ТОЙ, ТЯ И ТО – ФАЛОКРАЦИЯ, ФЕМИНИЗЪМ И ДЖЕНДЪР...

  Част ІІ

Обществото смята, че мъжете разполагат с „правото на секс“. Ореолът на класовата борба прикрива същността на проституцията, като част от системата на господство на мъжкия пол. Застъпниците на легалната проституция са разработили аргументация за пред всяка тенденция на общественото мнение. На социалистите казват, че проститутката е „труженичка, която ще бъде организирана в свой профсъюз“. На либералите – че „проституцията е въпрос на демократичен и личен избор, а проститутката е просто предприемач в сексбизнеса“. На феминистките – че жените „трябва да разполагат със собственото си тяло“. Лозунгът „Моето тяло ми принадлежи“ днес обаче се е изпълнил със съвсем различен смисъл от онзи, който се е влагал в него на манифестациите за равноправие през 70-те години на 20 век.

В момента съществува „негласен пакт“ по отношение на проституцията, сключен между постмодерната левица и неолибералната десница. На жените им е дотегнало да слушат думата „свобода“ във връзка с тази тема и възразяват със следния въпрос: „А къде остана равенството? Ние считаме, че обществото се бори и за него“. Било под формата на сексуален туризъм, на желана, или наложена миграция към по-богати страни, проституцията олицетворява по особено суров начин социалното неравенство, което съществува както между Севера и Юга, така и между отделните държави, дори в рамките на ЕС. Някои асоциации констатират, че поради кризата  в развитите западни страни, на пазара на платения секс вече  влизат жени от средната класа, на които преди и през ум не им е минавало да проституират. Във Франция пуснатият в началото на 2014 г. американски сайт SeekingArrangement.com свързва заможни мъже с лишени от парични възможности млади жени, които желаят да финансират следването си, без да сключват студентски заеми. А други мъже се възползват от недостига на жилища на приемливи цени, като предлагат безплатни гарсониери или съквартирантство срещу секс. Някои, дори се хвалят, как са изгонили момичета, които не изпълнявали своите „задължения”.

Отваряйки у нас страниците с обяви във вестниците, или влизайки в „специализираните” сайтове, потъваш в море от агресивни и направо безпардонни оферти за секс от ученички, студентки, млади съпруги и домакини, предлагащи от „А до Я” целия спектър на Камасутра, а дори и нестандартен секс за закоравели извратеняци. Понякога, срамежливо „срещу материално подпомагане”, или направо с твърд ценоразпис, но подлежащ на уточняване, според ситуацията на „борсата”. Естествено тук не става въпрос за „магистралките” от малцинството. Това е благовидната и неорганизирана проституция на тези, които считат, че е под достойнството им  да ги наричат такива.

Но и те имат люта и безпощадна конкуренция. Напористи секретарки, чиновнички, репортерки, „PR”-ки и всякакви авантюристки обсаждат, ухажват и дори „изнасилват” учрежденски и министерски шефове, бизнесмени и банкери със „слаби ангели”, с единствената мисъл да се доберат до тлъстия портфейл и сметката му. Следящите „жълтата” преса,  могат конкретно да назоват и имената им. Лъскави сватби, мимолетно съжителство, последвани от шумни и скандални разводи. Естествената човешка нужда от физическа близост и любов е заменена от весдесъщото „менте”.

Да се гледа на проституцията обаче като на морален проблем, достоен да бъде сравняван с разочарованието от мръсните игри в политиката, означава да пренебрегнем куп фактори, сред които са властовите механизми, на които тя се основава. Традиционно сексуалните работнички идват от непривилегированите слоеве на обществото и да бъдат "леки" е едно от малкото неща, които могат да правят, за да се издържат. Нещо повече, те често продават тялото си в резултат от насилие и принуда, упражнявани върху тях именно от мъже. В този смисъл демонизирането на проституцията като типично "женска" аморалност, вродена и независеща от никакви фактори, би било част от самия проблем. Другата част е масовото разпространение на подобно схващане. Дискриминационното говорене срещу жените традиционно намира широка платформа в българското публично и медийно пространство до степен, че ББ - „премиерът – мачо” на България невъзмутимо може да "се шегува" с възможността президент на страната да бъде жена и това масово да се възприеме като нормално, неукоримо поведение. За това да уточним.

Терминът „джендър” се отнася до социално установените роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете, или съответно на жените. Двете понятия са тясно свързани и все пак носят различно съдържание. Терминът „пол” се свързва с биологичните и физиологични характеристики, които определят индивида като „мъж” или „жена”. Полово базираните характеристики на индивида не се влияят от социалния контекст, тъй като са биологично определени, докато джендър характеристиките се различават в различните типове общества, тъй като са социално, а не биологично определени. Примерите за джендър характеристики са, че в преобладаващата част от държавите, на жените се заплаща значително по-малко отколкото на мъжете за еднакъв труд. Във Виетнам например броят на мъжете пушачи е значително по-голям отколкото броят на жените, тъй като тютюнопушенето в традиционен аспект там, все още се счита за неподобаващо на една жена. В Саудитски Арабия шофирането е забранено за жени. В почти целия свят предимно жените отговарят за домакинската работа.

