Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2012 15:20 - КОТЕШКИ ЕКШЪН
Автор: djani Категория: Изкуство   
Прочетен: 5456 Коментари: 14 Гласове:
18

Последна промяна: 30.05.2019 18:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                            КОТЕШКИ  ЕКШЪН

 Откъс от новелата  „Живот в кучкарника”

               image

 Независимо, че основната дейност на приюта бе прибирането и кастрирането на бездомните кучета, често ги ангажираха и с мероприятия, некореспондиращи с правилника за дейността му. Откликваха по разпореждане на висшето началство за направо откачени случаи.

В един от блоковете на новите квартали на града тлееше конфликт, който се бе разгорял до война на всички обитатели с тяхна съсобственичка на апартамент. От години те засипваха Прокуратурата и полицейското управление с жалби, за това, че  двете жени, майка и дъщеря, отглеждат в апартамента си огромен брой котки. Вратата на входа по тази причина бе денонощно отворена и животинките препускаха между краката на обитателите по стълбището към горните етажи, където бе въпросният апартамент. Като всички представители на вида, те маркираха територията си, особено разгонените екземпляри от двата пола и целия вход бе дезодориран с непоносима котешка воня. Освен това всички котани от квартала се навъртаха под балкона, от който старата дама им хвърляше остатъците от трапезата си и огласяха квартала с концертите си. Всички опити, настоявания, общи събрания  с единодушно приети резолюции за евакуиране на котешката напаст, оставаха глас в пустиня и се разбиваха в дебелокожия им непукизъм и егоизъм.

         Непревземаемата преграда бе тежката метална врата, с монтираното над нея око на всевиждащата микрокамера. Докато от вътре след многобройни  въпроси и оглеждане не преценят благонадеждността на посетителя, проникването бе невъзможно. Именно там се бяха разбивали вълните на безуспешните опити за проверка от страна на домоуправлението и властите. Демокрацията си имаше плюсовете и минусите дори и за тях. Липсваше престъпление, както и нарушение на обществения ред в обичайния му смисъл. Почти петилетка бе необходима на прокуратурата, за да се натутка и измъдри някакво „законово” основание за проникване в непревземаемата крепост. Най сетне около петдесет годишната кондукторка от БДЖ бе сгащена в службата си. В кабинета на началника на ЖП управлението, пред заплахата да бъде освободена от работа, ако не се подчини на прокурорското постановление, прие да се качи в колата на полицията, заедно с районния инспектор и наблюдаващия преписката прокурор.

         Пред блока чакаха двете коли на кучкарника с екипите за залавяне, заедно с управителя Ташков и д-р Густи, като подкрепление. Всъщност пред заветния бастион те кибичеха вече за N-ти път. Предишните опити за превземане се бяха оказали безуспешни. Дори кракът на районния инспектор от полицията бе контузен и цял месец куцаше, защото дебеланата бе затръшнала сто килограмовата врата, в процепа на която бе сложил обутия си с леки сандали крак, в опит нерегламентирано  и с измама да проникне в укреплението и. Предизвестените за поредното представление обитатели на блока, бяха накацали по прозорците и балконите в злорадо очакване на екшъна. Най-сетне полицейската патрулка спря пред блока. Колата тежко изпъшка, когато едрогабаритната дама с труд се измъкна от предната седалка. Към входа се насочи ескорта и от двама униформени полицаи, прокурора, районния инспектор и двата екипа ловци с докторката. Ташков се повлече в опашката на кавалкадата. Тъй като в тясното пространство на апартамента е невъзможно отстрелването с упойващи стрелички на дребните гадинки, а и закона за защита на животните изрично забраняваше това, двамата ловци и шофьорите носеха, като орнитолози или  рибари  кепчета с мрежи, с различни по дължина дръжки и чували под мишница.

         На площадката пред вратата и камерата застана кондукторката. Позвъни. Отвътре се обади старата дама, която почти не и отстъпваше по килограми. Като се убеди, че е дъщеря и, с неколкократно щракане отключи трите брави на вътрешната и външната врата. Тогава дъщеря и изкрещя:

-         Майко, отвори вратата на терасата!

С неподозирана ловкост и бързина старата се шмугна по коридора към северната спалня на двустайния апартамент. След нея хукнаха двамата полицаи, но тя с масивното си туловище бе заджиздила вратата. Всъщност балконската врата си беше отворена. Полицаите се опитаха да я изместят, но тя се  хвана здраво за касата на вратата и  се разкрещя, като гласът и огласяше целия вход.

- Помощ, хора, убиха ме… Идиоти, мръсници, какво искате от животинките!

