Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2015 19:59 - LIBERTE, ЕGALITE, FRATERNITE...
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4690 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 19.02.2015 13:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Libertй, Йgalitй, Fraternitй...

(Свобода, Равенство, Братство)

 


image

Триумфът на деспотизма е да накара робите да се приемат за свободни.

  
      Бидейки в Париж, като обикновен турист преди три месеца, на много места, свързани с Великата френска революция виждах изписани тези три думи. Именно те, с цената на унищожаването на цяла една класа, погребаха стария феодален строй. Преди почти два века, немският поет Хайнрих Хайне предупреждава французите да не подценяват силата на идеите, родени в тихите кабинети на философите, защото те могат да сринат цяла една цивилизация. И наистина „Критика на чистия разум” на Кант и творбите на Русо са мечът, обезглавил европейския деизъм и аристократизъм. А сега, поучени от този исторически опит е време да не подценяваме какво се проповядва в джамиите и медресетата. Защото идеите на радикалния ислям са в състояние  отново да сринат европейската цивилизация, мътейки главите на милионите си последователи. А всички те, благодарение на глобализма и мултикултурализма са вече сред нас. И както е казал Ботев, че няма власт над глава, която е решила да се отдели от раменете си в името на една идея, тогава ще бъдем напълно безпомощни пред самоубийствения им фанатизъм.
            Но, какво противопоставят неолибералните ни идеолози на тази съвсем реална опасност? Някакви брътвежи за свобода? А съществува ли реално такава? Робите биха могли да се признаят за свободни съвсем чистосърдечно, но това не ги прави по-малко роби. Никое общество не е свободно, ако не се управлява въз основа на два взаимно свързани принципа. Първия, че абсолютни могат да се смятат правата, а не властта, така че всеки човек, независимо под кое управление се намира, да има абсолютното право да откаже да постъпва по нечовешки начин. Втория, че съществуват морални граници, които не са изкуствени, а наложени от вековния опит и хуманни традиции в рамките на които човек не може да бъде насилван, да бъде признаван за виновен без съд, да бъде принуден да предава роднините и приятелите си, наказван по закон с обратна сила, хора да биват измъчвани и убивани за убеждения, да се изтребват малцинства, защото създават неприятности за мнозинството. Нима всичко това не продължава да съществува в условията на насажданата напоследък със сила „демокрация” в ислямския свят?
       Свидетели сме на безпрецедентно манипулиране на хората, за да бъдат подкарани в желания от властващите коловоз. На отношение към тях, като към неодушевени предмети, лишени от собствена воля и стремеж за превръщането им в низши и неразсъждаващи същества. За това е впрегната огромна по мощ армия от идеолози, социолози и медии. Но да се постъпва така, означава че се извършва насилие  над тях, в името на чужда им представа за щастие, изгода и сигурност. Всички опити за намеса в обществените им нагласи и религия, да бъдат тормозени и моделирани против волята им, в съответствие с непонятни на тях  идеи и ценности, означава да се отрече изконното им право – да бъдат творци на собствената си съдба.
      Счита се, че човек е свободен дотолкова, доколкото никой не пречи на действията му. Ако някой му попречи да стори нещо, или стесни границите на възможностите му под определен минимум, това е принуда и несвобода. Особено силно това се отнася за икономическата ни свобода. Ако човек е твърде беден и не може да си позволи нещо, което не е забранено от закона, като храна, работа, лечение, пътуване в чужбина, правна защита и т.н. – то той е също толкова несвободен, колкото, ако това му е забранено със закон. Ако бедността не ти позволява това, както факта, че си сакат, би ти попречил да тичаш, то тази несвобода не би могла формално да се нарече лишаване от политическа свобода, но това не те прави по-малко несвободен. Обикновенния човек се нуждае много повече от подслон, храна, дрехи и лекарства, отколкото от лична свобода. Но малкото свобода, от която се нуждае днес, и по голямата от която ще се нуждае утре, по нищо не се различава от свободата, за която му говорят интелектуалците и богатите.
     Онова, което тревожи съвестта на нашите и чужди неолиберали е мисълта, че свободата, която проповядват се различава в зависимост от социално-икономическите условия на живот. Това което премълчават е, че малцината, които я  притежават, са я придобили за сметка на огромното мнозинство, което не я притежава. Равенството в ползването на благата на свободата гласи: Да не се държим с другите така, както не бихме искали да се държат с нас, да се отплащаме подобаващо на тези, на които дължим благоденствието и свободата си. Нещата трябва да се нарекат с истинските им имена. Свободата не е формалното равенство, нито честност, нито справедливост, нито култура, нито чиста съвест. Ако личната ти свобода, тази на класата ти, народа ти, предполага нещастието на други хора, то тогава системата, която предполага и допуска това е несправедлива и безнравстена. Това означава, че свободата на едни, понякога трябва да бъде ограничена, за да се осигури свободата на мнозинството от хората. За защита на своята индивидуална свобода тези „избраници” принуждават хората да приемат начин на живот, при който нямат право да избират целите си.
