Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2012 07:57 - КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ ЗА ЖЕРТВИТЕ В ПТП
Автор: djani Категория: Изкуство   
Прочетен: 7920 Коментари: 18 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ ЗА  ЖЕРТВИТЕ В ПТП

 

 С резолюция на Асамблеята на ООН от 2005 г. всяка трета неделя на ноември е обявена за Световен ден за възпоменание на жертвите в пътно-транспортни произшествия. На този ден във всички страни по света се отдава почит и внимание към загиналите и пострадалите от ПТП. Но нима сред пострадалите не са близките и приятелите на загиналите? Явно всичко е много лично. Но и много обществено значимо като тема. А тя е ежедневна – в сводките за пътната обстановка, в телевизионните и радио емисии, в Интернет. Снимки, видеокадри, интервюта, цели предавания, форуми и какво ли не. И въпреки това продължават среднощните състезания по опустелите магистрали, безумното препускане, едва ли не на живот и смърт, за да изпреварим останалите, дори и със секунда. Особено болно е, минавайки по алеите на гробищните паркове, под погледите на млади и красиви лица, наблюдаващи ни безмълвно от налепените по табла, дървета и стълбове некролози и гледайки съкрушените роднини и приятели, суетящи се около пресните гробове.

Всички сме подвластни на емоциите, и почти не мислим за последствията - за нас самите, близките, приятелите, че и за обществото. А то дали прави зависещото от него, за да ограничи епидемията?  Резултатите не са особено окуражителни. Все пак тези акции и мероприятия са рутинни, пожелателни и въздействащи външно и повърхностно, без да ни засегнат в дълбочина. Най-емоционално ангажирани по темата, разбира се са пряко засегнатите. Не напразно съществува поговорката „Където падне огънят, там гори”.

Да, аз съм един от жестоко изгорените. Преди няколко години по-малкият ни син загина в ПТП като моторист. Независимо, че винаги съм бил разумен водач и като полицай с 32 години стаж съм давал личен пример за дисциплина на пътя. С опита си от разследване на множество подобни произшествия и изживяната лична трагедия, се реших да я опиша в литературно произведение. Написах през пролетта на 2011 г. кратката новела „Джани. Балада за младия рокер”. Намерението ми беше, същата да послужи като предупреждение  към всички водачи на МПС. Преди години в МВР и армията се раздаваше на служителите малка паметка за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, с оглед предотвратяване на не малкото инциденти. За подобна благородна цел трябваше да послужи и книжката. Но, както знаят изкушените от словото, в милата ни татковина, издаването тук, дори на литературен шедьовър е мисия, почти невъздможна.

            Обсебен от мисълта за значимата и благородна цел на вече написаното произведение, реших да потърся съдействие именно от държавните и неправителствени органи и организации за издаването на тази малка книжка, без претенции за авторски права. Конкретно от тези, които утре по-най лицемерен начин ще демонстрират пред медиите фалшивата си съпричастност и загриженост. Изнасяйки данни за мероприятия, снижаващи броя на катастрофите, за милионите, похарчени за техника и съоръжения. И в същото време, пренебрегващи най-важното – промяната на съзнанието на милионите водачи на МПС в страната ни.

Насочих се към г-н Богдан Николов – бивш световен шампион и председател на   Българска федерация по мотоциклетизъм, г-н Румен Петков – бивш вътрешене министър и виден деятел на мотоциклетизма, до г-н Кесяков – председател на комисията по безопасност на движението, до Ръководството на Булстрад, на Асоциацията на пострадалите от ПТП, както и други организации и институции. Писах и на журналистката Светослава Стаева /Тадаръкова/ от ТВ 7, готвеща предаване за рокерите. Натъкнах се на стена от безразличие и мълчание. Единствен г-н Богдан Николов ме удостои с отговор, че федерацията е бедна и не разполага с пари за подобни цели. И следвайки поговорката, че вълка е с дебел врат, защото сам си върши работата, реших да довърша започнатото дело.

