Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2016 12:33 - СЪБЛАЗЪНТА Част ІІ
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4123 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 03.04.2016 12:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 СЪБЛАЗЪНТА

 

Част ІІ

 

 image

 

Всеки съблазнител търси подходящия за облъчване обект. Обикновено хора, които се чувстват изолирани и малко нещастни. Тогава ходовете им изглеждат по-естествени. Съвършените жертви са тези, на които им се струва, че могат да придобият нещо, коeто им липсва. Хората не понасят усещането, че се подчиняват на чужда воля. За това им се създава  измамно чувство на сигурност. И дори, че те самите са съблазнители. Така паякът хвърля невидимата си мрежа. За примамване на жертвите им се изпращат нееднозначни сигнали. Съблазнителят е ту нежен, ту суров, извисен, или земен, невинен и едновременно лукав. Смесецата на противоположни качества има голяма въздействаща сила, навежда на мисълта за дълбоката му душевност, която очарова и дори малко обърква. Хората се насочват и към тези, привлекли общия интерес. Искат, това което искат и другите. Така се създава аурата на желаните от всички. Доволния от всичко не може да бъде съблазнен. За това съблазнителите събуждат в нас и чувство на недоволство и неудоволетвореност. Болката и тревогата са най-подходящите предвестници на бъдещите удоволствия. Внушенията не трябва да са груби. За това те владеят искуството на тънкия намек. Няма защита срещу намека за нещо умело посято в съзнанието на хората чрез споменаването на нещо привидно неясно и двусмислено, което след отрицателно време ще се стори на същите тези хора, че е тяхна идея. Много от хората са затворени в собствената си черупка и тя следва да се разчупи. За това се играе по техните правила. Радват се на техните радости и скърбят за техните загуби. Хипнотизирани от огледалния си образ, те се отварят и стават уязвими на потайното им влияние. Позволявайки на обектите си да надникнат към обещаните наслади те сътворяват такова изкушение, което е половината от пътя към окончателното съблазняване. Знаейки слабостите ни и неосъществените ни мечти, те намекват, че са тези, чрез които ще ги постигнем. Ако разберат, какво могат да очакват от магията, тя вече е разрушена. За това те създават напрежение  - какво ще се случи? Държейки се по начин да не могат да се предвидят бъдещите им ходове, те винаги са крачка напред. Трудно е да накараш хората да те слушат. Те са погълнати от собствените си мисли и желания, за това те им говорят точно онова, което искат да чуят. Високопарните думи и големите жестове будят подозрение, защо ли толкова искат да им се угоди? За това се използват безчет малки жестове и ритуали, които нищо не костват, но създават удоволствие. Най-добрията начин да се накара другият да се почувства, че ви превъзхожда и че е по-силен е съблазнителя да създаде усещането, че понякога е слаб и уязвим и до такава степен завладян от вас, че не може да се контролира. Изигравайки ролята на жертва, те трансформират страданието в любов. Съвършената илюзия обаче е смесването на желаното с действителността. Съумявайки да я създадат, изживявайки я чрез съблазнителя, обектите са вече покорени, защото са в етапа на объркване, в който те не могат да отличат илюзия от действителност. Често се налага думите да се подкрепят и с дела. Смелите  постъпки пораждат силни и положителни емоционални реакции. Няма нужда обаче да граничат с неразумност. В свят, в който хората анализират и приказват твърде много, всяко реално и положително действие е освежаващо и съблазняващо. Насърчаването на спомените и връщането към миналото също има емоционално въздействие. С напредване на възрастта сме склонни да надценяваме детството си. Всички сме податливи на интимната и топла връзка с мама, или татко, както и със син и дъщеря. Защото носейки вече бремето на възрастта, тайно мечтаем да сме зависими деца. Хората копнеем да опознаем и тъмната страна на живота. Да нарушим забрани и табута. Не всичко в любовта е нежно и меко, дайте да се разбере, че крием и нещо жестоко и дори садистично в себе си. Споделеното чувство за вина и съзаклятничество създава силни и трайни връзки. Но съблазнявайки ги само физически, обектите на съблазънта могат да се притеснят и затворят. За това те се насочват и към духовната съблазън – религиозно преживяване, велики произведения на изкуството, или нещо окултно. Замаяни от витаещата висша духовност, жертвите ще се почувстват леки и освободени от задръжки, достигащи до сексуална кулминация, като духовен съюз между две богати души. Но прекалявайки с насладата, може и да се привикне към нея. За това тя се гарнира и с болка. И това е болката от раздялата. Ловко инсценирана, тя ще държи обекта в напрежение, но с възможности за извинение и да отмалеят в приятна изненада при завръщането. Създадено е вълнение, съпроводено от страха за загуба с висок еротичен заряд. Оттеглянето на съблазнителя неименуемо е последвано от тръгване след него. Той винаги оставя пространство за падане, в което преследвачът е преследван. Създавайки илюзията, че съблазняват съблазнителя. Така ги въвеждат в големия момент – интензивно настояще, в което моралност, съдничество и грижа за бъдещето се стапят и тялото и духът се отдават на насладата. За това на жертвата не се дава възможност да обмисли последиците – създава се конфликт, нагнетява се напрежението и смелият ход постига целта си. Защото съблазнителя не е длъжен да бъде и политик.

Въпреки това опасности дебнат успешното съблазняване. Защото жертвата може да се вкопчи с всички сили в съблазнителя си и от това да пострадат и двете страни. За това жертвата не трябва да възприема съблазнителя си като даденост и да бъде твърде сигурна в него. Тогава се създава драматична интрига, мнима или действителна, за да се излезе от ситуацията. Защото прелъстителите, и мъжете и жените презират тези, които ги обичат твърде силно и неразумно...

