Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2016 22:03 - ВОЙНАТА НА ПРОРОЦИТЕ
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5949 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 14.02.2016 12:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   ВОЙНАТА НА ПРОРОЦИТЕ

 

     image image image

       

     Бог е един и същ, но е наричан с различни имена. Между религиите има разлики, големи разлики. Всяка от тях е различен път към Бога. Повечето християни приемат на доверие, че мюсюл­маните са врагове на Христа, а мюсюлманите със същото доверие приемат, че християните са врагове на Аллах. Колкото и да се правим на толерантни, сред хората, изповядващи различни религии съществува зле прикрита, или открита взаимна враждебност. Въпреки че и едните и другите малко знаят в какво се състои разликата между едната и другата религия, освен елементарното - че едните вярват в Йехова, другите - в Христос, а третите - в Аллах. А известно е, че невежеството е най-плодородната почва на фанатизма. Ако евреите и християните разгърнат Корана, а мюсюлманите - Библията, с удивление ще открият, че и в двете свещени книги действат едни и същи лица: Мойсей (в Корана наречен Муса), Авраам (Ибрахим), Соломон (Сюлейман), Исус (Иса) и тъй нататък. И в двете книги се разказват едни и същи истории; и в двете книги ще срещнете закона „око за око, зъб за зъб, строшено за строшено". Каквото е позволено и забранено да се яде в „Левит" на Мойсей, същото е забранено или позволено в „Трапезата" на Мохамед и тъй нататък.

Каквото и да си говорим, не можем да прескочим в Корана думите, които карат света да настръхва и днес. В предпоследното откровение, наречено Покаяние, или Обявяване на опрощението, в деня на Голямото поклонение Аллах призовал Пророка:

Хей, Пророче, бори се срещу неверниците и лицемерите, бъди жесток с тях, прати ги в ада!49” И пророкът от своя страна призовал поклонниците:

Млади и стари, бедни и богати, слаби и силни, конници и пешаци, леко и тежко въоръжени, тръгнете всички на война, с имота и с душите си водете Свещена война по Пътя на Аллах!50”.

По-пряк и по-войнствен призив трудно може да се изрече. За да няма съмнение за какво точно става дума, какво е това Свещена война, още в 5-ия стих на същата сура пророкът казва: „Убивайте неверниците, където ги заварите!”.А в 4-тия стих на сурата Мохамед нещата се конкретизират съвсем: „Когато срещнете такива, които отричат Аллах, сечете им главите, докле изколите достатъчно, а другите вържете във вериги.”

Законът за възмездието - ето от какво се е ръководил арабинът в своя живот. Всички отношения към близкия у него се определяли от правилото: "Бъди добър за другарите и лош към враговете, на първите гледай като на почтени, а на вторите като на страшни. Всяка обида, която можеш да причиниш на врага, считай за справедливост пред Бога и Корана, за доброто въздавай добро, за злото - зло, а виновен е този, който е започнал". Който се е отказвал от отмъщение за обида, той като страхливец е покривал с позор цялото племе. И така, едно убийство е водило след себе си друго и от поколение на поколение света е бил изпълван с постоянни кървави разпри. Отношението на исляма към другите религии и народи е изразено в учението за свещената война (джихад). Според учението на Мохамед, право на живот има само този, който изповядва истинската религия - исляма. Който не вярва, че Аллах е един и Мохамед е негов пророк, срещу такъв трябва да се води свещена война. Ислямът се утвърждава като най-мощната религия в света, а законът на шериата се въвежда с варварски методи, прилагани от многочислени армии.

През нашия 21 век религията променя политиката повсеместно, ако не бъде отделена  от държавата. Някакъв религиозен фанатик се чувства преследван, заминава в чужбина, за да воюва за своя Бог, а после се връща в родината си и се опитва да извърши кървав акт на тероризъм. През 20 век повечето от западните политици и интелектуалци и дори някои духовници бяха решили, че религията е станала маргинална в обществения живот. Често се смяташе, че религията няма нищо общо с външната политика. През 21 век обаче религията играе главна роля. От Нигерия до Шри Ланка, от Чечения до Багдад и Дамаск, хора се избиват в името на Аллах, а пари и доброволци се стичат към тези региони. За пореден път една от най-великите световни религии преживява кърваво разцепление (само че този път са сунити и шиити, вместо католици и протестанти). И за пореден път религиозният фанатизъм се намесва във външната политика. САЩ със сигурност нямаше да се намесят в Ирак и Афганистан и толкова активно да извършат военни удари срещу Сирия и Либия, ако не бе 11 септември.

