Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2016 17:51 - ИЗКУСТВОТО ДА ПРАВИШ РУИНИ...
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1293 Коментари: 12 Гласове:
9

Последна промяна: 11.08.2016 21:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ИЗКУСТВОТО ДА ПРАВИШ РУИНИ...

 

  image

  
    Разрухата и мизерията са превзели страната ни, а насред руините, особено в провинцията,  българите полагат усилия да оцелеят. Страната прилича на голямо счупено огледало, в чиито парчетии се оглежда образа на един географски близък да нас град – Сараево, от края на Югославската гражданска война. Преди три месеца бях свидетел на белезите от нея, още запазени по сградите и най-вече в сърцата на хората в непоправимо разделената, а някога единна държава. Дори пътувайки с допотопния влак от София до морето съм ням свидетел на запуснати гарички, спирки и разрушени кантони. Същото е и с модерните автобуси на големите автобусни превозвачи. Пресичането на провинциална България е, като преминаване през пустиня. Изчезнаха километричните лозови и овощни масиви, многобройните стада от крави и овце, пасящи околовръст, като в една пасторална картина, останала безвъзвратно в миналото. В пътищата и улиците на малките ни градчета и села, особено на отдалечените от основните магистрали, зеят кратери от всякакви калибри, с различен размер и дълбочина, които хората засипват с пръст и отломки от руините наоколо. Много сгради са подпрени  и кървят почти безшумно. По късчетата мазилка изпод обраслия ги буренак и патината на времето може да се отгатне някогашната им красота. Ръждата е завладяла балконите на изоставени жилищни и корпусите на производствени сгради. В изоставените халета на Кремиковци и други промишлени обекти са заснети голяма част от екшъните на „Nu Image Inc.” американската филмова корпорация, собственик на бившия ни киноцентър „Бояна”.  Дори и в столицата и големите областни градове ни стряскат периодичните срутвания, понякога и с жертви на реституирани, но умишлено изоставени от стопаните си сгради, заради машинациите с цените на терените.  България има рани от малтретиране, но не рани от времето, които биха се заличили с грим, а дълбоки рани, които са нанасяни със злост и съзнателно. Сякаш се е целяло да се заличи всеки остатък от миналия ни проспетет. Необяснимо е тъй бруталното рушене на държава, в чиято снага все по-дълбоко потъва ножът, забит вече четвърт век. Най-големият принос на връхлетялата ни по български демокрация е заявладялата всички ни идея, че вече нищо не може да се възстанови, нищо не може да се оправи, както не може да се оправи и страната, оставена да се срине под собствената си тежест.

В сянката на руините бивакуват ромите и прииждаща от всички краища на страната, отхвърлена от обществото беднотия, с единствена цел оцеляването. Всички по-големи градове се сдобиха с гета, където лозунгът е: ИДВАШ И ОСТАВАШ ! Това са квартали от струпани набързо незаконни сгради и барачки, направени от дъски, ламарина и всякакви отпадъчни материали, където  живеят хиляди, под всякакъв санитарен минмум. Някои от тези квартали, като прочулия се по телевизията „Кремиковци” в Гърмен съществуват над 20 години на общински места, дори в паркове, или в покрайнините на бившите работнически квартали на столицата и областните градове. Там цари страхотно смешение на натъпканите като сардели, по 10 и повече души в малките стаички. В някои случаи има по две, три и четири семейства, събрани на площ не повече от 20 кв.м. Деца и възрастни, несемейни младежи и семейни двойки в безразборно смешение спят заедно. Това води до най-отблъскващ промискуитет в тези свърталища на мизерията. Същински човешки кошери, където хиляди човешки същества всекидневно изпълняват трудната задача  за живот в нехигиеничните сгради. Пример е и кв. „Столипиново”, с олющените си блокове, от които висят по някакво чудо, като опасни сталактити останките на някогашните балкони, с изрязани парапети и арматура. А под тях планини от смет, изхвърляна направо от балкони и прозорци. По уличките на гетата  е панаир от хора без работа. Част от тях, в ранни зори тръгват с колички, на които са опънати огромни полипропиленови чували да събират от казани и контейнери за смет всякакви битови отпадъци, предимно пластмасови опаковки, велпапе хартия и тук-таме станалото вече дефицитно желязо. Тръгват и дребните амбулантни търговци, предлагащи по улиците на висок глас пластмасови часовници, гребени, химикалки, газ за запалки, турско и китайско бельо, чорапи и каквото си помислиш. Улицата е ателие за дребни занаятчии, борса за наемане на строителни и общи работници, на проститутки, дори  и на побойници и биячи. Също и терен за необезпокоявани от никой продавачи на дрога. Ако проблема с бежанците и мигрантите, напиращи по границата ни към богатите държави на Европа не се реши и преобладаващата част от тях бъдат принудени да останат тук, гетата ще се разраснат и умножат. Какви са възможностите на затъващата ни в дългове държава да реши проблемите с всички тези несретници?