         Най-накрая я отместиха, като  по-слаботелесния от полицаите в усилието си падна на земята. След тях нахлуха и ловците. Независимо, че балконската врата бе отворена, миризмата ги блъсна като невро-паралитичен газ. Без малко да загубят съзнание. В тясното пространство от 13-14 квадрата се прескачаха обезумели около 30-40 котки, в най различни цветове и габарити. Цялата стая бе осеяна с легени и панери с постлани парцали. Паникьосаните животинки започнаха да се крият под мебелите, кревата, да се катерят върху гардероба, по завесите, а някои успяха да изскочат на балкона. Единия от ловците ги последва. Несвикнали с чуждо присъствие, котките мяукаха ужасени. Паниката и какофонията бе пълна. Не виждайки път за отстъпление, успелите да излязат на балкона пет-шест по-големи котки, след кратко колебание се хвърлиха от петия етаж надолу.  Всички се приземиха на четирите си лапи, като опитни парашутисти  в тревата и храсталаците, обрасли подбалконското пространство. Скоро ги последваха и други. Поне половината от котешкото войнство покри норматива за елитно парашутно формирование, без нито една предварителна тренировка. Деян, единия от ловците успя да затръшне балконската врата. С цената на множество одрасквания и нахапвания, изловиха останалата част, повечето женски с малките си и ги напъхаха в надупчените за приток на въздух чували.

         Под жалния акомпанимент на котешкия хор, Ташков написа Протокол за изземване, като с напипване определиха броя на двадесетината животинки в чувалите. Дамите отказваха да подпишат протокола и казаха, че ще се жалват на природозащитниците. Ташев им каза, че е безпредметно, тъй като по наредбата за обществения ред на общината имат право на отглеждане на не повече от два броя животни и то със съгласието на останалите членове на етажната собственост. Но, ако питат тях, не биха искали да видят и тях самите. Полицаите отделно направиха предупредителен протокол, в който ги задължаваха да не отглеждат повече от разрешения от общината брой домашни любимци. След полагането с нескончаеми кандърми на подписите във временното примирие, напуснаха полесражението с чувство за предстоящи нови битки и абсолютна безполезност на стореното.

         По устно споразумение с полицаите и прокурора, надвечер пуснаха животните в гориста местност на 25-30 км. от града. Скоро след това, повечето се бяха върнали в старото си обиталище. Само 2-3 дни след цирковото представление, статуквото се бе възстановило и съжителството на двете дами с останалите обитатели на блока бе отново на нож.

За Ташков това приключение бе поредната порция за размисъл. Наред с естествената и нормална обич към природата и нейните представители във флората и фауната, понякога избиваха  и уродливи  форми на привързаност, излизащи от нормалните. Като правило нейни носители бяха, или отхвърлени от обществото хора със социални проблеми, или такива с неестетичен външен вид. Те бяха стигнали до ненавист и неосъзнат бунт срещу всички, демонстрирайки направо патологична привързаност и любов към определена категория животни,  най-вече така наречените домашни любимци. Защото животното е предано и привързано към стопанина си по презумпция. За него той е божество – най-добрия, най-красивия, най-справедливия, ако ще той да е Квазимодо като физика и външност. Всъщност, то много по-добре от някои хора усеща добрата и ранима душа на тези, често ощетени от природата, или обстоятелствата на живота хора. Нямаше да забрави случай от практиката си като криминалист.

Бяха се обадили в районното управление за самоубийство на 13-14 годишно момче в предпуберитетна възраст. Оръжието на деянието бе самоделно изработен пистолет, състоящ се от дръжка, с привързана към нея с тел стоманена тръбичка, заварена от задния край. Беше я натъпкал с фосфор от кибритени клечки и барут от ловен патрон и заредил с 9 сантиметров остър гвоздей. Изстрелял го бе между ребрата си право в сърцето си и гвоздея бе го  разкъсал фатално и смъртоносно.Намериха оставено писмо от един ред: „Майко, татко, защо не ми разрешихте да си гледам рибките?”

Считайки го за вече достатъчно голям, баща му демонстративно бе счупил аквариума с рибки, миди и растителност, за да си учел уроците, а не да се занимава с глупости. При изясняване на обстоятелствата около случая установиха, че пълничкото, дори дебело момченце е било много самотно и без приятелчета. Всички деца и най-вече момиченцата от класа, които най-много плакаха на погребението му, са се подигравали постоянно с неестетичната му фигура...

 

Автор

 

Светослав Атаджанов



Тагове:   хора и животни,


Гласувай:
18


Вълнообразно


1. mariniki - тъжно нещо е самотността на душата...
22.12.2012 15:59
може ли привързаността към животните да запълни липсата на
любов и приятели... за някои, навярно може... тъжна истина,
за жалост...
цитирай
2. djani - Да, понякога душите са убийствено самотни...
22.12.2012 17:38
А както се подразбира, случките са напълно реални. Нещо и аз, като Андерсен с малката кибритопродавачка...
цитирай
3. tota - Всяко живо същество има нужда от топлина и обич.
22.12.2012 18:50
На кого ще я отдаде или от кого ще получи няма значение. По важното е да се осмисли животът и да продължава вървежът в житейския път. Понякога родителите не познават децата си, не намират време да достигнат до струните на душата им. Трябва да се общува. Хармония се постига чрез диалог и разбиране.