Цялата теория на съблазнителния процес, описан по-горе, отдавна е впрегната в служба на политиката и комерсиалното. От издутия търбух на технологиите се пръкнаха трите нови конници на Апокалипсиса – радиото, телевизията и интернет. Тези изключителни средства за комуникация, с огромен положителен потенциал са съвършените съблазнители, но бяха опорочени и поставени в услуга на поквареността. Днес медиите са най-злостните кучета-пазители и най-красивите сирени на култа към Златния телец. Контролиращи населението, манипулирано чрез изкривена информация, хипнотизирано от затъпяващи развлекателни програми, анкетирано и анализирано с най-прецизни пийпълметрични методи. Днес човек има все по-голям достъп до удоволствията, които изцяло са поети и разпределени в широката сфера на услугите. Как да не се плашим, виждайки как хората абдикират от отговорности и потъват в трескавата лудост на забавата и забравата? Стигнали сме до там, че описания във футуристичния роман „1984” фантастичен свят на Оруел ни изглежда вече твърде спокоен и старомоден, спрямо ада на електронния и духовен надзор, на който вече сме подложени. Постепенно, прикрито и без видимо насилие, се налага определено виждане за света, фиксират се критериите за добро и зло, красота и грозата. Всъщност псевдо критерии, основаващи се на задълбочено изучаване на най-елементарните и низки човешки инстинкти, насаждащи желание за господство, егоизъм, необуздани материални и сексуални апетити. Нищо не е оставено на случайността. Легиони от всевъзможни експерти - статистици, социолози, психоаналитици, лингвисти, етнолози и PR–и разглеждат през лупа поведението ни, с единствената цел да се възползват от уязвимостта ни. Да ни наложат техните политически виждания и изразителите им. В САЩ и повечето развите страни на света, чрез електронна джаджа дистанционното на телевизора е свързано с кредитната карта. Посредством компютрите, таблетите и мобилните телефони електронната търговия е в разцвет. Човекът вече е само ползвател и консуматор. Излишно е да влизаме в света на електронния шпионаж, на който са подложени всички държави и представляващи интерес личности, разкрит подробно в Уикилийкс и от избягалия в Русия Сноудън.

Но, да викаме по медиите и техните гурута е излишно. Защото вече сме програмирани, или сме се оставили да ни програмират. Трагично раздвоени между „социалната” ни личност и нашето истинско „Аз”, което е извор на стрес. Пристрастност към маркови вещи, спортни състезания-церемонии, звезди–идоли, четене на модни книги, повтаряне на нашумели мнения, това вече не е снобизъм, а планетарна шизофрения. Да се носиш по вятъра, означава да си пожелаеш съдбата на мъртво листо, подхванато от вятъра. Но нека не се лъжем. Тази „епоха на комуникацията” всъщност е епоха, в която не се общува истински. Избягваме контактите „очи в очи”, усмихването на непознат е неуместно, дори опасно. Сливайки се със стадото, това не ни вдъхва чувство за единство, още по-малко за братство.

Научавайки прийомите им, уместно е да се замислим, дали да не се изолираме от връхлитащите ни от всякъде съблазнители, разчитащи на наивноста и невежеството ни. Естествено, без да запечатваме сетивата си...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 




Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. faktifakti - Задълбочено
03.04.2016 12:48
си анализирал, развил и завършил темата :)
Как определяш себе си, като съблазнител или като съблазнен ?
цитирай
2. djani - Малко съм старичък вече за съблазнител...
03.04.2016 12:56
faktifakti написа:
си анализирал, развил и завършил темата :)
Как определяш себе си, като съблазнител или като съблазнен ?


Но, не съм и съвсем съблазнен, защото се мъча да разбера целта на съблазнителите. Но, като млад бях бях патологично ошашавен от женската съблазън. Хормони ли бяха, що ли?
цитирай
3. milady - джани ,честита Пролет,френд !!
03.04.2016 14:34
радвам се, да видя пламък у теб...
какви хормони са те ..подпалили..
завидях ти чак..
усмиффки;))
цитирай
4. djani - Абе, Джул...
04.04.2016 13:14
milady написа:
радвам се, да видя пламък у теб...
какви хормони са те ..подпалили..
завидях ти чак..
усмиффки;))


Де ги тез хормони вече у мен. Те са у теб. Че и тестостерон имаш за трима мъже...
цитирай
5. faktifakti - целите са различни :)
04.04.2016 23:19
все пак съблазънта е приятна емоция, понякога на висока цена.
поздрави от мен


djani написа:
faktifakti написа:
си анализирал, развил и завършил темата :)
Как определяш себе си, като съблазнител или като съблазнен ?


Но, не съм и съвсем съблазнен, защото се мъча да разбера целта на съблазнителите. Но, като млад бях бях патологично ошашавен от женската съблазън. Хормони ли бяха, що ли?

цитирай
6. djani - Интересно, но...
05.04.2016 09:35
faktifakti написа:
все пак съблазънта е приятна емоция, понякога на висока цена.
поздрави от мен


djani написа:
faktifakti написа:
си анализирал, развил и завършил темата :)
Как определяш себе си, като съблазнител или като съблазнен ?


Но, не съм и съвсем съблазнен, защото се мъча да разбера целта на съблазнителите. Но, като млад бях бях патологично ошашавен от женската съблазън. Хормони ли бяха, що ли?


Всички сме готови да заплатим цената...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930