    Свободата на личността, или на народа зависи от множество други ценности. Основните сред тях са равенството, справедливостта, щастието, сигурността и обществения ред. Тъкмо за това тя не може да бъде неограничена. Свободата на силния - физически или икономически, се налага да бъде ограничавана. Защото, тя е като свободата на акулата, да изяжда останалите риби. Въпросът за справедливостта се свежда до това, кога едно общество може да се нарече справедливо. А това не е нищо повече от спазване на съвкупност от закони, правила и процедури, които регулират отношенията между хората. Справедливостта означава разпределение на ресурсите по начин, при който никой не получава незаслужени облаги, или никой не търпи вреди. Основните блага не са предмет на желания или предпочитания, а на потребности. Някои от основните блага са природни – здраве, интелигентност, въображение. Други са социални – права и свободи, възможности и способности, доходи и богатство, както и социална база за самоуважение, т.е за относителна самостоятелност. Това означава независимост на природния талант от социален статус и класа. Изискващо премахване бариерите по пътя на талантливите хора с беден произход и те да се съревновават при равни условия с привилигированите и богатите за мястото си в обществото. Изброяването на тези основни принципи, охарктеризирващи състоянието на свобода и несвобода, ни дават възможност да се ориентираме в нашата псевдодемократична, но по същество тоталитарна действителност. Която не дава никаква възможност по мирен начин да се измени налаганото статукво, водещо до ужасяващо разслоение, разделение и противопоставяне.
      Прехвърлянето на властта от едни ръце в други, от една партия на друга, не води до увеличение на свободата. Независимо, в чии ръце се намира властта, основния проблем е не кой държи властта, а какво е количеството власт, което може да се даде в ръцете на даден човек, или политическа класа. Хората протестират срещу гнета на този, или онзи управник, докато единствената причина за това да бъдат угнетявани се дължи единствено на концентрирането на властта на едно място. Защото свободата е застрашена от самото съществуване на абсолютна власт на ограничен кръг от хора. Демокрацията, дори и да обезоръжи дадена върхушка, привилигирована група или личност, самата тя държи отделната личност в не по малко жестока власт от предишните и господари. 
       Макар, че за някои страстта към равенство изглежда като форма на  идеализиране на завистта, тя има принципно огромно значение. Основно в равенството пред закона. Равенството пред общите норми на закона и човешкото поведение е единствения вид равенство, водещо към свободата. Индивидуалните различия не са основание за различно третиране на хората. Модерно е да се минимизира значението на вродените различия между хората, но е факт, че по рождение хората са различни. Вярно е само, че се раждат равни, като идеала е, че законово и морално, всички трябва да бъдем третирани еднакво. В рамките на обществото индивида не постига повече, поради факта, че се е родил с по-големи способности, отколкото от това, че е  израснал при по-благоприятни условия. Разликата между двете е важна, защото първите предимства са биологически и извън контрол, докато вторите се дължат на фактори, които обществото може да контролира. Именно тук е ролята му за отстраняване на предимствата, дължащи се на средата. Важни са семейството, наследството и образованието и най-често критиката е насочена към неравенството, което те създават. Функцията на семейството да предава от поколение на поколение традиции и норми на поведение е неразривно свързана и с предаването на материални блага. Трудно е да се прецени, как би се облагодетелствало обществото, ако ограничи увеличението на матереалното състояние само в рамките на едно поколение. Естествената слабост на родителите към своите деца би ги принудила да търсят други пътища, освен най-евтиния за обществото, този на завещанието. Например, да ги назначават на обществени длъжности с високи доходи, за които нямат способности и заложби и да нанесат сериозен ущърб на същото това общество. Това обаче не е сериозен аргумент, тъй като в повечето страни малко на брой семейства, владеят преобладаващата част от националното им богатство.
       Но и материалният статус не е единствено критикувания източник на неравенство. Вече критиката се насочва и към предимствата, дължащи се на различия в качеството на образованието. Счита се, че елитното образование за някои трябва безусловно да стане достъпно за всички и никой не бива да е привилигирован, само защото родителите му са в състояние да го заплатят. Единствено онези, които покажат способности, следва да се допуснат до облагите на висшето образование. Но и това не е от вчера. Френските и английски монарси са основали Сорбоната, Кеймбридж и Оксфорд предимно за образование на бедни, но способни младежи. Какво да кажем за нароилите се у нас университети, раздавщи дипломи на килограм, срещу едната само такса? При това без почти никакви шансове за реализация на завършилите „више” в страна със съсипана икономика.
        Посочените проблеми в реализиране на принципите на свободата и равенството са общи за всички съвременни общества. Що се касае за „братството”, силните и богати общества по братски изцеждат ресурсите – материални и човешки  на бившите си колонии, че дори и на младшите си партньори в Европейския съюз. Широко пропагандираната свобода на движение на идеи, хора и капитали създава нови противоречия. Между Севера и Юга, между стари и нови демокрации. Оформят се многобройни гета с милиони безработни и икономически потиснати хора, в които нараства напрежението – религиозно, етническо и класово. Разпалваните по икономически причини конфликти и войни в отдалечените краища на света са вече на прага ни. Тероризма вече се озъби и в сърцето на Европа.

