С резолюция на Асамблеята на ООН от 2005 г. всяка трета неделя на ноември е обявена за Световен ден за възпоменание на жертвите в пътно-транспортни произшествия. На този ден във всички страни по света се отдава почит и внимание към загиналите и пострадалите от ПТП. Но нима сред пострадалите не са близките и приятелите на загиналите? Явно всичко е много лично. Но и много обществено значимо като тема. А тя е ежедневна – в сводките за пътната обстановка, в телевизионните и радио емисии, в Интернет. Снимки, видеокадри, интервюта, цели предавания, форуми и какво ли не. И въпреки това продължават среднощните състезания по опустелите магистрали, безумното препускане, едва ли не на живот и смърт, за да изпреварим останалите, дори и със секунда. Особено болно е, минавайки по алеите на гробищните паркове, под погледите на млади и красиви лица, наблюдаващи ни безмълвно от налепените по табла, дървета и стълбове некролози и гледайки съкрушените роднини и приятели, суетящи се около пресните гробове.
Всички сме подвластни на емоциите, и почти не мислим за последствията - за нас самите, близките, приятелите, че и за обществото. А то дали прави зависещото от него, за да ограничи епидемията? Резултатите не са особено окуражителни. Все пак тези акции и мероприятия са рутинни, пожелателни и въздействащи външно и повърхностно, без да ни засегнат в дълбочина. Най-емоционално ангажирани по темата, разбира се са пряко засегнатите. Не напразно съществува поговорката „Където падне огънят, там гори”.
Да, аз съм един от жестоко изгорените. Преди няколко години по-малкият ни син загина в ПТП като моторист. Независимо, че винаги съм бил разумен водач и като полицай с 32 години стаж съм давал личен пример за дисциплина на пътя. С опита си от разследване на множество подобни произшествия и изживяната лична трагедия, се реших да я опиша в литературно произведение. Написах през пролетта на 2011 г. кратката новела „Джани. Балада за младия рокер”. Намерението ми беше, същата да послужи като предупреждение към всички водачи на МПС. Преди години в МВР и армията се раздаваше на служителите малка паметка за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, с оглед предотвратяване на не малкото инциденти. За подобна благородна цел трябваше да послужи и книжката. Но, както знаят изкушените от словото, в милата ни татковина, издаването тук, дори на литературен шедьовър е мисия, почти невъздможна.
Обсебен от мисълта за значимата и благородна цел на вече написаното произведение, реших да потърся съдействие именно от държавните и неправителствени органи и организации за издаването на тази малка книжка, без претенции за авторски права. Конкретно от тези, които утре по-най лицемерен начин ще демонстрират пред медиите фалшивата си съпричастност и загриженост. Изнасяйки данни за мероприятия, снижаващи броя на катастрофите, за милионите, похарчени за техника и съоръжения. И в същото време, пренебрегващи най-важното – промяната на съзнанието на милионите водачи на МПС в страната ни.
Насочих се към г-н Богдан Николов – бивш световен шампион и председател на Българска федерация по мотоциклетизъм, г-н Румен Петков – бивш вътрешене министър и виден деятел на мотоциклетизма, до г-н Кесяков – председател на комисията по безопасност на движението, до Ръководството на Булстрад, на Асоциацията на пострадалите от ПТП, както и други организации и институции. Писах и на журналистката Светослава Стаева /Тадаръкова/ от ТВ 7, готвеща предаване за рокерите. Натъкнах се на стена от безразличие и мълчание. Единствен г-н Богдан Николов ме удостои с отговор, че федерацията е бедна и не разполага с пари за подобни цели. И следвайки поговорката, че вълка е с дебел врат, защото сам си върши работата, реших да довърша започнатото дело.
