Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2016 15:52 - КЛАСАТА НА „ПРЕКАРАНИТЕ”
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2544 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 05.02.2016 15:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      КЛАСАТА НА „ПРЕКАРАНИТЕ”

  image


 

Вече никой не се учудва, че в България отдавна не се говори за класи и класова борба. Като че ли тези понятия отдавна са останали в презряното социалистическо минало, когато пролетариата бе ръководна класа и се бореше за налагане на властта си над прогнилия капиталистически свят. Все пак да си припомним що e ПРОЛЕТАРИАТ? 

Понятието е въведено от швейцарския икономист и историк Сисмонди по време на Великата френска революция. Към пролетариата той е отнасял всички бедни, лишени от средства и собственост, живеещи ден за ден. Маркс, следвайки Родбертус, добавя към определението „доброволната“ и „свободна“ покупко-продажба на работната сила на лишените от средства за съществувание и производство пролетарии. С екстраполация на данните за ръста на английските работници през ХIХ век той стига до заключение, че те ще се превърнат в болшинството от населението на всяка страна, поела по пътя на капитализма, виждайки в тяхно лице неговите „гробокопачи“ и „строители на научния социализъм“. Маркс твърдеше, че централизацията на средствата за производство в ръцете на капиталистите и обобществяването на труда на пролетариите ще достигнат до точка на несъвместимост с капиталистическата им обвивка и тя ще експлодира. В определен момент капиталът ще изчерпи възможностите си за „развитие на материалните производителни сили, те ще влязат в противоречие със съществуващите производствени отношения между капитал и наемен труд, в резултат на което ще настъпи епохата на социалната революция“. „Класовата борба, която не е мое откритие, ще завърши с установяване на диктатурата на пролетариата, която – уверява Маркс – е преход към премахване на всякакви класи и към общество без класи“, тоест към трансформация на буржоазното общество в социалистическо, в което държавата ще „отмре“, за да „скочим… в царството на свободата“ – го допълва Енгелс. В края на своя живот последният легитимира „легалния марксизъм“, чрез изборната победа на социалдемократическите партии от II Интернационал и реализирането на 10-те точки от програмата, обявявайки, че „скокът“ ще се извърши с „Манифеста на компартиите“ по мирен начин. До сюблимния момент социалдемократическите вождове трябва да пропагандират, да агитират и да организират пролетариите, като избират сред тях и възпитават бъдещите „офицери на революцията“, които „по никакъв начин не трябва да отведат пролетариата на барикадите и по правите улици на големите градове, където тълпите ще бъдат уязвими като мишени за артилерията на врага“. В резултат на „епичните политически и изборни борби“ на социалдемократическите партии преди, по време на Първа световна война и след нея, последва тяхното абсолютно корумпиране от участието им във властта, както беше предсказал идеолога на анархизма Михаил Бакунин. „Вождовете и партиите се превръщат в контрареволюционна сила, която участва в смазването на всеки революционен опит на пролетариата. Те се интегрират напълно в буржоазния елит, което дава основание на Роза Люксембург да заключи с погнуса: „Социалдемокрацията е вонящ политически труп“.

       В изминалите повече от век нарастващи политически борби и след победата на комунистическите идеи в редица страни на света, доживяхме и до рухването на  мита за победа на пролетариата над капиталистическата система. В съвременната ни епоха на технологична и роботронна революция старото понятия „пролетариат” претърпя съществени допълнения и промени.  Първо чрез трансформацията му в термина „прекариат”, толкава тъждествено с нашенското разбиране за „прекарана” социална група.

ПРЕКАРИАТЪТ, подобно на пролетариата, е понятие въведено от мюнхенския професор по социология Улрих Бек. Терминът е латински – от precarium - несигурен, опасен, рискован, негарантиран, нестабилен, стоящ върху пясък. В него се включват работници, които нямат никакви социални гаранции, работят без трудов договор, или са с временен такъв, заети са на непълен работен ден, или седмица, извършват надомна работа, или са на временно повикване за изпълнение само на дадена поръчка и т. н. „Прекаризацията“ се предопределя от налагането на „дерегулация“ на трудовите отношения, които работодателят (капиталист или държава) може да разтрогне по всяко време, щом това увеличава печалбите му. Жертви на прекаризацията, която е най-тясно свързана с роботронната революция, стават все по-голям брой от днешните наемни работници, включително средни и висококвалифицирани кадри. Сред тях процентът на „социално слабите“, тежко болните и безработните е най-висок.

