НААКАНИ, НО СПОКОЙНИ...

 

 

 

 Странно нещо е музата. Би могла да те посети, дори след прочитане в седмичника „Уикенд” на следния виц:

„Жена звъни на мъжа си:

-Как си скъпи. Сутринта преди да тръгнеш на работа, по грешка съм ти оставила хапче за успокояване, вместо за разтройството ти.

- Добре съм, скъпа - осран, но спокоен...”

             Аналогично на случката във вица е ежедневното ни дередже. В което, чрез медиите системно получаваме от управляващите хапчето си за успокоение и релакс, въпреки изтощителната дизинтерия, която ни мъчи от години, като общество. А в това общество жертвите й са над 90 %. Което означава, почти всеки от нас.

И така. Възниква въпроса - защо аз ?!

Няма да е пресилено твърдението, че манталитетът на жертва може да бъде открит буквално във всеки един аспект на живота ни. Изобщо, каква е първата ви асоциация, когато чуете думата „жертва“? Не образ, а асоциация! В повечето  случаи отговора ще бъде свързан с онеправдан човек, който е станал случаен участник в някакви злощастни събития, които „не са се случили по негова вина“. Обществото дори е изобретило термин, с който да описва подобни ситуации: „Беше на грешното място, в неподходящo време“. Но как така се случи, че цял един народ се озовахме целокупно в тази стандартна за жертвите ситуация?

Чували ли сте, как хората често казват с мрънкаща интонация: „Нямах избор, освен да постъпя еди-как си“? Жертвите обожават фразата „Нямах избор“. Фразата: „Обстоятелствата бяха такива“ е много популярна сред жертвите и е следствие от предхождащата я „Нямах избор“. Добре, но ние сме създали тези обстоятелства. Щом сме се въвлекли в дадени обстоятелства, то по някакъв начин и на съответно ниво, сме част от тях! В момента, в който започнем да се разграничаваме, това вече е отричане, бягство и прехвърляне на отговорност, което е манталитет на жертвата! Само бивайки жертва вие ще привлечете агресор. Друг начин просто няма. Винаги се връщайте към източника на своето решение, за да видите истинските причини зад него. Всекидневно ние преживяваме последствията от всичко това. Ако не можете да видите и признаете това, вие ще останете жертва.

Когато детето ви извърши нещо криминално, вината е на всеки друг, но не и на детето на родителите, които са го отгледали. Поне последните обичат да вярват в това. В техните очи детето им е перфектно и съвършено. Те все още го виждат като малък розов вързоп, паднал от комина, през който щъркела го е пуснал. Те не могат да допуснат, че този розов вързоп е способен на зверства. Виждаме „жертвите“ около нас всеки ден. Да бъдат такива е удобно за тях, защото политиците са там, за да ги окуражават с техните мантри: „вината е в обществото“, „вината е в нравите и ниския морал“. Лайтмотивът е, че „вината никога не е у жертвата“.

Какво да кажем, за нас българите. Ние обожаваме да сочим с пръст и да виним всичко, освен очевидното, за това какво се случва в живота ни. Вината е в съседите, образователната система, здравеопазването, правителството и неговите органи. Българите имаме дълбоко насаден манталитет на жертва. Откога датира това е спорно, но определено е отпреди византийското и турското робство, иначе колективната нагласа на нацията нямаше как да допусне външен агресор. Това е запазено и до днес и е особено силно отразено в концепцията за национализма като идея. Всички протестиращи в момента проявяват своя манталитет на жертва. Те искат някой „честен човек“ да реши проблемите им. И ви казват от телевизора, че ако искате нещо да се промени, трябва да бъдете част от групата, движението, партията, която ще промени нещата. Колективният модел на жертва се проявява чрез нуждата, трупаната вътрешна агресия да намери отдушник. Хората искат да се почувстват контролиращи, защото очевидно цялата им реалност в България е построена по начин, по който те да нямат контрол над нищо. Агресорите от своя страна (в лицето на правителството) не са впечатлени по никакъв начин от случващото се. Може би сме единствената „демократична“ страна в света, където хората протестират над месеци нон-стоп и политиците едва коментират това, сякаш нищо не е станало. Те знаят, че подобни вълнения могат да бъдат единствено в тяхна услуга, защото това неизбежно ще доведе до идването на агресор с нова фасада. Целият модел е обречен да се самоповтори. Външна промяна за вътрешните ни проблеми като народ ще доведе само до още хаос и в това не може да има никакво съмнение. За България няма нищо хубаво в бъдещето, ако ще да има протести до края на времето. Етапът, в който нещо можеше да бъде променено на колективно ниво отдавна е отминал. Но, това важи за повечето страни по света.