Потърсих и намерих спонсори в лицето на Община Варна и приятел бизнесмен, както и с мои лични средства и отпечатахме книжката от 120 страници джобен формат в 1000 екземпляра. Същата бе раздадена благотворително на участниците в ежегодния рокерски събор на р. Камчия в началото на м.септември 2012 г. Успоредно с това бе публикувана в личния ми блог и в сайта „Литературен свят” с линкове, за да може да се чете онлайн от всички желаещи. Получил съм до момента десетки затрогващи отзиви за размислите, които е предизвикала и имам вече стотици приятели и почитатели, в създадената група „Приятели на Джани” в личната ми страница във Фейсбук. Написах и публикувах статиите „Страстна седмица насред лято” и „За тях спасение няма”, публикувани в няколко популярни сайта. Многото отзиви сочат интереса и съпричастността на многобройните читатели към темата за ПТП и разумното поведение на пътя. Ето дословно и един от тези емоционални коментари:
05.09.2012 16:26
„На събора на Камчия получих книжката за Джани и още следващата сутрин започнах да я чета трескаво ... Останах без думи ! Като жена на моторист и майка на малко, все още невръстно момченце, сълзите ми се лееха по страниците на книгата ! Молех се да не прочета най-лошото и се поставях на Ваше място многократно ! Искрено съм потресена от всичко ! И сега със сълзи на очи Ви пиша, като поднасям искрените си съболезнования за всичко ! Не съм познавала момчето Ви, но вече го чувствам близък и скъп. Сякаш буца застана на гърлото ми ! Всяка вечер целувам заспалото си дете и се моля да не ми се случи никога ! Живота е незаменим ! Помолих и мъжа ми да прочете книжката с тайната надежда да се разубеди от тези машини за убиване - моторите ! Възхищавам се ! Възхищавам се на силата ви и на доброто ви желание да помогнете поне на един човек с тази книга ! Никога няма да забравя прочетеното в нея и ще се погрижа синът ми да я прочете след време ! Безпомощна съм в желанието си да помогна, или да изкажа колко много Ви съчувствам ! Мразя фразата "Каквото е било писано да стане, никой не може да спре ", но е така ! Явно е трябвало да се случи, но наистина съжалявам, че се налага да изживявате това ! На много хора съм се опитвала да обясня, че когато се качиш на мотора залагаш не само своя живот, но и живота на родителите си, приятелите, децата си !!!!!! Джани ще бъде жив, докато са живи всички , които го носят в сърцата си !!!!!!!!!!!!!”
Както винаги, утре „загрижените” за народа ни политици и общественици ще разиграят етюда на „опечалени” от горката участ на загиналите и осакатени хиляди наши синове, дъщери, братя, сестри, майки и бащи, или просто приятели. Именно тези, които сключват съдебни споразумения с убийците и оставащи потърпевшите без справедливи обезщетения, или елементарно възмездие. Налагащи условни присъди на масови убийци! Но не им вярвайте! Лично аз отдавна съм загубил всякакво доверие в тях. Защото са емоционално и социално студени и безразлични към съдбата и участта на народа си.
А аз, в този ден ще повтарям за кой ли път тези скръбни стихове:
ПРАХ
Моят син няма да дойде при мене.
Аз ще отида при него.
Моят син е на прах,
и го носи вятъра,
и той гали лицето ми
и ми е хубаво, толкова хубаво!
Всеки ден сядам
на дългите пейки в парка
и минават хора, деца, и жени,
и ме милват с присъствие.
и са чужди хората.
Не, той няма да дойде
всред хората.
Но аз ще отида при него...
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Liveblogging пародията "Питай прези...
"Некой саображения", относно т...
ме докосна... ти си направил каквото трябва... а стената от безразличие
ми е до болка позната... споделям всяка твоя дума и те прегръщам,
приятелю... топло, от сърце и душа...
Не можеш да промениш съзнанието, а и не трябва. Не можеш да спасиш хората, които не искат да бъдат спасявани от начина на живот, който ги прави щастливи. Приеми го...
И наистина трябват мероприятия, техника и съоръжения за намаляване на катастрофите. Надявам се един ден техниката да напредне дотам, че да има "въздушни възглавници" и за мотористи. Или вместо кожени костюми да носят рицарски брони, защото повечето от тях са рицари на колела!
И ти си баща на рицар, бъди силен!