В публикуваната през 2011 г. книга „The Precariat. The New Dangerous Class“ („Прекариатът. Новата опасна класа“) авторът й Гай Стендинг, английски философ, социолог, експерт и политик твърди:

„Прекариатът включва не само лишените от трудова сигурност, въпреки че мнозина са на временни трудови договори, работещи при непълна заетост в центрове за помощ, или по споразумения за подизпълнителство. Съставен е от онези, които имат чувството, че животът им е изграден от несвързани звена, в чиито контекст те не могат да изградят една желана професионална кариера и да комбинират балансирано формите на работа и труд, с тези за забавление и свободно време. Заради гъвкавия пазар на труда, при който професионалните общности са унищожени, прекариатът не може да изгради своя социална памет, т. е. чувство за принадлежност към общност с достойнство, статус, етика и солидарност. Всичко му се изплъзва. Членовете му осъзнават, че при отношенията си с другите, над тях е надвиснала сянката на безнадеждно бъдеще, тъй като е малко вероятно да влязат отново във взаимоотношения със същите хора. Прекаризираното съзнание е съзнание без корени, прескачащо от тема на тема, страдащо от крайно разстройство на вниманието. Прекариатът е и скитник в отношенията си с другите. Тъй като няма професионален живот, по-малко образованата част от тази класа гневно избухва, както при привидно безсмислените бунтове в Англия през август 2010 г. Той пренебрегва бъдещето, защото долавя, че няма бъдеще за губене.

Авторът казва, че е от особена важност политиците, особено „левите“, да разберат защо прекариатът се разраства, какво иска той в Англия. Прекариатът не се състои само от жертви. Голяма част от образованата младеж, която е част от него, съзнателно поставя под съмнение трудовата етика на родителите си. Но, независимо от това, разрастването му е ускорено от неолибералната глобализация, която провежда политика на гъвкавост на трудовия пазар, превръща всичко в разменна стока, преструктурира социалната закрила от универсална (за всеки) към избирателна и подбира „облагодетелствани, в зависимост от средствата и поведението им“. Мнозинството е лишено от икономическата сигурност, докато богатите тънат в лукс, което подхранва екстремизма и ксенофобията. Социалните помощи, „малките и временни“ или предоставените от държавата „обществени работи“ вече не могат да прелъстят многократно „прекарваните“, още повече, че „помощите“ се раздават от корумпирани държавни чиновници, които често ги „отклоняват“ към своя джоб. Вместо тях, се предлага „гласуване на закон, който да легитимира правото на всеки законен жител на държавата да получава минимален доход, независимо от това дали работи, или не“. Безусловният базов доход ще бъде индулгенцията на богатите спрямо прекариата.

  Но, никакви „райски обещания“ вече не могат да помогнат. Роботронната революция ликвидира пазара на труда, а с него и капитала – младите няма къде да продават работната си сила (защото няма работни места), а увеличението на трудовия стаж за пенсиониране при масовата безработица на 18 до 25 - годишните е пълен абсурд. Такива мерки свидетелстват за абсолютното неразбиране на епохата, в която „елитите“ продължават да витаят във виртуалното пространство на финансовите спекулации и да търсят напразно „ниши“ и начини да съхранят свиващите се печалби, спестявайки от социалните бюджети.

Прогресивните лидери“, дори да произлизат от прекариата, щом седнат в министерските кресла, престават да имат каквото и да е общо с „прекариите“.

