ИЗБОРЪТ НА СОКРАТ

 

 

 

      Такива личности не са създадени от природата, а самостоятелно са направили себе си онова, което са били. Те са станали онова, което са искали да бъдат и са останали верни на този си стремеж до края на живота си. 

                                                                                              Хегел

                                                                                 

            Всяко време ражда великите личности на човешката история. Те имат едно висше предимство, това че са неизчерпаеми. Такава е фигурата на Сократ. За него съществува огромна литература, като че ли събрала всички моменти на необикновенната му житейска биография и мисловна дейност, известни ни по оставените ни от далечната епоха свидетелства. Няма период, или поколение в световната история, които да са отминали без внимание удивителната съдба на човека, чийто живот, учение и смърт да не се възприеме като урок. Който е не само полезно да се изучи, но и да се осмисли и разбере. Миналото ни е оставило доста световни загадки и сред тях тайната на хилядолетната значимост на Сократ, неизчерпаема, като самия живот.

            Кой е този човек? Наричат го Сократ и целия свят го познава. Защото, откак е захвърлил длетото, с което е работил преди, може да го намерите навсякъде в древна Атина. Там, където нещо се е случило. Където се води диспут, той вече е налице. За ужас на софистите, защото никой не може да му устои. Но това не му е достатъчно, той приказва с всеки, попаднал му на пътя. Значи, трябва да е един от търгуващите с мъдрост, привличащи знатната младеж, като и обещават всякакви знания и измъкват парите от кесията им? -Напротив, той никога не е взимал дори един обол. Тогава, трябва да е богат и независим? – Ни най-малко, живее много оскъдно. Едва стига залъкът за жената и децата му, а и той самият се ползва само от най-необходимото. Но, какво иска този човек? Не принадлежи ли към числото на празните дърдорковци? – Не, всички се удивляват на неговата ясна, твърда и разумна реч. Може би той проявява такава жажда в търсене на нова мъдрост и я търси навсякъде? – Напротив, той не оставя камък върху камък от нея и не ще да чуе за нея. Значи, той знае нещо още по-добро. Не, той повтаря на всеки само едно – че той нищо не знае.

            Обвинен е в „измислянето на нови богове” и в „развращаване на младежта”, криещо зад себе си истинската причина – желанието веднъж завинаги да се затвори устата на Сократ за разобличаването на политическите лъжи и манипулации на атинските граждани от техните политици, съдии и първосвещеници. А наказанието за това е смърт. Съдът над Сократ, очакването на изпълнението на смъртната присъда и самата му смърт е сюжетна канава на множество литературни произведения, като главното в тях са беседите на Сократ със заобикалящите го приятели и врагове. Тези беседи са необичайни. При тях няма ученици и учител, а беседващи и се признава само един съдия – старшинството на мисълта.

            Ако трябва да се посочи името на човека, опознал културната, чисто човешка ценност на общуването между хората и превърнал беседата в истинско изкуство, то с пълно право може да смятаме, че това е Сократ. Оказва се, че да се беседва и общува съвсем не е просто. Това е дар, който не е даден всекиму. Освен стремежа към истината и развитата способност да се мисли, той предполага и умението да се слуша и чува другия, за да може човек да опознае света и самия себе си. Действително, много трудно нещо е умението да водиш беседа, в която няма нищо по-важно от това да стигнеш до истината. Обикновенно на настроения за монолози човек, това не му се удава. За целта е нужно събеседниците да са поне отмалко „Сократовци” в процеса на общуване с другите хора. Защото в един истински спор няма победители и победени, а печелят и двете страни от установяване на неопровержима истина. Сократ, който е живял в републиканска държава, където всеки гражданин е разговарял свободно с другия, а изисканата вежливост в обръщенията е била задължителна дори и за тълпата, дори за нейните най-нисши слоеви. Той е напътствал хората в беседите си по най-непринуден начин, без дидактичен и поучителен тон и в обикновен разговор съвсем незабелязано поднася урока, който давал сякаш на самия себе си.

            В защитното си слово пред съда, Сократ сам разкрива същността на конфликта, който никой от неговите обвинители не посмял да изкаже публично. „Делфийския бог ме е нарекъл най-мъдрия само за това, че аз зная колко малко значи моята мъдрост. За това, че аз непрекъснато се съмнявах – сутрин, денем, вечер. Та, за това водех аз беседи с вас. Мечтаех, че благодарение на тези беседи, вие ще започнете да различавате главното – че е срамно да се грижим за ползата и почестите, а за разума и душата да забравяме. И аз ви омръзнах със своите беседи и ви безпокоях със съмнения. Аз живеех сред вас като стършел, който през цялото време не дава мира на коня. На красивия, благороден, но вече отпуснал се кон и за това особено нуждаещ се някой  с нещо да го тревожи. Опасно занимание е това, да безпокоиш охранено животно. Защото веднъж стреснал се, конят може да убие с опашката си, досаждащия му стършел. А друг стършел вие няма да намерите. Да, пречех на всички. На умните, защото много от това което им казвах те го знаеха, но мълчаха. А когато някой мълчи, той не обича другите да говорят. Пречех на глупавите, те не ме разбираха. Пречех на невярващите, защото тях ги дразнеше моята вяра, която непрекъснато проверявах със съмненията си. Не правете така Атиняни. Аз съм стар, но още мога да ви бъда от полза. За своята работа аз получавам само едно възнаграждение – вашата омраза! Доказателство за това е моята бедност и днешният съд”.