Нещата не спират дотук. Навсякъде, освен в Западна Европа, религията категорично излезе на преден план в обществения живот. Ислямистката партия на Ердоган управлява някога светската Турция, хиндуистки националисти може да се върнат на власт в Индия след следващите избори, все повече деца в Израел и в Палестина посещават религиозни училища, където ги учат, че Бог е обещал цялата Обетована земя само на тях. Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад беше прав, когато заяви в отвореното си писмо до Джордж Буш: “Независимо дали ни харесва или не, светът гравитира към вярата във Всевишния”. Доколко плашеща, или вдъхновяваща е тази перспектива? Идеята, че видите ли, религията отново навлиза в обществения живот е илюзия. Тя всъщност никога не е изчезвала - във всеки случай, не в такава степен, както си въобразяваха европейските и американските политици и университетски професори. Новата й сила е следствие от две промени. Първата е крахът на светските убеждения. Политическото завръщане на религията започна през 70-те години, когато вярата в държавата повсеместно се рушеше. Второ, въпреки че някои теокрации оцеляват в ислямския свят, религията се завърна на сцената в по-демократична и индивидуална форма, пълнеща избирателните урни в уж светски мюсулмански държави, което в крайна сметка е чисто маркетингов успех, изненадващо в тон с глобализацията.

Секуларизмът не беше победил, както си мислеха мнозина интелектуалци. Дайте воля на религията и неизбежно се умножават и убедените вярващи и убедените атеисти. От класическа либерална гледна точка това многообразие на вярвания е нещо добро. Свободата на вероизповеданието е аксиома за либералното мислене. Щом човекът е теотропно същество, склонно да вярва в задгробния живот, със сигурност е по-добре сам да си избере вярата, отколкото да следва тази, която му налага неговото правителство. Но това прави религията сложна за контролиране сила. Във вътрешната политика тези, които са избрали да бъдат католици, евангелисти, православни, ортодоксални евреи, или мюсулмани не са особено склонни да забравят вярата си, когато застанат пред изборната урна. Войните между културите, с които света свикна е вече световно явление, а трябва да очакваме и особено яростни битки в науката.

В света наистина има вероятност от тотални религиозни междудържавни войни. Въоръжен сблъсък между Иран и Израел ще бъде възприет като конфликт на религиозна основа от милиони хора, също както и такъв между Индия и Пакистан. Но за разлика от времената на монархиите, когато войните са започвани от монарси, които хвърляли армиите си срещу други монарси с друга вяра, съвременният религиозен конфликт е плод колкото на държавна организация, толкова и на народна воля. Обратно на миналото, войната сега се води от доброволци, не от наборници. Действията им са благословени от проповедници отцепници, а не от официални папи, патриарси и аятоласи. Яростта им е насочена преди всичко срещу вероотстъпниците, а не срещу враждебни цивилизации. По ирония на съдбата Америка, която е образец за свобода на личния религиозен избор, пренебрегна тъкмо светския аспект. Тя обяви война на държавно спонсорирания тероризъм само за да разбере, че основното оръжие на войнстващия ислям вече е избирателната урна.

За политиците, обречени да се занимават с религията има две поуки - едната принципна, другата прагматична. Принципът е, че е най-добре държавата и църквата да са отделени. Субсидираната от държавата религия рядко има смисъл - и за държавата, и за църквата. Свидетели за това са празните църковни скамейки в Европа. В някои случаи разделянето на двете е лесно. В личен план, хората може да избират дали да вярват, че светът е създаден преди 6000 години, но тогава на учителите ще трябва да се позволи да преподават креационизма (теорията за сътворението на света от висшата сила Бог) като наука. Държавата не бива да нарежда на жените дали да носят забрадки, да не говорим да забранява “незаконното” прераждане (както постъпи Китай в Тибет). Но не винаги е лесно да се прокара разделителната черта. Да се толирарат ли обществено финансираните религиозни училища, особено тези, които дискриминират невярващите?

Религията, която най-явно излиза на обществената сцена е ислямът. Той се отнася с най-малък респект към светската власт и проповядва, че основната сила на обществото е уммата - международното братство на правоверните. В най-теократичната си форма, той принуждава хората да спазват законите на шериата, често с варварски наказания. И все пак ислямът очевидно може да съществува съвместно с модерната либерална държава. Пробният камък е Турция - светска държава, управлявана от ислямисти, чието настъпление се следи с нервно внимание от всички.

