Прочетен: 8643 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2016 10:49
Доколко е оправдана вярата в Бога и дали теорията за естествения подбор Го прави излишен? Дали болката и страданието по света показват, че няма Бог?
Милиони хора вярват в Бога, но оправдано ли e това? Казват, че това е въпрос на религиозни убеждения. Най-популярния теологичен аргумент за това е този за Проекта. Може ли например, един часовник да се самосъздаде? Естествено – не. Напълно естествено е да се предположи съществуването на достатъчно интелигентен проектант, който да създаде толкова сложен и хитроумен инструмент. А Вселената около нас е невъобразимо по-сложна и според редица признаци тя има функция и цел. И по аналогия разсъждаваме, че щом часовника има интелигентен и разумен проектант, то същото важи и за света окола нас. Теорията на Дарвин и следовниците му за естествения подбор твърдят, че живия свят около нас се е появил и създал такъв, какъвто е благодарение на поредица от мутации, които всъщност предизвикват незначителни промени в ДНК на организмите, без да обясняват задоволително липсата на преходни форми между различните видове. Възниква и въпроса как се е самосъздала толкова сложна биологична структура като ДНК? Въпреки огромния напредък на науката, все още е невъзможно от нежива материя да се създаде нещо макар и минимално, даващо признаци на живот. Многобройни са вече теориите за съществуването на високоорганизиран космически, вселенски разум, който диктува нашето и на Вселената съществуване. Можем да приемем, че от нарастващо количество факти, дори гениалния физик Стивън Хокинг вече допуска, че форма на интелигентен разум стои зад създаването на Вселената. Той нарича този феномен „Божествен фактор” и смята, че именно той е в основата на сътворението на Вселената. Но, да оставим върху това да си блъскат главите учени и теолози.
Монотеистичните религии - юдаизма, християнството и исляма считат, че Бог притежава три основни характеристики - всезнание, всемогъщество и висша доброта. Но възможно ли е да примирим съществуването Му с факта, че в света има толкова много страдание? Значи, природните катаклизми, глада, войните, болестите, дори и хемороидите ни са негово дело. Защо? След като е изключително доброжелателен, Той не би желал да страдаме. Тъй като е и Всезнаещ, Той ЗНАЕ, че ние страдаме. И тъй като е Всемогъщ, ако поиска може да предотврати страданията ни. Нещо повече, ако поиска може да създаде един много по-добър свят, който да обитаваме. Теистите, т.е вярващите са изразходвали много енергия в опити да се справят с тези досадни за тях дилеми. Ето и три от най-очевидните им методи за защита:
Божието наказание. Както любящите родители трябва понякога да накажат детето си, когато се провини, така и Бог ни наказва, когато прегрешим. Тогава защо Бог праща неизличими болести на малки деца? С какво те са се провинили пред Него? Може би за греховете на родителите им, както твърдят теистите. Може ли здравомислещ човек да приеме за морално приемлив съд над децата на грешниците и престъпниците?
Страданието ни прави добродетелни. Теистите твърдят, че страданията и трудностите които понасяме имат за цел да ни направят по-добри. Без да страдаме не бихми станали добродетелните хора, каквито Бог желае. Но защо не ни е направил добродетелни още от самото начало? Защо диктаторите и сатрапите, изтребващи стотици и хиляди хора живеят в разкош? Защо добри и мили хора боледуват от страшни болести, сполетели ги изненадващо? Трудно е да се разбере, как произволното и несправедливо разпределение на страданието ще ни направи по-добродетелни. Защитава се тезата, че това страдание е за наше добро и че „неведоми са пътищата Господни”...
Бог ни е направил свободни. Най-разпостранения отговор на проблема породен от злото е, че страданието не е Божия, а наша грешка. Защото Бог ни е дарил със свободна воля – способността да избираме свободно как да действаме. Понякога действаме по начин, причиняващ страдание, когато например предизвикваме войни. Той би могъл да предотврати това, лишавайки ни от свободна воля. Но би станало още по-лошо, ако ни превърне в безволеви автомати, неспособни на свободно решение. Най-очебийния недостатък на тази защита на теизма е, че повечето страдания имат естествен произход. Земетресенията, наводненията, глада и болестите все пак не са предизвикани от нас. Ако има Бог, Той е причина за тях. Накратко, проблемът породен от злото е изключително сериозен за теистите. Защото той въоръжава опонентите им с твърде убедителни основания за липсата на Бог. Всъщност не е грешка да вярваме в Бог, а само че теизмът представлява далеч по-трудно удържима позиция, отколкото си представят мнозина.
