Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2016 13:06 - ОТРОВНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЗИК
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4207 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ОТРОВНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЗИК

 

 

                                    Когато думите изгубят значението си,

                                    хората ще загубят свободата си

                                                                                                                                                                                                 Конфуций

 

 

image

           

Нарастващите взаимотношения и смесване на народите би трябвало не само да  отвори очите на хората, но и да развърже езиците им. Овладяването на езиците е принудило хората да размишляват върху различните значения на ключовите думи, дори само за да избегнат обиждането на домакините, или погрешно тълкуване, при взаимоотношения на размяна и запознаване с нови, различни  възгледи по най-основните въпроси. Всички хора, образовани и необразовани до известна степен организират това, което възприемат чрез етикетите, които езикът ги е научил да прикрепят към групите от сетивни характеристики. Езикът не само ни позволява да именуваме обектите, дадени на сетивата ни като отделни цялости, но и да класифицираме едно безкрайно многообразие от комбинации между различаващи белези в съответствие с това, каквото можем да направим от тях. По-важното е, че всяко използване на езика е свързано с интерпретации от нашето обкръжение. Вследствие на това възникват разнообразни трудности, когато анализираме, или критикуваме различни възгледи, в резултат на което езикът е проводник не само на мъдрост, но и на трудно изкореними глупости, вследствие на неправилна употреба.

            Трудности от подобен характер са накарали учените да създават нови думи и направо езици за собствените си дисциплни. Пример за това са разнообразните речници, разясняващи значението на различните термини. Същото силно желание  подтиква политици и социолози не само да предлагат, но и да осъществяват обмислена реформа на езика с цел да убедят хората в правотата на собствената си позиция. Един от най-важните примери дължим на социалистическите автори.Трайно е влиянието на социализма върху езика на интелектуалците и социолозите. Кой измежду нас не е говорил за: класова борба, производителни сили, потребителна стойност, принадена стойност, разменна стойност, печалба, относително обедняване, база, надстройка, първоначално натрупване, диалектика, диктатура на пролетариата – по общо мнение, въведени и популяризирани от К. Маркс. Специално на него се дължи и замяната с термина общество на принуждаващата организация, каквато е държавата. С този термин се внушава, че могат съзнателно да се регулират действията на индивидите с по-благороден и по-благ метод, в сравнение с принудата. Държавата, или по-точно правителството е прекалено открита формулировка, докато мъглявия термин „общество” позволява да се подметне, че господството на обществото би обезпечило определен вид свободи.

            Думата „общество” е станала удобен етикет за означаване на всяка група от хора, за чиято структура, или принцип на свързаност нищо не се знае – заместваща фраза, до която хората прибягват, щом не знаят за какво говорят. Очевидно е, че хора населяващи дадено място, нация, население, компания, асоциация, група, орда, племе, банда, раса, религия, спорт, развлечение - всички те са и образуват общества. Да се наричат с едно и също име такива съвършено различни формации, като приятелство меду индивиди с постоянен личен контакт и структури, наброяващи често милиони е заблуждаващо и съдържа скрито желание за изграждане на сътрудниество, едва ли не върху интимно приятелство.

            Налице е съзнателна измама, практикувана от американските и европейски социалисти в присвоения от тях термин „либерален”. Враговте на системата на частната инициатива са сметнали за много хитро да си присвоят нейното име. Трудно е да бъдат определени като такива, без да оставят впечатлението, че вярват всъщност в социализма. Несъответствието на термините, използвани за означаване на различните форми на взаимодействие между хората е само още един симптом на нерабиране на процесите, координиращи човешките усилия. Термините, използвани за раграничаване на двата основни принципа за структуриране на икономическо сътрудничество - „капитализъм и „социализъм” са заблуждаващи и политически пристрастни. Думата „капитализъм” в частност не се е използвала въобще от К. Маркс в трудовете му. Въвежда се в обръщение едва след публикуване на книгата на Вернер Зомбарт „Съвременния капитализъм” през 1902 г. Тъй като този термин означава системата, обслужваща особените интереси на притежателите на капитал, вече се появява изведнъж в политическите дебати, като естествена противоположност на социализма. Това е довело до това, повечето капиталисти гордо да приемат името, като резултат от собствение им усилия.  Модерното название на този вид икономическо сътрудничество, възприет в Германия след Втората световна война е „пазарна икономика” и този евфемизъм е в обръщение в момента в целия ЕС.