Формите на неравенство са резултат от съществуванието на държавата, тоест на онази част от „елита“, която се подвизава в сферите на политическата власт – професионални политици, бюрократи, военни и полицейски началства, които срещу разделяне на плячката, с помощта на манипулации и репресии гарантират „правото“ за богатите на мързел, на мошеничество, на произвол, на охолство и на разкош.

Прекариите са резултат от „фактора Роботронна революция“, от глобализацията и от волята на властници и капиталисти да съхранят йерархията и класовото общество. Срещу тях „прекариатът“ има само едно оръжие – Социалната революция. Ако останат със скръстени, ненужни ръце на гърдите си - най-вероятно прогнилият свят на капитала и държавността ще се срути, затрупвайки ги под развалините си.

 По материали от Интернет.

   

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 




Гласувай:
10


Вълнообразно


1. dedenze - Класи и касти винаги е имало, само сменят своите носители и названия !
06.02.2016 11:51
В целия свят днес има две основни - на богатите и бедните! Тук в България се появи една особено опасна и вредна, продажна класа - класата на партийните политици ! Тя се разраства базирана на мафиотщина, келепир и далавера, заложени в българската народопсихология след турското робство ! Тя трябва да бъде безмилостно унищожена, преди за унищожи България и българите ! Подобен положителен, исторически опит вече има от 1934 г., когато Цар Борис забранява всички политически партии ! При съвременните информационни технологии истината е в пряка демокрация и пълен мажоритарен избор с ДА и НЕ за всеки кандидат !
цитирай
2. coacoa11 - Не бях чувала този термин "...
06.02.2016 16:35
Не бях чувала този термин "прекариат" и ако се абстрахираме от латинския му произход, българският корен звучи много точно - хората наистина са "прекарани". Процесът, който описваш, тече с пълна сила в България. Увеличаването на минималната работна заплата и оттам - на праговете за осигурителен доход води до масов отказ от трудови правоотношения.
цитирай
3. djani - Роботронната революция с ...
07.02.2016 16:21
coacoa11 написа:
Не бях чувала този термин "прекариат" и ако се абстрахираме от латинския му произход, българският корен звучи много точно - хората наистина са "прекарани". Процесът, който описваш, тече с пълна сила в България. Увеличаването на минималната работна заплата и оттам - на праговете за осигурителен доход води до масов отказ от трудови правоотношения.


Почти пълната автоматизация и роботизиране на производствените процеси и собствеността върху тях от капитала, правят излишни огромни маси от квалифицирани работници и ликвидиране на цели професии. ББД - безусловния базов доход ще ни направи техни храненици. Допълнителен доход, само чрез проституция - физическа, или ментална!
цитирай
4. djani - Понякога и от класата на партийните политици...
07.02.2016 16:33
dedenze написа:
В целия свят днес има две основни - на богатите и бедните! Тук в България се появи една особено опасна и вредна, продажна класа - класата на партийните политици ! Тя се разраства базирана на мафиотщина, келепир и далавера, заложени в българската народопсихология след турското робство ! Тя трябва да бъде безмилостно унищожена, преди за унищожи България и българите ! Подобен положителен, исторически опит вече има от 1934 г., когато Цар Борис забранява
всички политически партии ! При съвременните информационни технологии истината е в пряка демокрация и пълен мажоритарен избор с ДА и НЕ за всеки кандидат !


Някои прескачат в прекариата. Застраховани няма, особено при промяна на парадигмата и на глобалния господар...
цитирай
5. apostapostoloff - Много шум за нищо, а истината е една:
14.02.2016 06:16
бедният е беден, защото е прост. Прекарани са само некадърните простаци. Така е и така трябва да бъде! Все някой трябва да мие кенефите, нали?...
цитирай
6. djani - Сред прекараните са хора ...
14.02.2016 12:30
apostapostoloff написа:
бедният е беден, защото е прост. Прекарани са само некадърните простаци. Така е и така трябва да бъде! Все някой трябва да мие кенефите, нали?...

С много по-високо IQ от нашето. А като гледам и слушам изявите на на нашенския управленски "елит", считам че кадърните са само нагаждачите, почти едни и същи фамилии от Освобождението насам...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3246837
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031