Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2015 14:40 - ИЛЮЗИЯТА ЗА ПРОГЕС
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2042 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИЛЮЗИЯТА ЗА ПРОГРЕС

 

image  image   

 

В последната част на публикацията ми „Времена” само бе намекнато за злините, причинени от обещанията за светло бъдеще на народите, които са следствие на идеята за прогреса. Всъщност, макар нова и плод на напредничавото човешко съзнание от края на ХІХ и началото на ХХ в. тя има своите древни религиозни корени в месианската идея. Идеята за настъпване на царството божие, на съвършенството, правдата и справедливоста. Но тази месианска идея се секулизира, загубвайки религиозния си характер и се превърна в светска и с антирелигиозен характер.  Но, макар и религиозна по произход, тя е прегърната с фанатичен, почти религиозен плам от научната и политическа общност. Подлагайки я на анализ, разбираме че тя крие своите огромни вътрешни противоречия.

В сегашно време човешкото съзнание подхвърли на съмнение вярата в прогреса и много от нейните кумири са съборени. Оказва се, че това учение е напълно невярно и неоправдано от научна, философска и морална гледна точка обожествяване на бъдещето за сметка на настоящето и миналото. То е форма на религиозно изповедание, което не може да се обоснове с вярата, упованието и желанието. Само с тях не може да се реши най-сериозния проблем – този с времето. Защото и тук възниква проблема с неговата разпокъсаност. Това предполага, че задачите на световната история ще бъдат разрешени в бъдещето, че някога ще настъпи такова съвършенно състояние в съдбините на човечеството, когато ще бъдат примирени и разрешени всички негови противоречия и проблеми с които е изпълнено. В това са вярвали Кант, Хегел, Маркс и други философи. Какво основание има да повярваме и ние в това? И дори да имаме такова основание, защо трябва да предизвиква ентусиазъм в нас, защо трябва да предизвиква нравствено удоволетворение и подобна надежда да бъде радостна за нас? Защо вътрешно приемаме идеята за прогреса? Ако отстраним религиозната вяра в прогреса, какво всъщност остава от него? Та нали прогресът, разбиран от позитивно гледище се състои в това, че в потока на времето, в който се разгръща човешката история и едно поколение сменя друго, човечеството ще се озове на един непознат връх. Вървейки напред и нагоре към своето висше състояние, по отношение на което всички предходни поколения са само звена, средство, оръдие, а не цел. Прогресът превръща всяко човешко поколение, всеки човешки индивид в оръдие и средство за постигане на окончателната цел – съвършенството, могъществото и блаженството на бъдещото човечество, в което никой от нас няма да участва.

Тази идея за прогреса е непрпиемлива и недопустима в морално отношение, защото прави невъзможно решаването на актуалните проблеми и конфликти на цели поколения и ги отлага в бъдещето. Това учение внушава, че предишните са живели в несъвършенство и мрак и че са заслужили само смърт и гроб. А някъде на върха на историческия живот, върху изтлелите кости на предишните поколения се появява поколение от щастливци, за които ще бъде възможна висшата пълната  на живота, блаженството и съвършенството. Всички предидущи поколения се явяват само средство за осъществяване на този блажен живот на това щастливо поколение, което трябва да се появи в някакво чуждо и непознато нам бъдеще. Религията на прогреса разглежда всички човешки поколения и всички предишни епохи, като лишени от своите ценности и цели, като нямащи значение сами за себе си, а само като оръдия и средства за бъдещето.

Това е основното противоречие, правещо го недопустимо и неприемливо. Никакво бъдеще и съвършенство не може да изкупи мъките и страданията на предходните поколения. Таково подчиняване на всички човешки съдби на някакъв месиански пир на онова поколение, което ще успее да се изкачи на върха на прогреса възмущава нравствената съвест на човечеството. Прогреса, който ще се постигне с обожествяването на бъдещето на неизвестно кое поколение от щастливци е безпощаден към настоящето и миналото, защото съчетава безграничния оптимизъм по отношение на бъдещето с безграничен песимизъм към миналото. Прогресът се оказва не вечен живот, не възкресение, а изтребление на миналото в името на бъдещето. Тази утопия за земния рай, която е извращение на религиозната е съзнателен нихилизъм и получава удар след удар от реалността на несбъдването си, като идеология. Философската мисъл и реалностите на живота нанасят удари върху утопията за земния рай, който би настъпил вследствие на прогреса. В историята не се извършва по права линия прогрес на доброто и съвършенството, по силата на който бъдещето поколение стои по-високо от предходното. В историята няма и прогрес на човешкото щастие. Има само трагично и все по-голямо разкриване на вътрешните и най-противоположни начала, както светли, така и тъмни. В разкриването на тези противоречия, тяхната изява и своевременното им разрешаване се състои най-големия вътрешен смисъл на историческата съдба на човечеството.

За това, просто трябва да се огледаме с широко отворени очи. И да провидим, как за непродължителен период от време най-яростните радетели за прогрес и комунистически рай, узурпирали материално и идейно  плодовете от усилията на цялото общество буквално си ги приватизираха.  Осигурявайки за собствените си наследници така бленувания  просперите, а на народа си само мизерия и страдания...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 




Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Лошите хора винаги са се налагали над по-добпите.
18.12.2015 16:32
Така е било в цялата световна история. Един пример от близкото ни минало:
"Добрите" спечелиха ПСВ и наложиха позорни "мирни" договори на "лошите", които предизвикаха ВСВ. "Добрите" пак я спечелиха, реорганизираха се в световна афия и светът начело с тях е обречен на погибел. Нито "икономическият" напредък, нито "демокрацията" са истински, и това съвсем не е случайно.
И още един пример:
Един от съсобствениците в етажна собственост е идиот, той паразитира върху другите. Нищо не може да се направи срещу него, отоворът е идиотизиране на останалите заради него и обричане кооперацията на разруха.
В макроплан така върви светът днес, лошото е заложено като фундамент, върху който се изгражда останалото.
цитирай
2. djani - Не случайна е поговорката, че няма ненаказано добро...
21.12.2015 14:20
planinitenabulgaria написа:
Така е било в цялата световна история. Един пример от близкото ни минало:
"Добрите" спечелиха ПСВ и наложиха позорни "мирни" договори на "лошите", които предизвикаха ВСВ. "Добрите" пак я спечелиха, реорганизираха се в световна афия и светът начело с тях е обречен на погибел. Нито "икономическият" напредък, нито "демокрацията" са истински, и това съвсем не е случайно.
И още един пример:
Един от съсобствениците в етажна собственост е идиот, той паразитира върху другите. Нищо не може да се направи срещу него, отоворът е идиотизиране на останалите заради него и обричане кооперацията на разруха.
В макроплан така върви светът днес, лошото е заложено като фундамент, върху който се изгражда останалото.


Самият процес на еволюцията е несправедлив. В битов план оцеляват безцеремонните и аморалните, а когато са обединени, тежко ни...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245568
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031