Прочетен: 1920 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2016 14:46
За пореден път в миниатюрната чашчица на родната ни политика се вихри медиен ураган, в окото на който, напълно естествено е представител на статуквото. Повод за което е кандидатурата на „специалистката по всичко” Меглена Кунева за просветен министър. Няма лошо – по-добре в устата на хората, отколкото в краката. За всеки от тях в Уикипедията на Гугъл е отделено подобаващо внимание. Не прави изключение и г-жа Кунева, удостоена с пространна презентация. Макар, че там за редица култови личности в историята на човечеството е заделено по-малко внимание. Разглеждайки това четиво, научаваме за неизброимите и подвизи на родната и европейска политическа сцена. Макар и само редови юрист без реална практика, тя е окичена с научни титли и в политическата си кариера е изкачила непостижими за редови гражданин висини. Без да се пренебрегват личните и качества е напълно разбираемо, че тя е невъзможна без съответна подкрепа от местните и европейски елити. Цената на тази подкрепа е пълно послушание и провеждането на желаната от тях политика. Като за почти всички знакови фигури на незавършващия ни преход, генезисът на възхода и се дължи на кръстоската и с комунистическата номенклатура, послужила и като трамплин за главозамайващата и кариера. Особеното в случая с Кунева е натрапващия се артистизъм на тази симбиоза. Защото е родна дъщеря на Шилиян Кунев, един от основателите на трупата на „Буфосинхронистите” през 60 – те години на миналия век. Но, що е това буфосинхронист. Ето го отговора от енциклопедията и речника на българския език: буфосинхронист – комедиант, който на фона и в ритъма на музика имитира истинско изпълнение. Трифон Джонев е последния жив от четиримата буфосинхронисти, които са разсмивали България и са на върха на славата си повече от 20 г. В интервю казва: “Моторът на групата беше Христо (Тити) Хаджикостов. В групата на “Буфосинхронистите” бяхме с Щилиян Кунев (бащата на Меглена Кунева, починал преди 28 г.) и Христо Руков (ректор на НАТФИЗ до смъртта си). Обикаляхме в страната и в чужбина, разсмивали сме Тато, Чаушеску, Хрушчов и Брежнев.”
Знайно е, че в историята шутовете са били винаги любимци на владетелите и диктаторите. Та, породената от шутовщината на таткото близост с елита на комунистическата номенклатура, предопределя началото на бъдещата и кариера. Подобно на баща си, Мегленка разиграва истинска буфонада на политическата сцена, като от устата и се леят напълно убедително, изглеждащи като нейни, но чужди на българската ни действителност слова. Тя е достоен представител на средата си. Същата тази среда, която травестира в новата ни креслива демократична общност. Тези, които са с дебелите портфейли и владеят средствата за масова информация, разполагат с армия от опитни социолози, политолози и други специалисти в промиване на мозъците, чрез които определят задкулисно правилата на играта. Най-голямата гавра е в това, че те отлично съзнават несъстоятелността на политическите и социалните си теории. В лицемерното и користното си служене на властниците, срещу интересите на народа. В оправдаване и апологетизиране на очевадната им грабителска политика.
Вече е създадена цяла прослойка от такива „специалисти”, с тенденция тя да става все по-широка. Приютява ги раздуващата се като мърша на слънце държавна и общинска администрация и многобройните грантови активисти, заплащани със средства от Евросъюза, Турция и Соросоидни фондации и организации. Илюзионистите на прехода приспаха масите със сладки приказки за богато капиталистическо бъдеще за всеки „иновативен” и „креативен” индивид. Докато публиката бе хипнотизирана в буден сън и сладък унес, брутално я преджобиха и ошушкаха до голо. За кратък исторически миг трансформираха дискредитираната от тях „порочна” общонародна собственост в Свещенна частна собственост. Шепа тарикати заграбиха всичко и станаха недосегаеми свърхбогаташи, а народа ни превърнаха в най-бедния на континента. Настъпи жестокия и отрезвяващ момент на пробуждането. То е като след тежък махмурлук. Вече всички знаем какво се е случило и кой ни го е причинил. Разбрахме кои са сценаристите, режисьорите и артистите в този спектакъл, почти като в древногръцка трагедия. Едни и същи хора, с маски. Със съдбоносно закъснение бяха публикувани досиетата на ДС агентите и маските паднаха. Зад тях видяхме лицемерните физиономии на бившата номенклатура и фамилните и наследници, играещи ролята на борци за демокрация. Но, вече са си оплели кошницата. Те са ЕЛИТА! А измамения Демос е безпомощен пред ловко преиначеното законодателство, осигуряващо им недосегаемост и невъзвратимост на заграбеното. Пазени от уж кьоравите служители на Темида, но с удивително обоняние за финикийски знаци.
Навъдилите се апологети на новото статукво са политическите проститутки, обслужвали преди в идеологически институти, университети, и международни организации тоталитарната власт. Получили идейна закваска на изток, но вече с коригиран в западни университети светоглед. Жонглиращи с нищо не значещи евфемизми и мастурбиращи на тема демокрация.
Обяснимо, метресите на двете системи се знаят от всички.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
20г Преход! С кое се описва най-кратко
Мутрите, маршалите на българския хммм пр...
Номерът с т.н. "просрочие" на ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Си имат родители. Явно, вече с гърдите си трябва да ги опазим от алчни доктори и покорни и неграмотни даскали. Защото тези проблеми вече трябва да си ги решават те. А на такива като Куневица до време ще им начупят тиквите...