Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2016 23:29 - ДИАЛОЗИ СЪС ... ЗАГИНАЛИЯ РОКЕР
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1495 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 27.10.2016 21:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   ДИАЛОЗИ СЪС ... ЗАГИНАЛИЯ РОКЕР

 

 

image

 

 

            Сънищата на стария следовател са неспокойни. Отглас от тревожното му и динамично ежедневие от преди пенсионирането. Явяваваха му се размазани кадри от стотиците местопроизшествия, които бе посещавал с мъглявите и избледняващи физиономии на извършители и пострадали от престъпления и неизменните лица на колегите, с които решаваха вечната главоблъсканица с намиране отговорите на класическите въпроси от римското право: Какво; къде; кога; по какъв начин; кой; защо; в чия изгода? И стотиците други, възникващи в изясняване на всеки един от тях. Плуваше в морето от човешки емоции, несгоди, трагедии, комични ситуации, безмълвен и безстрастен свидетел на лицемерие, подлости, гадости, както и на светли намерения, често завършващи с крушения, а не рядко и със смърт. Дълги години беше брониран срещу психическия товар от досега с тъмната човешка същност, скрита под маската на отиграна добронамереност. Сред цялата тази тъма, като светъл лъч се промъкваше  в полубудното му състояние неспокоен и блуждаещ дух в образа на младия рокер, който уж така добре познаваше. Той му шепнеше, често повишаваше тон, а понякога и крещеше и гласът  болезнено отекваше в съзнанието му. Разказваше му за приключенията си в Страната на Героите:

             - Какво си спомням? Какво не си спомням? Нямам намерение да се връщам отново назад и да преживявам нещата отново. Двигателят е запален, мотора реве и младежът се изгубва в далечината. Той не лети само, за да стигне до определено място, макар че долита до много места. Не лети, за да прави икономии, макар че разходите по един мотоциклет са не по-малко от тези за подържане на автомобил. Не лети за придобивки и печалби. Всички тези неща, толкова често изтъквани като съществени, всъщност не са съществени. Те са добри причини, но се оказват второстепенни поради една, единствена причина. А тя е откриването същността на самия живот, възможността да го изживееш в момента и заради момента.

            Мотоциклета не е така сигурно превозно средство като автомобила. В лошо време е обичайно да си стои на стапенките. Това са достатъчно причини да не бъде никога конструиран. Твърде много неприятности и неудобства придружават битието на моториста и те са приемливи само, когато възнаграждението, което получава  е нещо повече от някоя спестена минута. Мотоциклетизма е един от малкото популярни спортове и хоби, в който наказанието за грешка е смърт. Слисващо и страшно е – хората са ужасени и шокирани – мотористът загива, допускайки непростим пропуск.

Условието, което моторът с високите скорости поставя пред моториста е: обичай ме и ме познавай и ще бъдеш възнаграден с неизмерима наслада. Ако не ме обичаш и не ме познаваш добре ще предизвикаш неприятностите и съдбата. Всичко е така просто. Човекът управляващ мотоциклета е отговорен за собствената си съдба. Инцидент, който не би могъл да се избегне чрез съзнателно действие е малко вероятен. Безопасността му лежи в неговите собствени ръце. Движейки се бясно, трябва да реагира и маневрира мигновено, или да спре безопасно. Никой друг не може да направи това вместо него, колкото и да иска да помогне. Неговия свят е този на индивидуалността. Той трябва да реши, дали да приеме изцяло отговорността за своите действия, или да слезе от седлото завинаги.  Често мотористите си говорят за живота и смъртта: „Няма да си отида стар от този свят, ще умра с мотоциклета си в някоя невъзможна за отреагиране ситуация. Толкова е ясно. Животът без адреналин не си струва да се живее.” Не се стъписвайте, че много рокери вярват в това простичко кредо, защото до време жертва може да е всеки от тях. Въпросът „Защо с мотор?” няма нищо общо с вторичните, сметкаджийски причини.  Осъзнавайки, че си човек, отегчен от вечерите пред телевизора и от картонените хора, които те заобикалят, ако можеш и искаш да се влюбиш в скоростта, ти знаеш вече къде да отидеш. Естествено в рокерското братство. Тогава ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински и ще се научиш да провиждаш смисъла зад всичко това. Човекът е направил за себе си простичък тест, за да отговори на следните въпроси:

-          Споменът за колко места, посещавани с приятели възникват в паметта ти?

-          Колко ярки и незабравими събития са се случили в живота ти през последните няколко години?

-          На колко души сте били истински приятел и колко са твоите безкористни и честни приятели?

