Вестник „ШОУ”  /SHOW/ - Тигъра на свободния печат. Така се самонарича настолното четиво на половината грамотно българско население. Като останалата половина е предоставил на другите, затлъстели от многобройни страници с клюки и интриги  жълти роднини. И заслужено. Защото в тях има за всекиго по нещо. За фолкаджийки, хомо, би и хетеросексуални, бивши и настоящи доносници и политици, бизнесмени и подобни на тях, както и за читави хори, които могат да намерят по някой сносен политически или злободневен коментар. Естествено, за прикъткване на гладната за пикантерии, кудкудякаща навред публика винаги има апетитни смески и фураж под формата на гръмки заглавия. Последното е „ 2 ПЪТИ СПАСИХ ОТ УБИЙСТВО КИРИЛ ВАРНЕНСКИ И ЛЮБОВНИКА МУ МИТКО”. Източник на прелюбопитната и „автентична” информация е някой си Георги Сотиров, бивш охранител на светиня му. Който, преди това е бил служител на легендарното Шесто у-ние на ДС, оглавявано от Митю Гестапото. Все „безкористни автори”, натрапващи ни всички лакърдии и волни съчениния за класиката и предкласиката на прехода.

Естествено, от статията не научаваме нищо съществено за загадъчната и предизвестена смърт на опърничавия русофилски владика, който по политически причини, едва не оглави клира. Оставаме само с впечатления за чутовната му мъжественост, сравнима само с тази на руския му побратим Разпутин. Пред която, като картечни амбразури са разтворени всички физиологични отверстия на окръжаващите го, без разлика на пол и възраст. Към тези пикантерии е прибавен и малко трилър за корупция и далавери, естествено придружен с геройска намеса от страна на автора, за съхранение личността на охраняваната особа.

Гаврата с паметта на напусналите грешния ни свят отдавна е като гаргара за всякакви индивиди, както и за такива, пишещи се за журналисти, но вече масово наричани „журналя”. По простата причина, че претендиращите за морал труженици на перото са отдавна скарани с него. Естествено те имат юридическа подплата за изнесеното, под формата на аудиозаписи или писменна информация, която не е категорично опровергана. И никой не може да ги обвини в лъжа и клевета.

            В миналото е имало изтезания. Днес има печатни и електронни медии. Това разбира се са крачки напред. Но, мними и неморални.  Томас Карлайл е нарекъл печата „четвърта власт”. Днес, тя е погълнала останалите три и те мълчаливо и го признават. Той и производните му са единствената власт. Правителства и президенти се избират за мандат от 4-5 години. За медиите няма мандат. Те доведоха властта си до най-груби и брутални манипулации и крайности. Като реакция на това се появи възмущението. И вече нямат такова влияние, както преди, защото тразво мислещата публика не ги взема на сериозно. Тиранията, която се опитват да наложат над частния ни и обществен живот е чудовищна. Известно е, че хората проявяват ненаситно любопитство към всичко суетно. Съзнавайки това, журналистите, като истински търговци задоволяват нарастващото търсене. Днес те приковават ушите и очите ни към ключалките и гледат на скандала, като на лесен и вечен източник на прехрана. Най-перфидни са сериозните, солидни и дълбокомислени журналисти, които тържествено изваждат пред жадната публика факти и събития от частния живот на политици, бизнесмени, духовници, интелектуалци и други видни представители на обществото. Те приканват публиката да обсъди събитието, да изрази мнението си, да упражни влиянието си, и не само да произнесе присъдата, но и да я изпълни! Именно за това, ние имаме най-надменните журналисти и най-непристойните медии.

Но, за това не бива да виним само тях. В такова унизително положение са поставени от цялостната ни социална действителност и материалната си зависимост от частните си работодатели и собственици, които са ги купили и обсебили изцяло. Но, къде е морала?

 СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