ме докосна... ти си направил каквото трябва... а стената от безразличие
ми е до болка позната... споделям всяка твоя дума и те прегръщам,
приятелю... топло, от сърце и душа...
Благодаря ти за съпричастността. Важното е да спасим възможно повече мледи души.
Не можеш да промениш съзнанието, а и не трябва. Не можеш да спасиш хората, които не искат да бъдат спасявани от начина на живот, който ги прави щастливи. Приеми го...
И наистина трябват мероприятия, техника и съоръжения за намаляване на катастрофите. Надявам се един ден техниката да напредне дотам, че да има "въздушни възглавници" и за мотористи. Или вместо кожени костюми да носят рицарски брони, защото повечето от тях са рицари на колела!
И ти си баща на рицар, бъди силен!
И не съвсем. Струва ли си за едната еуфория, да затриеш себе си и нероденото си поколение. Но това е война. В случая - със самия себе си...
А най-вече за реалното им изпълнение. Закона е генерална превенция, според римското право. Къде е тази превенция у нас?
Когато много хора са съпричастни към дадено дело, или идея - то е обречено на успех. Важното е да осъзнаем силата си и да преодолеем чиновническото равнодушие.
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 5452
Според нашите изследвания в около57-63%ОТ ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА ЗАМЕСЕНИ НАРКОТИЦИ!
С голямо учудване чета обвинителен акт:"На обвиняемият....................е назначена съдебно психиатрична експертиза от която е видно,че същият не боледува от психична болест,налице е наркотична зависмост от опиев тип,по време на извършване на деянието уличения е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си!"
По голяма извратена компетентност не съм виждал или чувал.Зависимият има една основна цел-да си набави пари,за да си купи наркотик и него не го интесесува нищо друго-той или тя,трябва в този момент и на всяка цена да си достави нужната доза!
НЯМА,
забрани или ограничения,Командата е набави или умираш!И той-тя,набавят!Командата
не е вярна,но точно в това се изразява болестта ЗАВИСИМОСТ!Командата не се различава от тази при здравия човек,който е под водата и неистово се бори да излезе и да си поеме въздух!Точно за това,проблема не се разбира и хората се отнасят със зависимите,като с прокажени!Помоща към зависимите е да им помогнем да спрат да взимат дрога,а към здравите,да не допуснем да станат зависими!
За това трябва да има специализирани съдийски състави,които да са запознати с проблема!Когато се установи зависимост,да се издава тежка ефективна присъда,която да може да се заменя,по желание на подсъдимия в настаняване в места тип комуни,осигурени от държавата, в които да се освободят от зависимоста си с труд и без медикаменти,примерно за 2 години.Ефективната присъда седи в сила 10г.След като през тези десет години няма рецидиви,се заличава от досието на подсъдимия!Това е помощ!А хора като Митьо Очите,косвено убил поне 10000души и разбил съдбите на десет пъти повече,да се претират като масови убийци!
Не може жертвите да ги принасяме в жертва,за да отчитате че си вършите работата!
10.03.2009 10:33 - провокирано от 2 дни ТРАУР
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 6256
Трагедия, лошо стечение на обстоятелствата, лична грешка, бедност, печалбарство, безотговорност или съдба! Всеки го преживява различно и се пита къде сбъркахме.
Когато се обърне колата - пътища много!
Но ПАК ще е за един миг, ПАК ще се вземат мерки `това да не се повтаря`...
В армията уставът е писан с кръв и затова е казано, че най-тежи да те гонят по устав, макар че ако той се изпълнява, службата е тежка, но безпроблемна!
Същото е и със Закона - спазва ли се, всичко е ОК!
Повод да напиша тези редове е нещастието с учениците от Свищов - един миг невнимание струва 12 трупа на наши деца....24 фамилии проклинат обезмисления си живот, всички свои надежди и искат само едно -
ДЕЦАТА,ДА СА ЖИВИ !
На 04.04.2004г. се проведе шествие в чест на любимото цвете МАРИХУАНА?!?!?!???
