Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2016 12:36 - ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ВОЙНАТА
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1161 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 26.02.2016 14:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ВОЙНАТА

 

    image  image

  

·                 В предишeн постинг „Класата на прекараните” се спрях по публикации в интернет на новото понятие за политическа класа – ПРЕКАРИАТ*, почти тъждествено на по-старото  ПРОЛЕТАРИАТ. Всяка класа е заинтересована от мощта, преуспяването и самостоятелността на нацията си, от която е неразделна част, но никоя повече от прекариата. Първо, защото  съставлява най-многобройната част от народа и второ, той не притежава средства, получени чрез повишена експлоатация, вкл. и на чужди страни с които да компенсира последиците от икономичееския упадък в собствената си държава. В „грижата” за благоденствието и самостоятелността на страната си, правителствата са толкова национални, колкото партиите, които представляват и грижата им за благосъстоянието и просперитета на народа си. Всяка класа има различен обществен идеал, според който нейните класови интереси ще бъдат най-добре застъпени. И всяка класа, поне на думи  идентифицира благото за народа със собственото си. Но, винаги ще има само една класа, чието преуспяване е равнозначно с това на целия народ. От демократична гледна точка, това е прекариата. Политиката на Европейският съюз, чийто равнопоставени членове сме сочи, че острото противопостаняне от миналото между класите и партиите в него е на изчезване. По тази причина в Европарламента са в почти братски, колаборационни отношения групираните в политически групи – ЕНП, ПЕС, ЕСД, Консерватори, Либерали, Зелени и др. Твърди се, че по отношение на външния свят би трябвало противиборствата между партиите и класите да изчезнат. Истинският патриотизъм се състоял в това да се подкрепя правителството в неговата външна политика от всички партии. Тук външната политика се представя, като нещо съвсем различно от вътрешната политика. Но, това не е така! Външната политика се намира в най-тясна връзка с вътрешната. Тя е само продължение на вътрешната, но зад националните граници. За това и всяка партия трябва да има собствена вътрешна и в съответствие с нея и външна политика, но по начин да се застъпва за интересите на собствения си народ.

·             От как съществува писаната история, външната политика на класите се е определяла от вътрешната. А социалните групи и класи винаги са се разделяли на две основни групи – на експлоатирани и експлоататори. Експлоатацията няма ограничения. Колкото по-голямо е количеството на експлоатираните, толкова съответно е по-голяма властта и богатството на експлоататорите. Поставяйки в подчинение собствения си народ, това не им е достатъчно и се стремят да разпостранят властта си и над други народи. След рухването на колониалната система, това вече се върши чрез властта на транснационалните концерни, банки и монополи. Но колкото „демократични” и рационални да се тези методи, те винаги имат за основа враждебността спрямо други народи и религии, които след съогветно подклаждане, рано или късно се разразяват във войни. Националните противоположности не са природна даденост, те са продукт на социалното противопоставяне вътре в нациите, на разделението им на експлоататори и експлоатирани и те винаги се създават от експлоатиращите.

·           Експлоатирания прекарият (пролетариат) няма материални и политически ползи от това. Единствения му стремеж е да разполага с плодовете на труда си. Но, той се отнася враждебно само към чуждестранни експлоататори, угнетяващи ги в собствената му държава. Тази враждебност може да бъде само отбранителна. Една експлоатирана класа никога не може да бъде нападателна и враждебна спрямо нация, която не я застрашава с угнетяване, или експлоатация. Както винаги до сега, експлоатираните класи не са били в състояние да водат самостоятелна външна политика. Те или са напълно изключени от политиката, ила са заети със собственото си физическо и икономическо оцеляване. Винаги е било лесно на господстващите класи да представят във враждебна светлина външния свят, като нарушител на мира.

·        С настъпването на информационата епоха и глобализацията, това положение коренно се измени. При почти безпрепятственото движение на хора, стоки и капитали, съвместно съществуване в огромни мегаполиси и при включване активно в разнородни взаимоотношения, масите вече имат познания и за процесите в международните отношения. Разполагат с достатъчно теоретично разбиране, за да знаят, че не злата воля на тази, или оная нация, или етнос създават междунационалното и етническо противопоставяне, а че икономическите интереси на капиталистическия елит са в дъното му. Не злият съсед, а икономическите противоречия, излезли от националните граници диктуват световния ред. Оръжие на експлоатирания прекариат в противопоставянето на глобалния капитализъм е международната солидарност. Именно тя бди да се води едновременно общата борба против глобалния капитализъм и неговата агресивна външна политика. За де не може той да се облагодетелства за сметка на собствения капитализъм в отделните държави.

