ИСТАНБУЛ – ИМПЕРАТОРЪТ НА ГРАДОВЕТЕ
Част І

 
       Няма грешка в заглавието. Макар и малко помпозно, то е напълно оправдано и заслужено. Вече съм обиколил повечето европейски страни и техните столици и считам, че мегаполисът Истанбул, разположен на двата бряга на Босфора и свързващ Азия с Европа, стърчи с цяла глава над тях. И това е не само в исторически план, но и в архитектурен, градоустройствен, природни дадености, климат, специфична атмосфера. Огромен, официално с 18 млн. население и да не изреждам повече. Четири пъти съм посещавал Турция, при които три пъти Истанбул. За последен път, точно преди 10 години. И разликата от тогава е осезателна. Държавата Турция и мегаполисът Цариград изживяват новия си Великолепен век. Именно под впечатлението на ТВ сагата, този път решихме с половинката си да удостоим с внимание някои от историческите обекти, белязали тази епоха. Възползвахме се от промоцията на туроператора „Караджа турс” и срещу символичните 120 лв на калпак се вредихме за програмата „Уикенд в Истанбул” в края на м. март. Офертата включваше транспорта и две нощувки с обилната турска закуска „на корем” в приличен тризвезден хотел на пъпа на Истанбул – в кв. „Лалели”. В офиса на туроператора ни обслужи любезно и професионално моята познайница - чаровната омайница Силвия. Но, за наше съжаление, този път тя нямаше да води групата и ни предаваше в ръцете на столичната екскурзоводка Доника.
     В четвъртък вечерта варненската група потегли от началната спирка до Историческия музей и рано призори пристигнахме благополучно в центъра на мегаполиса и се разположихме в хола на хотела „Шахинлер”, където изчакахме идването на втората софийска група, отседнала в съседство. Заедно с тях направихме задължителния тур с екскурзовода в центъра на града. Възползвахме се само от изслушването на ентусиазираната лекция на екскурзовода ни, българския изселник Исмет, завършил историческия факултет на СУ „Кл. Охридски”, с което извънредно се гордееше и тръгнахме самостоятелно по нашите си пътеки. С картата на града в ръце и следвайки пеша трамвайната линия, която като ориентир минава, както нишката на Ариадна през двете части на града и нямаше никакъв риск да се загубим. Предишните две посещения също бяха оставили ярки спомени в съзнанието ни. А и със скромните ми езикови познания, вкл. и на турски език, като варненец гагаузин можех да се оправям в елементарен разговор.
          Най-напред се насочихме към пазара „Капалъ чарши”. По пътя нататък разгледахме доминиращата сграда на площадa с огромната джамия на Султан Баязид, построена в началото на 16 век, веднага след превземането на Константинопол. И тя е била няколко пъти възстановявана след земетресения и пожари. Както край повечето големи джамии, така и при тази има обичайните съпъстващи постройки - начално училище, медресе, хамам и имарет (обществена кухня). Медресето в момента е музей на калиграфията. Зад джамията е и тюрбето /гробницата/ на султана. Стигнахме пазара, който рано сутринта още не беше както винаги претъпкан от посетители, повечето туристи. С огромно удоволствие, без да бързаме позяпахме изключителното ориенталско разнообразие на стотиците магазинчета – бижутерски, за сувенири, килими, подправки, дрехи, обувки, тъкани и на пилето млякото. Млади търговчета ни ухажваха под бдителния поглед на възрастния им патрон, премятащ броеница, или захапал наргилето в дъното на магазина. Млади и стари търговци, настоятелно любезни, но не нахални и почти телепатично налучкващи българската ни националност. Имащи съответния езиков набор от думи за прикоткване на всеки чуждестранен турист.

Входа на Капълъ Чарши

    Галерия на Капалъ чарши

Анадолски носии

Любимите ни антиквариати

     След като се поуморихме от впечатленията, разгледахме отвън и намиращата се в съседство джамия „Нуросмание”. Осман III e бил 25-ият султан на Османската империя. След прекарани 51 години в Кафеза /затвора/ на двореца „Топ капъ”, се възкачва на османския престол, а майка му, на 72 години, получава титлата валиде султан. Значими събития по време на управлението му са построяването на джамията Нуросмание и завършването на известната врата към сградата на великото везирство - Високата порта. Той ненавиждал музиката и музикантите, както и жените и дамското общество. Носил подковани обувки и чувайки чаткането им, жените избягвали срещата си с него. По негово време стават и два големи пожара в Истанбул. Неволно си спомних за инстинктивния и напълно оправдан страх от пожари в изцяло застроения някога с дървени къщи град, споделен от нобеловия лауреят Орхан Памук в романа му „Истанбул”. Интересно, но най-големия страх е бил този от Русия, гледайки със страхопочитание преминаването на огромните съветски военни кораби през пролива.