Поздрави за откъса от новелата!
цитирай
4. djani - От дете обичам котките...
22.12.2012 21:23
tota написа:
На кого ще я отдаде или от кого ще получи няма значение. По важното е да се осмисли животът и да продължава вървежът в житейския път. Понякога родителите не познават децата си, не намират време да достигнат до струните на душата им. Трябва да се общува. Хармония се постига чрез диалог и разбиране.

Поздрави за откъса от новелата!


А те обичат мен. В момента, в който посегна, дори и към чужди, веднага се отъркват в ръката ми, без да е напръскана с валериян и се отзовават на Писи-пис. Не съм си правил реинкарнационна терапия, но сигурно ще стигна назад и до котешко въплсщение. Това е на майтап. По принцип обичам животните и Animal Planet, но без да се прекалява до змии и скорпиони. За това бях и 5 години управител на втория по големина приют в страната. И написах "ЖИВОТ В КУЧКАРНИКА". И затова се чувствам добре в помиярника - България...
цитирай
5. coacoa11 - Много приятно за четене,
22.12.2012 23:36
И тъга, и сатира едновременно. Интересно обяснение какво може да стои зад патологичната привързаност към домашните любимци. Но да не говоря много, защото и аз съм патологично привързана към 1 (един) брой котарак :). Наистина отглеждането на 352 котки на площ от 14 кв м си е проблем. Понякога отглеждането и на едно голямо куче е проблем. Изоставено през почивните дни само в празния апартамент започва да вие като корабна сирена на всеки десет секунди... Направо ми иде да изпратя собствениците му на дълга ваканция в Сибир:
http://www.youtube.com/watch?v=7W6txwnADtM
цитирай
6. djani - "Интересно обяснение" - НЕ!
23.12.2012 09:03
coacoa11 написа:
И тъга, и сатира едновременно. Интересно обяснение какво може да стои зад патологичната привързаност към домашните любимци. Но да не говоря много, защото и аз съм патологично привързана към 1 (един) брой котарак :). Наистина отглеждането на 352 котки на площ от 14 кв м си е проблем. Понякога отглеждането и на едно голямо куче е проблем. Изоставено през почивните дни само в празния апартамент започва да вие като корабна сирена на всеки десет секунди... Направо ми иде да изпратя собствениците му на дълга ваканция в Сибир:
http://www.youtube.com/watch?v=7W6txwnADtM


Това е самата реалност, Жабче. И като представител на жвотинките, трябва добре да го знаеш. Аз пиша винаги неща, които реално съм преживял и са минали през съзнанието ми.
цитирай
7. coacoa11 - Прав си, реалност е...
23.12.2012 09:39
Искам да кажа, че човек вижда тази реалност, но рядко се замисля защо така...
А обяснението, че на патологично влюбените в животинки хора им липсва топлина, обич и приятелство в живота не всеки може да разбере.
Вярно, животинка съм, ама ставам само за терариум - жабешки бутчета плюс бира :)
Хайде да се посмеем заедно:
http://www.dnes.bg/izvanrelsi/2008/08/18/kotkoper-za-nachinaeshti.55852
http://furiika.blog.bg/zabavlenie/2007/12/09/instrukcii-za-davane-na-hapche-na-kotka.141357
цитирай
8. djani - Обичам панирани жабешки бутчета /водни пъдпъдъци/,
23.12.2012 10:00
Особено от женски бутчета...Престани да ме изкушаваш!
цитирай
9. tit - Все разправят, че разумът отличавал хората от животните.
23.12.2012 11:36
Но защо ни е разум, ако не облагородява чувствата?

Дълбок си, Джани!:)

Весело посрещане на празниците!:)))
цитирай
10. djani - Не напразно,
23.12.2012 12:33
tit написа:
Но защо ни е разум, ако не облагородява чувствата?

Дълбок си, Джани!:)

Весело посрещане на празниците!:)))

В "Катехизис на умната жена", наблегнах на инстинктивното поведение, като основа и за поведението и чувствата на хората. На майтап, повече в секса, но погледнете едно пренебрегнато от стопанина си животинче, колко е нещастно. И те желаят любов и справедливост...

цитирай
11. mariniki - Честито Рождество, Джани...
26.12.2012 17:06
светли и топли дни за теб... пожелавам
от сърце...
цитирай
12. djani - А на теб,
26.12.2012 17:36
mariniki написа:
светли и топли дни за теб... пожелавам
от сърце...


Картичка с малки учудени котенца! Честита Коледа и успешна и мирна 2013 г.
цитирай
13. makont - Нали си спомняш Дребосъчето защо срещна Карлсон,
28.12.2012 10:19
аз по тази причина съм върла кучкарка, мама цял живот не ми даваше да си имам кученце, но това бе поправено. Не може без да даряваш живот и любов. Усмивки, Джани!
цитирай
14. djani - Много си права,
29.12.2012 09:39
makont написа:
аз по тази причина съм върла кучкарка, мама цял живот не ми даваше да си имам кученце, но това бе поправено. Не може без да даряваш живот и любов. Усмивки, Джани!


Но всичко с мярка. Без "101 далматинци" и котешки екшъни...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245519
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031