Ново изследване сочи, че е възможно концепцията за религия да ни е заложена и причината за това е не коя да е, а еволюцията. Според професор Джонсън от Оксфордския университет страхът от Бог може да е помогнал за оцеляването и оформянето на човечеството, такова каквото е днес. Това би означавало, че религията е творение на еволюцията. Ако вярата в божественото наказание е толкова дълбоко внедрена в съзнанията ни, то това е заради еволюцията, пише в новата си книга „Бог те наблюдава“ проф. Доминик Джонсън (Dominic Johnson), който е експерт по еволюционна биология и международни отношения в Оксфордския университет. Според теорията чувството, че могъщо свръхестествено същество ни наблюдава може да е било причината хората да не се държат напълно егоистично. Джонсън смята, че вярата в божествено наказание е подпомогнала кооперирането между хората – една от ключовите черти на нашата еволюция, които са спомогнали за успеха на вида ни. По същата логика, Джонсън обяснява защо страхът от наказание е бил по-могъщ аспект в религията, отколкото любовта и алтруизма.
„Очакването на награда, или наказание заради поведението си определено е било предпочетено от еволюцията, защото подпомага оцеляването и възпроизвеждането. Това се отнася и за свръхестествените награди и наказания. Богобоязливите хора по-лесно биха се отказали да убият някого от обществото, което намалява броят на наказанията в истинския свят. Идеята, че добрите или лоши дела на някого ще бъдат наблюдавани, осъждани и награждавани от бог, съществува във всички световни религии, дори и в настоящите им форми”
На практика мнозинството от хората вярваме в един единен Бог, говорещ в различни исторически времена през устата на твърде различни в битността и делата си пророци. Техните учения ли са причина за нестихващите през вековете религиозни войни?
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Следва...
Все пак боговете се полезни с възпитателната и добродетелната роля, с формирането на вяра, спокойствие и ценностна система извън монетарното безумие ! Но стават най- страшната сила, когато са подчинени на политически и властнически цели ! Днешните религии са комерсиални и губят позиции в целия свят, даже и в българската църква свещите и "услугите" поскъпнаха двойно ! Появи се индулгенщината !?
Еволюцията и вярата в бог не са взаимно изключващи се понятия. Вярата ни позволява да живеем, да оцелеем и да еволюираме - не напред, а назад - към съвършеното божествено начало, от което всички произхождаме.
Все пак боговете се полезни с възпитателната и добродетелната роля, с формирането на вяра, спокойствие и ценностна система извън монетарното безумие ! Но стават най- страшната сила, когато са подчинени на политически и властнически цели ! Днешните религии са комерсиални и губят позиции в целия свят, даже и в българската църква свещите и "услугите" поскъпнаха двойно ! Появи се индулгенщината !?
"Каквото горе, такова и долу", обхващайки с това кратко изречение макро и микросвета. Привърженик съм и на тезата, че божия храм е в самите нас. Това, обаче не ми пречи да се възхищавам на световните архитектурни и художествени шедьоври, свързани с религията ...
Еволюцията и вярата в бог не са взаимно изключващи се понятия. Вярата ни позволява да живеем, да оцелеем и да еволюираме - не напред, а назад - към съвършеното божествено начало, от което всички произхождаме.
И за това ще има продължение по темата за религиозното противопоставяне, което е параван за изначалната борба за власт и материални блага...
????? докога с тази шизофренична идея за бог?
Тъй като съм пенсионер, имам предостатъчно време за губене и да пофилософствам. А религията си заслужава, защото е един от основните аргументи за политическо противопоставяне, по което проявяваш огромен хъс.
????? докога с тази шизофренична идея за бог?
Са по-малко податливи на политически провокации, стига да не се провокират религиозните им чувства...
Все пак споменах, че съм лаик в богословието. Но, всяка дискусия е полезна за изясняване на казуси. Ако "Големият взрив" е начало на Сътворението, значи всичко е изчислено към този единствен и сакрален миг и Часовникаря е настроил точно механизъма...
"Теория на Дарвин за естествения подбор", няма (странното е, че за втори път, в рамките на два дена го срещам в блогбеге. откъде четете?) Има Теория на еволюцията. естствният подбор е само част от обяснението и.
Казваш, че според юдаизма, християнството и исляма Бог притежава ... "висша доброта" (другото, както и да е). Доброта е оценъчна категория. Никой, простосмъртен вярващ не си позволява да дава оценка на Бог. Абсурдно е.
Терминът "теисти" е използван абсолютно неправилно. Това е широко понятие, включващо различни концепции за Бог. Някои от тях изключват, част от нещата за които пишеш.