Потърсих и намерих спонсори в лицето на Община Варна и приятел бизнесмен, както и с мои лични средства и отпечатахме книжката от 120 страници джобен формат в 1000 екземпляра. Същата бе раздадена благотворително  на участниците в ежегодния рокерски събор на р. Камчия в началото на м.септември 2012 г. Успоредно с това бе публикувана в личния ми блог и в сайта „Литературен свят” с линкове, за да може да се чете онлайн от всички желаещи. Получил съм до момента десетки затрогващи отзиви за размислите, които е предизвикала и имам вече стотици приятели и почитатели, в създадената група „Приятели на Джани” в личната ми страница във Фейсбук. Написах и публикувах статиите „Страстна седмица насред лято” и „За тях спасение няма”, публикувани в няколко популярни сайта. Многото отзиви сочат интереса и съпричастността на многобройните читатели към темата за ПТП и разумното поведение на пътя. Ето дословно и един от тези емоционални коментари:

 

05.09.2012  16:26

„На събора на Камчия получих книжката за Джани и още следващата сутрин започнах да я чета трескаво ... Останах без думи ! Като жена на моторист и майка на малко, все още невръстно момченце, сълзите ми се лееха по страниците на книгата ! Молех се да не прочета най-лошото и се поставях на Ваше място многократно ! Искрено съм потресена от всичко ! И сега със сълзи на очи Ви пиша, като поднасям искрените си съболезнования за всичко ! Не съм познавала момчето Ви, но вече го чувствам близък и скъп. Сякаш буца застана на гърлото ми ! Всяка вечер целувам заспалото си дете и се моля да не ми се случи никога ! Живота е незаменим ! Помолих и мъжа ми да прочете книжката с тайната надежда да се разубеди от тези машини за убиване - моторите ! Възхищавам се ! Възхищавам се на силата ви и на доброто ви желание да помогнете поне на един човек с тази книга ! Никога няма да забравя прочетеното в нея и ще се погрижа синът ми да я прочете след време ! Безпомощна съм в желанието си да помогна, или да изкажа колко много Ви съчувствам ! Мразя фразата "Каквото е било писано да стане, никой не може да спре ", но е така ! Явно е трябвало да се случи, но наистина съжалявам, че се налага да изживявате това ! На много хора съм се опитвала да обясня, че когато се качиш на мотора залагаш не само своя живот, но и живота на родителите си, приятелите, децата си !!!!!! Джани ще бъде жив, докато са живи всички , които го носят в сърцата си !!!!!!!!!!!!!”

 Както винаги, утре „загрижените” за народа ни политици и общественици ще разиграят етюда на „опечалени” от горката участ на загиналите и осакатени хиляди наши синове, дъщери, братя, сестри, майки и бащи, или просто приятели. Именно тези, които сключват съдебни споразумения с убийците и оставащи потърпевшите без справедливи обезщетения, или елементарно възмездие. Налагащи условни присъди на масови убийци!  Но не им вярвайте! Лично аз отдавна съм загубил всякакво доверие в тях. Защото са емоционално и социално студени и безразлични към съдбата и участта на народа си.

 А аз, в този ден ще повтарям за кой ли път тези скръбни стихове:

 

ПРАХ

Моят син няма да дойде при мене.
Аз ще отида при него.
Моят син е на прах,
и го носи вятъра,
и той гали лицето ми
и ми е хубаво, толкова хубаво!
Всеки ден сядам
на дългите пейки в парка
и минават хора, деца, и жени,
и ме милват с присъствие.
и са чужди хората.
Не, той няма да дойде
всред хората.
Но аз ще отида при него...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
19


Вълнообразно


1. mariniki - Джани...
17.11.2012 11:08
не можах да се сдържа да не заплача... особено стихът ти тъжно и болезнено
ме докосна... ти си направил каквото трябва... а стената от безразличие
ми е до болка позната... споделям всяка твоя дума и те прегръщам,
приятелю... топло, от сърце и душа...
цитирай
2. coacoa11 - Разбирам те, съчувствам ти от цялото си сърце и душа!
17.11.2012 11:11
Но това е мисия невъзможна!
Не можеш да промениш съзнанието, а и не трябва. Не можеш да спасиш хората, които не искат да бъдат спасявани от начина на живот, който ги прави щастливи. Приеми го...
И наистина трябват мероприятия, техника и съоръжения за намаляване на катастрофите. Надявам се един ден техниката да напредне дотам, че да има "въздушни възглавници" и за мотористи. Или вместо кожени костюми да носят рицарски брони, защото повечето от тях са рицари на колела!
И ти си баща на рицар, бъди силен!
цитирай
3. faktifakti - Разчувствах се от написаното.
17.11.2012 12:17
Думите ми са слаби в контекста на болката ти и на усилията, които полагаш, за да предпазиш живите от подобна трагедия. Защото най - страшното е родител да загуби детето си. За съжаление държавата иска единствено да събира глоби по пътищата, но не и с правилни закони и наредби да ограничи до минимум пътно - транспортните произшествия. А бездушието на чиновниците е жалък факт - нали те не са на твое място, ако бяха сигурно щяха да реагират по- адекватно.
цитирай
4. tit - Законите ни са мътеница, Джани!:(
17.11.2012 12:45
От това "горим" всички - всеки на своя си огън...
цитирай
5. djani - Мариники, ти си една нежна и тревожна душа...
17.11.2012 14:21
mariniki написа:
не можах да се сдържа да не заплача... особено стихът ти тъжно и болезнено
ме докосна... ти си направил каквото трябва... а стената от безразличие
ми е до болка позната... споделям всяка твоя дума и те прегръщам,
приятелю... топло, от сърце и душа...


