Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 16:08 - ДЕКАПИТАЦИЯ*
Автор: djani Категория: Изкуство   
Прочетен: 6634 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 15.01.2013 17:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Д Е К А П И Т А Ц И Я*

 

  

            Беше в края на епохата на „развития социализъм”. Наближаваше първомайския празник. А времето, ведро и слънчево. Раззеленяващите се дървета, храсти и полски растения изпълваха въздуха с омайващи аромати. От високоговорителя на площада се носеха бодри маршове, провъзгласяващи победата на работническата класа над омразния капитализъм. Струваше ти се, че още миг и всички с бодра стъпка ще замаршируват из площада.

            Пред районното управление на милицията обаче никой не маршируваше. Но беше оживено, даже твърде много. Тълпа от няколко десетки, пъстро облечени цигани се бе разположила на бивак пред районното. Носеха се възбудени гласове на цигански и турски език Две непълнолетни майки кърмеха на стъпалата пред районното невръстния, бъдещ контингент на криминалната служба. В момента, вътре  разпитваха „Куция Хасан”, един от тарторите им и цялото племе демонстрираше солидарността си с невъобразима врява.

            Независимо, че близките химически заводи бяха оградени с бетонни, три метрови стени и по входовете имаше въоръжена ведомствена милиция, по неведом начин той бе организирал влизането и натоварването на 15 тонен „КрАЗ” с тръби и други метали, демонтирани при основния ремонт в един от цеховете. Но бдителното око на една от портиерките бе разпознала брадясалата Хасанова физиономия до шофьора на камиона и сигнализарала овреме в дежурната на милицията. Патрулката застига каръците почти пред входа на пункта за предаване на вторични суровини. Естествено и пътния лист и складовата бележка са напълно фалшиви. Оказа се, че в този ден добре разработената схема не сработи, по назависещи от тях причини и злополучните хитреци се озовават в районното, оковани с белезници. Мъка, черна мъка-а-а...

            Но същия ден се оказа черен и за други...

            Полицаите от дежурната част и портиера на входа на районното с усилия  овладяваха желанието на обсаждащите сградата да проникнат в нея. В един момент суматохата стана пълна. Ганка, съпругата на Хасан (А защо Ганка, като почти не знаеше български?) дереше гласа си над всички и искаше да я пуснат при криминалния началник.

За да успокои обстановката, той излезе навън и мигом бе обкръжен от всички страни от възбудените водачи на клана. Ганка извиси глас, като пожарникарска сирена.

- Началник, какво направил мой мъж, да пуснеш на мойто Хасан, нали сега е намокрацията...

- Ганке, сега е демокрация, но това не значи, че може да се краде от завода. Защо Хасан не се залови на работа? – отвърна той, но думите му бяха заглушени от мощния, нестроен хор на гласовитите му опоненти.

Може би разправията щеше да се проточи, ако на площада с рев не се изсипа огромен камион „Волво”, който с писък на спирачките се закова на метър от тълпата. Инстинктивно всички се отдръпнаха и смълчаха. От кабината слезе пребледнял, млад, едър мъж, който с празен поглед и олюляваща се походка тръгна към входа на районното, където стоеше униформен служител. Попита за началника и той го посочи. Шофьора дойде до него и започна нещо да пелтечи. В първия момент той си помисли, че не е трезвен, но усети, че всъщност е много уплашен и развълнуван. Попита го какво е станало.

- Глава! Човешка глава! Отрязана глава! Там под едно дърво. – с пресипнал глас и изхвръкнали от страх очи повтаряше в скоропоговорка, без да се сети да спре и обясни за какво става реч.

Неволно криминалиста изстина и изтръпна при мисълта за предстоящата вакханалия, съпровождаща всяко разследване, свързано с убийство и разчленяване на труп.  Бленуваната мисъл за почивка със семейството по време на празниците се изпаряваше като сутрешена мъгла и на нейно място се настани твърда решителност за действие.

Офицера прекъсна младежа и го покани в кабинета си. С влизането си му наля чаша вода и му каза да се успокои и да разкаже свързано, какво е станало. Той пи вода и седна, като постепенно лицето му придоби цвят и дишането му се успокои. Започна да обяснява.

