Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2016 20:50 - МИЛИЦИОНЕРСКИ ФАНТАЗИИ
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1339 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 08.08.2016 09:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МИЛИЦИОНЕРСКИ ФАНТАЗИИ

 

 

image

 

 

Хм, хм...От скромен труженик на брачния секс, постепенно узрях до разбирач и теоретик по въпросите и на проституцията. Но, за това причините са многобройните ми и непосредствени контакти с нея по време на дългите нощни дежурства из полицейските управления и участъци и анализа на данните, при обобщаване на богатата статистика за морската ни столица през последните години на службата ми в МВР. А иначе, с напредването на възрастта, всички ние „прогресираме” от практици в теоретици по темата за секса.  И аз се поддадох на тази инерция и в мрежата набират многобройни прочити няколкото ми публикации – „Макар гола, боса – добра стока нося”; „Катехизис на умната жена”; „С поза „шадраван” – летящ старт в живота и политиката”; „Политически секс, или любов?” и др. опирайки се преди всичко на личните си впечатления. В детството, от патриархалните си родители чувахме по нещо осъдително за разните му шантани, шантонерки и шафрантии, думи с френски корен, че дори съществувала и някаква „френска любов”. Все понятия, осъдителни за тогавашните времена и нрави. Но, както Цицерон е възкликнал -  „O tempora! O mores!”. Времената се промениха и нравите с тях...

Навремето социалистическия морал изхождаше от презумпцията за равенство между хората. От това следваше, че всички жени имат право на семейство и е недопустимо една част от жените да служат за развлечение. Докато сега проститутките, особено елитните са богатите жени, то при социализма проституцията не можеше да подсигури изцяло тяхното препитание и бе по-скоро източник на странични доходи. Порових се в архивите на Наказателния кодекс от онова време и намерих правното основание, поради което тогава ни бяха редовни клиентки: Чл. 329. от НК „Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.“  Но, жени осъдени на затвор за проституция нямаше, защото онези, които пишат законите са клиентите на елитните проститутки.

За да не увисне закона в празно пространство, в началото на 80 – те години премина масирана акция за „прочистване” от милицията на столицата и големите окръжни градове от т.н. безделници, неупражняващи общественополезен труд. Защото тогава труда бе не само конституционно право, но и задължение за всеки трудоспособен гражданин. Заводите и кооперативните поля жадуваха за всяка, макар и неентусиазирана работна ръка. Естествено „жените с леко поведение”, алкохолиците, наркоманите, чейнчаджиите, клошарите и подобните им попаднаха в категорията. Към определените като изправителни центрове „национални обекти”, потеглиха конвоите с арестантски УАЗ – ки, където разтоварваха екзотичния си товар. Това бяха някакви странни птици – проститутки, хомосексуалисти, софийски тарикати, преживяващи на ръба на закона - татуирани, силно гримирани и разголени, нестандартно облечени със западни парцалки, разговарящи на техен си жаргон. За потрес на редовите милиционери, свикнали да общуват само с провинциалния си контингент, делнично обикновен, като самите тях. 

Девня – опушеният, работнически град на химията, наричан „долината на бавната смърт” от потърпевшите му жители, бе едно от средищата за трудово превъзпитание на тази категория хора.  Именно по това време бях зам. началник на тамошното р-нно управление по „оперативната дейност”, т.е. по криминална и стопанска линия. Отначало цялата тази пъстра менажерия бе стоварена на нашите глави, но от съображения да не ни претоварят, за да  не пострада процента на разкриваемост на престъпността, бяха прехвърлени на униформените районни инспектори. Но и те, занимаващи се с обществения ред, по-дребната битова престъпност, местните алкохолици, психоболни, наблюдение на криминалния контингент, опазване на селскостопанската продукция и какво ли не още, отделиха само един от своите служители за тази цел. За да провежда профилактичните беседи с новия „контингент”, да извършва внезапни проверки по квартирите им, да следи за ежедневното им разписване в специалния дневник на дежурната част, да разговаря с „настойниците” по работните им места и да води цялата им документация в папките на криминалните им досиета. А се касаеше за близо 200 души, всички от тарикат нагоре и майстори в манкирането и манипулирането.

