Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2015 17:15 - ПОКОЛЕНИЕ ОТ НЕХРАНИМАЙКОВЦИ ЛИ ?
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5293 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 11.06.2015 20:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

ПОКОЛЕНИЕ ОТ НЕХРАНИМАЙКОВЦИ ЛИ ?

 

 image


Chicago

 

Наскоро присъствах на ожесточен спор между млади хора и възрастни пенсионери, за това, че видите ли, дъртите „хрантутници” живеели благодарение на техния труд и социалните отчисления от възнагражденията им, или от преводите на емигриралите им родственици, и че най-доброто, което могат да сторят за обществото е да изчезнат по-скоро в небитието. Но, от какво се подхранва това тяхно самочувствие и убеждение? Конфликтът между поколенията не е от вчера, а от как свят светува, видно от историческите писмени източници, но чак такава нетърпимост? 

Мнозина признават, че вече не контролираме либерализацията и темата за равноправието във възпитанието на поколението ни се е превърнала в обществена догма. Но, пораствайки тези индивидчета вече се мислят за пъпа на вселената, а родителите им все още живеят с представата за тях, като за сладко гукащите розови или сини пакетчета, спуснати им от добрия щъркел. Всички знаем поговорката, че не кравата бозае от телето, а тъкмо обратното. Може би сме единствения народ, който има приказка за „юнака, що бозал девет години”. А отдавна имаме вече такива, които бозаят от изнемощелите си родители до кончината им. Дали по света има такъв прецедент? Почти на всеки е известно, че щастието  и благоденствието на всяко следващо поколение се изкупува с цената на жертвите и страданията на предшестващото. Защо индивида Хикс трябва да жертва себе си за щастието на бъдещия индивид Игрек? Защо този Хикс няма същите тези права на щастие, както бъдещия Игрек? Каква трябва да бъде моралната ценност на щастието на дадено поколение, ако то е купено с цената на чужда пот и кръв? Достатъчно е да поставим тези въпроси, за да се види, че много често нашите потомци не са нищо друго освен вампири, изсмукващи кръвта ни. И постулатът – „най-голямо щастие за най-голямо количество хора” се явява тогава във висша степен безнравствен.

Един бегъл поглед е достатъчен, за да се установи застрашителното застаряване и топене на нацията ни. С изключение на столицата и няколкото големи областни центъра, възможностjа да се видят млади хора и деца, особено в селата и малките градчета е минимална. Дори в песничка, често излъчвана по радиото, певицата настоятелно припява - „Искам да замина, някъде далеч, далеч оттук”. Миграцията към големите градове и емиграцията в чужбина опустоши страната. В нея останаха преобладаващо възрастни, за които авантюрата да преустроят радикално живота си е безнадеждно закъсняла, както и голяма, инертна и безлична маса от маргинализирани и манипулирани от властниците хора. Болшинството от тях са родителите и родствениците на икономическите ни емигранти, значителна част от които живеят извън страната си с психиката на бежанци от пропаднала страна, готови на всякакви жертви за собственото си поколение. Което, за жалост ще е вече завинаги отродено от страната на родителите си. Ето и признанието на Никола Стефанов, автора на скандалната книга и филм „До Чикаго и отзад” за 100 хилядната българска общност в Чикаго:

„БГ емигрантът живее повече в България отколкото в САЩ. Дори смея да твърдя, че той живее повече в България, отколкото самите българи в страната. Той гледа българска телевизия, чете БГ вестници, интересува се от български риалити шоута. Говори се само на български. Работи в български компании и пътува до родината постоянно. На най-новия тип емигрант Америка му е много чужда. Не живеят в Америка. Емигрантите, които сме тук от по-отдавна, трябваше да се мъчим да търсим работа сред други емигрантски групи, или сред самите американци. Ние лека-полека усвоявахме тукашния начин на живот. Не, че сега е лесно за тези българи, но се оформя друг вид съзнание. Сега кръгът на българите е по-затворен. Хем са повече, хем са по-затворени. Едно затворено общество. Българите тук по-скоро искат да интегрират своите деца, които да станат американци в тукашната действителност. В същото време те самите не искат да влязат в нея, а дори и да искат - не могат, защото в Чикаго наистина са си като в капсула.”

Този безспорно талантлив автор готви продължение на книгата си под заглавие „Криворазбраната емиграция”, в която да развенчае мита за „щастливите” ни емигранти, които всъщност са загубеното поколение на България. А освен за тези от Чикаго, нима не е същото и с останалите? Освен Скайп, Facebook се е превърнал в спасителната сламка, за която като удавници са се вкопчили хилядите наши, изтръгнали се от родната почва сънародници. В дневниците и блоговете си непрекъснато публикуват снимки, послания, клипове, а тези с талант на творци и произведенията си. Защото те, дори и да са гениални, са разбираеми именно за нас, останалите в родината. Трескаво търсят контакт с нас, дори и виртуален, който да замести така липсващия им непосредствен.

За установилите се завинаги и „устроили се”, алтернативата е в края на живота си да полегнат в чуждата земя, или вече безполезното им завръщане в Родината, като прах в погребалната урна, за да бъдат положени, вече умиротворени в краката на недочакалите ги родители...