Изглед към "Света софия" от изхода на Синята Джамия

(

 

Дечица на площада пред Джамията на султан Ахмед

       Спуснахме се около обяд към площада на историческия център, където са повечето забележителности на града, похапвайки си по един симид /сусамов геврек/ за по 1 лира /0.70 лв/. Тъй като сме разглеждали преди двореца Топ Капъ, църквата „Света София” и Синята джамия на султан Ахмед, взехме си билети за разглеждане на „Йеребатан сарнъджъ” или Цистерна на базиликата, която е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище от древноста за питейна вода в Истанбул, приличащо на подземен дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е "Потъналият палат". Огромния каменен свод е подържан от 1000 масивни колони. В половинметровия воден слой под нас бавно и тържествено шестваха огромни риби, хранени обилно от туристите с всевъзможни хапки, или специално купена за целта храна. Същинско чудо е как съоръжението е оцеляло почти непокътнато цели две хилядолетия. Там заварихме и голяма част от групата ни, омайвана с цифри и факти за водохранилището и града от неуморния ни гид Исмет. 

Цистерните /Йеребатан/ на 200 м. от "Света София"

       След разглеждане на това истинско чудо се насочихме към пристанището до моста „Галата”. От там тръгваха еднопалубни и двупалубни кораби - хидробуси за трансфер до азиатския бряг, разходка по Босфора и по график за Принцовите острови. Бяхме с отлични спомени от разходката преди 10 години до тези приказно красиви острови, не далеч от града в Мраморно море. Тогава всички се забавлявахме с чайките, следващи на ята корабчетата с туристи. Хората подхвърляха хапки от сусамените си гевреци, вафли, или кроасани и за радост особено на децата, те ги ловяха ловко още във въздуха. Дори и паднали в морето, те бързо пикираха като изтребители и с допира си до водата, храната бе вече в човките им. А островите били наречени „принцови” заради мрачната си слава по време на Византийската и Османска империя, като затвор за излишните принцове, конкуриращи се с властващия владетел за трона. Много от тях са били ослепявани и убивани, а късметлиите оставени живи в доживотен затвор, което е било височайша милост, проявена от властващия им кръвен роднина. Добре е, че на втората империя - Латинската, нашия цар Калоян е сложил безславен край, като ликвидирал в битката при Одрин тенекиената им рицарска армия и от Балдуиновата кула в Търновград е изхвърлил в р. Янтра надменния им и жесток крал Балдуин. Защото той, просто е нямал време да продължи традицията. А един от безлюдните острови в съседство е бил местото, където периодично изхвърляли събираните от улиците на града бездомни кучета. Поради липса на каквато и да е храна, там се е стигало до ужасен канибализъм и оцелявали само най-силните екземпляри, посрещащи като „промоция” всяка следваща гемия със себеподобни. А нима съвременната ни родна действителност не е същия канибализъм, където силните и богатите изяждат бедните и слабите? Да-а-а...Понякога хора и животни имаме еднаква съдба...
 

Изглед на крепоста "Румели Хисар" от кораба

Боазичи. Първия мост над Босфора

Двореца "Кючуксу"

Къщи на брега на Босфора

Джамията до двореца "Долма Бахче"