Горкият, горкият, капитан Стойчев. Всички  искренно му съчувствахме, макар, че той беше не железен, а стоманен и доблестен служител на МВР, според тогавашните критерии. Същински Павел Корчагин от романа на Островски „Как се каляваше стоманата”. Кадър на комсомолския набор в МВР от края на  60 –те години. Със завършен механо техникум и стругар по професия, той  с хъс и плам се бе хвърлил в новото си амлоа на криминалист и няколко години със служебния мотор „ИЖ”, обикаляше селата и докарваше в  коша на мотора овързан местен бандит, понякога и по двама, втория завързан също с белезници за рамата и задната седалка на мотора. Как ги респектираше, за да не оказват съпротива, бе негов таен патент. Къде ти, сегашните полицайчета, оборудвани с коли, подслушвателна и проследяваща техника и всичко необходимо за добра разкриваемост могат да се мерят с тогавашната ни ефективност в работата, само на един гол ентусиазъм.  Изхождайки от занаята си считаше, че хората както и машините, след като нещо са се повредили, могат да се отремонтират. Често пъти сутрин, идвайки на работа го заварвах заспал, забил глава в бюрото си, заедно с някой от разпитваните и той заспал, завързан за радиатора на парното. А те, завалиите не издържаха на денонощния разпит и коравите му шамари и си признаваха стореното. И всичко бе впоследствие подкрепено освен с „доброволното” самопризнание и с протокола за намерените откраднати вещи, или ножа с който е извършено убийството. Впоследствие и със съдебно-медицинска, трасологическа и дактилоскопска  експертиза. Е-е-е-х, ни си поплюваше този наш герой, к-н Стойчев. Но, с несекващия си професионален ентусиазъм и объркване на сметките на някои местни началства бе станал неудобен и набързо му бе нахлузена фуражка и облечен в униформа.

Близо две години този многоброен и разнороден контингент бе на главата му. Въпреки неимоверните му усилия и почти денонощен труд, скоро нещата тръгнаха назад. Първи му скроиха „Донка” проститутките. Набързо оплетоха в мрежите си „настойниците” – началник цехове, бригадири и низови партийни секретари, като набързо, буквално ги озлочестиха. След бърз секс в заключената канцелария, им се разписваше пропуск и п(т)ичките излитаха от портала на завода и с чакащи ги таксита кацаха в намиращия се само на 20 км. град и курортните му комплекси, където с 3-4 сеанса заработваха месечната си работническа заплата. Скоро агентурата донесе за случващото се и окръжното ръководство на  МВР реши да ги заточи в „А-у-у-у”, както възкликва Апостол Карамитев във филма „Специалист по всичко” в община Вълчи дол, отстояща почти на 60 км. от курортите. Но и там, в местните ресторанти, дискотеки, капанчета, горски и язовирски хижи, намериха многобройна, загоряла за нещо „по-така” яка селска клиентела.

Цялата сага с насаждане на трудови навици у „безделниците” приключи бузславно след 2-3 години. Естествено резултата бе нулев, защото след освобождаването им, почти всички се върнаха към стария си начин на живот. Някои от най-ловките и печените между тях, особено чейнчаджиите, контрабандистите и проститутките бяха вербовани от служителите на ДС и свършиха добра работа в периода на прехода. Именно те бяха част от „машите”, чрез които бе разиграно преобразяването на общонародната в „свещенна частна собственост”. А проституцията, която той искаше да пребори и да превъзпита в социалистически дух нощните пеперуди, сега процъфтява и дава отровните си плодове. В туризма ни наред с храната и алкохола се консумира масово и женската плът. От древен занаят, упражняван аматьорски, вече е превърнат в индустрия, с изградена стройна организация на нива и специализация.

Уличните и магистралните проститутки заемат най-ниското ниво с ниския си социален статус и образование. Те са и най-пострадавши при полицейските акции, с най-много заловени и картотекирани труженички. В някои от ромските фамилии има традиция да продават момиченцата си, а впоследствие сводниците си ги препродават помежду си като цената се движи около 1000 лв. Безработицата и мизерията, както и ниската кфалификация принуждава част от момичетата да се  включат доброволно в „занаята” и го предпочитат пред нормална ниско платена работа, като чистачки и общи работнички. Все повече намалява дела на отвличаните и принуждавани да проституират девойки и млади жени. Основна роля в организиране на „бизнеса” имат сутеньорите. Част от тях, контролират отблизо подопечните си и след всеки сеанс взимат половината от заработеното за себе си. На други им поставят норма и ако не се изпълни следва физически тормоз.

