ХАЙДЕ, ДА РАЗХОДИМ ПЕНСИИТЕ!

  

 

 
      Както всяка сутрин, качвайки се в автобуса от началната спирка по линия № 13, чувам това обръщение на възрастната кондукторка към побелелия шофьор. Струпалите се на спирката почти само пенсионери „хукват” рано сутрин по доктори, на пазар, или просто да се раздвижат. Всички те мудно се покетрят в автобуса, като с куцукане се настаняват по седалките и примерно си показват картите за безплатно пътуване. Господ да поживи кмета ни за тях! Преди се дразнех от този възглас, защото и аз съм отдавна в категорията, но сега ме напушва смях. Защото почти всички шофьори и кондукторки от градския транспорт са вече в предпенсионна възраст, или вече пенсионери. На стъклената преграда зад шофьора е залепено съобщение, че транспортната им фирма търси да назначи шофьори и кондуктори, а в скоби е уточнението - (може и пенсионери). През цялото време след обслужване на поредния пътник, кондукторката търсеше с поглед свободно място до пътеката между седалките и морно се отпускаше на него, забравила за игривата си закачка. Препъвайки се в бастуните и патериците на спътниците си, слизам на Окръжна болница и влизам в ДКЦ – то за преглед при „Джипито” си. Господи, какъв смешен евфемизъм за название на домашния ни лекар, наложено от здравните чиновници. Досущ като на майстор Джепето – таткото на Пинокио, майсторящ дървени кукли, а в нашия случай ремонтиращ ги. Пред портала възрастен охранител и той пенсионер от МВР – то, или военен, с артритна походка излезе да се разправя с шофьор, който напираше да влезе в двора на болницата с колата си.

Изчаквайки реда си пред кабинета, около мен сноват медбаби, пардон медсестри. Предния ден в клиничната лаборатория една такава ме изтезава четвърт час, сменяйки три чифта очила, докато ми намери с иглата вената, скрила се от страх кой знае къде. Сновящите на групи по коридорите студентчета от Медицинския университет са обкръжили побелял професор, който на ход налива в главите им тънкостите на занаята, редейки като заклинания латински фрази. Защото макар висококфалифициран и отговорен, и той се определя от практиката и рутината. Но, едва завършили и те ще хукнат заедно с напиращите мигранти от Азия и Африка към бленуваната Европа. Че с какво се различават от тях?

Чета в последния брой на емигрантското нашенско вестниче „Novini London” статия за образователната система на Острова. Репортерката слуша излиянията на Сара Антонова, която е на 19 години, току-що завършила Испанската гимназия в София. Приета е да учи в престижния London College of Communication. Разговаря с нея, за да научи защо Англия, а не Испания привлича младите българи и какви перспективи има тук. По думите на момичето, това е поредният випуск на елитната софийска гимназия, който се „изнася“ от родината – почти целият, още със завършването. „Много малко от съучениците ми решиха да останат. Повечето от тях записаха Стоматология или Медицина. Останалите заминаха главно в Англия и Холандия. Аз имам вече няколко съученици тук от тази година, но повечето не са в Лондон, а разпръснати из други градове на Острова“, разказва Сара. В Нов Български Униветситет (НБУ) също има специалност „Кино и режисура“, защо не записа там, питат Сара, но си дават сметка, че въпросът сигурно й звучи като шега ( от типа „По-добре млад и богат, отколкото стар и беден“).

Много държави по света имат богата история и природни богатства, в това отношение надали има кътче, дарено с повече благодат от България, затова тя – родината винаги има специално място в сърцата на емигрантите. Но по едни или други причини, кога от нужда, кога от авантюризъм, мнозина избират пътя на емигранта. Тежък и дълъг път, който не се извървява и до края на дните. Път, по който често не стигат до крайната цел, и накрая изгубват способността да се върнат. И все пак, въпреки неизбежната носталгия към родното, въпреки надеждата и вярата те тръгват...

