Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2016 08:59 - КРЕХКА ЛИ Е ЦИВИЛИЗАЦИЯТА?
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2653 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 27.01.2016 09:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 КРЕХКА ЛИ Е ЦИВИЛИЗАЦИЯТА?


image


Кан Тервел разгромява арабите под стените на Цариград (худ. В. Горанов)

 

 Какво става? Случвало ли се е това и преди?

Едуард Гибън е написал шест тома, за да проследи упадъка и падането на Римската империя. Който иска и може, да ги изчете. Но, дори и краткото им обобщение ни кара да се размислим за този невероятен епизод от историята на една от цивилизациите на човечеството. Показва ни, че колкото сложна и устойчива да изглежда, всъщност тя е и много крехка. Може ли да бъде унищожена? Кои са нейните врагове? Преди всичко това е СТРАХЪТ – страхът от война, страхът от нашествие, страхът от епидемии и глад, поради които просто не си струва труда да се строят сгради, да се садят градини и дори да се мисли за следващата реколта. Също и страхът, че не смееш да я поставиш под въпрос, или да промениш статуквото. Съществувало е чувство на безнадеждност и емоционална изтощеност на хората, радващи се на материално благополучие и власт. Символичен е древен разказ за жителите на античната Александрия, очакващи всеки ден да дойдат варварите и да оплячкосат града. А те отиват другаде и града е спасен, но населението е разочаровано. Защото, идването на варварите все пак би било по-добро от нищо...

            Естествено е, че цивилизацията изисква по-високо ниво на материално благополучие, осигуряващо на хората свободно време. Но и в много по-голяма степен тя изисква вяра – в обществото в което живее, в неговата философия и идеология, в неговите закони и в собствените си духовни сили. Всички големи цивилизации са се опирали на голяма обществена енергия. Хората си мислят, че цивилизованост не е нищо друго, освен изискан разговор и изтънчена чувствителност. Да това са елементи, но не я съставляват, защото и да ги притежава дадено общество, все пак то може да е сковано и дори мъртво.

Така, че ако се запитаме защо тази цивилизация е загинала, отговорът е, че тя се е изчерпала. Империята е завоевател, но както често се случва тя става жертва на същите слабости, от които страдат и покорените от нея народи. Неправилно е да ги наричаме варвари. Те не изглежда да са били толкова разрушителни. Дори са издигали твърде внушителни постройки, като мавзолея на Теодорих, макар и не така изящен и бляскав. Сполучливо е сравнението на  тези ранни нашественици с англичаните в Индия през 18 в.  отишли там да отмъкнат каквото могат. Участвали в управлението с презрение към местната култура, освен в случаите осигуряващи им безпрепятствен грабеж. За разлика от английските колонизатори установяващи ред, нашествениците готи и остготи в Европа са създавали хаос, а в този хаос са нахлули истинските варвари – хуните. Те са били съвсем неграмотни и готови да унищожат всичко, което не разбирали. Рушали всички големи храмове и дворци. За най-монументалните като Пантеона в Рим явно не са им достигнали силите, но следите от разрушителната им ярост са видни по него и до сега. Предпочитали да живеят в колиби и да изоставят завоюваните селища на разрухата. Напомня ли ни това за вандалщините на ислямистите в Палмира, разрушаването от талибаните на монументалните статуи на Буда в Авганистан и взривяването на древните християнски манастири в Ирак и Сирия?

Упадъкът от само себе си на европейската цивилизация е можел да продължи още дълго. Но, в средата на VІІ век се появява една нова сила, обладаваща вяра, енергия и воля за завоевание, а също така и друга култура – Ислямът. Силата на Исляма се корени в неговата простота. По това време раннохристиянската църква е разхищавала силите си в богословски спорове, подклаждани цели три века с невероятно настървение и изобретателност. Но Мохамед, пророка на Аллах, проповядвал най-простото религиозно учение, което някога е било разпостранявано. И то е дало на последователите си онова чувство за непобедима солидарност, което някога е ръководело и римските легиони. В удивително кратко време, само за петдесетина години класическият свят е бил покорен. Само избелелите му кости се откроявали на фона на средиземноморското небе.