За да няма място за съмнения – всички народи, които някога са били поробвани и са станали емблематични за неправда в човешката история са имали манталитет на жертва, която е привлякла агресор, за да извади този вътрешен проблем на показ. Това важи за робите от Африка, важи за изтребването на индианците в Северна и Южна Америка, важи за всеки един подобен пример, който можете да се сетите. Да, ние винаги съжаляваме тези групи и казваме, че имат злощастна съдба, без да разбираме, че по този начин поощряваме самосъжалителната зона, от която те самите не искат да излязат. Криворазбраните ни системи от убеждения ни обричат като нация.

А изход има, и той е във всеки от нас като индивид. Винаги имаме личен избор да направим нещо, или не. Хората ориентирани към отговорност казват: „Имах избор и избрах еди какво си“. Това е поемане на отговорност за собствените  действия. Нарича се зрялост. Докато не поемем лична отговорност, няма изход от ситуацията. Онези, които не искат да са жертви, са   способни да кажат „вината беше моя“. Именно те ще са част от онези, които ще завършат с успех делото за промяна на съзнанието ни като за „жертви”.

 

По материали от Мрежата.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

С твойте камъчета, по главите на жертвите и които ги направиха такива...

то един джентълмен тук не остана
какъв срам!

Нямам какво да кажа!!Казал си всичко!!
Този път-право в десятката на истината!!
Поздравления за което,но това няма да промени нищо!!

Къде са доказателствата? Я малко по-достойно ест!

Направих го и то с помощтта на любимата ти Миладинка, където видях материал за жертвите и само го префасонирах. Много сте готини и двенките...

За кого говорите, драги Атаджанов? Така общо - българите, е некоректно. Затова и онази недозадоволена милейди се е намесила във всичките коментари. Почувствала се е в свои води. А защо и вие, djani, се отплесвате по нейните щения, вместо да коментирате нещо по същество на темата на "постинга" си? Пишете, колкото да не заспите - с ударение на първата сричка, както го казват шопите

И сега? Какъв е пътят? Ако протестираш - си жертва. Ако не протестираш - какво си. Ако избягаш оттук - какъв си. Ако си съгласен с целия абсурд - си ...

Всички ме разбраха, само вие не. А писането е за писателите. Аз не съм такъв...

Всеки сам за себе си може да прецени от коя страна е. Болшинството сме жертви и на статукво и на обстоятелства, но в случаите, когато нещата са в наши ръце, не следва да се примиряваме, а да действаме. Поне в драсканиците си правя това!

Хората са казали. Дявола е в подробностите. Когато някой говори 95% истини и 5 % лъжи по дадена тема, той ви приспива вниманието с истините и в крайна сметки ви е излъгал 100 %. Съгласен съм с повечето неща, които сте написали. За манталитета на повечето българи, които се чувстват жертви и се възприемат като негласни букви, от които нищо не зависи. За това, че причините търсят навън от себе си, а не в себе си, от където трябва да започнат. Съгласен съм и с това, че не е възможно да дойде някой добър човек, който да реши с вълшебна пръчка сериозните проблеми в България. От такива оправячи сме се напатили и е крайно време българите да се откажем от подобна идея. На България не и трябват индивидуaлни лидери, а партии с идеи за бъдещето на държавата. Какво трябва да е то след 1, 2, 5, 10 години. В момента такава визия липсва в управляващите. И е напълно логично за партии от статуквото обслужващи външни сили.
Но не съм съгласен да се свързва идеята за национализма с чувството за жертва в повечето българи. Това е пълен нонсенс. Надявам се да не внушавате умишлено, че национализма е безполезен и е свързан с това чувство на слабост. Защото национализма значи преди всичко любов към род и родина. Ако повечето българи изпитват това чувство, ще са много по активни политически и няма да допускат такива явни своеволия на политиците. Един роб не може да бъде националист, а именно той е склонен да се чувства жертва на “независещи” от него обстоятелства. Един роб не протестира и не упражнява натиск върху политиците. Вие какво проповядвате? Пасивност? Нали досега сме били достатъчно пасивни. Резултата всички го виждаме. Гърците са пример за това как трябва да се отстояват права и идеи. Вашите идеи ще се харесат на пасивните хора, чакащи някой гуро да им обясни защо са прави, като се отдават на бездействие и нихилизъм. Шанса на България, Европа и света е в национализма. И разбира се в смяна на тази фалшива форма на демокрация, която доминира в света в момента.

Интересен психологически казус - има ли жертвата манталитет на жертва? Сложно е... не е за доброзагубени души :)

Да, казуса е доста завързан. Но, всички религии казват, че имаме право на избор. Да бъдем, или да не бъдем роби. Поне като съзнание ...