          Отговаряйки си с „достатъчно много”, тогава може и да не се учите да карате мотор. Но, ако вашия отговор е „не много”, то тогава вероятно си струва да посетите лагера на някой рокерски събор, да се разходите из него и да разберете как се чувства, човек, когато седне върху седлото на стоманения жребец. Тогава ще разберете за съществуването на хиляди хора, които са намерили отговор на проблема за празнотата в своя живот.
     Стомана, aлуминий, пластмаса, гайки и болтове. Мотоциклетът е машина. Не е възможно да е живо същество. Нито да изпитва желания, да храни надежди, да мрази, или да обича. Състои се от двигател, шаси и две колела, направени от известни на всички ни материали. Той може почти да лети, със скорост до 300 км. Зад този факт не се крие някаква магия, тази способност не е резултат от заклинания и чародейство. Той се движи и държи на двете си колела само благодарение на познати и неизменно действащи закони. Двигателят е блок от метал, снабден с ресори, клапани и предавателни механизми. Вибрациите пронизващи двигателя са причинени от бързото изгаряне на горивото в цилиндрите му. Рамата е компактна. Колелата са оборудвани с дискове, осигуряващи почти моментално спиране. Гумите са различни и съобразени за съответните годишни сезони и вид на терена. Всичко е направено след прецизни изчисления на проектанти, които не се занимават с езотерични али-бали. Няма част в него, която да не е изработена според детайлен проект.

      И още веднъж – грешка! Мотоциклета не е живо същество, а машина.- сляпа, няма, студена и мъртва. Всяка сила, въздействаща върху нея е добре позната. Милиони часове изследвания и изпитания са ни доказали нейната здравина и ефективност. Все още се срещат мотористи, на които им се иска да вярват, че мотоциклетът е жив организъм. Не вярвайте в това. Това е невъзможно. Поведението на всеки мотоциклет зависи от много фактори – отношение на тежестта му към неговата мощност, обтекаемост, съпротивление на въздуха, повърхността и сцеплението с пътя и т.н. Всички те могат да бъдат измерени с уреди, да бъдат тествани. Когато тези данни минат през схемите и компютрите ние имаме неговите характеристики. Нито едно изречение, нито една дума дори, в който и да е наръчник за експлоатацията му не намекват, че възможностите на машината могат да бъдат променени поради надеждите, или мечтите на моториста, или поради неговото отношение към нея, от което напълно зависи. Това е нещо изключително важно и трябва да се знае от всеки моторист. Но, макар и рядко, понякога се случват чудеса. Да се разминеш на косъм от катастрофа и неминуема смърт, именно поради качествата на машината, които добре си опознал и овладял. И всеки си казва: „Невероятно е, не може да се е случило, абсурдно е!” Защото:

 

            Мотоциклетът не може да оживее.

            Мотоциклетът не знае, какво е любов.

            Мотоциклетът е студен метал.

            Мотоциклетът е машина.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

Следва продължение...




Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. milady - Смърт няма ,джани!
25.10.2016 12:52
не знам,по-добро от това
прегръщам те, френд!
джани е тук...
ти го...възкреси!!
цитирай
2. djani - О, да...
25.10.2016 15:09
milady написа:
не знам,по-добро от това
прегръщам те, френд!
джани е тук...
ти го...възкреси!!

Джани е в втъкан в съзнанието ми и непрекъснато ми нашепва за себе си. Имам налудничавата и натрапчива идея да освестявам хората. Дали ми се удава ?
цитирай
3. milady - Да да да !!! и аз го правя,и няма да спра. Прегръшам те/поздрави у дома/
25.10.2016 16:24
djani написа:
milady написа:
не знам,по-добро от това
прегръщам те, френд!
джани е тук...
ти го...възкреси!!

Джани е в втъкан в съзнанието ми и непрекъснато ми нашепва за себе си. Имам налудничавата и натрапчива идея да освестявам хората. Дали ми се удава ?

цитирай
4. djani - Малко си луда, но кой не е...
25.10.2016 18:13
milady написа:
djani написа:
milady написа:
не знам,по-добро от това
прегръщам те, френд!
джани е тук...
ти го...възкреси!!

Джани е в втъкан в съзнанието ми и непрекъснато ми нашепва за себе си. Имам налудничавата и натрапчива идея да освестявам хората. Дали ми се удава ?


Това не е пречка да си готина...
цитирай
5. coacoa11 - Не можеш никого да освестиш, ако не е ...
27.10.2016 21:41
Не можеш никого да освестиш, ако не е узрял да го приеме. Насила ум и обич не се дава... всеки го влече собствената му участ. Но не пречи да продължаваш да опитваш. Това е твоята мисия и отговорност.
цитирай
6. djani - Умното ми, мъдро жабче...
27.10.2016 22:02
coacoa11 написа:
Не можеш никого да освестиш, ако не е узрял да го приеме. Насила ум и обич не се дава... всеки го влече собствената му участ. Но не пречи да продължаваш да опитваш. Това е твоята мисия и отговорност.

Знам го от житейския си и служебен опит, но и аз като мисионерите в джунглата се старая да отуча диваците да се изяждат взаимно. Важи и за рокери, и за шофьори...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930