Една престъпна организация "Промяна" тръгна на бунт заради отмяната на еднократната доза наркотик! Все едно, че досега някъде в България е било разрешено да се продават наркотици ?!
Шествието не бе разрешено, но полицията услужливо го съпроводи до Народния театър "Иван Вазов" и стана съучастник на популязиране употребата на бира и трева.
А законът бе публикуван на 30.03.2004 г, където изрично е посочено, че влиза в сила 3 дни след обнародването му в Държавен вестник !
ТОВА КОЕТО СЕ СЛУЧИ В ИНДИГО И ЧЕРНА ГОРА Е РАВНОСИЛНО НА ТРАГЕДИЯТА С НАРКОТИЦИТЕ, ПОВТАРЯЩА СЕ ЕЖЕДНЕВНО !
Ние допускаме бавно, но сигурно, с бездействие да унищожаваме бъдещето си!
Ние спомагаме тези трагедии да се разиграват в мащаб 1:10000 с оправданието, че това не се вижда. А когато го видим, не го отчитаме, защото - "Какво ще кажат другите?!"
Всеки е убеден, че това не може да се случи точно на него и не може да разбере, че наркоманията е изкуствена болест и човек няма изградена защита срещу тези вещества, а децата - съвсем! Защо не се проумее, че трябва да се възпрепятства пътя на наркотиците до нашите деца?! ТЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОКОСВАТ ДО ДРОГА ! Все едно да позволиш на детето си да играе с оголени жици, по които тече ток!
Видяхме как Лудата крава, ТОРС, Птичи грип, бяха овладени с крути мерки и спряни !
А за дрогата мълчим?!
Кога ще се разбере, че ние сме еретиците на Европа и може би затова нямаме пленено Българско знаме, защото битката се е водила на"Живот или смърт!" Явно може да ни обедини само опасността!
ИСКАТ ДА УБИЯТ ДЕЦАТА НИ !
Нека не го допуснем! Нека покажем на Света как може да се справим с наркоманията! Заедно можем! Нека направим действащия модел за нашата страна пример за другите! Не случайно сме просъществували 13 века и това не трябва да бъде последния, в който ще се споменава за нас!
06.04.2004г Владимир Качаклиев
да помогнеш на младите хора, отдадени на екстремни
преживявания... не е лесно ... разбирам и тях.
Написаното от теб е силно въздействащо, не можеш
да сдържиш сълзите си, когато четеш, хубаво е да бъде
прочетено от повече хора ... Темата е наистина огромна ...
Прегръщам те сърдечно !
да помогнеш на младите хора, отдадени на екстремни
преживявания... не е лесно ... разбирам и тях.
Написаното от теб е силно въздействащо, не можеш
да сдържиш сълзите си, когато четеш, хубаво е да бъде
прочетено от повече хора ... Темата е наистина огромна ...
Прегръщам те сърдечно !
Книжката да развълнува и да накара всеки да се размисли за смисъла на живота. Благодаря ти, Звездичке!
Човека има пред вид системата, а не конкретно Джани...
18.11.2012 16:31
Някак си се обезцени смисъла на човешкия живот. Ей така, между другото изтича живота на доста хора, а уж всички го ценим.
Страхуваме за живота си, но твърдя, че но не го ценим, нито пък сме култивирали в себе си съзнание за неговата уникалност.
Някак си се обезцени смисъла на човешкия живот. Ей така, между другото изтича живота на доста хора, а уж всички го ценим.
Страхуваме за живота си, но твърдя, че но не го ценим, нито пък сме култивирали в себе си съзнание за неговата уникалност.
Понякога е въпрос на ситуация, емоция и накрая ...карма!
Още приживе, година преди гибелта на сина ни, от непрекъснатите негативни емоции, жена ми получи жестока брадикардия и това наложи да и се имплантира пейсмейкър. Може би именно той я спаси след последвалата трагедия. Но майчиното сърце е това, което предчувства надвисналата угроза. Как не го разбират децата ни? Или ще го проумеят, като станат родители?