     След четвърт час бяхме на пристана и видяхме хидробус, който се готвеше да отплава. Дори вече се бе отделил на няколко метра от брега, но още държаха швартовото въже. Платихме по 12 лири на касиера и корабчето с лек заден ход се долепи до брега и по прехвърлената малка платформа с перила се качихме на борда. В този момент заваля ситен като мъгла дъждец. Независимо от това видимостта бе отлична и застанал под горната палуба на завет, неистово защраках фотоапарата. Започна парад, или може би ревю на едни от най-красивите в света природни и архитектурни гледки. Преминаваха последователно по брега едни след други внушителни и по – малки джамии, старинни сгради и съвременни небостъргачи в далечината. Минахме покрай белите сгради на ренесансовия дворец „Долма бахче” с дантелената си бяла ограда и часовите застанали до импровизираните бели порти над самата вода. На километър по брега е и красивия двореца Kьзьksu /Кючуксу/ .Следваха ниските хълмове, гъсто застроени амфитеатрално с китните сгради на вили и къщи, с добре подържани фасади. Почти близнаци на тези от култовите турски сериали, въртящи се безкрайно по розовите, домакински ТВ канали. Минахме покрай военно училище с плац, по който маршируваха войници и многобройни малки заливчета, изпълнени със стотици моторници и яхти, някои с големина на кораб. Почти над всяка частна, или обществена сграда, гордо се вееше националния червен флаг с полумесеца. А това говори много красноречиво за гордоста и самочувствието на съвременния турски гражданин. Минахме под арките на прекрачилия Босфора първи монументален мост „Боазичи”, върху който като мравки пъплеха хиляди коли. На където и да погледнеш - красота. През цялото време се разминавахме с десетки кораби и хидробуси, включително и с огромен танкер, който надвисна като планина над нас. След около половин час стигнахме и до втория огромен мост през пролива - „Фатих султан Мехмед”, наименуван в чест на завоевателя на Константинопол. Под основите му се издигаха останки от крепостните зидове и кули на „Румели Хисар”, ограждали древния град. Достигнахме „Момината кула”, разположена в азиатската част на Босфора върху малък остров в района на Ускюдар. Преди да стане рекламен символ върху туристическите проспекти, „Kiz Kulesi” отдавна е един от символите на града. Започна завръщането ни обратно с не по-малко красивата визия на прелестите по бреговете на Златния рог. Особено гледката към хълма, върху който са разположени двореца „Топ капъ”, и стърчащите минарета на „Света София” и Синята джамия на султан Ахмед. Минахме под металната конструкция на моста Галата и приключихме двучасовата морска приказка. И то със значителна премия. Прибирайки се в хотела узнахме, че за същата разходка са платили по 42 лв на човек, а на нас ни излезе по 12 лири (8.50 лв.). Промоционалната цена на екскурзиите обикновено се „избива” от туроператорите с надутите цени от трансфера до обявените в пакета забележителности. От това следва, че най-добре е всеки самостоятелно да се запознава при възможност с тях, ползвайки информацията от Интернет за цени на транспорт и услуги.

Следва...

 
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

 

 

Много интересно сте го описали. Които не са ходили там навярно няма да им се понрави това, че ви е харесало пътуването и ще ви нападнат, че не сте никакъв родолюбец дори :) Но по-важното е вие как сте се почувствали...
Наистина там има много какво да се види и да се запознае човек от близо с различни култури. Доста добре ми е познат града, защото там съм следвал. Ще очаквам продължението :)
Лека вечер :)

Естествено е да си патриот, но при нашата действителност е непосилно усилие, поради националното предателство на властващите. Турция е велика държава и влизането и в десятката на най-развитите страна е красноречив показател. Не можем да си затваряме очите пред бурния им възход, виден и за слепците. А Истанбул има много близък до сетивата ни натюрел и там всеки българин се чувства почти у дома...

Нима може да бъде наречен по друг начин Истанбул - император на градовете, когато знаем от историята продължение на кой град е. Едно интересно описание на проф. Шарл Дил на Константинопол през ХІ - ти век, завършва по следния начин: "...бил първият по изящност град в Европа. Прекрасните маниери, изтънчените удоволствия, любовта към литературата и изкуствата били широко разпространени и строго спазване на етикеции до най - малката степен на старшинство" Ако все пак нещо е съхранено от онази епоха, дори само духа, то това наименование е заслужено.

Са спомогнали за завоюването на Константинопол, метрополията на православието от османците. Апетитите на други силни империи, най вече руската, както и английската политика за контрол над проливите, че и мегаломанията на Фердинанд да влезе там като победител, показват непреходното му значение. Наистина е космополитен град!

Добро решение е било вашето да се разходите до Истамбул! Казват ,че по това време цъфтят лалетата и било голяма красота!

Беше впечатлена, че лалета бяха започнали да цъфтят, а други са напъпили. В третия ден на екскурзията беше 21 градуса и си разкопчахме якетата..