По-високата степен е клубната проституция, заемаща пространството между уличната и елитната. При нея сводниците набират клиенти и осигуряват терен и сигурност, като ги предпазват от полицейски проверки и насилие от страна на клиентите. Осигуряват медицински грижи за здравето на „стоката” си. За разлика от уличните проститутки там имат почивни дни, пари за лични нужди, дрехи и луксозно бельо. Сред тях почти няма място за представителки на ромското малцинство. Почасовото обслужване според сезона и клиентелата е от 50 до 100 лв, а за цяла нощ 200-250 лв. За нестандартен секс надценката е 50 %. Обикновено се практикува в нелегалните публични домове, иначе добре познати както на клиентите, така и на полицията.

Най-високото ниво в света на проституцията е това на елитните проститутки. За разлика от останалите, те са предприемачки на самите себе си. Те не попадат в полезрението на полицията и медиите. Обикновено това са момичета, работещи като манекенки на реномирани модни къщи, фотомодели, студентки в български и западни университети, често владеещи по 2-3 западни езика. Обикновено са под крилото на влиятелни политици, бизнесмени, съпруги, или „приятелки” на шефове на икономически и силови групировки. Модните агенциите са собственост на влиятелни бизнес дами, съпруги, или приятелки на лидери на икономически групировки и бившите силови структури. Всички тези компании имат нормална бизнес дейност – осигуряват манекенки за модни ревюта, рекламни кампании, телевизионни програми, промоции на стоки, участие във филмови продукции, фотосесии за списания и други традиционни услуги за модните агенции. Основният „делови” принцип е липсата на граница между задълженията като манекени-модели, или като компаньонки и придружителки. При предлагането на услугата придружаване (компания или „ескорт“) преходът към сексуални услуги срещу пари се превръща в ключов за агенциите, известни с луксозна проституция. Трябва да се каже, че подобно смесване на функциите се наблюдава в цяла Европа. Цените на елитните проститутки започват от 500 лева, но при тях най-често става въпрос не за почасово обслужване на клиента, а за компания през цялата вечер. По тази причина средните цени достигат и надхвърлят 2000 лева. Може да се каже, че техният доход като цяло е 3–4 пъти над средните доходи на работещите в Западна Европа български проститутки, при това със значително по-малко клиенти и рискове. Основната причина е не толкова във високите цени, колкото в това, че много по-голяма сума остава за момичето в сравнение с проститутките, работещи на средно ниво.

Типичното за курортната ни проституция е, че в началото на всеки сезон започва миграция на проституиращи от столицата и големите градове във вътрешността на страната към черноморските курорти – Златни пясъци, Слънчев бряг, или планинските курорти Боровец, Пампорово, Банско. Към тази специфична форма на българска проституция може да се отнесат вече и пограничните райони – Свиленград, Петрич и Сандански, където също основен източник за доход са небългарски граждани.

А стоманения капитан, след 25 годишна служба се пенсионира като майор в началото на прехода през 90 –те години. Но със скъсани нерви и разклатено здраве. Безсънните нощи, хилядите цигари, палени една от друга – по три кутии  на ден, взеха своето. Почина от рак на белите дробове едва навършил 60 години.  Бих възкликнал и аз както дядо Вазов – „Бедни ми, бедни ми Македонски"...всъщност капитан Стойчев...

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
8
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. coacoa11 - Въздигат им паметници, строят им ...
07.08.2016 22:44
Въздигат им паметници, строят им музеи, легализират ги, пенсии им отпускат на тези труженички... бизнесът си е бизнес, а самоотвержени милиционери вече няма.
цитирай
2. djani - Между тях има и такива...
07.08.2016 23:06
coacoa11 написа:
Въздигат им паметници, строят им музеи, легализират ги, пенсии им отпускат на тези труженички... бизнесът си е бизнес, а самоотвержени милиционери вече няма.