Икономическата емиграция не е единствено тясно национален проблем на страната от която емигрират хора, търсещи „по-добър живот”. Международното разделение на труда премахва националните граници, като определящ фактор на националната интеграция и суверинитет. Националната държава, дете на светската революция в Европа е на път да се замени с едно формално, или неформално премахване на националните граници. Колкото повече прегради се поставят пред този процес, толкова по-непредвидими стават неговите переспективи. Но с тези прегради не се избягва тяхната неизбежност. Ето защо „великите” държави от индустриалната цивилизация имат конкретен интерес да се отнасят към „невеликите” с уважение, като към равноправни участници в един световен процес, чиито активи и пасиви са общи. Няма никакъв шанс за демокрацията, ако нейните политици са, както ги нарича Морган Скот Пен „хора на лъжата”, които не умеят и не желаят да признават греховете си, а ги прехвърлят на другите. В световната политика, това явление господства откак свят светува. Сегашната политика се опира на омразата и фрустрацията, като се завоалира с технологични постижения, прикриващи възпроизводството на неравенството и заробването. Индивидът в „демократичното” общество може да бъде най-ефикасно държан в подчинение не чрез репресивната сила на полицията и жандармерията, а чрез авторепресивната сила на омразата и фрустрацията. Първото чувство е насочено навън, а второто навътре, но общото между тях е деструктивността им. Индивид, обзет от омраза търси причините за житейските си неуспехи извън себе си и постоянно бяга от отговорност. Същото, но с обратен знак се отнася и за фрустрацията, при която се изпада в невроза, защото невротикът поема повече отговорност, отколкото може да понесе. Това говори за определена степен на незрялост. Ето защо, както в източните бойни изкуства, основния метод за контрол на държавата над свободната личност е постоянното и държане в състояние на неравновесие. Неслучайно масовите явления в съвременните „демократични” общества не са организиран политически, или икономически протест, а неорганизирани прояви на чувството за безсмисленост (спонтанно насилие, повсеместна агресия, наркомания, алкохолизъм и др.) Точно това усещане за безтегловност е основата на авторепресията, потискането на творческите импулси, на задържането на развитието на личността. Човек, който гледа на своето място в света, като на нещо незначително и следователно достойно за подмяна е обхванат от психоемоционална безтегловност, стесняваща духовния му свят.

 

Маскираното господство на западната цивилизация е по-опасно от откритото. Защото то ражда завоалирани роби, които не се схващат като такива и не се стремят към свобода. Свободата се защитава, а защита е налице само там, където има какво да се защити. Има предпоставки за свобода, за които все още спорят либерализъм, консерватизъм и социализъм. За една от тях всички те са единодушни: Материалните условия за живот трябва да се подобряват навсякъде по света, за да бъде възможно приближаване до общество, в което свободата не е изключение, а правило.

 

 

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg

 


 



 

 

 





Гласувай:
7


Вълнообразно


1. zahariada - Супер!
11.06.2015 18:01
Браво!
цитирай
2. didanov - много точен анализ
11.06.2015 22:18
на емиграцията ни. Хубаво е да се помисли как този потенциал да се използва по-ефективно за благото на държавата (не само паричните преводи, които по своят размер надхвърлят всички други инвестиции). ПОздрави
цитирай
3. djani - Хари,
12.06.2015 08:56
zahariada написа:
Браво!

Похвалата от теб е като ордена на Почетния легион за мен. Благодарско!
цитирай
4. djani - Емиграцията ни тепърва ще се разбуди...
12.06.2015 09:00
Именно в нея е потенциала за истинските промени. Защото са вкусили от меда на автентичните западни демокрации и не могат да бъдат зомбирани от глашатаите и. Освен това имат и истински опит в мениджмънта на икономиката в капиталистическа среда.
цитирай
5. toninabog - За емиграцията
12.06.2015 12:38
Ти си казал толкова точно нещата ,че освен да се замисля ,не ми остава друго.И за "възрастовата дискриминация" ,при която млади и за съжаление твърди простовати хора ,се държат нагло,нахакано и твърде просташки.С усещането ,че някой е длъжен да им осигури пари,жилище,кола.
цитирай
6. djani - Тони...
12.06.2015 15:54
За много неща трябва да се замислим и да правим възможното да не се случват. Но, хората сме като есенните листа. Летим според посоката на вятъра...
цитирай
7. zahariada - Благодаря ти!
13.06.2015 13:55
Това за Почетния легион е силно. Изчервявам се.
Благодаря ти!
цитирай
8. coacoa11 - Преплел си в едно темата за проти...
28.06.2015 15:59
Преплел си в едно темата за противоречията между поколенията и емиграцията. Факт е арогантното поведение на част от младото поколение спрямо по-възрастните. Но опит и ум не може да се налее, трябва време. Добро възпитание също, а тук и старото поколение трябва да сърба попарата на своите грешки - разглезвайки и угаждайки на децата си, не ги е направило достатъчно отговорни и мъдри. В чужбина като че ли децата се научават по-рано да поемат финансова отговорност за живота си, дано пък да привнесат повече опит и да създадат по-добри традиции, връщайки се в България. Връщат се, доста от тях все пак се връщат в родината, след като са учили в чужбина...
цитирай
9. djani - Преплел съм темите защото,
28.06.2015 17:00
coacoa11 написа:
Преплел си в едно темата за противоречията между поколенията и емиграцията. Факт е арогантното поведение на част от младото поколение спрямо по-възрастните. Но опит и ум не може да се налее, трябва време. Добро възпитание също, а тук и старото поколение трябва да сърба попарата на своите грешки - разглезвайки и угаждайки на децата си, не ги е направило достатъчно отговорни и мъдри. В чужбина като че ли децата се научават по-рано да поемат финансова отговорност за живота си, дано пък да привнесат повече опит и да създадат по-добри традиции, връщайки се в България. Връщат се, доста от тях все пак се връщат в родината, след като са учили в чужбина...


Миграцията и емиграцията, наричани някога от народа ни "Гурбет" е тежка участ. Гурбетчиите някога са се завръщали обратно, а сега това ще става основно в погребалната урна. Също и за това, че вместо да се борят тук, по-лекото решение, за младите, в които родители и близки са инвестира освен средства и надежда е да емигрират. Но, родителите са готови и на тази жертва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3244943
Постинги: 926
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031