„Да, всички сме равни, но някои животни сме по-равни от другите” - заявява Джордж Оруел във „Фермата”. На фона на благите приказки за разширяване границите на интегриране и на достъп до образование и здравеопазване се шири масова маргинализация и процесът не може да бъде спрян, каквото и мерки и Езопови езикови похвати да се използват от властниците. Упадъкът на образованието се засилва и поради масовото напускането на работата от младите и пенсиониране на голяма част от учителите, въпреки възможността и като пенсионери да продължат да работят. Повечето предпочитат да се захванат с по-доходоносни дейности, за да компенсират ниските си доходи. Никак не е необичайно бивши учители да се преквалифицират  в сервитьори, бармани, екскурзоводи, особено тези завършили езикови гимназии, или съответната  филология. Но, повечето поемат към „Терминал 2”. С целите си семейства! Случайно намерих стихче от неизвестен автор със заглавие:

 Даскалюги - беднюги 

 

  Моят приятел, учителят, е вече пазач на входа на хотел,

От многото смятане, една свястна заплата не беше взел,

Тъй не стигна до министър, нито до  какво да е,

Бе разбрал, че за да се мисли, първо трябва да се яде!

image 

Подготовката на завършилите средно образование е вече на нивото на основното от преди 2-3 десетилетия. Учениците масово не си пишат домашните, не знаят и не спазват граматични правила и имат огромни пропуски в подготовката си. Независимо от това, намаляващите от година на година поради демографския срив и емиграцията около 50 хил. гимназисти могат да бъдат приети вкупом като студенти в разроилите се до 53 висши учебни заведения с капацитет за прием от над 70 хил. студенти. Имам примера за младеж от познато семейство, който посещаваше заведение за лица с умствено изоставане, но бе прехвърлен от амбициозната си майка в общообразователно училище. По милост завърши с успех – среден 3.15 и сега е студент 3 курс. Както казват някои, в сегашните ни ВУЗ – ове, изискванията са толкова занижени, че и магаре да вържеш в някоя от аудиториите, ще получи диплом срещу съответното заплащане. Навсякъде по света е нормално родителите да прибягват да частни уроци за децата си извън учебната програма. Отдавна, това е „необходимото зло”, което изкарва наяве лицемерието с „безплатното и задължително образование”. Това е и начина все още „и вълка да е сит и агнето цяло” и някак нещата да кретат.

Скорошно социологическо изследване на КНСБ установи, че през  2016 г. 31,3% от населението, живее под прага на бедност - това са 2,5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34,2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават. Над 54% живеят около прага на бедност – с доход между 295 до 420 лв. са 270 000 души, а с доход около 557 лв. са над 4,2 млн. души. Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни, или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата. Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия Европейски съюз.

Впечатленията от ежедневието и цифрите на безстрастната статистика взаимно се допълват, за да обрисуват нерадостната картина. А за това има виновни и това е цялата ни политическа класа, без изключения, превърнала се в майстор на разрухата и довела страната ни до това жалко състояние.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 




Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. tomcat2 - Каква прекрасна метафора за нашата ...
11.08.2016 20:32
Каква прекрасна метафора за нашата родина!
цитирай
2. milady - здравей, джани ,както винаги перфектен Пост..
11.08.2016 20:45
макар, че и тук липсват вече четящи,
да не говорим за мислещи и дебатиращи...
тъжна е картината ,Френд, многоо тъжна...
и моят Оптимизъм намалява сякаш....
казах ли ти, имам булка в Германия / българка/
ето още едно бг семейство е ...навън...
следващата крачка ,бабите отиват при младите,
да помагат за децата ,и много често и те се преселват..
Процеса е като лавина...
По-лошо от това, могат да бъдат само атомните бомби/ да не чува Дявола
Поздрави твоята мила съпруга от мен !

цитирай
3. djani - По-скоро е тъжна метафората...
11.08.2016 21:17
tomcat2 написа:
Каква прекрасна метафора за нашата родина!