които напълно го заслужават. А сегашните полицаи освен мотивация нямат пълномощия и гръб, гръб, гръб...
цитирай
3. planinitenabulgaria - Още един постинг за Първа страница!
08.08.2016 08:41
Тази тема е позната, но в случая е предствена безпристрастно, от служител от системата, която и днес не знае как де е справи с нея. А справяне няма, защото тази професия я има откакто го има и света. И ще я има, защото е част от живота.
В полицията попадат и хора, които са духовно издигнати, мястото им не е там, но човек като млад е неориентиран, заблуден от ситемата и да се направи промяна на определен етап от живота не винаги е възможно. Аз имам много познати полицаи и то все висши, а един от тях е най-пръв по длъжността, която заемаше в западната част на Северна България. Много е готен, много е честен, днес живее с приятелката си в най-красивата част на Балкана, в къща, която си наппави сам. Беше вдовец. в последните години, сега е навирил гребена и пътува, пътува, пенсията му винаги ще е максималната. Познавах и много бивши от ДС, те почти всичките починаха, но там е нещо друго. Всеки, работил в системата на МВР придобива рожденни петна от нея, получава увреждане в мисленето си, от което не може да се освободи, макар да го осъзнава, което му пречи да се почувства и свободен човек. Все едно той приема, че две неуспоредни линии образуват равнина и от тази база прави разсъжденията си. Така и бившите полицаи не могат да преценяват реално политиците идиоти, ако са били начело на системата, за която те са работили и ги химнословят както свещенослужителите Христос. Пробен камък доколко един бивш полицай, който е бил доста по-възвишен като личност човек се е отърсил от вредното влияние на системата върху мисленето му е напр. отношението му към Путин, но за специалистите има и други признаци, бих ги нарекъл второстепенни., те са страшно много. Измежду моите познати бивши /висши!!!/ полицаи такъв няма.
За постинга - поздравления!
цитирай
4. djani - Първа не е за такива като мен...
08.08.2016 13:49
planinitenabulgaria написа:
Тази тема е позната, но в случая е предствена безпристрастно, от служител от системата, която и днес не знае как де е справи с нея. А справяне няма, защото тази професия я има откакто го има и света. И ще я има, защото е част от живота.
В полицията попадат и хора, които са духовно издигнати, мястото им не е там, но човек като млад е неориентиран, заблуден от ситемата и да се направи промяна на определен етап от живота не винаги е възможно. Аз имам много познати полицаи и то все висши, а един от тях е най-пръв по длъжността, която заемаше в западната част на Северна България. Много е готен, много е честен, днес живее с приятелката си в най-красивата част на Балкана, в къща, която си наппави сам. Беше вдовец. в последните години, сега е навирил гребена и пътува, пътува, пенсията му винаги ще е максималната. Познавах и много бивши от ДС, те почти всичките починаха, но там е нещо друго. Всеки, работил в системата на МВР придобива рожденни петна от нея, получава увреждане в мисленето си, от което не може да се освободи, макар да го осъзнава, което му пречи да се почувства и свободен човек. Все едно той приема, че две неуспоредни линии образуват равнина и от тази база прави разсъжденията си. Така и бившите полицаи не могат да преценяват реално политиците идиоти, ако са били начело на системата, за която те са работили и ги химнословят както свещенослужителите Христос. Пробен камък доколко един бивш полицай, който е бил доста по-възвишен като личност човек се е отърсил от вредното влияние на системата върху мисленето му е напр. отношението му към Путин, но за специалистите има и други признаци, бих ги нарекъл второстепенни., те са страшно много. Измежду моите познати бивши /висши!!!/ полицаи такъв няма.
За постинга - поздравления!

Във всяка система свестни хора, както и боклук, но последния преобладава...
цитирай
5. chavdar01 - ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО!
09.08.2016 21:58
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДНЕШНАТА ПОЛОЦИЯ Е МАФИЯ!!!
КАЗВАМ ГО ОТ ЛИЧЕН ОПИТ!!!
АКО НЯКОГА СЕ ВИДИМЕ ВЪВ ВАРНА ЩЕ ТИ РАЗКАЖА!!!
ЗНАМ ЧЕ СИ СЕРОЗЕН ЧОВЕК!!!
И С ТЕБЕ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ КАТО ЧОВЕК С ЧОВЕКА!!!
ПОЗДРАВИ ДЖАНИ !!!
цитирай
6. djani - E...Така е!
09.08.2016 23:56
chavdar01 написа:
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДНЕШНАТА ПОЛОЦИЯ Е МАФИЯ!!!
КАЗВАМ ГО ОТ ЛИЧЕН ОПИТ!!!
АКО НЯКОГА СЕ ВИДИМЕ ВЪВ ВАРНА ЩЕ ТИ РАЗКАЖА!!!
ЗНАМ ЧЕ СИ СЕРОЗЕН ЧОВЕК!!!
И С ТЕБЕ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ КАТО ЧОВЕК С ЧОВЕКА!!!
ПОЗДРАВИ ДЖАНИ !!!

Ще се възползвам от правописната грешка. Днешната не е като снощната, която не си поплюваше с престъпниците, макар и битови и за хората имаше спокойствие и всеки си знаеше мястото."Полоция", или по скоро "Полюция" е сегашната "Полиция" и то несвоевременно изпразване, вместо яко да се изплющи престъпноста...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1202400
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3858
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930