·      Войната не е изолиран факт и трябва да се изведе от съвкупните обществени отношения и зависимости. Тя е последното средство за разрешаване на противоречията между двама противници, над които няма по-висока власт, която да им наложи друго поведение. Понеже господстващите класи са винаги и експлоатиращите, именно за това тяхната външна политика е враждебна спрямо другите народи. При тези обстоятелства войната е събитие, което закономерно настъпва. Именно за това е наложително социалната демокрация и международна солидарност да действуват против подобна политика, защото представляват интересите на експлоатираните класи. И тъй като е за действително демократично и безкласово общество се стреми за премахване на всяка национална враждебност. За съжаление, социалдемократическите и „леви” партии и движения, станали част от управленския елит, се солидаризират с политиката на управляващите, което води закономерно и към войната. Обикновенно се твърди, че те са против завоевателната война, но за защитата на отечеството следва да се отдаде всичко – обикновенно живота на сражаващите се обикновени хора. Ала това различие на гледища е формално. Рещаващо е не формата, а съдържанието, за която тя се води.

·       При днешното положение социалдемокрацията и левите партии формално са против войната. Но, тъй като са просто само придатък и вече неразделна част от управляващия елит, въобще не се противопоставят реално на агресивнато му политика. Много по ефикасно от тяхната „опозиция” за делото на световния мир и за благоденствието на народите е СТРАХЪТ ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА. Нито една от европеските нации, включени в ЕС и НАТО не може да спечели нещо значително в един всеобщ световен конфликт. Дори и победоносен за някои, ще донесе само разруха и смърт за милиони хора. А тогава провал и жестоко отмъщение заплашва всеки режим, който извърши подобно злодейство над собствения си народ. Правителствата знаят това и колкото и да ни мразят, следва да се съобразяват с последствията за действията си срещу световния мир!

  

ПРЕКАРИАТ* - от precarium - несигурен, опасен, рискован, негарантиран, нестабилен, стоящ върху пясък. В него се включват работници, които нямат никакви социални гаранции, работят без трудов договор, или са с временен такъв, заети са на непълен работен ден, или седмица, извършват надомна работа, или са на временно повикване за изпълнение само на дадена поръчка и т. н.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg

 




Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. ramone - ...
27.02.2016 11:22
Този коментар е по-скоро за текста, дет разясняваш за прекариата, ама нека е тик, че да не е шуто така без коментари :)
От това изложение, останах с впечатление, че в момента съществуват само две класи - експлоататори и експлоатирани. И понеже не бях чувал термина "прекариат" поотворих тук там.
Е, оказа се както очаквах.
Според изследване на ББС от 2013(!) (Great British Class Survey) класите са 7 (седем). "Прекариатът" е най-долното стъпало (около 16% от населението и не е точно това, което казваш, макар че, доста умело си се постарал да подкрепиш собствените си интерпретации по темата, с някое и друго авторитетно име. Стар номер. Но, кому са нужни подобни шмекерии?
И един съвет - ако толкова държиш да си марксист, защо поне не четеш Жижек?

цитирай
2. djani - Засърбя ме езикът да ти...опонирам!
27.02.2016 13:59
ramone написа:
Този коментар е по-скоро за текста, дет разясняваш за прекариата, ама нека е тик, че да не е шуто така без коментари :)
От това изложение, останах с впечатление, че в момента съществуват само две класи - експлоататори и експлоатирани. И понеже не бях чувал термина "прекариат" поотворих тук там.
Е, оказа се както очаквах.
Според изследване на ББС от 2013(!) (Great British Class Survey) класите са 7 (седем). "Прекариатът" е най-долното стъпало (около 16% от населението и не е точно това, което казваш, макар че, доста умело си се постарал да подкрепиш собствените си интерпретации по темата, с някое и друго авторитетно име. Стар номер. Но, кому са нужни подобни шмекерии?
И един съвет - ако толкова държиш да си марксист, защо поне не четеш Жижек?


Ако се огледаме внимателно около себе си в нашата РБ, ще установим, че тази уж подкласа е поне 50 % от трудоспособното ни население. Все пак изследването на ББС от 2013(!) (Great British Class Survey) се отнася за UK, а не за туземна страна, в каквато се превърнахме. Особено за провинцията, ако не си пребивавал в нея. Това, че симпатизирам на социалната справедливост не ме прави съвсем марксист
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930