Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2016 21:21 - МОИТЕ СТРАХОВЕ НЕ СА ВАШИТЕ !
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1183 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 19.06.2016 21:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МОИТЕ СТРАХОВЕ НЕ СА ВАШИТЕ !

 

 image

 

 

 

            В рамките на съвременната ни история идеите са в постоянен подем, последван от упадък. За известно време всички вярват в нещо, но постепенно спират да вярват в него. И накрая идва момента, когато никой не може дори да си ги спомни. Самите идеи са като краткотрайните модни увлечения. Социолози са си направили труда да направят статистически разбор на най-често употребяваните схващания и термини в емисиите на основните новинарски телевизии Ен Би Си, Ей Би Си, Си Би Ес и Си Ен Ен. Също и на основните вестникарски статии на най-големите американски вестници. Резултатите са потресаващи. След 1989 г. е настъпила невероятна промяна. Преди това медиите почти не са споменавали термини, като криза, катастрофа, катаклизъм, епидемии, трагедии. Например най-употребяваната днес дума „криза”, се е употребявала по-рядко и от думата „бюджет”. Също и прилагателните като – краен, безпрецедентен, ужасяващ и подобните им са били необичайни за телевизионните репортажи и вестникарските заглавия. Сега тези термини стават все по-обичайни. Употребата на думата „катастрофа” се е увеличила над 50 пъти. След 1989 г. всичко се променя. Но, защо именно тогава?

            Падането на Берлинската стена маркира падането на Съветската империя и края на студената война, продължила половин век. Цели петдесет години западните държави, както и тези от съветския блок държаха гражданите си в състояние на постоянен страх. Страх от другия зад завесата, страх от ядрена война, комунистическа и съответно капиталистическа заплаха. Но съвсем неочаквано, на това бе сложено край. Изчезна в небитието, просто свърши. Създаде се вкуум. Вакуум без страх. Но, природата не търпи вакуум. Нещо трябвше да го запълни. Страхът винаги има причина. Причините се променят с времето, но страхът е винаги в нас. Преди тероризма се страхувахме от замърсяването на природната среда, преди това имахме комунистическа заплаха. Сега имаме глобално затопляне, ислямистка заплаха и отново агресорът, но не СССР, а Русия.

            Индустриалните нации осигуряват на гражданите си безпрецедентна сигурност, здраве и удобства. Средната продължителност на живота през изминалото столетие се е увеличила в тях с 50 %. И въпреки това съвременните хора живеят в унизителен страх. Страх от непознати, от болести, от престъпноста, от земетресения, вулкани, от промените на климата. Боят се от храната, която ядат, от заобикалящите ги нови технологии. Изпадат в паника от неща, които дори не могат да видят – микроби, химикали, хранителни добавки, замърсители. Станали са боязливи, нервни, депресирани. Ще попитате, как е било внушено това убеждение у всички? Как, целия свят се е превърнал в свят на страха?  А това ни води закономерно към идеята за социалния контрол на елитите. Към желанието всяка суверенна държава да упражнява контрол върху поведението на гражданите си, да ги държи в състояние на разумно покорство, да спазват законите, да си плащат данъците. А известно е, че социалния контрол се осъществява най-добре чрез страх.

            До скоро гражданите на повечето страни вярваха, че държавите им се доминират от интересите на военно-промишления комплекс. Дори американския президент Айзенхауер през 60-те предупреди американците за това. Само че ВПК вече не е основна движеща сила на обществата в западните, че и в бившите соц. страни.  В действителност през последните две десетилетия ние се намираме под контрола на един съвсем нов комплекс, много по-могъщ и много по-хипнотизиращ и завоалиран. Това е т.н политико-правно-медиен комплекс! И основната му цел е да внушава на населението страх, под прикритието на стремеж към по-голяма сигурност. Този комплекс – за краткост ППМ е толкова могъщ, защото обединява всички обществени и държавни институции. Политиците се нуждаят от страха, за да контролират населението. Адвокатите имат нужда от опасността, за да водят дела и да правят пари. Медиите имат нужда от страшни истории и такива новини, за да си осигурят висок рейтинг и от това приходи. Взети заедно, те са толкова силни, че могат да си въртят бизнеса със страха, дори ако той е напълно безпочвен и не се основава на никакви факти. Ако не е редно да се изкрещи „Пожар”, или „Бомба” в препълнената зала „Арена Армеец”, нима е редно да се крещи „Рак”, смъртоносен „Птичи”, или „Свински” грип, или позабравения от страниците на вестниците и от екрана на медиите синдром на „Луда крава”, причинен от приони, кодиращи протеините на говедата. Впоследствие, оказал се като вероятност 1 към 1 милиард за заболяване на човек? Често, с цел реклама на поредното безполезно лекарство.

Става въпрос за ситуация, която е дълбоко аморална, дори отвратителна. ППМ загърбва страданията на най-бедните и най-отчаяни човешки същества, за да държи на власт ояли се политици, хитри юристи, богати водещи на екран. А, да! И университетски преподаватели. В миналото университетите привличаха хора, отказващи се от материални блага в името на монашеския, къртовски труд в лабораториите, билиотеките и архивите. Случи се така, че университетите се трансформираха. Дотогава бастиони на интелектуална свобода  и експерименти, те се превърнаха в най-ограничената среда на обществото. Днес те са фабрики за страх, изобретяващи всички социални тревоги, готови за употреба от политици, адвокати и репортери. Храните са вредни за здравето,  не може да се пуши, не трябва да се псува, не може да се прави хетеросексуален секс, не може да СЕ МИСЛИ! Само в рамките на едно поколение тези институционални по своята значимост за обикновените хора неща бяха изритани извън закона. Наистина забележително!  Съвременното „състояние на страх” не би могло да съществува, ако „науката” не го захранва. Това е едно специфично неосталинистко мислене, за да се подържа тази система. Представата за институциите на ППМ като за „либерални” е жестока шега. Те са вече фашистки, до корена си.