Прагматичната поука се отнася до въпросните религиозни войни. Донякъде защото западните държави и религиозни лидери са обсебени от идеята да отделят църквата и държавата, неохотно скланят да потърсят религиозни решения на религиозните конфликти. Много от тези конфликти, особено в Близкия изток, са започнали като светски племенни спорове. Сега, когато вече имат религиозен компонент, са доста по-сложни за решаване: щом като Бог е обещал на теб Западния бряг, едва ли ще си склонен да го отстъпиш лесно. В наши дни религията е неизбежна част от политиката.. Ако политиците не се научат да се съобразяват с религиозните чувства и да прокарват твърда граница между църквата и държавата, новите религиозни войни може да се окажат неуправляеми.

Проблемът е, че днес политическият елит е изцяло светски, до мозъка на костите си. Дори онези, които редовно ходят на църква, или в синагогата, са дотолкова секуларизирани интелектуално от образователната система и кръговете, в които прекарват професионалния и личния си живот, че въобще не могат да осъзнаят силата на необузданата вяра, впечатляващата мощ на религиозното откровение, или дори фундаменталната човешка необходимост да вярваш в нещо по-значимо от теб самия, т.е. в Бог. Често се присмиваме на Ал Кайда и ИДИЛ за това, че изцяло е обвързана с миналото, но истината е, че за официалната държава е трудно да се освободи от характерната за миналия век секуларна (т.е. изцяло светска) интерпретация на всички човешки действия. Изправени сме пред врагове, които искат да умилостивят своя Бог с кървави жертви. А ние разчитаме, че с тях може да се преговаря и те могат да бъдат „умиротворени”. Принадлежащите към вашингтонския и европейски елит продължават да обясняват всичко случващо се с помощта на социологията и икономиката на миналия ХХ век. Всички тези фактори може и да оказват някакво влияние, но това със сигурност е вторично, на фона на фанатичната вяра на терористите и другите религиозни фанатици, превърнали се в убийци, с които се сблъскваме. Ако религията действително не е никакъв фактор, къде тогава са терористите-самоубийци сред днешните атеисти-западняци?

Така, или иначе, но ерата на идеологиите на Маркс, Ленин, Хитлер, Сталин и Мао вече приключи. И слава Богу! Лошата новина обаче е, че се връщаме към традиционния ход на човешката история, към „войните на кръвта и вярата”, в чиято основа са етническите и религиозни противоречия. Това са идентичностите, заради които хората се избиват помежду си от митичните времена насам. И тези войни обещават да са кървави и безкомпромисни. В тях, враговете ни са решени да ни изтребят, ние обаче сме склонни да преговаряме с тях. Те не се колебаят да избиват толкова хора, включително и невинни, колкото успеят. В същото време ние сме готови да изправим пред съда собствените си войници и полицаи за всяко правонарушение, което допуснат спрямо тях. Което ни връща към проблема за политическия „елит”, чиито представители вече не се чувстват задължени да служат в армията и тотално са се отчуждили от обикновените хора. Те обръщат повече внимание на резултатите от социологическите анкети, отколкото на религията и наивно вярват, че всички световни проблеми могат да бъдат решени по пътя на преговорите.

            Какво е решението? Ако не си достатъчно твърд към враговете си, обречен си да загубиш. Що се отнася до ислямистите проблемът е свързан с абсолютния упадък на мюсюлманската цивилизация на огромните територии между Мароко и Пакистан. Ценностите, традициите, структурите и практиките на ислямския свят се оказват съвършено неконкурентоспособни през ХХІ век. Всичко онова, което принадлежащите към него ценят, всъщност ги дърпа назад. Ислямистите и техните симпатизанти се чувстват унижени от собствените си провали, негодуват срещу успехите на Запада, изпълнени са с ревност и отчаяно желание за реванш. Близкия изток е една голяма лудница. Това не е преувеличение – повечето мюсюлмански общества в региона са ментално и морално болни. Омразата им носи удовлетворение, отмъщението, дори и срещу невинни е нещо приятно, а смъртта се възприема като бягство от мизерията на едно провалено съществуване. В резултат от това се сблъскваме с безжалостни убийци, за които смъртта е нещо като реклама. Но, разбира се, управляващите в САЩ и ЕС продължават да ни уверяват, че религията няма нищо общо с всичко това. Европа никога не е разполагала с адекватен модел за интеграцията на неевропейските имигранти. Междувременно, от Марсилия до Скандинавия, европейските мюсюлмани предявяват все по-възмутителни претенции, превръщащи ги в „държава в държавата”, които само допълнително нервират средния европейски избирател. За каква бъдеща Еврабия можем да говорим?