А тук, така или иначе българите умират. До 15-20 г. тази територия (вече не и държава) ще представлява най-големият старчески дом на земята, нещо като концлагер за стари и недъгави хора на открито. Това е неумолимата тенденция, ако се запазят досегашните темпове на миграция, а те съвсем скоро ще бъдат засилени и катализирани. Това не бива да ни тревожи – това е част от плана. За всички нас това е нормален оздравителен процес. Еволюция! Тя е свързана с ДНК защитата. Добрата вест за вас е, че българското ДНК е уникално. Заключените кодове в него съдържат невероятна сила и потенциал. Тези защити са особено силни и действат като енергийни свръх функции. Другият ключов въпрос е: дали съвкупността от тези фактори, ще достигне критичната си маса. Какъвто и да е изходът, със сигурност тук ще останат семплите хора, с опростен начин на мислене и на живот. Но не простите, а само най-добрите. А и от биологията знаем, че популация застрашена от изчезване повишава раждаемоста си. Показва го демографския ръст след войни. Няма да се стигне до пълна анихилация и изчезване на българите. Причините това да не се случи, са посочени от писателя Христо Стоянов в следната публикация, с която съм напълно съгласен:

  НАЙ-ПОСРЕДСТВЕНИТЕ, КОИТО НАПУСНАХА БЪЛГАРИЯ

 

През последните години оревахме ортаклъка, че най-качествените българи напуснали страната. Най-интелигентните, най-умните, най-трудолюбивите… През същото това време световните конкурси и интелектуални състезания се печелят от българи, живеещи в България…От една страна най-качественото било напуснало страната и мие чинии на запад, от друга страна най-некачественото, живеещо в България, печели световни конкурси по математика, физика, химия, софтуер или там както се нарича… Странно, наистина… Ако се вгледаме в реализиралите се емигранти – българи, разбира се – ще видим, че не емигриралите се реализират професионално, а тези, които са успели да направят това тука, в една абсурдна за интелектуален труд среда. След това са поканени навън и те са приели накрая…  Но са го приели като реализирали се тука българи… Докато компютърни специалисти, писатели, математици, всички те икономически емигранти разбира се, заминали преди години да търсят щастието си навън, все още мият чинии в някой бар на запад, все още разнасят хляб и чакат звездния си миг. Но той никога няма да дойде, защото това, което са изнесли като знания навън отдавна е измито заедно с чиниите в пицариите на Италия, Германия, Франция, Англия, САЩ…  Вероятно знанията се измиват по-лесно от мазнината по чиниите. А без тях ти нищо не можеш да направиш… Разбира се, че тези хора пристигат един път в годината, карат сравнително скъпи коли и имитират благосъстояние, на което всеки би завидял. Всеки средно статистически българин би завидял… Що за хора всъщност напускат страната? На пръв прочит това, несъмнено, са хора авантюристи. Хора, непримиряващи се със случващото се тук, заради което бягат и търсят щастие някъде другаде. Не ми се иска да се опирам на поговорки от рода на: „Всеки камък си тежи на мястото”, но в случая тази поговорка наистина тежи на мястото си. На пръв поглед това са хора авантюристи, тръгнали из широкия свят да търсят… препитание. Всъщност дали са търсили РЕАЛИЗАЦИЯ, или само препитание търсят… Разбира се, идвайки в България ние ги гледаме с широко отворени очи, защото някои от тях вместо артисти са станали крупиета, играли са второ борче от горичката с американски хвощ.. Има нещо много показателно и ми се иска да дам един малък пример. Представете си какъв медиен бум би се вдигнал, ако Христо Шопов живееше в Холивуд и бе изиграл там Пилат, а не както е сегашното му статукво на български актьор, играещ централни роли в американски филми. Шопов направи една великолепна роля, но никой не си зададе въпроса защо го направи, живеейки в България… Навираме на цял свят българския произход на Джон Атанасов, но изпускаме да кажем, че той дори не е знаел къде е България, тъй като е роден в САЩ от смесен брак с баща българин. За Христо Явашев, който излиза от тук като реализиран художник… Жорж Папазов – също… И май списъка почти свършва, защото Георги Марков го „реализира” смъртта – малко цинично звучи. Но той не е реализиран като писател в Англия, а като убит при странни обстоятелства дисидент. Но той не е английски дисидент, а български. Което значи, че това е поприще, реализирано в България, а навън само обира овациите… И сачмата! Всъщност и Цветан Тодоров, и Увалиев са реализирали се професионално в България критици, литератори и философи… След което се доразвиват навън… Не бих казал, че са реализирани навън Владимир Костов или Румяна Узунова, защото те всъщност работеха в една паралелна, бих я нарекъл, България… И все пак… Иде реч за емигрантската вълна след 1990 година, а не за реализирани тука българи, преди които искаха да правят свободно това, което правеха… От тази милионна армия, емигрирала след промените, колцина се реализираха. Не говоря за икономическа реализация, а за професионална такава. Като че ли най-хубавото е в това, че навън се изнесе непригодното, слабият ген се изнесе навън… Защото колцина от тях не се примириха със съдбата на икономическия емигрант… Май няма такива. Или почти няма. Те заминаха навън – а и още заминават – защото тука нямат условия за реализация. Ами там някой даде ли им такива условия. За реализация и създаване на условия за такава трябват силни хора, които създават предпоставки за условия. Условието за реализация е в нас самите. Не може да искаме някой – държава, институция, общност – да те открие. Обикновено път се строи към храма. Защото някой вече е направил пътека към него. Никой не строи път от храма, защото в храма трябва да дойдат богомолците, не да си отиват… Така че никой не трябва да иска път към тяхната къща. Ако те са стойностни хората ще започнат да идват до тяхната къща и построяването на път към нея вече става неизбежно, защото е необходим този път… Да излезеш от България, защото тука никой не ти сипва помия в копанката – само добитък за угояване чака пълнене на копанката, докато друг сам си пълни чинията – та да излезеш от България, без опит да я промениш значи, че ти не искаш професионална реализация. А щом не я искаш толкова силно, значи и не си уверен в способностите си. И след като не си успял, значи, че наистина е така… А тези, които излязоха, всъщност свършват една добра работа. Чистят генофонда от мръсна, негодна кръв. Зная, че не всички са такива, но в основата си са такива. Хора, които са готови да заменят математическите символи с миене на мазни чинии са хора, които могат да изчисляват само получените пари за слугинажа си. Заради това си мисля, че в България остана силният ген, генът, който ще промени изцяло генофонда на страната. Тука останаха хората, които, не че не намират смисъла на миенето на чинии навън, но не намират смисъла да променят професията си. И се възхищавам от тези, които в бюрата по труда отказват да сменят професията си, заявявайки, че търсят работа за компютърни специалисти, а не за копане на градинки. Като това не им пречи да си копаят и градинките, нали. Както казва Волтер в знаменателното си произведение Кандид, в което иде реч за Кандид, който е от племето БУГРИ: „И нека всеки сам да си копае градинката”… И разбирам, че българинът не иска да направи нищо за децата си, а прави децата си, за да правят те нещо за него… Ето, това е страшното… Ами това е…