Благодаря ти за съпричастността. Важното е да спасим възможно повече мледи души.
цитирай
6. djani - И съм сагласен...
17.11.2012 14:25
coacoa11 написа:
Но това е мисия невъзможна!
Не можеш да промениш съзнанието, а и не трябва. Не можеш да спасиш хората, които не искат да бъдат спасявани от начина на живот, който ги прави щастливи. Приеми го...
И наистина трябват мероприятия, техника и съоръжения за намаляване на катастрофите. Надявам се един ден техниката да напредне дотам, че да има "въздушни възглавници" и за мотористи. Или вместо кожени костюми да носят рицарски брони, защото повечето от тях са рицари на колела!
И ти си баща на рицар, бъди силен!


И не съвсем. Струва ли си за едната еуфория, да затриеш себе си и нероденото си поколение. Но това е война. В случая - със самия себе си...
цитирай
7. djani - Не е само до законите,
17.11.2012 14:27
tit написа:
От това "горим" всички - всеки на своя си огън...


А най-вече за реалното им изпълнение. Закона е генерална превенция, според римското право. Къде е тази превенция у нас?
цитирай
8. djani - Моята скъпа реалистка...
17.11.2012 14:33
faktifakti написа:
Думите ми са слаби в контекста на болката ти и на усилията, които полагаш, за да предпазиш живите от подобна трагедия. Защото най - страшното е родител да загуби детето си. За съжаление държавата иска единствено да събира глоби по пътищата, но не и с правилни закони и наредби да ограничи до минимум пътно - транспортните произшествия. А бездушието на чиновниците е жалък факт - нали те не са на твое място, ако бяха сигурно щяха да реагират по- адекватно.


Когато много хора са съпричастни към дадено дело, или идея - то е обречено на успех. Важното е да осъзнаем силата си и да преодолеем чиновническото равнодушие.
цитирай
9. ka4ak - Здравей,Светославе!Абсолютно те разбирам и подкрепям!!!
17.11.2012 14:53
04.03.2009 13:47 - на вниманието на съдиите
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 5452

Според нашите изследвания в около57-63%ОТ ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА ЗАМЕСЕНИ НАРКОТИЦИ!
С голямо учудване чета обвинителен акт:"На обвиняемият....................е назначена съдебно психиатрична експертиза от която е видно,че същият не боледува от психична болест,налице е наркотична зависмост от опиев тип,по време на извършване на деянието уличения е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си!"
По голяма извратена компетентност не съм виждал или чувал.Зависимият има една основна цел-да си набави пари,за да си купи наркотик и него не го интесесува нищо друго-той или тя,трябва в този момент и на всяка цена да си достави нужната доза!
НЯМА,
забрани или ограничения,Командата е набави или умираш!И той-тя,набавят!Командата
не е вярна,но точно в това се изразява болестта ЗАВИСИМОСТ!Командата не се различава от тази при здравия човек,който е под водата и неистово се бори да излезе и да си поеме въздух!Точно за това,проблема не се разбира и хората се отнасят със зависимите,като с прокажени!Помоща към зависимите е да им помогнем да спрат да взимат дрога,а към здравите,да не допуснем да станат зависими!
За това трябва да има специализирани съдийски състави,които да са запознати с проблема!Когато се установи зависимост,да се издава тежка ефективна присъда,която да може да се заменя,по желание на подсъдимия в настаняване в места тип комуни,осигурени от държавата, в които да се освободят от зависимоста си с труд и без медикаменти,примерно за 2 години.Ефективната присъда седи в сила 10г.След като през тези десет години няма рецидиви,се заличава от досието на подсъдимия!Това е помощ!А хора като Митьо Очите,косвено убил поне 10000души и разбил съдбите на десет пъти повече,да се претират като масови убийци!
Не може жертвите да ги принасяме в жертва,за да отчитате че си вършите работата!