            Но на хоризонта има просветление. Решителната намеса на Русия в Сирия, позицията на страните от Вишеградската четворка и постепенното отрезвяване на народите на Европа за последиците от ислямисткото нашествие. И послено, това е срещата на Римския Папа и Руския патриарх на 12 февруари т.г. в Куба с решение за решителен отпор и защита на християнството. Защото християнския свят е вече решен да отвърне на предизвикателствата. Да се противопостави на средновековния фанатизъм със сила, която е на негова страна. Защото в съвременния свят технологиите превъзхождат количеството на фанатиците. Идеята, че Европа, континентът, който е „произвел и изнесъл” повече смърт и разрушения от всеки друг на планетата сега е обзет от пълна парализа на волята и безсилно се движи към собствената си гибел изглежда налудничава. Европейците действително са нахлузили маски на пацифисти, докато разчитаха на САЩ да гарантират тяхната сигурност, но когато се почувстват наистина сериозно застрашени, ще действат така, както винаги в историята си. А това действие е свръхактивно и безкомпромисно. Напълно възможно е в определен момент европейските мюсюлмани да се окажат истинския „застрашен вид” на континента, имайки предвид историческия опит на Европа по отношение на отхвърляните малцинства, който варира от геноцида до етническото прочистване. Въпросът не е, дали мюсюлманите ще завоюват Европа, а дали Европа ще се задоволи просто да ги прогони, или преди това ще се пролее много кръв. Европа е континент-убиец. И когато настъпи подходящ момент, той може отново да започне да убива.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. indiram - Здравей,
13.02.2016 23:30
Според мен, Пророците право са казали (Всички пътища водят към РИМ!), но интерпретаторите неправо и неправилно тълкуват.
В Писанията (...345... или ...765...) всичко е вярно и право, а невярно и криво е разбирането на думите, предполагам. Защото, угодно комуто, да гледа буквално и както му харесва за печалба (плячка)... А, Писанията са Универсални! - ще рече, многосмислени и многосмислови. Щото, както е казано: В началото бе Словото!... А, Словото е Сила, Оръжие, Слава...
...
Защо, по чие осмотрение,
Al-Quran - КОран?! - как така се сменят букви? - като се чете Ал КУран.
Не е смешно! - Ей, и от таквиз лицемерни промени, страда Правотата и Разбирането на Същината, Същността на Писанията.
Пророците са си свършили тяхната работа! Наша работа е да се опитаме да разберем какво ни казват.
И трите книги са части от Едно Цяло! - както крайниците принадлежат на едно тяло, както клоните на едно дърво правят короната му.
...
Поздрави!
цитирай
2. born - Великолепно изложение ! Логично и ...
13.02.2016 23:47
Великолепно изложение ! Логично и убедително !
цитирай
3. ramone - Щеше да е логично,
14.02.2016 01:20
ако не изхождаше от грешна теза.
И трите религии безусловно приемат, че се касае за един и същ бог (бог-отец, нека го наречем). Проблема идва след това.
Християнството възниква като секта в юдаизма - за християните, Исус е появилия се син-божи, което юдеите не признават. За тях, той е обикновен измамник. Мюсюлманите, признават Христос за пророк (профет), но не го признават за бог. За тях, има само един бог, дори Мохамед не е бог.
Цитатите, които използваш, подозирам, че се отнасят до това, което ние наричаме езичници или паганисти (идолопоклонници накратко казано).
Това обаче не се отнася за религии, които се основават на книгата (юдаизмът и християнството). Т.е. ислямът не е бил агресивен спрямо тях.
Ето ти доказателства - Ислямът управлява близо 4 века Светите места и нито една черква не е пипната. Кръстоносците заварват и трите религии да съжителстват помежду си без никакви проблеми (те изколват всички обаче - дори християните там не им се виждат достатъчно християни).
В Испания - ислямът и там управлява векове, но християнските и еврейските общности никой не закача. След Реконкистата обаче, не остава нито една джамия.
И в настоящето, и в близкото и далечно минало, мога да те затрупам с подобни примери.
Как се обяснява това с тезата за "агресивния" ислям?
Колкото до съвременното "нашествие", проблема е доста по-друг.
Ислямът е новия марксизъм. Това е поредната революция на гладните.
Атентати? Отвори историята - краят на 19 и началото на 20 век е белязан от многобройни атентати и в Европа и в Америка (това сега нищо не е). Кой е авторът им? Ми, да - анархистите! Съвпадение? Дали?
Ислямска държава е точно копие на Съветската държава (само ме бъзни да ти дам аналогиите - веднага ще ги имаш). Самата тя не се радва на популярност сред средния мюсюлманин. Както и атентатите в Париж, впрочем.
Бен Ладен се възприема като нещо подобно на Че Гевара (за западния свят) - мистичен революционер, дръзнал да се обяви срещу експлоататорите.
Такива неща, накратко.
цитирай
4. djani - Да наистина словото е в началото на всичко...
15.02.2016 08:53
indiram написа:
Според мен, Пророците право са казали (Всички пътища водят към РИМ!), но интерпретаторите неправо и неправилно тълкуват.
В Писанията (...345... или ...765...) всичко е вярно и право, а невярно и криво е разбирането на думите, предполагам. Защото, угодно комуто, да гледа буквално и както му харесва за печалба (плячка)... А, Писанията са Универсални! - ще рече, многосмислени и многосмислови. Щото, както е казано: В началото бе Словото!... А, Словото е Сила, Оръжие, Слава...
...
Защо, по чие осмотрение,
Al-Quran - КОран?! - как така се сменят букви? - като се чете Ал КУран.
Не е смешно! - Ей, и от таквиз лицемерни промени, страда Правотата и Разбирането на Същината, Същността на Писанията.
Пророците са си свършили тяхната работа! Наша работа е да се опитаме да разберем какво ни казват.
И трите книги са части от Едно Цяло! - както крайниците принадлежат на едно тяло, както клоните на едно дърво правят короната му.
...
Поздрави!