оставя писането само на писателите. Писаното слово задължава онзи, който го практикува, да застане на позиция, която е видна за останалите. А говоренето е тип ЕЖК - Оня ден прочетох, че "немият казал на глухия, че слепият видял как куцият гони трамвая да му спука гумите". Ако го кажеш - минава и заминава, ама ако го напишеш - остава. Точно в този смисъл ВСЕКИ е длъжен да бъде ПИСАТЕЛ. И ти, djani! Впрочем излишно е да скромничиш. че нямаш такъв стремеж. Иначе прилича на скатаване, на изчакване за избистряне на ситуациите. На един ДОБРОНАМЕРЕН "писател" не отива да се прави на тарикат. Да го кажа по-меко: трябва да си честен, а дали си прав, е второстепенен въпрос.
Казвам го ТОЧНО НА ТЕБЕ и то не за първи път. Отива ти някак на годините да имаш позиция, а не да се криеш, или да бягаш, използвайки дебелашки похвати.

[quote=burevestnik]Хората са казали. Дявола е в подробностите. Когато някой говори 95% истини и 5 % лъжи по дадена тема, той ви приспива вниманието с истините и в крайна сметки ви е излъгал 100 %. Съгласен съм с повечето неща, които сте написали. За манталитета на повечето българи, които се чувстват жертви и се възприемат като негласни букви, от които нищо не зависи. За това, че причините търсят навън от себе си, а не в себе си, от където трябва да започнат. Съгласен съм и с това, че не е възможно да дойде някой добър човек, който да реши с вълшебна пръчка сериозните проблеми в България. От такива оправячи сме се напатили и е крайно време българите да се откажем от подобна идея. На България не и трябват индивидуaлни лидери, а партии с идеи за бъдещето на държавата. Какво трябва да е то след 1, 2, 5, 10 години. В момента такава визия липсва в управляващите. И е напълно логично за партии от статуквото обслужващи външни сили.
Но не съм съгласен да се свързва идеята за национализма с чувството за жертва в повечето българи. Това е пълен нонсенс. Надявам се да не внушавате умишлено, че национализма е безполезен и е свързан с това чувство на слабост. Защото национализма значи преди всичко любов към род и родина. Ако повечето българи изпитват това чувство, ще са много по активни политически и няма да допускат такива явни своеволия на политиците. Един роб не може да бъде националист, а именно той е склонен да се чувства жертва на “независещи” от него обстоятелства. Един роб не протестира и не упражнява натиск върху политиците. Вие какво проповядвате? Пасивност? Нали досега сме били достатъчно пасивни. Резултата всички го виждаме. Гърците са пример за това как трябва да се отстояват права и идеи. Вашите идеи ще се харесат на пасивните хора, чакащи някой гуро да им обясни защо са прави, като се отдават на бездействие и нихилизъм. Шанса на България, Европа и света е в национализма. И разбира се в смяна на тази фалшива форма на демокрация, която доминира в света в момента. [/quo

"Това важи за робите от Африка, важи за изтребването на индианците в Северна и Южна Америка..."
Хм... Живеят си значи някъде едни черни хора и другаде едни индианци и изведнъж отнякъде идват едни по-цивилизовани (уж) бели хора с едни непознати за туземците оръжия и започват да ги изтребват, защото ония не искат да им отстъпят земите си, богатствата си, жените си, свободата си. И от позицията на силата, под дулата на оръжията си ги превръщат в роби т.е. отнемат им земите, богатствата, жените (когато поискат) и изобщо каквото си искат. Те разбира се не са жертви, те (потърпевшите) са виновни, защото са ги предизвикали. Как? С какво? Дали те са създали тези обстоятелства? ("Добре, но ние сме създали тези обстоятелства.")
Ще Ви разкажа и една случка от моя живот, когато разбрах, че агресията съществува. Непредизвикана. Жестока. До лудост.
Бяхме на студентска бригада (навремето имаше такива) в консервна фабрика. Работехме на конвейр за стерилизиране на краставици в буркани. Няколко от моите колеги хванали едно коте, малко котенце и го пъхнали в буркан. После автомата го затвори, после стерилизатора го стерилизира. Каква беше вината на котето, според автора? Дали винаги ограбените, насилените, убитите са създали обстоятелствата и са предизвикали с нещо престъпниците?

Но, този път сам се скалпирах. Много добре познавам агресията, тъй като професионално съм се стремял да я овладявам, или парирам. Участвал съм в разследване на жестоки убийства. Обикновенно агресора избира по-слабите за жертви. Но, оставяйки се безпомощно на нея се обричаме на унищожение. А срещнат ли сила и отпор, отстъпват.

Абсолютно съм убедена, че именно това мислене е в основата на всички беди, защото там "Отговорността е това, което трябва да носят другите и никога аз."

За сламките в чуждите очи и гредата в нашите. А ние българите в това отношение сме просто уникални. За това сме на този хал...