БЪЛГАРИЯ – „МЕКА” НА РУШВЕТА

 

 

 

  Магаре, натоварено със злато, може да превземе и най-яката крепост.

Народна поговорка

  

    Отново сме в окото на медийния ураган. То не бе френския, че и общо 7 европейски посланици, които в хор крещят, че царят е гол. Че съдебната ни система е прогнила и корумпирана от долу до горе,  както и цялата ни държава.
     У нас рушвета е традиционно на уважение още от периода, когато бяхме част от Ориента и от когато е поговорката „Истемем, джебеме кой” (Не искам, ама сложи в джоба ми). Но той отново е възроден, издигнат в култ и доведен до изкуство. Всъщност време, в което всички са били честни и неподкупни, никога не е съществувало. Шумерските князе са получавали подкупи за разрешаване на всеки развод. Подкупите се давани с лявата ръка, а подаръците с дясна. Добродетелните спартанци са имали толкова големи проблеми с подкупите сред висшите представители на обществото, че царят им забранил да притежават злато. Единствено той имал това право. Особено важен и добре организиран клон на стопанството в древен Рим бил подкупването на избиратели за сената. Рушветът дори се оставял  на съхранение при съответните посредници – „секвестори”. Професията станала така привлекателна и доходоносна, че множество граждани от провинцията се преместили в Рим, за да я упражняват. Прибирайки пари, избирателят можел да получи безплатно също хляб и зрелища. Организирането им изпразвало джобовете на политиците. За да изплати заемите си, Гай Юлий Цезар  е принуден да завладее Галия и със заграбеното да се разплати. Веднъж стигнал заветния пост, политикът можел да се обогати. Император Веспасиан обложил с данък „урина” тоалетните (урината се ползвала в кожарството). На забележка на синът му Тит, бащата  показал монета, помирисал я и отговорил „Non olet” (не мирише). Всички постове, раздавани от императора можели да се купят. В късния период на империята е било обичайно частното лице да плаща за всички административни услуги, отиващи направо в джоба на държавния служител. През средновековието е прието духовническите санове да се разиграват на търг. Продажбата на индулгенции за опрощаване на греховете, като посредничество между хората и Бога от католическото духовенство осигурявала издръжката им. А  в периода преди революцията, Франция е единствената европейска държава, където съвсем легално можеш да си купиш служба.
     Райските градини на корупцията процъфтяват открай време. В Ориента е традиция шахът, или падишахът безпощадно да изтискват класата на чиновниците, които от своя страна правят същото с народа. В Италия традицията е също богата и се обяснява с изключително голямото влияние на семейството в католическото общество. Добруването му се поставя над всички закони. Държавата се възприема като излишна и корумпирана институция и е въпрос на чест да я заобиколиш и измамиш. Смята се за съвсем сигурно, че там всяка сделка над 100 хил. евро е възможна само след подкуп на съответните чиновници.
     А как е в Третия свят, неразделна част от който се превърнахме. Малкото богати и управляващи фамилии получават от чуждестранните  фирми рушвети, срещу които издават разрешителните за ползване на природните богатства. Приватизират се на безценица крупни предприятия и отрасли, като енергетика, водоснабдяване и комуникации. Многоцифрените комисионни за избраниците тихо пристават в шифровани сметки в непристъпни за закона офшорни зони. Същите те окупират най-добре платените постове и служби. Това става възможно зад паравана на многопартийната система. Членове на една и съща фамилия участват в различните партии и периодично се редуват във властта, като несменяемо имат представител в нея. Но каква е същността на подкупа?
        Да вземеш рушвет означава да поискаш възнаграждение за нарушаване на задължение. А да дадеш, съответно да платиш някому за това. Ако съществуваше по-удобен начин за постигане на някаква цел, не би се прибягнало до този риск. Служат си с него обикновено там, където свършва нормалния път за уреждане на нещата, или където процедурите са твърде сложни. Почти винаги възнаграждението е от материален характер и има парична равностойност. Дори „услуга” от проститутка си има тарифа. Всеки подкуп ощетява групата на рушветаджията. Независимо, дали е работодателя му, или държавата, ако е държавен служител. Така получава облага, която не му се полага. Хъркащият чиновник се събужда най-лесно от приятното шумолене на банкнотите. Срещу съответно заплащане човек може да се сдобие с всякаква привилегия. Та кой не иска да бръкне в общата каца с мед? Добра инвестиция е и търговията с „вътрешна информация”, че даже и „строго секретна”, както и такава, която да узнаеш преди конкурентите. А там където се намесва заплахата от ревизия или съд, „доброжелателни” чиновници сами поемат инициативата и в желанието си да получат покуп са на границата на шантажа.
     Одумвания от всички ни политик иска да си остане политик. Той обича властта, популярността и не иска да изгуби ореола си на важна персона и чудесните си приходи – официалните и особено тези „под масата”. Подкупните политици могат да свършат изключително полезна работа – от най дребната, да завъртят един телефон на когото трябва (Ало Ваньо, виж оправи Мишо Бирата), до най сериозната - да прокарат закон, който ви отърва. С активната си дейност той си осигурява честити старини (служебна кола, разкошен кабинет, пожизнена тлъста, персонална пенсия). Често, някой така се е потрудил през „активния” си период, че не се и налага да заеме добре платено място в частния бизнес, който е протежирал. Народните ни „избраници” си правят винаги сметка къде да се насочат, след като им се наложи да напуснат мандатното кресло. Почти половината от тях се позиционират на топли местенца при благодарни монополисти, неправителствени организации, че и в държавната администрация.