Въпросът за "свободната воля" е много сложен за християнството, но като цяло тази свободна воля е "разрешена" единствено в рамките на предписанията. Излезеш ли извън тях, вече си оттатък чертата. Свободната воля занимава предимно философски теории, отричащи изцяло или частично наличието на Бог. Например - Ницше изцяло отрича Бог, а Сартр приема, че участва в създаването на човека, като отрича по-нататъшната му намеса в действията му (т.е. Сартр също е теист!)
Доколко съшествуват "религиозни войни" е доста спорно (имам предвид дали въобще някога някъде религията е била причина за война), ма дай все пак да видим натам. Може и пък да успееш да го докажеш.
1. Въпросът за това, какво е смъртта. Съвременният човек приема смъртта като зло, но зло ли е тя? Или е освобождение? Или пък потъване в мрака? И дали някой е длъжен да ни осигури средностатистическата продължителност на живота, за да го счетем за изпълнен и осмислен? Боя се, че в наше време въпросът за смъртта на тялото нито се разглежда с необходимата сериозност, нито пък животът в тялото се разглежда с оглед на неговата краткотрайност. Това довежда до много тежки изкривявания в начина на разглеждане на събития от всякакъв разряд – екзистенциални, обществени и т.н. А когато говорим за това, следва винаги да отчитаме, че, въпреки технологичния напредък, ние все така продължаваме да сме тук съвсем за малко.
Именно в този контекст следва да се разглеждат и световните катаклизми. Поради тази, бих я нарекъл, доброволна слепота, човекът хем придава на живота в тялото прекалена стойност, хем, едновременно с това ,си позволява да го пропилява по най-безотговорен начин. А пък безбожието го кара още по-малко да цени чуждия живот в тялото.
Та какво е богатството на заграбилия, или властта на насилника, ако имаме предвид къде са сега всички негови предшественици?
2. Въпросът за любовта. Освен наказващ и награждаващ, Бог е преди всичко обичащ, и това всъщност е залогът за връзката му с човека. Бог обича човека, и човекът Го обича; и тук става дума за една съвсем осезаема, истинска любов – много повече, отколкото между две човешки същества. По различни причини, които не ми се ще да излагам тук, тази страна на Бога е оставала в сянка, но това никога не е променяло тази основополагаща верска истина. Всъщност, подтикът на вярващия да действа по един или друг начин, „горивото”, така да се каже, за това, е именно тази идеща свише Любов, а не защото очаква награда или се страхува от наказание. На това настояват и Светите Отци, като степенуват отношенията на човека с Бога именно като страх от наказание - очакване на награда - безрезервна любов.
3. И най-сетне, вярата е опитност, а не „повярване” в нещо, зададено отвън. Самата дума „вяра” на български е малко заблуждаваща в това отношение. Защото, когато един мъж се влюбва в една жена, той не „повярва” в нея, а започва да изпитва любов към нея; и обратно. Когато човек изпита това, за което говоря, по същия начин, както влюбилият се човек, той разбира много неща, без да му са необходими обяснения, и без често самият той да може да ги обясни, или да си ги обясни – т.е. той излиза от зоната на търсенето, на безпокойствата на разума и навлиза в мирната зона на истината. Естествено, между хората любовта често се оказва хормонно заслепение; но тези, чиято любов е просъществувала през десетилетията могат да засвидетелстват, че тя може да се е променила в някои отношения, но в основата си е останала все тъй жива и „вярна”.
Благодаря много, г-н Атаджанов. С пожелания за приятен ден, Димитров
Ние сами избираме да сме малки съдове. Защото малкото любов е удобна. Чрез нея можеш да съчетаеш несъвместимото – Иисусовта молитва и смартфона, изтънчените гозби и поста, удобният живот и подвизите. Някой ще каже: „Аз нямам тяхната сила.” Да, и аз я нямам, и аз съм кекав представител на 21 век. Но голямата победа на светците не е заради техните телесни подвизи, а заради огромните души и способността им да се жертват, да се каят и да се понизяват.
А вие, какаво можете вие..........???????
11.02.2016 10:28
Ние сами избираме да сме малки съдове. Защото малкото любов е удобна. Чрез нея можеш да съчетаеш несъвместимото – Иисусовта молитва и смартфона, изтънчените гозби и поста, удобният живот и подвизите. Някой ще каже: „Аз нямам тяхната сила.” Да, и аз я нямам, и аз съм кекав представител на 21 век. Но голямата победа на светците не е заради техните телесни подвизи, а заради огромните души и способността им да се жертват, да се каят и да се понизяват.
А вие, какаво можете вие..........???????
А за човешкото лицемерие, особено по време на най-светия празник Великден, преди две години публикувах "Стонове от кръста" http://djani.blog/lichni-dnevnici/2014/04/22/stonove-ot-krysta.1259042 Но, това сме ние хората...
