/КЪМ ФОТОАЛБУМА "МОЯТ РУСЧУК" във Facebook/

            Напук на псевдодемократи и седесари! Защото не се касае за политика, партии и всякаква котерийна, словесна мерзост, а за ЛЮБОВ!

Преди повече от 55 тодини две слабички като вейки, все още 8 – мо класни хлапета се видяха за първи път през оградите на насрещните къщи във варненска уличка. ТОЙ, жувущ на нея и ТЯ, дошла на гости на роднини. Домакинстващото кавалерче я водеше на плаж с по-малкото и братче. Учеше я да плува и се кефеше на писъците и, когато навлизаше в дълбокото и инстинктивно търсеше опора в него. Шляпайки боси през „гезмето” ги черпеше със сладолед и култовите тогава наливни газирани сиропи - „Истамбулски”, „Ален мак” и „Морска пяна” от сиропчийницата на бай Георги, срещу църквата „Св. Никола”. В края на всяко ваканция я изпращаше на гарата за отпътуването и към Русе. Все по-елегантна в облеклото и все по-женствена. И чакаше, чакаше...мечтаното писмо.

А писмата бяха детински чисти, с въпроси, как са този и онзи, а ти как си, ние сме добре и някакви ученически оплаквания от лошите даскали и за готените и приятелки, с които им погаждат малки номерца. Без никакви намеци за любов. А тя се бе пръкнала още от първия миг, в който я видя в двора на роднините и, наематели в красивата къща на инж. Бръчков, архитекта и строителя на еднаквите, като еднояйчни близници сгради на централните гари, вълноломите и пристанищата на морските ни градове Варна и Бургас. Разбра впоследствие, че и тя е внучка на бивш земеделски кмет на Варна, от времето на Александър Стамболийски, поставил основите на курортното дело в града. Родена във Варна, но с баща от Русе.

Ах, този дунавски град, превърнал се в истинска „Фата моргана” за изтормозеното тинейджърско въображение, където в края на всяко лято ТЯ изчезваше, като някакво видение от сън в лятна нощ. В годината на абитюрентството им, преди Нова година, тя го покани на гости. Посрещна го на гарата и го заведе в дома си, където му изнесе малък концерт с етюдите на "Котешкия марш", "Фюр Елизе", "Мой кастьор в тумане светит" и други, които съм забравил вече на рояла в центъра на просторния хол на голяма къща, бивша собственост на емигрирали евреи. Бедното момченце... В този миг осъзна, че това семейство и девойче са действително мираж и с класи над него и ако иска да я има трябва много да учи и...да сполучи!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg