Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2016 17:38 - МОРЯШКИ ФАНТАЗИИ
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1071 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МОРЯШКИ  ФАНТАЗИИ

 




Шоуто в бар „Тропикана”

 

 

Варна е родена в солта на пристанището.

И там е израсла сластна, разголена.

Вагина към морето разтворена,

с нос Галата, клитор – водител на моряците

Със запаления си фар в залива...

 

 

Нещо подобно, в алкохолен делириум декламираше Владо, мой скъп приятел още от ранното ми детство. От него ми е останала фразата „Днес мравките вода пият”, когато морето е в абсолютен щил и водите му кротко ближат пясъка. Също и прозрението, че ракийката върви отлично с шкембе чорбичка и тараторец, а не само с шопска салата. Като всеки истински моряк и той намери смъртта си от инфаркт на рулева вахта насред морето. Беше корабен радист, но с навлизането на новите технологии, професията му стана излишна и се преквалифицира като рулеви моряк и като такъв приключи земния си път. Освен сърцето и черния му дроб бе поразен от това, че бе „преработил” тонове алкохол – от емблематични марки уиски, водка, коняк, кубински ром, текила, нашенски ракии и се стигне да пърцуца и самогон. Подобна бе ситуацията с повечето моряци, пътуващи с месеци от пристанище на пристанище, понякога и цяла година, без да видят близките си. Както казваше, „хваща ги желязото”, с носталгията по близките и бездействието през изобилното свободно след вахтата време. Докато са на палубата пият, и то яко. Слязат ли на пристанището – „Хей живот, здравей, здравей”. С таксита ги чакат „ездачките”, своевременно предупредени с телеграма за пристигането им. Почасовите хотели са на разположение, където да му отпуснат края, без да се налага да показват брачно свидетелство, което през онези години бе задължително, както у нас, така и в повечето хотели на Запада.

С неговата екзотична навремето професия, даваща възможнаст за излизане и поглед отвъд „желязната завеса”, с интерес слушахме истинските, а често и по мъжки украсените истории. Туристическите впечатления обикновено бяха за пристанищните градове и рядко за  западните столици, с изключение на някоя организирана от „барото” (капитана) екскурзия, ако са продължително време на док, или ремонт. Сластни, разголени и с широко разтворени крака са обикновено пристанищните градове. Слизайки от кораба, особено в страните на „третия свят, тълпи от поклонички ги гледат и оглеждат, като странни създания, но не заради лицата им, загорели от тропическото слънце, а заради облеклото и вещите, които носят. Ризи, поли, панталони, обувки, транзистори и касетофони – всичко е обект на внимание и желание. Западняшките дрехи, пъстри като цветовете на дъгата и контрастиращи със старомодната им конфекция. Отначало почти крадешком, тъй като полицията следи местните да не общуват с чужденците и туристите, понапъпили хлапачки се примъкват „невинно” да си поискат какво ли не – цигарка „Марлборо”, химикалка, пакетче влажни кърпички. После набират смелост и започват да се пазарят за подаръци след секс набързо – за „зелени гущерчета”, за да си напазаруват в магазина на хотела, със сладки гримаси да се примолят за блузка, поличка, сандалки, флаконче одеколон, а по-дръзките и за марково бельо. Докато накрая подаръците и валутата се превърнат в разменна монета в друг вид търговия.

През 70-те години Владо пътува няколко години поред до Куба – „Острова на свободата”. Дори в един от вояжите взе и съпругата си, за което у нея останаха незабравими спомени, а той се проклинаше и имаше защо. Защото с хубавите си крака и перфектно тяло, би могла автоматично да стане и главен механик на кораба. Също и, че жена на борда е зла прокоба? Но, последното явно не е сработило, тъй като варила кафето на капитана и  е правила салатите и украсявала мъжката им компания.