- Спускам се по главния път към кариерата. Карах бавно, защото е доста стръмно. Кабината на камиона е висока. От двете страни на пътя има големи дървета, между които има храсти високи около 2 метра. Видях в един  момент просека в храстите и на земята до дънера на дървото човешка глава, застанала на врата си. В първия момент помислих, че може да е глава на кукла или манекен, но нещо ме накара да спра. Оставих камиона на около сто метра надолу и се върнах. И ужас, боже какъв ужас! Оказа, се че действително е човешка глава, насадена на врата си и с кръв под шията. Очите и бяха отворени и от където и да я погледнех мислех, че гледа право в мен. Върнах се при камиона, запалих и идвам директно тук.

Каза още, че бърза и иска веднага да потегли, но му отговориха, че е невъзможно. Ако трябва ще се обадят на шефовете му, но трябва да ги заведе на место и след това ще му се снемат показания.

За броени минути бе организирана следствено-оперативната група от следовател, експерт, криминалист и униформени, за да отцепят района. Обадиха се в областния център, да изпратят на место съдебен медик. Всички се натовариха на две коли и заедно със свидетеля и две поемни лица тръгнаха за местопроизшествието. Пристигнаха след няколко минути. По главния път непрекъснато минаваха върволици от коли – тежко натоварени камиони от заводите, частни коли, автобуси. Разположиха полицейските коли от едната страна на банкета и тръгнаха към злополучното дърво, където бе видял отрязаната глава. Тя си беше на местото и ги гледаше страдалчески. Интересно, как насилствената смърт променя изражението и на най – младото и красиво лице. А лицето бе на млад мъж с бледа кожа и буйна коса. На около 40-50 см от земята, кората на дебелия дънер на дървото бе обелена от удар с нещо твърдо. Облекчено въздъхнаха. Налице бяха признаците на пътно произшествие, което по принцип се изяснява бързо. Отново плахо в съзнанието на криминалистите се прокрадна миража на празничната почивка, колкото и това да изглеждаше като професионална деформация от тяхна страна. Тръгнаха в просеката, отворена в храстите между дърветата. След тях се показа нисък насип, изоран от преминаване на нещо масивно. Зад насипа се виждаше вирната задница на почти нов „Москвич”. Минаха пред него и видяха, че предното стъкло, заедно с покрива на купето липсва. На шофьорската седалка нямаше никой. Пред автомобила започваше блока, засят с пролетници, вече стигащи почти до коленете. На няколко метра сред поникналата пшеница се виждаше гръб на човек в яке. Приближиха се и видяха обезглавения труп, обърнат на дясната си  страна. Лявата му ръка в страни по бедрото бе ожулена. Останаха на место и изчакаха пристигането на съдебния лекар, който да направи оглед на трупа.

При пристигането си, той   обърна трупа и... още една изненада. Оказа се, че липсва дясната ръка. Същата беше отрязана като с нож. Още веднъж призрака на насилствената смърт нахлу в съзнанието им. За щастие след известно лутане в храстите намериха липсващата ръка.

В резултат на огледа стигнаха до заключение, че водача на „Москвича” вследствие на високата скорост на завоя е изпуснал управлението. Колата се е блъснала в дънера на дървото, като от удара  предното стъкло се откача и пада, а ламарината на покрива отрязва главата на тялото при излитането му  напред. Голямата ирония бе в това, че шофьора е бил с предпазен колан, но при страшния удар той не е удържал тялото и опънатия като струна колан е отрязал ръката му.

Но  още по - голямата ирония предстоеше...

Върнаха се при потрошения автомобил и отвориха джабката на арматурното табло. Сред дреболиите – резервни крушки, пликчета с винтове и болтчета и разни хартийки се намери тевтерче,  в което беше пъхнат регистрационния талон на колата и свидетелството за правоуправление на водача. Тогава снимките бяха черно-бели и с не много високо качество, но лицето на нея почти отговаряше на това от отрязаната глава. А и смъртта бе й придала друго изражение – на страх, ужас и изненада.  Данните за водача бяха на младеж на възраст около 30 години, от градче, отстоящо на около 10 километра от районното.