            Не е ли странно? Богатия да завижда на бедния, красивия на уродливия, записалия мислите си, на този, който нехае за това, но кой знае защо известен на всички. Колко по-лесно е да преживееш живота си, без да размишляваш, осланяйки се в решенията и постъпките си единствено от мнението на другите, без да претоварваш разума си с трудните въпроси на битието, отколкото да се терзаеш в търсене на истината и да си задаваш тези безкрайни - „защо?”. Сократ извежда формулата на ума и глупостта, ненадмината и до днес. „Аз знам, че нищо не знам, а другите не знаят дори това.” Осъзнаването на относителността на собствените знания за света и за самия себе си е станало още от тези отколешни времена важен мотив за развитието на личността и признак за духовна зрелост.

            Живеем във време на полуобразованост, с изобилие на дипломи за бакалаври, магистри и доктори на науките, в не малка степан получени незаслужено, или корупционно. Мнозина живеят в блаженото състояние на всезнанието и на ленност на мисълта. Характерен признак на тази полуобразованост е подхранването и с ежедневното поглъщане на разнообразна информация, натрупвана в паметта, без да е обработена от мисълта. Доста спорно е убеждението, че новите поколения са по умни от предидущите. Те са по-информирани, но от това не следва, че са по-умни. Полуобразоваността е самохвална и лишена от навиците за съвместно търсене на истината. Тя е самоуверена, некритична и поради това винаги категорична. Проявите и са ежедневни и повсевместни.

            Без да храни илюзии относно очакващата го участ, Сократ среща с чувство за огромно достойнство присъдата, като заявява: „ Има защита срещу хората, но срещу мълвата няма защита. Тя има хиляди уста и гръмоподобен глас. Тя не съществува, но е навсякъде. И затова отдавна знаех, че съм осъден и отдавна очаквах този ден. Но никога не съм прибягвал до безсрамие и страхливост. А нали на война, както и в съда можеш лесно да избегнеш смъртта. Трябва само да захвърлиш оръжието си и да се обърнеш с молба към преследвачите си, трябва само да забравиш себе си и да се съгласиш да правиш, каквото им е угодно.” И така, той прави своя избор. Предпочита смъртта, като достоен завършек на живота си, пред изгнанието. Сократ е виновен само в това, че е изпреварил своето време, като е предложил такова равнище на нравствено съществуване, което е непосилно за неговите съвременници. А СЪЩО И ЗА НАС ЛИ???

            Ето и най-прочутите негови мисли и афоризми, които са повод за размисъл за всички ни:

·                    Аз не съм Атинянин или Грък, аз съм гражданин на света. 

·                     Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.

·                    Говори, че да те видя.

·                    Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното.

·                    Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата.

·                    Животът е само един миг между две вечности.

·                    Знам, че нищо не знам.

·                    Има само едно добро - знанието и едно зло - невежеството. 

·                    Лошите хора живеят, за да ядат и пият, докато добрите ядат и пият, за да живеят.

·                    На хората им е по-лесно да държат на езика си горещ въглен, отколкото тайна.

·                    Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на природата.

·                    Най-добрата подправка към храната е гладът.

·                    Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен.

·                    Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.

·                    Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го правят на теб.

·                    Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.

·                    Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.

·                    Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво обучение.

·                    Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.

·                    Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.

·                    Познай себе си!

·                    По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе.

·                    Смъртта може да е и най-голямата благодат за човека.

·                    Щом не знаем какво е смъртта, не е логично да ни е страх.

·                    Не трябва да се лекува тялото, без да се лекува душата.

·                    Ние не живеем за да ядем, а ядем, за да живеем.

·                    Най-важната цел в живота ни трябва да е нашето духовно усъвършенстване.

·                    Пиещият не е свободен човек – той влачи най-тежкото робство и робува на най-злия господар.

·                    Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.

·                    Вижте един нос, една  планина, едно море и една река и сте видели всичко.

·                    Колко много неща има, без които мога да живея.

·                    Наслаждавай се на себе си, защото е по-късно, отколкото си мислите.

·                    Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли.

·                    Не самият живот има значение, а това да го живееш правилно.

·                    Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.

·                    Природата ни е дала две очи и две уши, но само един език. За това трябва да гледаме и слушаме повече, отколкото говорим.

·                    Този, който не е доволен от това, което има, няма да е доволен и от това, което иска да има.

·                     Знам, че няма да ми повярвате, но най-висшата форма на човешкото превъзходство е задаването на въпроси на себе си и на другите.

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

много добро четиво за събота вечер!:)))

Но нито една не може да бъде пример за следване. Уви, никой не иска със смъртта си да защити убежденията си...

Страхотен постинг..
....ами ,май и за нас важи!!Мислиш ли ,че имаме нравствен напредък..
Само си питам:)))

хората трябва да се учат не само да говорят, а и да слушат...
да чуват другия... само така може да се върви напред...
поздравления за постинга, Джани... от сърце..

Необходим е и личен пример, за да имаш следовници. Но, като че ли, вече само това не е достатъчно. Просто, липсва вяра в истински идеали. Не остана нищо неокаляно...