 

Дилемата е – война, или революция за промяна на съществуващия обществен ред, под същия добре познат лозунг - Libertй, Йgalitй, Fraternitй !

 


 СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 





Гласувай:
13


Вълнообразно


1. viva1122 - Liberté, Égalité, Fraternité !
13.01.2015 20:20
......"Преди почти два века, немският поет Хайнрих Хайне предупреждава французите да не подценяват силата на идеите, родени в тихите кабинети на философите, защото те могат да сринат цяла една цивилизация. И наистина „Критика на чистия разум” на Кант и творбите на Русо са мечът, обезглавил европейския деизъм и аристократизъм. А сега, поучени от този исторически опит е време да не подценяваме какво се проповядва в джамиите и медресетата. ".......
цитирай
2. wonder - Поздравления за тази космическа ...
14.01.2015 15:35
Поздравления за тази космическа истина:
"Справедливостта означава разпределение на ресурсите по начин, при който никой не получава незаслужени облаги, или никой не търпи вреди. Основните блага не са предмет на желания или предпочитания, а на потребности. Някои от основните блага са природни – здраве, интелигентност, въображение."
цитирай
3. coacoa11 - Свобода, равенство или братство. . ...
14.01.2015 16:36
Свобода, равенство или братство... това е чиста утопия. Ако има война или революция и оцелели след тях, просто за пореден път ще бъдат преразпределени материалните блага.
цитирай
4. djani - Спецслужбите отдавна загубиха контакт с реалността...
14.01.2015 20:13
viva1122 написа:
......"Преди почти два века, немският поет Хайнрих Хайне предупреждава французите да не подценяват силата на идеите, родени в тихите кабинети на философите, защото те могат да сринат цяла една цивилизация. И наистина „Критика на чистия разум” на Кант и творбите на Русо са мечът, обезглавил европейския деизъм и аристократизъм. А сега, поучени от този исторически опит е време да не подценяваме какво се проповядва в джамиите и медресетата. ".......

И това което става и се мъти в джамиите ще носи големи изненади. Но пък, разкриваме досиетата на военното разузнаване. Това си е стриптийз, след който закономерно следва ислямски коитус, но не по собствена воля и то в коляно-лакътна поза...
цитирай
5. djani - О, Дела...
14.01.2015 20:16
wonder написа:
Поздравления за тази космическа истина:
"Справедливостта означава разпределение на ресурсите по начин, при който никой не получава незаслужени облаги, или никой не търпи вреди. Основните блага не са предмет на желания или предпочитания, а на потребности. Някои от основните блага са природни – здраве, интелигентност, въображение."

Истината за справедливостта е наистина гениално проста, но кой да я следва! А аз само добросъвестно я цитирам от философския речник...
цитирай
6. djani - Напълно си права, най умничката ми сред земноводните !
14.01.2015 20:19
coacoa11 написа:
Свобода, равенство или братство... това е чиста утопия. Ако има война или революция и оцелели след тях, просто за пореден път ще бъдат преразпределени материалните блага.

Както казваше Радой Ралин в "Люти чушки" - "Всеки се бие, за да добие". Революционерите не са изключение. Дори са правило...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3246904
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031