            Съществителното „общество”, въпреки заблуждаващия си характер е относително безвредно в сравнение с изсмукващото като дума прилагателно „социален”, или „обществен”, което е вероятно най-объркващия израз в целия ни съвременен морален и политически речник. Объркването привнесено от това прилагателно се дължи до известна степен на използването му, не само когато се описват явления, предизвикани от разнообразни форми на коопериране между хората, храктерни за всяко общество, но и при описване на действията, които подпомагат и обслужват такива структури. Така фактическото и нормативното значение на думата „социален”, което най-напред изглежда като описание, неусетно се превръща в предписание. Списъка на използването като термин на прилагателното „социален” като придружаващ към редица съществителни е внушителен. Ето и най-използваните:

 

Админстрация, аспект, благоприличие, богатство, болест, взаимодействие, воля, възможности, въпрос, група, действие, демокрация, дискриминация, добродетел, догма, договор, дълг, енергия, етика, жаргон, живот, животно,  загуби, задължения, закони, здраве, значимост, зло, идеал, измерение, изследване, икономика, инспекция, интерес, искане, история, контрол, конфликт, кредит, критика, кръг, лидер, медицина, миграция, мир, морал, напрежение, натиск, наука, независимост, ниво, обслжване, обсъждане, организъм, ориентация,  осигуряване, отговорност, партньор, пенсия, позиция, политика,  положение, последици, потребности, право, предимство, претенции, привилегия,  признание, проблем, прогрес, продукт, процес, психология, работник, развитие, рамка, ранг, революция, ред, реформа, решение, роля, сблъсък, сигнал, сигурност,  сила, система, солидарност, споразумение, справедливост, среда, стабилност, статут, структура, сфера, събитие, съвест, съгласие, съзнание,  теория, факт, фактори, философия, функция, характер, хармония, цел, ценност, черта  и т. н.

Много от изброените комбинации се използват и в негативна, критична форма като – социална дезорганизация, социални безредици, социална несправедливост, социална несигурност, социална нестабилност и т. н. Трудно е само от горния непълен списък да направим извода, че след като е придобил толкова много значения термина „социален” е станал безполезен за общуването. Но, той е придобил силата да изпразва от съдържание съществителните, които характеризира, както и хората да препроектират това, което никога не са могли да проектират. Имайки предвид тези последици, той е станал „изсмукваща дума”, (както Шекспир се изразява, че невстулката изпразни съдържанието на яйцето, без видимо да го измени). Изсмукващите думи се употребяват, за да се извадят зъбите на понятие, което човек трябва да употреби, но иска да елиминира всички съдържания, които предизвикват идеологическите му предпоставки.

Злоупотребата с думата „социален” е международна, като даже в конституциите на много държави се използва израза „социална, правова държава” и където се разпостранява представата за „социална пазарна икономика”. От това използване на думата се стига до извода , че регулациите чрез закона и пазара са ясни, но пришитото демагогски понятие „социална” го изпразва от съдържание.

Най-пагубната употреба на прилагателното „социален” е в словосъчетанието „социална справедливост”.  Това е просто семантична измама от същия вид като израза „народна демокрация”. А наложилия се израз „социална справедливост” налага потресаващия извод, че съществува и категорията „частна справедливост”. Термина „социален” се прилага към всичко, което намалява, или отстранява различията в доходите. Но, защо да се наричат тези действия социални? Може би това е методът да се осигурява мнозинство, т.е. гласовете на тези, които очакват да бъдат „социално” облагодетелствани? Всеки призив да бъдем по-социални означава също, че това е стъпка към социалната сраведливост на социализма и е еквивалентен на „разпределителна справедливост”. Но това у нас е недопустимо при съществуващата и наложена ни вече от четвърт век политическа система.