        Зад всеки мъж на важен пост стои по една жена. Пътищата към съблазняване на подкупвания обект чрез нея са изключително разнообразни. Особено лесно това става, като се използва „приятелката”, онази изискана дама, на която купува и обзавежда цял апартамент, дава и да кара скъпа кола и често и заема пари, които тя все забравя да върне. Също и чрез свърхамбициозната съпруга, която знае всичките му слабости и може да го манипулира и изнудва, както си знае. Напористите секретарки и PR – ки, често и любовнички по съвместителство, също не са за пренебрегване. Те са своеобразен проводник на влияние и могат срещу съответно възнаграждение да придвижат вашия въпрос към благоприятното му решаване.
       Известен е вица за богаташ, който на смъртния  си одър поискал вместо свещенник да доведат адвоката и лекаря му. На въпроса „Защо тях”, отговорил: „За да умра като Христос между двама разбойници”. Всъщност в този америански анекдот е съсредоточена цялата истина за проблемите с корупцията и в двете  гилдии. На потърпевши е добре известно, че адвокатите, не забравяйки и себе си са приносители на пачките, размислящи уважаемите съдии. Започващи след получаването им да четат и прилагат закона, както дявола евангелието. А какво да кажем за лекарското съсловие, вечно претендиращо за още и още пари. Масово източващо здравната каса с лечение на несъществуващи болести и пациенти. С измислени клинични пътеки, ненужни операции и процедури. С шантажа на пациенти за доброзорни дарения за съответното здравно заведение, често без официални документи. Вече няма лекар, специалист на възлова длъжност в здравната система, който да не е ходил поне няколко пъти в луксозни екзотични дестинации по света на симпозиуми и конгреси, „спонсориран” щедро и изцяло от благодарните фармацефтични фирми. Естествено срещу настояще и бъдещо изписване на най-скъпите им медикаменти за лечение. Именно за запазване на привилегированото си положение от конкуренция, те възпрепятстват получаването на специалност от новозавършилите медици и ги принуждават да емигрират от страната.
     Заразата е поразила цялата държавна и общинска администрация. Естествено и частния бизнес, неразривно свързан с тях. Всъщност те са скачените съдове, между които циркулират живителните корупционни потоци. Защото бизнеса дава, но за да получи многократно повече. По тази причина е огромното недоверие от ЕС по отношение определянето на изпълнители на обществени поръчки с национално значение и системното бавене на финансирането. В челните редици на корупцията са политиците, упражняващи активен подкуп на гласоподаватели. Политческите лидери и партии, за да подсигурят изборния си успех, предоставят незаслужени привилегии  и помощи на определен кръг от гласоподаватели, или на босовете, диктуващи гласовете им. Така ощетяват със стотици милиони държавния бюджет. А използването на „връзки” – роднински и приятелски, отдавна е в реда на нещата. Декларациите за конфликт на интереси са досадна формалност, с която се занимават само медиите.
       Но в какво се състои трудността за документиране на подкупа. В това, че е резултативно престъпление и както при изневярата трябва да хванеш участниците „на калъп”. Изискващо изключително много работа от участващите в разкриването и разследването му. А това са полицаи, следователи, прокурори и съдии. Във всяко от тези звена нишката е вероятно да се скъса, при това именно поради корупционен или политически натиск отгоре, както е в повечето случаи. Помня случай, в който мой бивш столичен колега бе участвал в залавяне, при предаване на подкуп на известен политик, преди повече от 10 години. Точно в сюблимния момент, при предаване на сумата, записващата апаратура внезапно изключва. Обекта успява да предаде куфарчето на неизвестно лице, което се измъква и при последвалия обиск е чист като момина сълза. И досега той е с подозрение, че това е режисирано „отгоре”. Именно почти пълната увереност от досегашната практика, че реализирането на наказателна отговорност ще бъде протакано и в краен случай осуетено от заинтересованите, прави работата по проблема особено неприлекателна и безпереспективна за професионалистите от службите. Но има и друго. Новите технологии в банкиране и безкасови преводи на виртуалните пари правят излишен риска с предаване на пачките. А за някакво си финансово разузнаване, уж следящо паричните потоци, просто забравете. Всички сме свидетели, как ръководителите му проспаха източването на КТБ, заедно с „надзираващата” БНБ, начело с "професионалиста" Искров.
       Както за всяко заболяване и за корупцията съществува лекарство. Това е непримиримостта на потърпевшата част от обществото и читавата съдебна система и законодателство, затрудняващо в максимална степен любителите на рушвета. Също и опростена нормативна база, регламентираща икономиката и съответните данъчни, митнически и прочие разпоредби.
         И в заключение. Дори беглия поглед върху националната ни корупционна традиция е в състояние да изпълни цели томове. За невероятната човешка изобретателност, остроумие и добре заплатена „нравствена толерантност” към явлението от заинтересованите. Не се е родил този, който да обхване необятното – подкупа и българския принос в усъвършенстването му до нивото на изкуство.

