Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2015 08:54 - ВРЕМЕНА...
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1564 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ВРЕМЕНА...

 

    image      image       image

 

 

 
     Както простичко е казал Дякона – „Ние сме във времето и времето е в нас”. И тук не иде реч за времето като климатично понятие, или битовизъм, а за времето като историческа действителност, която крие в себе си огромно противоречие. Защото това е време, разкъсано на съставните си части – минало, настояще и бъдеще. И тези части непрекъснато се борят една с друга. Бъдещето възстава срещу миналото, а миналото се бори срещу изтребващото начало на бъдещето. Историческия процес е всъщност една непрекъсната трагична и мъчителна борба между тези разкъсани части от уж единното понятие „време”. Тази разпокъсаност е странна и заплашителна, превръщаща понятието „време” в призрак, защото ако проанализираме трите му части – момента на миналото, настоящето и бъдещето, безпомощно ще констатираме, че и трите са призрачни. Настоящето е само безкрайно малко мигновение, когато миналото вече го няма, а бъдещето все още не е настъпило. Нишката на времето е разкъсана на три части, в които едната част изяжда следващата, което води до изчезване на всякаква реалност. Бъдещето е убиец на всеки предидущ момент от времето. Бъдещето поглъща миналото, за да се превърне в също такова минало, което на свой ред да бъде погълнато от следващото бъдеще. Именно разривът между минало и бъдеще е основния дефект и зло във времето на съвременната ни историческа действителност.

Времето на историческата ни действителност само привидно носи живот, но в действителност то носи смърт, защото създавайки живота, то захвърля в бездната на небитието миналото ни, съществената част от истинския ни живот. Ако допуснем за момент, че миналото, преминаващо във вечността е изгубило своята реалност, а истинската реалност е единствено моментното ни настояще и възникващото бъдеще на утрешния ден, ние трябва окончателно да загърбим реалността на историческото, защото то не е нищо друго освен реалността на миналото. Как е станало така, че се питаме, дали са реалност всички исторически епохи, цялото грандиозно минало на човечеството, с най-великите му личности и творения? Като историята на древните Египет, Елада, Рим, еврейския народ, християнството, Средновековието, Ренесанса, Реформацията, Великата френска революция, войните на 20 век? Преминало в историята, това минало вече не съществува, но принадлежи към истинската действителност и е несъизмеримо по-голяма от неродилото се още бъдеще. Не води ли това отрицание на познанието на целия процес на историческото действие до днешното измамно въздействие на някакви бързо сменящи се призрачни мигове, поглъщани от следващите. В тази пагубна действителност се води борба срещу разпадането на връзката между минало и бъдеще във времето, без което това би станало толкова безвъзвратно и окончателно, че състоянието на света би било като на безумец, загубил окончателно паметта си. И с какво да се борим за преодоляване на това пагубно въздействие?

Паметта е онова начало, което води непрекъсната борба със смъртоносното начало на времето. Тя е основната форма, чрез която възприемаме реалността на миналото в нашето съвременно, безпаметно време. То продължава да съществува в съзнанието ни именно и само чрез паметта, защото подържа историческата връзка между времената. Тя е фундамента на историята. Без нея не би имало история, защото и да се твори история, настоящето би било отрязано от миналото и бъдещето така, че възприемането на историята би било невъзможно. Чрез нея ние възстановяваме отминалото от нас, поради което тя е основата на всичко историческо. Паметта съхранява бащиното начало, нашата връзка с бащите. Забравата на бащиното начало би означавало окончателна забрава на миналото. Това би довело до онова безумие, при което човечеството би съществувало в отломки от времето, без всякакви връзки между съставните му части. Именно поради това футуристичното чувство за живот, изградено в култа към „светлото бъдеще” и към всеки настоящ миг (Живей тук и сега!) е истинската лудост на човечеството, при което връзката на битието би била разкъсана окончателно и бихме загубили всяка възможност за възприемане на историческия процес. Историческото действие се изгражда не само върху това да се запази връзката между минало, настояще и бъдеще, но и върху това да може миналото да продължи в бъдещето. Да не се допусне нашето духовно обедняване без великите богатства на миналото, но и да не бъдем лишени от възможността да се обогатяваме със сътворимостта на бъдещето. Съчетанието на тези две начала е необходимо за процеса на историята. По своята същност историята е именно такава връзка и свързано действие. Чрез нея болното ни сегашно време, което поглъща и изтребва, което превръща живота ни в гробище, където върху костите на измрелите ни родители се издига новият живот на децата им, забравили родителите си, действа истинското неразкъсано време, което  подържа връзката и в него няма разрив между минало, настояще и бъдеще.

Култът към бъдещето и загърбването на миналото, присъщи на различните теории за прогреса, подчиняват живота на човешките маси с обещания за просперитет. Но всъщност, това е началото на свободата на световното зло. Как завършиха обещанията за „хилядолетен райх”, за „световна революция и победа на комунизма” ? А как ще завършат тези за консумативния рай на „Глобалното общество”, под управлението на Световното правителство? Въпреки всички опити за изтриване от паметта на народите на тяхното минало – велико, или трагично, с възходи и падения, заменяйки го с поредните мантри за безконечен прогрес, тя е жива. В книгите, архивите, храмовете, в руините на дворци и крепости, в потъналите в забрава гробове на предците ни, във фолклора, в епосите, жития и предания за светци и народни герои. И всякакви опити за изхвърлянето им от съзнанието на народа и подменянето им с фалшификати на историята са обречени на безусловен провал. Защото за разлика от управниците си, народите са мъдри и имат верни инстинкти за историчност и оцеляване.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
14.12.2015 17:23
Супер!Такъв анализ за минало ,настояще и бъдеще, за неумението да се вглеждаме в примерите ,които историята ни предлага и да градим култ към едно невинаги розово бъдещето.
цитирай
2. djani - Наистина е супер за тези, които гледат на света кaто История...
14.12.2015 17:30
toninabog написа:
Супер!Такъв анализ за минало ,настояще и бъдеще, за неумението да се вглеждаме в примерите ,които историята ни предлага и да градим култ към едно невинаги розово бъдещето.


Защото тя се твори от всички ни, потопени в реката на времето, която уж е една и съща, но вече с различна вода във всеки следващ момент.
цитирай
3. toninabog - Поздрави отново!
14.12.2015 18:02
Изключителен събеседник си и богатото ти умение да пишеш и разказваш правят впечатление. Харесва ми и ти благодаря за вниманието!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260888
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930