10.03.2009 10:33 - провокирано от 2 дни ТРАУР
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 6256


Трагедия, лошо стечение на обстоятелствата, лична грешка, бедност, печалбарство, безотговорност или съдба! Всеки го преживява различно и се пита къде сбъркахме.
Когато се обърне колата - пътища много!
Но ПАК ще е за един миг, ПАК ще се вземат мерки `това да не се повтаря`...
В армията уставът е писан с кръв и затова е казано, че най-тежи да те гонят по устав, макар че ако той се изпълнява, службата е тежка, но безпроблемна!
Същото е и със Закона - спазва ли се, всичко е ОК!

Повод да напиша тези редове е нещастието с учениците от Свищов - един миг невнимание струва 12 трупа на наши деца....24 фамилии проклинат обезмисления си живот, всички свои надежди и искат само едно -
ДЕЦАТА,ДА СА ЖИВИ !

На 04.04.2004г. се проведе шествие в чест на любимото цвете МАРИХУАНА?!?!?!???
Една престъпна организация "Промяна" тръгна на бунт заради отмяната на еднократната доза наркотик! Все едно, че досега някъде в България е било разрешено да се продават наркотици ?!
Шествието не бе разрешено, но полицията услужливо го съпроводи до Народния театър "Иван Вазов" и стана съучастник на популязиране употребата на бира и трева.
А законът бе публикуван на 30.03.2004 г, където изрично е посочено, че влиза в сила 3 дни след обнародването му в Държавен вестник !
ТОВА КОЕТО СЕ СЛУЧИ В ИНДИГО И ЧЕРНА ГОРА Е РАВНОСИЛНО НА ТРАГЕДИЯТА С НАРКОТИЦИТЕ, ПОВТАРЯЩА СЕ ЕЖЕДНЕВНО !
Ние допускаме бавно, но сигурно, с бездействие да унищожаваме бъдещето си!
Ние спомагаме тези трагедии да се разиграват в мащаб 1:10000 с оправданието, че това не се вижда. А когато го видим, не го отчитаме, защото - "Какво ще кажат другите?!"
Всеки е убеден, че това не може да се случи точно на него и не може да разбере, че наркоманията е изкуствена болест и човек няма изградена защита срещу тези вещества, а децата - съвсем! Защо не се проумее, че трябва да се възпрепятства пътя на наркотиците до нашите деца?! ТЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОКОСВАТ ДО ДРОГА ! Все едно да позволиш на детето си да играе с оголени жици, по които тече ток!
Видяхме как Лудата крава, ТОРС, Птичи грип, бяха овладени с крути мерки и спряни !
А за дрогата мълчим?!
Кога ще се разбере, че ние сме еретиците на Европа и може би затова нямаме пленено Българско знаме, защото битката се е водила на"Живот или смърт!" Явно може да ни обедини само опасността!
ИСКАТ ДА УБИЯТ ДЕЦАТА НИ !
Нека не го допуснем! Нека покажем на Света как може да се справим с наркоманията! Заедно можем! Нека направим действащия модел за нашата страна пример за другите! Не случайно сме просъществували 13 века и това не трябва да бъде последния, в който ще се споменава за нас!


06.04.2004г Владимир Качаклиев

цитирай
10. djani - Качак,
17.11.2012 17:48
Това е огромна тема и си напълно прав.Тъй като съм много навътре в нея ще я разработя в няколко коментара. Но в момента си събирам мислите за книга. Естествено по живототрептущ въпрос. Поздрави!
цитирай
11. stela50 - Преди време прочетох " Балада за младия рокер" , Джани...
17.11.2012 21:25
Разбирам и съм впечатлена от силата на духа ти и волята
да помогнеш на младите хора, отдадени на екстремни
преживявания... не е лесно ... разбирам и тях.
Написаното от теб е силно въздействащо, не можеш
да сдържиш сълзите си, когато четеш, хубаво е да бъде
прочетено от повече хора ... Темата е наистина огромна ...
Прегръщам те сърдечно !
цитирай
12. coacoa11 - А не сме ли всички болни от някаква ЗАВИСИМОСТ?
18.11.2012 06:11
която ни дава щастливото усещане, че сме свободни да изберем определен начин на живот? Не можем да обобщим всички зависимости в една дума и да ги лекуваме еднакво. Рокерите НЕ са наркомани! Няма място за подобно сравнение. Да забраним карането на мотоциклети наравно с дрогата? Да вкараме рокерите в някоя лудница? После какво следва - да забраним със закон дишането, а? И то е зависимост - доживотна...
цитирай
13. djani - Това е целта ми.
18.11.2012 08:40
stela50 написа:
Разбирам и съм впечатлена от силата на духа ти и волята
да помогнеш на младите хора, отдадени на екстремни
преживявания... не е лесно ... разбирам и тях.
Написаното от теб е силно въздействащо, не можеш
да сдържиш сълзите си, когато четеш, хубаво е да бъде
прочетено от повече хора ... Темата е наистина огромна ...
Прегръщам те сърдечно !