Отражението на сексистките стереотипи в медиите върху изграждането на обществено мнение, особено сред подрастващото поколение е пагубно. Те затвърждават един опростен, неотменим и карикатурен образ на жените и мъжете, легитимиращ всекидневния сексизъм и дискриминационни практики, и биха могли да подпомогнат, или оправдаят използването на насилие за поддържането на закрепеното статукво.

        Скандинавските страни от години се грижат за правата на жените. Швеция е първата европейска държава, която позволи хомосексуални двойки да узаконяват връзката си и да осиновяват деца. Държавата е пример за равенство между половете. Политиката на страната цели постигане на пълно равновесие между мъже и жени и избягване на джендър стереотипите. Въпросът е дали стремежът към равенство не води до унификация на половете и заличаване на идентичността?  Разрушаването на половите стереотипи е основна мисия в националната програма за детските градини. За да се справят със задачата, някои детски градини дори са наели "джендър педагози", които да помогнат на екипите да намерят подходящ език и поведение, което да избегне укрепване на стереотипите. Пример за това е радикалната стокхолмската детска градина "Егалия", за която разказва канала CBS. Там децата между 1 и 6 години не познават полово определените стереотипи. Персоналът не използва думи като "него" и "нея", за да свикнат децата с правото сами да определят полово себе си. Няма "момичета" и "момчета". Всички са "приятели". "Обществото очаква момичетата да се държат момичешки, да бъдат мили и красиви, а момчетата да се държат мъжкарски, грубо и избухливо", казва Джени Джонсън, 31-годишна учителка. Там се избягва стереотипът момичетата да играят с детски кухнички, докато момчетата редят конструктори. Децата сами избират играчките и книгите си и установяват свои собствени модели на поведение. Разбира се, "Егалия" не отрича съществуването на биологични разлики между децата. Важното според директорката Лота Райалин е, че осъзнавайки своите анатомични различния, момичетата и момчетата да не виждат разлики в интересите и способностите си. Тя подчертава, че в "Егалия" се възпитава толерантност към гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални. Тъй като персоналът се опитва да изкорени женските и мъжките думи от речта си, вместо тя и той ("han" и "hon" на шведски) са възприели за обръщение неутралната дума "hen" – „ТО”, която не е полово определена. Либералната детска градина в Стокхолм е един от най-радикалните примери за опитите на Швеция да постигне равенство между половете още от детството. Дори името "Егалия" съдържа понятието равенство. Момчетата и момичетата ползват заедно пластмасови домакински прибори и се преструват, че готвят. Конструкторите са поставени нарочно до кухненските прибори, за да се избегне опасността децата да изградят въображаеми бариери между готвенето и конструирането. 

Обаче, според някои родители се е стигнало твърде далеч. Обсебващата идея за заличаване на разликата между половете може да обърка децата им и да ги направи неспособни да се сблъскат със света извън детската градина. Райалин разказва за случаи, в които персоналът е получавал заплахи от расисти, очевидно подразнени от това, че децата си играят и с "тъмнокожи" кукли. "Различните роли на половете не са проблем, докато жените и мъжете са оценявани равноправно", коментира Таня Бергквист, общественичка и противничка на това, което тя нарича "джендър лудост" в Швеция. Поклонниците на идеята за разбиването на половия стереотип твърдят, че за всичко, което правят момчетата, се дава по-висока стойност. Но кажете ми, какво по-нормално има в това, момченцата да си играят с играчки автомобилчета, пита Бергквист. 

Джей Белски, детски психолог от Калифорнийския университет, казва, че не знае за друго училище като "Егалия" и се чуди дали това е правилно. Според него този тип полова неутралност в най-лошия си вариант е осакатена мъжественост, коментира той. Според психолога ни Орлин Баев идеите, заложени в "Егалия", противоречат на природата. "Сега сме в преход, който, надявам се, ще доведе до ново, равновесно отношение между половете, без превес на никой от двата", казва той. Според него, както доминирането на един от двата пола, така и унифицирането им са неестествени явления. "Това, че двата пола си имат базови и резониращи с естественото природно положение качества, няма нищо общо със сексизма на мачизма или с мъжкаранския феминизъм", коментира Баев. По отношение на бъдещото развитие на децата според него, възпитанието в шведската детска градина минава границата на нужната толерантност към хомосексуалността. "Подобно възпитание би оставило у децата, а впоследствие и у възрастните индивиди една огромна неяснота относно естествените сексуални различия, роли и полова идентичност. Би създало предпоставки за сексуални дисфункции в зряла възраст".

И в заключение. Морално и нормално е да имаме представа за себе си като полови, свободни, пълноправни и нравствени човешки същества. Говорейки за човешко същество и човечество, обикновено го определяме с местоимението „ТО”. Наивно пренебрегвайки анатомичните си и сексуални различия, означава да вървим срещу природата си. Необходимо е да изчезнат социалните разлики на рода, за да се ползват членовете на обществото от двата пола от справедливо отношение по отношение на тяхната личностна реализация.

Край