След разговор с началниците от областта, беше възложено на началника на криминалната група да съобщи на близките за сполетялото ги нещастие. Служебния шофьор го чакаше в двора на районното. Погледна го очаквателно. Той въздъхна тежко и каза:

- Впрягай конете. Като стигнем, ще говоря само аз, а ти се дръж подобаващо за случая.

След двайсетина минути влязоха с колата  в градчето, разположено на двата бряга на езерото. Наложи се да изчакат и  ползват ферибоота, тъй като местния полицейска участък бе от другата страна на канала и местоживеенето на младежа също. От дежурната бяха предупредили местния районнен инспектор и той ги чакаше на малкия кей. Тъй като адреса бе наблизо, отидоха до там пеш. По пътя колегата ги уведоми, че загиналия е от много добро семейство и вече две поколения  работят в местния стъкларски завод. Жените като гравьорки, а мъжете   надуват и обработват стъклото при пещите.

Когато стигнаха до едноетажната къща с китно дворче, районния инспектор пъхна ръката си зад вратата и дръпна резето отвътре. Влезе  в двора и въпреки яростния лай на вързаното до колибката си куче почна да вика свойски:

- Бай Митьо, отвори, свои сме.

След малко от къщата излезе жена на около петдесет години. Беше майката на загиналия. Изражението и беше очаквателно, но не и тревожно. Попитаха я дали „Москвича” с въпросния номер е техния. Тя се засмя облекчено и попита дали са го открили. Спогледоха се озадачено и казаха, че затова са дошли, но има и нещо друго. И с тежка въздишка криминалиста и съобщи, че са намерили и Стоян...

Тя се засмя още по-широко и им каза, че Стоян си е в къщи и още спи, защото снощи се е прибрал много късно, но без колата.

Спогледаха се невярващо и  я помолиха, ако наистина сина и е в къщи, да излезе веднага. Тогава тя наистина се разтревожи и влезе в къщата. Останаха да чакат отпред и мълчаха озадачени.

След няколко минути тя излезе с висок рус младеж, който сънено търкаше очи и се прозяваше. Погледнаха снимката в свидетелството и лицето срещу тях. Грешка нямаше. Това беше човека от снимката, но доста приличаше и на загиналия.  Без да влизат в подробности попитаха Стоян къде е колата му и защо снощи се е прибрал без нея. А историята бе следната:

Вечерта с компания от завода са били в широкоизвестното заведение „Трите курни” до туристическия обект ”Побити камини”. По традиция след получаване на заплатите, веднъж в месеца ходели в заведението да се почерпят. Имало оркестър, певици, музика на живо и мадами. И тази вечер било препълнено. На съседна маса имало и друга компания от градчето им. Там е бил и Петър, негов връстник и бивш съученик. Наскоро излязъл от затвора за дребни кражби и противозаконни отнемания на коли.  Около 1-2 часа след полунощ компанията им станала да се прибира. Отишли на паркинга и там установил, че колата му е изчезнала. Петьо също не бил вече в заведението. Тъй като му бил градски, макар и хайта, помислил ,че след като се повози, на следващия ден ще му докара колата. Прибрал се с кола на приятел.

Обадиха се от радиостанцията на служебната кола в районното да отидат пак при потрошената кола и да видят дали ключа за запалването е там. След малко отговориха, че в патрона за запалване липсва ключ, а кабелите отдолу са свързани „на маса”.

Тогава казаха на Стоян и майка му какво се е случило и потърсиха родителите на приятеля му, които живееха през две-три преки. Установиха, че не се е прибирал вечерта и им съобщиха какво се е случило. След това откараха съкрушените хорица в Съдебна медицина на областния град, където разпознаха останките на сина си.

За пореден път ставаха свидетели на странностите на човешката съдба. Това бе един от малкото случаи в практиката им, когато възмездието, макар и жестоко и неадекватно на тежестта на пресъплението застига този, който го е извършил. Но, кой ли се учи от уроците и ...