Но, човек не е  tabula rasa. Той не се явява „чиста дъска”, върху която се нанася някакъв текст. В себе си той е носител на присъщите за природата си потребности, като стремеж към щастие, любов и свобода, както и да принадлежи към някаква общност. Ако социалният ред пренебрегва, или пречи на удоволетворяването на основните човешки потребности, членовете на такова едно общество ще се стараят да изменят общественото устройство, в съответствие с потребностите си. Ако не успеят да го променят, в резултат ще претърпят крах, заради саморазрушение и липса на жизнени сили. В момента семейството е подложено на обструкция, но то се смята за психологическа агенция на обществото, за институция, която изпълнява функцията по пренасяне изискванията на обществото върху растящото дете, чрез методите за възпитание на детето, обичайни за дадена култура и насочващи характера на детето към социално желателна насока. Те могат да бъдат правилно разбрани само в случай, когато разберем какъв тип личност е желан и необходим в дадена култура и общество.

От психоанализата на Фройд се знае, че всяко негативно преживяване може да бъде подложено на изтласкване. Враждебните и агресивни подбуди също така се изтласкват, като противоречащи на обществените отношения. По време на война например жестокостите извършени от врага се възприемат само като доказателство за неговат злост, но подобни действия, извършени от собствената армия се възприемат като скръбни, но разбираеми реакции, дори оправдани. Защо хората изтласкват възможноста да бъде осъзнато това, което при други обстоятелства биха осъзнали? Без съмнение основната причина е страхът. Но страх от какво? Най силния мотив за изтласкването е страхът от изолация и остракизъм. За човека чувството за самота е близо до умопомрачението. Потребността да бъде заедно с другите хора се явява за човека най-силната му страст. По-силна от секса, а често пъти по-силна и от желанието да живее. Този страх заставя хората да изтласкват от съзнанието си онова, което се явява табу. Което би означавало, че човекът не е такъв, каквито са останалите, че е особен и следователно като такъв ще бъде изгонен от обществото. Поради това индивидът, трябва да си затвори очите за това, което групата към която принадлежи, обявява за несъществуващо, или да приеме за истина онова, което мнозинството смята за истина, даже ако собствените му очи го убеждават в противното. За отделния индивид е толкова важна стадността, че стадните възгледи, вярвания и чувства съставляват за него по-голяма реалност, отколкото  онова което му подсказват собствените чувства и разум. Точно както в състояние на хипноза, когато гласът на хипнотизатора и думите му заместват действителноста, така и социалните клишета са единствената реалност за повечето хора. Онова, което човек смята за  правилно, действително и нормално  - това са приетите в дадено общество клишета и всичко, което не попада в тях се изключва от съзнанието и става несъзнателно. За мнозинството хора тяхната идентичност се корени в подчинението им на социалните клишета. „Те” са онова, за което се смятат, поради което страхът от остракизма и изолацията включва в себе си и страх от загуба на идентичност, а точно тази комбинация от двата страха, оказва най-силно влияние върху човека. Членовете на расовите и религиозните малцинства и потиснатите класови и социални мнозинства са склонни по-малко да вярват в социалните клишета. Но това не им осигурява безопасност и ги прави по-склонни да приемат стереотипите на мнозинството, за да станат приемливи за него и да се чувстват по-уверени.

Вървящите към упадък общества и класи обикновенно най-яростно се придържат към своите фантазии. Именно в тях страховете на индивида са най-големи. Проявите на гражданска доблест и смелост от редица автори в разобличаване на наложените неолиберални клишета от бивши комунистически активисти и техните наследници са подложени на остракизъм и заплаха за социална изолация.  Задачата на тази публикация не е в това да осъжда едни, или други идеали, а в това да покаже как те се трансформират в идеология и да отправи предизвикателство към идеологията  в името на изоставения идеал за  свободно общество.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. appen13 - Потресаващо вярно !
19.06.2016 22:06
И необичайно прозорлива дисекция на съвременния наемен политико-правно-медиен нео-нацизъм !
Поради това и беше унищожена индустрията в Европа и подменена от "икономиката на услугите", т.е. на слугиномиката, която не произвежда нищо и не се нуждае от квалифицирани и можещи хора, а от полуграмотни парвенюта. За да няма кой да заплашва 2-та процента свръхбогати и тези 5-6 процента, които ги обслужват и пазят.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Един размислящ постинг
19.06.2016 22:09
за Първа страница! Поздравления!
цитирай
3. djani - Четящите и мислещите с главите си катастрофално намаляват...
19.06.2016 22:59
appen13 написа:
И необичайно прозорлива дисекция на съвременния наемен политико-правно-медиен нео-нацизъм !
Поради това и беше унищожена индустрията в Европа и подменена от "икономиката на услугите", т.е. на слугиномиката, която не произвежда нищо и не се нуждае от квалифицирани и можещи хора, а от полуграмотни парвенюта. За да няма кой да заплашва 2-та процента свръхбогати и тези 5-6 процента, които ги обслужват и пазят.

И все пак света се променя. Неолиберализма е пътник. Свърхбогатите и те се размислят, как да отпуснат примката. Роботите работят за всички ни, включително и за нас. Но собствеността над средствата за производство е самодостатъчна, за да направи класическия трудещ се почти излишен. Особено неквалифицираната работна ръка...
цитирай
4. djani - Благодаря ти,
19.06.2016 23:00
planinitenabulgaria написа:
за Първа страница! Поздравления!

Макар, че не винаги сме на едно мнение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930