Ако слушаме политиците, мантрите им за просперитета на страната са наистина прекрасни, до степен, вече да са си повярвали...
цитирай
4. djani - В нашия вход на 4 етаж живее вдовицата баба Минка,
11.08.2016 21:25
milady написа:
макар, че и тук липсват вече четящи,
да не говорим за мислещи и дебатиращи...
тъжна е картината ,Френд, многоо тъжна...
и моят Оптимизъм намалява сякаш....
казах ли ти, имам булка в Германия / българка/
ето още едно бг семейство е ...навън...
следващата крачка ,бабите отиват при младите,
да помагат за децата ,и много често и те се преселват..
Процеса е като лавина...
По-лошо от това, могат да бъдат само атомните бомби/ да не чува Дявола
Поздрави твоята мила съпруга от мен !


Всъщност тя е с петилетка по-възрастна от мен. Синът и вече почти 20 години живее със семейството си в САЩ, първо бяха в Чикаго, а отскоро в малко градче във Флорида. Обикаля като международен шофьор страната, Мексико и Канада. В началото на септември младите идват да я евакуират окончателно. Споделяйки ми това, тя ми прошепна, че обезателно ще се върне, но вече в погребалната урна, за да я положат в гроба на съпруга и...
цитирай
5. bumerang - Първата фотография ми прилича
11.08.2016 23:12
На предприятие, в което работих половината от тр. Си стаж. Ако е наистина от там, ще Ви кажа кой го превърна в това: приватизаторът. А кой беше той? Синът на един номенклатурчик от Министерството на черната металургия. Тъй като вчера писах нещо точно по темата, във връзка с друга тема, ще се опитам да го напиша и публикувам. Заради този постинг.
цитирай
6. zaw12929 - Трябва да си напомняма каква ико...
12.08.2016 08:17
Трябва да си напомняма каква икономика съсипахме- чифтосахме слон с... мишка Има и други сравнения, но резултатът е точно описан от вас. Поздрави!

http://zaw12929.blog/politika/2014/09/09/kakva-bylgariia-sysipahme-i-sega-niamame-vyzmojnosti.1295835