 

декапитация* - обезглавяване

  

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

 




Гласувай:
10


Вълнообразно


1. stela50 - Тежко се чете такава история ...
14.01.2013 16:36
Всичко има на този свят, но това възмездие
е много страшно ... и болезнено ...
Дори нямам сили за коментар, Джани ...
Войната по пътищата е жестока, моля се
2013 - та да е по- различна, по- добра за всички.
цитирай
2. djani - Неведоми са пътищата господни...
14.01.2013 17:37
stela50 написа:
Всичко има на този свят, но това възмездие
е много страшно ... и болезнено ...
Дори нямам сили за коментар, Джани ...
Войната по пътищата е жестока, моля се
2013 - та да е по- различна, по- добра за всички.


А също и превратностите на съдбата.
цитирай
3. mariniki - тъжно е, много е тъжно...
14.01.2013 20:00
и сърцето ми се сви... дано повече хора прочетат...
а всички ние да се поучим от страшните, но справедливи уроци на съдбата...
болезнено истинско...
цитирай
4. coacoa11 - Човек, който живее на ръба, винаги рискува такава съдба...
14.01.2013 20:24
Сюжетът ми хареса много, наистина има какво да споделиш. Този път откривам повече вложено чувство, но все пак запазваш позицията на страничен наблюдател. Какво би било ако вложиш повече драматизъм, влизайки в кожата на загиналия :)????
Има елементи на хумор, които ако засилиш - ще се получи добър контраст с чувството на злокобна изненада и облекчение накрая.
Също - декапИтация, теФтерче, Жабка... :)
цитирай
5. tit - А! И мургавата банда остана недекаптирана?
14.01.2013 20:38
Това - с възмездието, ми звучи малко като приказка, да ти кажа...зловеща, но - приказка!:(
Ние твърде много разчитаме "Бог да накаже" злия...
Справедливостта не бива да бъде случайна.
цитирай
6. djani - Тези разкази, са всъщност спомени...
15.01.2013 08:51
tit написа:
Това - с възмездието, ми звучи малко като приказка, да ти кажа...зловеща, но - приказка!:(
Ние твърде много разчитаме "Бог да накаже" злия...
Справедливостта не бива да бъде случайна.

Спомени за съвсем реални произшествия и дела, които съм разследвал. А тук Бог и Съдбата се произнесеха по късата процедура...
цитирай
7. djani - Започвам да се влюбвам в земноводните...
15.01.2013 08:58
coacoa11 написа:
Сюжетът ми хареса много, наистина има какво да споделиш. Този път откривам повече вложено чувство, но все пак запазваш позицията на страничен наблюдател. Какво би било ако вложиш повече драматизъм, влизайки в кожата на загиналия :)????
Има елементи на хумор, които ако засилиш - ще се получи добър контраст с чувството на злокобна изненада и облекчение накрая.
Също - декапИтация, теФтерче, Жабка... :)


А ти вече се трансформира от попова лъжичка в малка жабка-поучителка. В стар речник за чужди думи в българския език е записано дакаптация, за разлика от Уикипедията, която сега ползват всички. А аз съм наистина страничен наблюдател. Като Лев Шейнин. Чувствата и изводите са за читателите /ако има такива/...
цитирай
8. djani - А ти Мариники, душа камбанка...
15.01.2013 09:03
mariniki написа:
и сърцето ми се сви... дано повече хора прочетат...
а всички ние да се поучим от страшните, но справедливи уроци на съдбата...
болезнено истинско...

В живота има къде по-страшни и жестоки неща. Няма нищо по-спорно от справедливостта. Относителна, като цялостното ни съществуване...
цитирай
9. makont - Здравей Джани,
15.01.2013 12:38
тъжна приказка за възмездието, късмета и има ли справедливост на този свят и доколко е съизмерима с греховете ни. Поводи за размисъл, мисля, че това е целта ти. Усмихнат вторник!
цитирай
10. djani - Ако греховете бяха мерилото...
15.01.2013 13:34
makont написа:
тъжна приказка за възмездието, късмета и има ли справедливост на този свят и доколко е съизмерима с греховете ни. Поводи за размисъл, мисля, че това е целта ти. Усмихнат вторник!

Половината от нас да ни няма. Просто ПТП в ролята на руска рулетка...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245710
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031