 

 СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

В съдебната система, нашата ,делата не се печелят , те се купуват Има даже стройна система за оценка на делата по тежест и респективно -цена
Говоря като потърпевш
Как де факто, чрез съда една митничарка " купи"имотите ни от съдията, вместо от нас и в резултат на приложената гимнастика, накрая платихме и цената
Сигурно и в други области е така, но корупцията в съдебната система е отврат!
Весели празници!

Като част от Средиземноморските страни, ние не сме чужди на корупцията. Тя е част от живота, но само две страни се борят срещу нея, Турция и Франция. Успехът им не е голям, но не се дават на мошениците.
Имам критика към статията - корупцията като стъпало на морала е по-ниско от това, което правят проститутките, защото те все пек се трудят.
Три примера за корупция у нас, неизвестни на ЧЕЗ , на ВСС и на главния прокурор:
1. От години Бать Сали дава ток на 7-и квартал, с такава надежда го направиха и народен представител на Област Кюстендил, да почне да дава ток и на Гиздовци.
Бат Сали е с имунинет, ток продължава да се дава - трябва да има нещо. Корупция по висшите етажи? Или пък Цацаров не е уведомен?
2. МОСВ, което трябва да пази водите от разхищение и ДКЕВР, което трябва да регулира тези процеси са одобрили на "Софийска вода" АД 70% загуби и заплати на директорите /сега французи/ 207000 лв. на месец, а общо с тези от борда - всичките французи! - 7000000 лв. За да стане това възможно повишиха цената на водата 10 хпти. Ако 3000 години преди маймуните е имало Водоснабдяване, МОСВ и ДКЕВР те със сигурност не са били така корумпирани.
3. Хващат цех с произведена дрога с тегло 660 кг. и още един тон готова 90%. Уточнявам, че дневната доза на наркомана е 10 мгм. Касационният съд /Тихчева и Иван Григоров/ обаче решава:
Невинни, шефът на цеха е наркоман и е произвел дрогата за лична употреба, да му се върне!
Това е следващото развитие на корупцията - мафии, които нямат етнос, цвят. Заради тези мафии в България и Сърбия, които работят в братска прегръдка не сме си върнали Западните покрайнини, защото от това престъпността нищо няма да спечели.
Тази статия, попаднала във ВСС, при главния прокурор или при други престъпници ще бъде прочетена от тях като бъде обърната на 180 градуса.

8 години води дело за наследство, приписано срещу гледане на възрастен самотен човек. От някъде изскочиха далечни роднини, които привлякоха на своя страна адвоката и. Двете инстанции решиха в нейна полза. Остава последно ВКС да реши. А това е елементарно дело, но с хватки и врътки се точи, защото имота внезапно се оказа на златно място и струва вече над 1 млн. евро. И за непосветените е ясна причината...

Но от 32 г. работа в разследване на престъпления установих, че работата по подкупите е "кауза пердута", освен в маловажни случаи.

Непримиримоста е трудно състояние. В смисъл - трудно се поддържа.:))
Лесните пътища водят към ада, обаче...Победителите вървят по трудните - виж Де Гол!;)

Светли празници!:)))

Благодаря за поздравленията. Свършват баламите. Мисията е всички да прогледнат!

Тя корупцията не е измислена в България! Тези които ни учиха на демокрация ни научиха и на корупция!
Ако не можем да се оправим по демократичен път идва диктатор и се справя с корупцията ! Защо корупцията не върви в държави като Беларус Турция или Китай ами в Китай ако правиш далавери за милиони може да получиш куршум от тяхното правосъдие! Другия начин е да станем държава като Швейцария или Финландия може ама надали първо трябва да се почисти гнилоча! А който е лапнал кокала няма да го даде добровлно и да се пречисти системата! Така че оправянето няма да стане мирно а насила!

За присвоявания над 10 х.лв. се даваше смъртна присъда. Въпреки, че отпадна в началото на 60 - те, това държеше влага дълго време на бакали и прочее МОЛ /материално-отговорни лица/. Остана до края на соца твърдата съдебна практика - за присвояване, или подкуп за хилядарка - 1 г. затвор. В затворите бе пълно с любители на незаконното забогатяване. А сега правистите са начело в корупцията по всички статистики...