 

            СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

            Djani.blog.bg

 

 

Физическият труд е благодат!
Защо хората не разбират това??
Всеки или иска да е ай-ти специалист, или завижда на ай-ти-тата.
Миналата година, след като се настоях вкъщи, отидох да работя физическа работа - хем я мога, хем ме кефи. Не зная даваш ли си сметка колко е красиво сутрин в 7,30, когато някои хора отиват на работа - по улицата цари красиво оживление. А когато си работил физическа работа, вечер си капнал от умора, НО ГЛАВАТА ТИ Е ПРАЗНА ! В нея няма нищо! И най-важното в нея няма умора. Не като в главата на ай-ти-то или на други хора, които си употребяват мозъка цял ден. Сиреч не като главата на престижните хора. В главата ти е чисто и спокоооойнооо ....
Физическият труд е благодат.
Истината е във физическия труд.
И няма срамна работа.
Особено пък ако те кефи.

И благодарение на него се радвам на добра кондиция, въпреки възраста. Но дори и за него трябват условия - дворно място, градина. Ако има работни места и добро заплащане, малцина ще се впуснат в авантюрата емиграция. А това е грижа на управляващите, които отдавна мислят само за себе си. Предишната ми публикация е тъкмо за тях.

не направиш градинката около блока
подопечна?

Си имам и вила с градинка. А в къщата на село, не мога да се справя с поветицата, която е надебеляла колкото човешка ръка. Къде по-напред?

му е майката.
:))
Истина е, поветицата си иска своето внимание.
Успех!

Истината е в бъдещето на България.Ззащото по селата поветицата е сграбчила къщи, плевници и огради, а скоро ще налази и градовете...

По добре си гледай синчето и БКП пенсията , и не давай акъл на тези
които “предали“ Майка България “ за да мият чинии....
АЗ лично не познавам такива ,не само в Европа ,но и в Канада
Пий една ракия и за мен, да ти мине....буцата злоба .
Юлия, която работи 6 ч . /от тях реално 3 / за 1600€ ,и др екстри..
и ,това не е върхът в моята кариера ,знаеш добре !
Много здраве!

Ако имаш спомен, аз не съм ГОГО. Похвали се на него с твоите 1600 euro. Белким те съжали човека и се вземете накрая, че целия Интернет да миряса...