http://zaw12929.blog/politika/2015/12/07/quot-bezrabotica-ima-kydeto-uchat-za-da-ne-rabotiat-quot-lyj.1413113
цитирай
7. krumbelosvet - Всеки опит за вътрешно-полит-икономически анализ,
12.08.2016 10:40
без отчитане на външната манипулация и ПРИНУДА, не води до никъде. А, да, вината може да се хвърли върху комунистите, защото медиите са у враговете им.
Нашата икономика беше неизбежно отворена, заради малкия вътрешен пазар и липсата на находища на нефт и газ. Много повече от половината ни стокообмен беше с СССР и ГДР. Те изчезнаха и с тях поръчките и суровините. Кой да ги замени? Пренаситения европейски пазар? Не, напротив. Помни ли обвинителят на "номенклатурата", че веднага след "промяната" ни заляха... "помощи" от краве масло. Нито ни трябваха, нито сме ги искали, но новите "приятели" го имаха в излишък. И нашите расови крави влязоха в бурканите. Това е само малък пример. Работех в текстилен завод, който умря преди приватизацията. Русия нямаше пари да плаша продукцията, нито кой да доставя памука. Египетския памук е скъп, а разните дребни европеяски търговци търсеха да забогатеят от евтиния труд и енергия у нас. Да, но ЕВРОПА ни принуди да вдигнем цената на тока, за да не ги конкурираме, и моя завод умря, три години преди да се пенсионирам. Ръководеше завода номенклатурчик, разбира се, кой друг умееше да ръководи завод? Той беше компетентен и съвестен човек, но какво да направи? И него го чакаше улицата, година преди пенсия. Но той имаше връзки, кой директор няма, и сигурно не е умрял от глад. Работниците се пръснаха като пилци на убита квачка. И целият промищлен район на София опустя. Идете го вижте.
У нас беше ВНЕСЕНА, ДА УМИШЛЕНО ВНЕСЕНА, толкова много омраза, че дружни национални усилия станаха невъзможни.
Ще приключа с малък, забравен (как не) детъйл. Всички партии от Кръглата маса сключиха споразумение за МИРЕН преход. Подписа и представител на СДС, забравих му името, защото малко след това изчезна от екраните. Една делегация на СДС се върна от САЩ и веднага го изключиха. Стефан Савов свидетелстваше, че на първите заседания на СДС си говорели на "другарю". Американски гост обаче ги светнал, че не може повече да има другари. И станахме врагове. Рязделяй и..
цитирай
8. djani - Чудесен коментар, по-конкретен и от постинга ми!
12.08.2016 13:53
krumbelosvet написа:
без отчитане на външната манипулация и ПРИНУДА, не води до никъде. А, да, вината може да се хвърли върху комунистите, защото медиите са у враговете им.
Нашата икономика беше неизбежно отворена, заради малкия вътрешен пазар и липсата на находища на нефт и газ. Много повече от половината ни стокообмен беше с СССР и ГДР. Те изчезнаха и с тях поръчките и суровините. Кой да ги замени? Пренаситения европейски пазар? Не, напротив. Помни ли обвинителят на "номенклатурата", че веднага след "промяната" ни заляха... "помощи" от краве масло. Нито ни трябваха, нито сме ги искали, но новите "приятели" го имаха в излишък. И нашите расови крави влязоха в бурканите. Това е само малък пример. Работех в текстилен завод, който умря преди приватизацията. Русия нямаше пари да плаша продукцията, нито кой да доставя памука. Египетския памук е скъп, а разните дребни европеяски търговци търсеха да забогатеят от евтиния труд и енергия у нас. Да, но ЕВРОПА ни принуди да вдигнем цената на тока, за да не ги конкурираме, и моя завод умря, три години преди да се пенсионирам. Ръководеше завода номенклатурчик, разбира се, кой друг умееше да ръководи завод? Той беше компетентен и съвестен човек, но какво да направи? И него го чакаше улицата, година преди пенсия. Но той имаше връзки, кой директор няма, и сигурно не е умрял от глад. Работниците се пръснаха като пилци на убита квачка. И целият промищлен район на София опустя. Идете го вижте.
У нас беше ВНЕСЕНА, ДА УМИШЛЕНО ВНЕСЕНА, толкова много омраза, че дружни национални усилия станаха невъзможни.
Ще приключа с малък, забравен (как не) детъйл. Всички партии от Кръглата маса сключиха споразумение за МИРЕН преход. Подписа и представител на СДС, забравих му името, защото малко след това изчезна от екраните. Една делегация на СДС се върна от САЩ и веднага го изключиха. Стефан Савов свидетелстваше, че на първите заседания на СДС си говорели на "другарю". Американски гост обаче ги светнал, че не може повече да има другари. И станахме врагове. Рязделяй и..

цитирай
9. djani - Всеки непредубеден гражданин вижда упадъка...
12.08.2016 13:57
zaw12929 написа:
Трябва да си напомняма каква икономика съсипахме- чифтосахме слон с... мишка Има и други сравнения, но резултатът е точно описан от вас. Поздрави!

http://zaw12929/politika/2014/09/09/kakva-bylgariia-sysipahme-i-sega-niamame-vyzmojnosti.1295835

http://zaw12929/politika/2015/12/07/quot-bezrabotica-ima-kydeto-uchat-za-da-ne-rabotiat-quot-lyj.1413113

Само политиците искат да ни надянат зелени очила, с които да виждаме говняната действителност в тревисто зелено и като овцете и кравите да я консумираме...
цитирай
10. djani - Фотографията на изоставеното производствено хале е от...
12.08.2016 13:58
bumerang написа:
На предприятие, в което работих половината от тр. Си стаж. Ако е наистина от там, ще Ви кажа кой го превърна в това: приватизаторът. А кой беше той? Синът на един номенклатурчик от Министерството на черната металургия. Тъй като вчера писах нещо точно по темата, във връзка с друга тема, ще се опитам да го напиша и публикувам. Заради този постинг.


Снимка в албумите на Гугъл.
цитирай
11. aip55 - Чудесен постинг!
15.08.2016 17:41
Пейстнах линка му и го изпратих на СКБ - Чеге вара.
Лично аз го прочетох няколко пъти, за да задоволя
удоволствието от мислите Ви! Жив и здрав бъди...!
цитирай
12. djani - Благодаря ти за комплимента...
15.08.2016 21:23
aip55 написа:
Пейстнах линка му и го изпратих на СКБ - Чеге вара.
Лично аз го прочетох няколко пъти, за да задоволя
удоволствието от мислите Ви! Жив и здрав бъди...!


Старая се винаги да съм последователен и обективен и по тази причина хейтърите в блога, платени и самодейци не ме закачат, защото с една-две реплики ги поставям на място.-
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930