милото ни отечество. Също и коментарите си „Зоофилия ли, що ли?”, „За ветеринарите” и др. Интересно, но коментарите ми в природозащитни сайтове и форуми се триеха от модераторите, като неотговорящи на „духа” им. Очаквано се озовах в положението на Дон Кихот в борбата му с вятърните мелници. За съжаление учудващ е милозливия, бих казал мазохистичен отзвук от страна на хапаната, лаяната, заразявана с болести, одрисквана и всякак тормозена от това бедствие общественост.
По мое мнение, проблема е достигнал до степен на напреднала гангрена, а за спасение от нея има един, единствен изход – ампутация. Може да звучи светотатствено за нашите „природозащитници” и доста от привържениците им, но в сочените за всичко като пример USA, евтаназията на излишната популация е основния метод за справяне с проблема. Също и в страни на ЕС, без особено да се тръби по въпроса. Най-малко е неуместно само за Столична община да се предвиждат 6 млн. лв. за нов кучкарник само за 500 кучета, като се има пред вид, че всяка от финансово бедстващите общини в страната следва да изразходва, съизмерими с размера на уличната си популация средства. А в страната броя и е над 100 хиляди. Както винаги кучето е заровено там, където „ухае на пари”. За да не Ви отегчавам с излишна информация, на разположение съм за предоставяне на копия от обемистата, подкрепена със съответни аргументи кореспонденция.
В България стана традиция организирано, агресивно и привилигировано малцинство да налага мнението си над роптаещото, но пасивно мнозинство. Това не означава, че то няма права. Защо у нас неправителствените организации са се вторачили само в правата на ограничени общности, на които, често незаслужено издействат и делегират права, като същевременно отнемат такива на преобладаващото, а често и огромно мнозинство?
Трябва ли да се учудваме на това, че маса проблеми подобни на тоя стоят нерешени. Неизясненените докрай проблеми образуват в общественото тяло огнище на инфекция, постоянно изсмукващо енергия. Така стигаме до компромиса. А той е високата цена на страхливците, която плащаме всички ние.
И накрая считам, че ще е проява на гражданска и дори национална доблест, след съответна дискусия, сами да решим проблема, без да ни се налагат готови рецепти отвън.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
djani.blog.bg
По точно чака с примирение заупокойната литургия за себе си ,за децата си ,за внуците и за цялото ни ,,героично "живуркане...