Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2016 17:40 - КУЛИНАРНА ВАКХАНАЛИЯ ПО ТВ С ПРИВКУС НА АНАЛНА ЕРОТИКА
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1496 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 09.06 09:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 КУЛИНАРНА ВАКХАНАЛИЯ ПО ТВ С ПРИВКУС НА АНАЛНА ЕРОТИКА

 

image image image

        Всеизвестно е, че сме най-бедната страна в ЕС, както и това, че в столицата ни е стълпотворение от маркови и скъпи автомобили, рядко срещани дори в богатите мегаполиси. Контрастите в социалното ни положение стават все по-очевидни, но това не пречи на медиите да си окачат розови очила и да проповядват всенародното благоденствие, където всички лапаме на корем и доволно се оригваме.

        Някъде в средата на 90 – те, артистът-кулинар Ути Бъчваров започна да готви в ефира на Националната телевизия и се превърна в звезда и любимец на дамите. При тогавашния монопол на БНТ, това бе напълно ново и обяснимо. С появата на частните телевизии, в нишата се настаняваха все нови и нови герои и вече няма канал без кулинарно предаване. То не бе „Черешката на тортата”, „Lord of The Shefs”, „Кошмари в Кухнята” и прочие заглавия на „страховити” кухненски трилъри и хоръри. Превръщащи кулинарната ни гилдия вече едва ли не в екшън герои, видно от рекламните клипове на предаванията им, където главните херои размахват окървавени ножове и сатъри като самураи, хванали пътя на бушидо. От снимачната площадка на „Кошмари в кухнята” шеф Манчев гледа лошо и тревожи сънищата на участващите в реалитито и бедните им редови следовнички пред екрана, аджеба дали не са съгрешили нещо в рецептите му. Защото той ги учи да избират от средиземноморските пазари свеж омар, да чистят лаврак и лангуста. Учи ги да мариноват артишьок, да поднасят в лозово листо печен охлюв, канапе от малки резанчета хляб с набучени фини резанчета гъбки и някаква мръвчица, увита в листо от маруля в огромни чинии. Също и на потайностите на тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци и азиатци. Ядат всичко, което мърда: кучета, змии, скорпиони, хлебарки, червеи, паяци. Господи, колко много матриял се похабявало у нас! Твърди се, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е! Ефектът от поднасянето им за една ентусиазирана домакиня е невероятен - три пукнати ребра, две насинени колена и огнестрелна рана в заобленостите...

       Но, всичко е всуе. Как ще ги стигнем французите, тези корифеи на кулинарията. Чревоугодна нация, създала литературния шедьовър „Гаргантюа и Пантагрюел”. За героите на Франсоа Рабле яденето е преди всичко отношение към света, начин за неговото опознаване и постигане. Гаргантюа и Пантагрюел са великани не само за да побират в огромните си телеса повече благородство и житейска мъдрост, но и повече удоволствия във вид на най-различни храни и вино. Самите им имена са свързани с гастрономията. Името на Гаргантюа го дава баща му Грангузие (голямо гърло, фр.), след като младенецът великан се появил на бял свят с кански вик: "Да пием, да пием, да пием." Тогава щастливият баща възкликва: "Ке гран тю а", което означава "Какво голямо (гърло, уточнява Рабле) имаш ти!" Така новороденото било кръстено Гаргантюа. Името на Пантагрюел идва от "панта" (всичко, гр.) и "грюел" (жаден, на мавритански). Наблюдавайки разгула и лакомията на аристокрацията от 16 век, автора пита: - “Наблюдавали ли сте куче, което неочаквано намира тлъст кокал? Ако сте наблюдавали такова куче, вие сигурно сте забелязали с какво благоволение то дебне този кокал, как ревниво го пази, с какво настървение го захапва, с каква страст го схрусква, с какава наслада го смуче. Какъв инстинкт го тласка да прави това? На какво се надавя и какво иска? Нищо друго освен малко костен мозък. Наистина това “малко” е по-сладко от всичко друго, защото мозъкът е най-съвършената храна, която природата ни предлага”. И фразата, изречена от епископа на Ман - Анжест: „Пия, гълтам, наливам се и защо, мислите? Защото се страхувам от смъртта. Пийте всякога, за да не умрете никога.  Аз пия като сюнгер. Някога бях свикнал да пия до дъно, а сега всичко изцеждам по капка. Апетитът идва с яденето, а жаждата си отива с пиенето. Колкото повече се квасим, толкова повече ще изсъхнем…”  

       Според Фройд при половата възбуда важна роля играят определени участъци от тялото – устната кухина, гениталиите, аналното отверстие и изходът на пикочния мехур. Названието ерогенни зони е особено подходящо за тях. Казано по-общо, само част от тях се утилизира в сексуалния живот, останалата част се подлага на отклонение от половите цели и се сублимира. Той прави асоциация на парите с фекалиите. Дяволът в народния фолклор подарява на любимците си злато, а след като се отиде, то се превръща в купчина изпражнения. Съществува според него суеверие, което прави връзка между процеса на дефекация с намирането на съкровище и немският израз Duкatenschaisers се тълкува, като изхождане на фишек от дукати. Това условно отъждествяване на златото  с изпражненията, може би се намира във връзка с преживяването на рязък контраст между най-ценното, което човек притежава и напълно лишеното от каквато и да е било стойност, разглеждано като отпадък. В психоневротичното мислене това приравняване се обяснява с примитивния, еротичен интерес към дефекирането, който е обречен на изчезване в по-зряла възраст, в която вече се проявява интереса към парите, който в детството все още не съществува. Явно у нас ентусиазираните зрители на множащите се кулинарни ТВ формати, са все още в детската фаза, наблюдаващи с интерес акото си.

        А най-известните и богати готвачи в света са марки сами по себе си. Повечето от тях имат собствени предавания по телевизията, издали са по няколко готварски книги и са дали името си на хранителни продукти. Успеха им се дължи на умението да постигнат обратното на твърдението на Фройд. А именно - да превърнат чрез шоуто си физиологичния отпадък от консумираните по техни рецепти ястия в Duкatenschaisers, т.е. в пачки – за тях и продуцентите им...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

 

Djani.blog.bg

 

 




Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. crep - Стомахът трябва да се цени и уважава.
15.03.2016 19:08
И, естествено, да се щади.
И той, бедничкият, като му дойде прекалено много
се обажда. Едва тогава се сещаме за него.
И започваме да го уважаваме.
Ако, разбира се, не е прекалено късно.
А гурмето, честно, не го разбирам.
И не изпитвам неудобство от това.
Чувствам се прекалено щастлива на масата
и без гурме. Нека е за другите.
Да ти е сладко :))
цитирай
2. djani - За всинца ни храната е средството ни за съществуване ...
15.03.2016 22:06
crep написа:
И, естествено, да се щади.
И той, бедничкият, като му дойде прекалено много
се обажда. Едва тогава се сещаме за него.
И започваме да го уважаваме.
Ако, разбира се, не е прекалено късно.
А гурмето, честно, не го разбирам.
И не изпитвам неудобство от това.
Чувствам се прекалено щастлива на масата
и без гурме. Нека е за другите.
Да ти е сладко :))

А за мнозина смисъл на живота. Тя е жизнено необходима,но да се фетишизира е крайност...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1202382
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3858
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930