Човечеството е разцепено на две враждуващи групи от обещания. Източниците на този конфликт не могат да се помирят с помощта на компромис. Демагогската етика продължава да се усъвършенства в използване на езоповски език, който не казва нищо съществено.

Неусетно стигаме и до това екзотично животно - кентавъра на словесността, наречено политкоректност. Целта на "политкоректния език" е да се избегне употребата на думи и изказвания, които членовете на дадени обособени социални и малцинствени групи считат, или евентуално биха могли да счетат за оскърбителни. Според  науката, политкоректността е: "политически, културно-социологически термин, отразяващ установяването на система от рамки и правила, включително "политически коректен език", който има ограничаваща функция във връзка с етически и морални съображения".
Различни обществени образувания в САЩ и Западна Европа вече използват проста и евтина стратегия: всяка реч, жест, традиция с макар далечен полъх на конфликт да се забранява, или заклеймява. Идеалният инструмент за туширане на проблеми без излишни напъни за разрешаването им е налице - политкоректността.
 Причина, разбира се е международното положение, тоест конфликтите, възникващи между взаимно нехаресващи се етнически и социални малцинства, противопоставящи се във все по-стесняващия се свят. Накратко - начинът, по който говорим за света, определя и начина, по който го възприемаме. Ако се чудите откъде ви е познато - "1984" на Оруел и "новоговора", конструиран по такъв начин, че мислите, противоречащи на властта, са невъзможни за изказване.  А днес политкоректността мутира от презерватив на езика в девствен пояс. Проверката за политкоректност е вече абсолютно задължителна в медиите. За целта хората трябва да мислят върху начина по който говорят, а не да мислят какво да говорят. Но въпреки че опитите продължават, за сега това не става. Безспорно, политкоректността може да бъде постигната също така, както и пълната и окончателна победа на комунизма...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
10


Вълнообразно


1. krumbelosvet - Езикът е принципно неточен.
18.08.2016 14:48
Защото "не може да се изкъпеш два пъти в една и съща река", т.е. панта рей, но все пак реката си запазва името и "няма нищо ново под Слънцето". Не е ясно ли? Нали това казвам. Езикът е принципно неточен.
цитирай
2. djani - О, да! Особено политическия, както отбелязах...
18.08.2016 16:37
krumbelosvet написа:
Защото "не може да се изкъпеш два пъти в една и съща река", т.е. панта рей, но все пак реката си запазва името и "няма нищо ново под Слънцето". Не е ясно ли? Нали това казвам. Езикът е принципно неточен.

За разлика от него в поговорки и пословици, народа е убийствено точен. Дори и в коментарите си по Facebook!
цитирай
3. aip55 - Парад на думи и
18.08.2016 17:38
мисли, в които си вярват само управляващата клика. Театър...
Мазохизмът на подтиснатите маси е прецедент на търпение
в цялата ни история.
,, Безспорно, политкоректността може да бъде постигната също така, както и пълната и окончателна победа на комунизма..."
Напълно съм съгласен с фразата!
Много добър анализ! Браво+++++
цитирай
4. djani - Не е само мазохизъм, но и зомбиране и хипнотизиране...
18.08.2016 20:19
aip55 написа:
мисли, в които си вярват само управляващата клика. Театър...
Мазохизмът на подтиснатите маси е прецедент на търпение
в цялата ни история.
,, Безспорно, политкоректността може да бъде постигната също така, както и пълната и окончателна победа на комунизма..."
Напълно съм съгласен с фразата!
Много добър анализ! Браво+++++

Ние сме мишките, в които се е втренчила змията, преди да ни налапа...
цитирай
5. mariniki - понякога...
03.09.2016 01:54
думите могат да бъдат и оръжие... и средство за внушение...
и то доста успешно... особено в мислите и езика на опитни манипулатори...
Джани, колко си прав само...
цитирай
6. djani - Те и това правят.
03.09.2016 13:35
mariniki написа:
думите могат да бъдат и оръжие... и средство за внушение...
и то доста успешно... особено в мислите и езика на опитни манипулатори...
Джани, колко си прав само...


Чрез подобна реч, изпразват смисъла не само в думите, ни и в мозъците ни. Не напразно по времето на соца е имало цензура, която да следи за това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245665
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031