Хиляда и четиристотин годишната история на отношенията на исляма и християнството е бурна и изпълнена с войни и конфликти. Всяка една от страните олицетворява другостта. Конфликта между либералната демокрация и марксизма – ленинизма през ХХ век е само ефимерно и повърхностно историческо явление в сравнение с постоянните и дълбоко конфликтни отношения между исляма и християнството. Двете общности са от векове в състояние на съперничество и смъртоносна битка за власт, територии и човешки души. 

Старият извор на цивилизацията е бил вече затлачен. За да се роди нова европейска цивилизация, то тя е трябвало да се обърне с нова надежда и лице към Атлантика. Все още има хора, които казват, че биха предпочели варварството пред цивилизацията. Но дали са го изпитвали на гърба си? Защото отвращението и страданията от варваството са безкрайно по-големи. Ако под цивилизация разбираме само материалното изобилие и свободното време, това е примитивно и недостатъчно. Защото тя е творческа сила и обогатяване на човешките възможности.  А варварството е синоним на робство и безпросветна нищета. През всички минали векове на човешки постижения, олицетворяващи цивилизацията, участта на безгласната маса на обикновените хора е била тежка. Бедност, глад, болести и чума са били фона на историята почти до края на ХІХ век. Повечето хора са ги считали за неизбежни като лошото време. Никой не е допускал, че може да се премахнат. Св. Франциск от Асизи е искал да придаде святост на бедността, но не и да я премахне. Старите закони за бедните са имали целта не да премахнат нищетата, а да попречат на бедните да създават проблеми на богатите. Никаква следа от съчувствие. Дори и противоречащото на християнския морал робство е просъществувало до средата на 19 век.  Изчислено е, че над 10 млн. човешки същества са загинали от задушаване и болести в адските условия в галерите и клиперите, пресичащи Атлантика по пътя от Африка до двете Америки. А как жестоко индустриалната революция в продължение на цял век е експлоатирала и унижавала огромни маси от хора? Именно от това време са „свещенните” книги на Малтус и икономическите теории на Дейвид Рикардо – безжалостни хора, които пишат в наукоподобен дух. Свободна инициатива и оцеляване на най-силните са принципите на които се е гледало като на природен закон. Лицемерие ли е това? Лицемерие винаги е съществувало – от Тартюф на Молиер, че и до сега. Но богатата класа от 19 в, зависеща от безчовечната икономическа система ражда наистина непознато до тогава лицемерие. От тогава и до сега лицемерието се е превърнало в етикет на новото ни време. А думите „благочестив”, „порядъчен” и „достоен” са придобили шеговит оттенък и се използват само в ироничен смисъл.

Ужасната истина е, че безконтролното нарастване на населението може да доведе цивилизацията до гибел, получавайки удар, какъвто не е получавала от варварските нашествия насам. Защото поражда ужасът на градската нищета на гетата и печалните резултати от мерките на властта за противодействие на престъпността. Този проблем от тогава и до сега изглежда неразрешим, но това не оправдава безсърдечното равнодушие  спрямо условията на живот на бедните въпреки красноречивите описания, които са били на разположение. Това са класическите романи на Дикенс „Трудни времена” и „Дейвид Копърфилд”. Също и „Положението на работническата класа в Англия” от 1844 г. на Енгелс, страстния вик на социални будители, който става емоционален двигател на марксизма. Техните произведения стават причина да се проведат реформи в законодателството и съдилищата, да се премахнат публичните бесилки, на които са окачвали бедните нещастници, дори и деца за кражба на един хляб. Така те са направили повече от всеки друг, за да пробудят съвестта на хората.

Лакатушна е  линията на развитие на европейската цивилизация, както и причините и следствията от нейния възход и падение. Но очевидно е, че повече не може да продължи в този си вид. Нямаме представа накъде отиваме, а самоуверените публикации за бъдещето  от интелектуална гледна точка са несъстоятелни.  „И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали”. Тези думи от Откровението на Йоан ни напомнят, че това бъдеще засяга всички ни много по-непосредствено, отколкото може да се предположи.