Предхожда действието, независимо дали е съзидание, или разруха. Не напразно залагат толкова много на медиите. Но окзва се, че и те са маргинализирани, в случая от моллите. Хак им е...
цитирай
5. djani - Благодаря...
15.02.2016 08:54
born написа:
Великолепно изложение ! Логично и убедително !


Старая се да съм убедителен. Но това не изключва дискусията...
цитирай
6. djani - След като вече сме на първо място в света по новопостроени, дори и празни джамии нещо съм скептичен...
15.02.2016 08:57
[quote=ramone]ако не изхождаше от грешна теза.
И трите религии безусловно приемат, че се касае за един и същ бог (бог-отец, нека го наречем). Проблема идва след това.
Християнството възниква като секта в юдаизма - за християните, Исус е появилия се син-божи, което юдеите не признават. За тях, той е обикновен измамник. Мюсюлманите, признават Христос за пророк (профет), но не го признават за бог. За тях, има само един бог, дори Мохамед не е бог.
Цитатите, които използваш, подозирам, че се отнасят до това, което ние наричаме езичници или паганисти (идолопоклонници накратко казано).
Това обаче не се отнася за религии, които се основават на книгата (юдаизмът и християнството). Т.е. ислямът не е бил агресивен спрямо тях.
Ето ти доказателства - Ислямът управлява близо 4 века Светите места и нито една черква не е пипната. Кръстоносците заварват и трите религии да съжителстват помежду си без никакви проблеми (те изколват всички обаче - дори християните там не им се виждат достатъчно християни).
В Испания - ислямът и там управлява векове, но християнските и еврейските общности никой не закача. След Реконкистата обаче, не остава нито една джамия.
И в настоящето, и в близкото и далечно минало, мога да те затрупам с подобни примери.
Как се обяснява това с тезата за "агресивния" ислям?
Колкото до съвременното "нашествие", проблема е доста по-друг.
Ислямът е новия марксизъм. Това е поредната революция на гладните.
Атентати? Отвори историята - краят на 19 и началото на 20 век е белязан от многобройни атентати и в Европа и в Америка (това сега нищо не е). Кой е авторът им? Ми, да - анархистите! Съвпадение? Дали?
Ислямска държава е точно копие на Съветската държава (само ме бъзни да ти дам аналогиите - веднага ще ги имаш). Самата тя не се радва на популярност сред средния мюсюлманин. Както и атентатите в Париж, впрочем.
Бен Ладен се възприема като нещо подобно на Че Гевара (за западния свят) - мистичен революционер, дръзнал да се обяви срещу експлоататорите.
Такива неща, накратко.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247132
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031