Книжката да развълнува и да накара всеки да се размисли за смисъла на живота. Благодаря ти, Звездичке!
цитирай
14. djani - Напразно се впрягаш!
18.11.2012 08:41
coacoa11 написа:
която ни дава щастливото усещане, че сме свободни да изберем определен начин на живот? Не можем да обобщим всички зависимости в една дума и да ги лекуваме еднакво. Рокерите НЕ са наркомани! Няма място за подобно сравнение. Да забраним карането на мотоциклети наравно с дрогата? Да вкараме рокерите в някоя лудница? После какво следва - да забраним със закон дишането, а? И то е зависимост - доживотна...


Човека има пред вид системата, а не конкретно Джани...
цитирай
15. boristodorov56 - Децата са единствения залог за нашето безсмъртие. Смъртта на децата ни обезмисля нашето съществуване.
18.11.2012 16:31
Може би войната срещу смъртта трябва да се започне с възпитание на децата от семейството, през училището и в университета.
Някак си се обезцени смисъла на човешкия живот. Ей така, между другото изтича живота на доста хора, а уж всички го ценим.
Страхуваме за живота си, но твърдя, че но не го ценим, нито пък сме култивирали в себе си съзнание за неговата уникалност.
цитирай
16. djani - Де да беше толкова просто...
18.11.2012 17:22
boristodorov56 написа:
Може би войната срещу смъртта трябва да се започне с възпитание на децата от семейството, през училището и в университета.
Някак си се обезцени смисъла на човешкия живот. Ей така, между другото изтича живота на доста хора, а уж всички го ценим.
Страхуваме за живота си, но твърдя, че но не го ценим, нито пък сме култивирали в себе си съзнание за неговата уникалност.


Понякога е въпрос на ситуация, емоция и накрая ...карма!
цитирай
17. makont - Исках да помълча с твоята мъка,
21.11.2012 12:12
разбирам те напълно, защото и големият ми син е моторист. И аз привсяко запалване на мотора свивам сърцето си и се моля да се прибере жив. Но те не го разбират. Напоследък не ми казва, когато ходи с мотора някъде, пази ме от свиванията на сърцето, но това ще помогне ли? Кажи ми как да ги спрем? Голям пистов мотор, за какво им е тази машина, у нас няма такива места за каране на такива мотори. Как да ги спрем? Млади са, луди са, докато....Не искам и да си го помисля. Поклон и светла памет на твоето момче!
цитирай
18. djani - Ах, това свиване и тъпа болка в сърцето...
18.12.2012 09:35
makont написа:
разбирам те напълно, защото и големият ми син е моторист. И аз привсяко запалване на мотора свивам сърцето си и се моля да се прибере жив. Но те не го разбират. Напоследък не ми казва, когато ходи с мотора някъде, пази ме от свиванията на сърцето, но това ще помогне ли? Кажи ми как да ги спрем? Голям пистов мотор, за какво им е тази машина, у нас няма такива места за каране на такива мотори. Как да ги спрем? Млади са, луди са, докато....Не искам и да си го помисля. Поклон и светла памет на твоето момче!


Още приживе, година преди гибелта на сина ни, от непрекъснатите негативни емоции, жена ми получи жестока брадикардия и това наложи да и се имплантира пейсмейкър. Може би именно той я спаси след последвалата трагедия. Но майчиното сърце е това, което предчувства надвисналата угроза. Как не го разбират децата ни? Или ще го проумеят, като станат родители?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3244124
Постинги: 925
Коментари: 3370
Гласове: 4678
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031