В сегашната ни действителност е характерна растящата ни зависимост от машините и технологиите. Те престават да бъдат наши оръдия и са започнали да ръководят живота ни. И за жалост са вече средство, с което едно малцинство може да държи в подчинение свободните хора. Друга опасност е нагонът ни за разрушение. Ние правим всичко да унищожаваме природата и да се самоунищожаваме помежду си, отприщвайки поток от зло, което някои се опитват да оправдаят, като възхваляват насилието. На този фон бъдещето на цивилизацията ни не изглежда никак светло. Но все пак редът е по-добър от хаоса, творчеството по-добро от разрушението. Кротостта е предпочитана пред насилието, опрощението пред отмъщението. Също и знанието е за предпочитане пред невежеството. Дадения от Бога гений на някои хора, благодарние подкрепата на обществото прави съществуването им възможно. Да не забравяме също, че сме част от едно неделимо цяло, което за удобство наричаме – природа.  И че всички живи същества са наши братя и сестри.

В заключение стих на поета Уилям Бътлър Йейтс:

 

Всичко се разпада, центърът не издържа.

Анархията шества по света

и пороят кървав, в който се удавя

навсякъде привидната невинност.

Без убеждения живеят най-добрите,

най-лошите вилнеят в диви страсти.

 

Още ли е същото? Не съвсем, защото добрите хора имат убеждения, дори малко повече отколкото трябва. Бедата е, че все още няма център. Няма и алтернатива на масовия материализъм, който отдавна вече е несъстоятелен. На бъдещето можем да гледаме само с умерен оптимизъм, но не и с радост...

 

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
           Djani.blog.bg




Гласувай:
13


Вълнообразно


1. saankii - джани, тъкмо пр. 5 мин си мисля за теб...Липсваш ,Френд!!
27.01.2016 09:16
За много години, жив, здрав и...тъ нъ нъ ;)
днес ми хареса мн. студията, просто си брилянтен/неподражаем/.
Дейвид Уилкок/знаеш, че ми е Любимец, е много по отимистичен..
В пoсл.си книга/на бг. пазар/ „Ключовете на синхроничността и....
Той изследва Теорията ,че ..всичко се повтаря в Историята ..
Ще ти допадне, намери я !
Много поздрави на милата съпруга!
цитирай
2. milady - Добро утро, джани! Перфектнен анализ,поздрави!
27.01.2016 09:35
ето още мнения...
помислете само...
В началото на ХХ век населението на Земята е 1,6 млрд.
а ,в края вече наброява немислимите 6 млрд ?!!
Къде остана естествения подбор,питам ..
цитирай
3. djani - Благодаря за комплиментите...
27.01.2016 16:32
saankii написа:
За много години, жив, здрав и...тъ нъ нъ ;)
днес ми хареса мн. студията, просто си брилянтен/неподражаем/.
Дейвид Уилкок/знаеш, че ми е Любимец, е много по отимистичен..
В пoсл.си книга/на бг. пазар/ „Ключовете на синхроничността и....
Той изследва Теорията ,че ..всичко се повтаря в Историята ..
Ще ти допадне, намери я !
Много поздрави на милата съпруга!

Понеже тематиката все повече се изчерпва и както историята и аз се повтарям. За това, по-рядко, че да е по-сладко, като хмм ...секса. В момента си дращя свои работи. Току виж се получило книга. Ама кой да ме издаде? Освен да си спретна малък самиздат. Дори на ксерокс, или принтер ще ми излезе по-евтино...
цитирай
4. djani - Споко...
27.01.2016 16:37
milady написа:
ето още мнения...
помислете само...
В началото на ХХ век населението на Земята е 1,6 млрд.
а ,в края вече наброява немислимите 6 млрд ?!!
Къде остана естествения подбор,питам ..

Не се кахъри за пренаселването на света. Способи за минимализация дал Бог - ядрени войнички, гладомор, катаклизми, Йелоустоун, HAARP и т.н. Няма да ни се размине...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247102
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031