поздрави,
Дора
????? докога с тази шизофренична идея за бог?
Са по-малко податливи на политически провокации, стига да не се провокират религиозните им чувства...
Eто и религиозен отговор- не по същество, не означаващ нищо и
...
с чувства?!?!?!?!?!?!?!?! То така и канибалите ще оправдаеш
11.02.2016 16:59
Старецът Йосиф Ватопедски
11.02.2016 22:56
????? докога с тази шизофренична идея за бог?
Са по-малко податливи на политически провокации, стига да не се провокират религиозните им чувства...
Eто и религиозен отговор- не по същество, не означаващ нищо и
...
с чувства?!?!?!?!?!?!?!?! То така и канибалите ще оправдаеш
В някои магазини вече се продават колбаси, наподобяващи части от човешко тяло. Тренировка за следващата всезадоволеност, след содомията например. А темата за политическия канибализъм съм засегнал в постинга си "Особености на българския канибализъм" http://djani/politika/2012/07/01/osobenosti-na-bylgarskiia-kanibalizym.974555. Препрочетох го и разбрах, че съм бил почти пророк...
Старецът Йосиф Ватопедски
Светът нямаше да е този...
„ Биологичната еволюция и човешкият разум имат антиентропийни свойства, те са мечтаният от Максуел "демон", който преодолява законите на термодинамиката. За такава задача, е оправдано страданието и смъртта, защото, без нейното решение, ентропийната смърт на цялото Творение е сигурна. Яаа, май стигнахме дъното? Уви не. Но мнението стана дълго.“
джани, поздрави за теб, но не чух нищо за „Науката за прераждането“?
тя поставя Правото на свободен избор Определено в ръцете
на „любопитната“ Душа, каквото и да означава това ...
Ако Бог е Вселената и вселената е ментален конструкт,
то всичко е бог, бог е и човека.
Ако Бог е и хората и човешките умове са като вселени,
то хората са творци. И творците и творенията преливат
едно в друго във фракталната безкрайност.
Хубав ден и очакваме продължение..
писанията са ви безпочвени и необосновани,
занимавал/чел съм за това и тзи тенденциа е много от скоро - и слава богу, защото европа щеше да е обезлюдена
Да наистина зад хоризонта на смъртта съществува нещо неизмерно могъщо, което не е свързано, нито с мистика, нито с релия, а е свързано с първичната материя и Разумния човек от това парче на Вселената наречено Слънчева система, или е свързано с разума възникнал някъде в космическото пространство. Ако не съществуваше това закономерно нещо светът няма никакъв смисъл. Това съществуване е обвързано с Човека, заради Човека. То е свързано не само с частица от нас, а със всичко съществуващо във всяко безкрайно кътче на пространството и всеки миг от времето. Това са закономерните неразумни безкрайни електромагнитни нишки на вакуума или първичната едномерна структура на геометричното пространство, структурирана от частиците на времето. Тя има свойството да бъде неразумната информационната памет на съществуването и развитието на материя като записва всичко съществуващо във времето и пространството, а ние сме потопени във вакуума и първичните вакумни частици са началото на нашата структура. тази информация има всичко преди нас, за нас и след нас. Затова то е свързано с нас и тази връзка съдържа както смисъла на съществуването и развитието на всичко в Космоса, така и смисълът за нас, без богове и дяволи. Смисълът е в нашето прогресивно развитие, при което имаме възможност да разкрием, овладеем и управляваме тази информационна структура или фактически се превръщаме в Богове чрез разкриване неразумните закони на материята и започнем да ги управляваме не в полза на илюзорни богове, а в полза на Могъщия знаещ, мислещ и хуманен човек. Историческото развитие на човечеството показва, че това е най-трудния почти невъзможен път, който е осеян с човешка плът и кръв и който съвременния етап от нашето съществуване подчертава. Нищо не се губи в света на неразумната материя, а пълната загуба може да я направим ние с помоща на невежеството и сляпата вяра на мистиката и религията, които ще отклонят науката от служба на човека към неговото самоунищожение. Трябва да се борим за могъществото на Човека, а не на Бог, защото човекът има нужда от могъщество като се възползва от неизмеримото могъщество на неразумната материя. Това неизмерно неразумно могъщество на материя има нужда от Могъществото на прогресивно развиващия се Човек, който ще намери своя смисъл в смисъла на съществуването и прогресивното развитието на материята. За това си заслужава да разкриваме и се борим за закономерното доказване на съществуващата истина, която е против невежеството и сляпата вяра, за да спечелим всичко. Защото без човечеството се губи всичко. Това е смисълът на нашето най-противоречиво време да останем вечни или да не бъдем! Поздрав!!!