Знайно е, че преди революцията Куба е туристическата перла на Карибите и американските богаташи масово са отмаряли в изградената от тях туристическа база от хотели и казина. След изгонването им, туристическия поток рязко намалява. Революционното правителство закрива публичните домове и изпраща проститутките (над 100 хиляди, при 6 млн. население!) в специални курсове за придобиване на професия – шивачки, учителки, лаборантки, а много от тях и таксиджийки, които зевзеците наричали „таксита за гювендии”, защото те знаели наизуст пътя до почасовите хотели. При пристигане на търговски, или пътнически кораб на пристанището, цели тълпи от жени, стекли се от всички краища на Хавана ги обсаждат и отвеждат към „Бермудския триъгълник” – около хотелите „Хавана либре”, „Капри”, „Копелия” и др. където предлагат услугите си на туристите. Таксиджии, портиери, келнери, служители на рецепции, всеки който има контакт с туристите е вече „усвоил” курс по аматьорско сводичество. Свежата плът на Революцията се е продавала на повече от приемливи цени за твърда валута. Макар и постоянно тормозени от „моралния” отдел на полицията, една от сладураните споделила. „Ние сме като хлебарките сладурче. Като минат да пръскат, изпокриваме се, но когато се покажем, вече сме имунизирани срещу отровата, знаем какво да правим, за да оцелеем. Но, нас никой не ни пита, как да изхраним децата си”. Макар и преследвани, чрез корумпирани полицаи и туристически босове те са постоянно в луксозните хотели и заведения на Варадеро, увиснали на ръката на някой турист и отново могат да се настанят в разкошните стаи с изглед към тюркоазеносиньото море.

Но, как бедните ни моряци са могли да имат достъп до проститутките, скъпите заведения и почти всяка вечер да пият и гледат шоуто в скъпарския и  луксозен бар „Тропикана”, сравнимо само с това в парижкия „Мулен руж”? Ами, моряците са царе на контрабандата. Съпругата на Владо в случая се е оказала изключително полезна. С няколко ката марково бельо и увити около кръста десетки копринени шалчета „фишу” под широка пола и блуза, така жадувани от кубинките, ежедневно е преминавала, усмихната приветливо на бдителните митничари през пропуска на пристанището. „Стоката” е купувана на безценица от годишни разпродажби на Запад, а лъскавите шалчета от пазарите в Русия, но продавана срещу „валутни песо” и долари на ловки прекупвачи. А валутното песо е като нашия „валутен лев” при социализма, с който също се пазаруваше наравно с долари и марки в „Кореком”.

Така много от нашите моряци си отживяваха бохемски, естествено с риска да прихванат някоя опасна тропическа болест, като „денга”, или по-прозаичните, предавани по полов път. 

По времето, когато бях редовен слушател на морския ни вълк при срещите ни, когато си беше на родния бряг започнах работа в криминалната ни полиция. Там съвсем професионално имах редовни и близки контакти с нашите родни „бледи нощни цветя”. Всъщност, установих, че и тук нещата не се различават съществено. Независимо от социалните системи, най-древният занаят процъфтява. А Варна също като Хавана е вагина, широко разтворена към морето, моряците и туристите.

 

Следва...




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. appen13 - Благодаря, приятелю !
28.07.2016 17:58
Очаквам с нетърпение продължението.
Между другото имате много сериозен литературен потенциал на перфектен разказвач.
Повярвайте, зная какво ви казвам.
Даже лекичко и беззлобно ви завиждам.
цитирай
2. milady - май Френд джани...
28.07.2016 19:52
сакаш разказваш Историята на моят Мъж...
днес стават 5 г приятелю..
.......................
да помълчим, прегръщам те..
цитирай
3. djani - Хе-хе...
28.07.2016 21:36
appen13 написа:
Очаквам с нетърпение продължението.
Между другото имате много сериозен литературен потенциал на перфектен разказвач.
Повярвайте, зная какво ви казвам.
Даже лекичко и беззлобно ви завиждам.


Всичко опира до това, да има какво да разказваш и до впечетлителността. Мнозина минават през живота,без да виждат и осъзнават важните неща...
цитирай
4. djani - О, да! Моряците и плейбоите си приличат.
28.07.2016 21:39
milady написа:
сакаш разказваш Историята на моят Мъж...
днес стават 5 г приятелю..
.......................
да помълчим, прегръщам те..


Влюбени в живота и консумиращи го на екс...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1158727
Постинги: 348
Коментари: 2434
Гласове: 3833
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31