Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2016 09:27 - БОКО
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 921 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 03.11.2016 10:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 БОКО

 

ГЕРБу, посвещается

 

Време е за Боко

Да почна своя разказ.

Време е отново

За Боко лозунги да се развихрят.

Боко е от живите най-жив,

Нашeто знание, нашaта сила и оръжие.

Слагайки на главата Му венец

Тревожа се да не закрия

Истински, мъдрото, човечно,

Боково чело огромно.

За него треперя, както

За зениците си безценни.

Какво той направи?

Кой е той и от къде се взе?

И за какво е тази почест?

Колко бедно е на поета словото,

Думи подходящи, как да намери?

В седмицата са дните седем,

В деня са двадесет и четири часа.

Малка е мярата на календара,

Днес ние казваме - Епоха е той!

И ако за всинца ни Той може

Да направлява на времето потока

За Него, ние казваме „Пророк”,

За Него ние казваме”Гений”.

Но, с какъв аршин да мерим Боко?

Нима по милост божия

Не е той вожд, царствен и божествен?

Днес славим най-земния

От крачилите по земята хора.

Човек е Той неземен,

Защото със поглед обхваща земята от раз

И вижда това, което времето крие от нас.

Той, както и вие и аз,  съвсем същия е.

Но, няма ги насмешливите устни,

Няма я сатрапската гримаса на триумфа.

Той с ласка човешка милей за другарите,

Но, към врага е стоманено твърд.

И за Него и за нас, едно и също е скъпо.

Но, възторжено, за едно негово само дихание

Живота си бихме отдали.

За най-човечния от всички човеци!

Все още накратко, до всяко мигновение

Известен е на Методиев Боко живота.

Но за дългия жизнен път

На другаря Методиев Боко

Трябва да се пише и списва отново!

 

Отдавна, отдавна, от преди 100 години

От народа прегърбен, ограбен

Идват вести, мечтани за Боко-Месията.

За Него, величествен, некоронован, невенчан,

Който с призивна тръба ще възвести до небето,

Че за нас мост към бъдния път ще построи.

Кога да е, ще ни се наложи да се сдобием

С Човека - борец, мъстящ и наказващ.

И се смесиха облаци и дим

Като две сражаващи се армии.

Небесата станаха двойни и бременни.

В Банкянска махала софийска

Роди се обикновено момченце

Бочко Методиев, бъдещий Боко железний.

 

А до тогава, комунизма охранен,

Лапайки и дремейки преситен

Бухна, като тесто превтасало,

Подпявайки „Интернационала” и „Марсилезата”.

Легна на пътя на историята,

Ни да го прескочиш, ни да го заобиколиш.

Единствения изход е – да го взривиш!

Знам, че поети и лирици, критично ще възкликнат:

А къде е душата ви?!

Ами да, това е реторика!

Поезия, къде след това?

Новото време вината ще прости,

Ще дойде Той и ще се разплати.

Ще му обяви война безмилостна.

И ще се свърши с фантазьорите,

На социални, немислими утопии съчинители.

Нима  път за милионите

Са на фантазьорите тесните пътеки?

За нас словото негово е музика могъща,

Способна за сражение и мъртвите да вдигне.

 

Назряваха дните като дини,

Електората Му растеше също кат тях

За нищо и никакво време настана революция.

И сви в железен юмрук Боко мутрите свои.

Те не знаеха да четат и да пишат,

Не бяха чували за Боко преди,

Но, бяха Боковци верни.

Не знаейки азбука дори.

Те слушаха как Боко говори

За "шменти – капели" и други игри.

На младите дами, инжектира

Коктейл от странности кокетни.

И стана икона на сърцта им Той,

Напълнени с обич необяснима към Боко.

Дори в църковно-славянските служби

Настана смут за избор – Бог, или Боко?                                     

Кого от двамата да избрем?

 

Капитализмът е целта отново страстно желана,

А социализЪма  е врагът ненавистен.

Демократи от всички страни – на въстание!

Вчера петима, а днес хиляди.

До вчера по-тихи от водата и по-ниски от тревата,

А днес се сипе град от прокламации и петиции.

Ние не сме сами,

Ние сме на силите Демократичен съюз

За освобождение на заблудений народ.

 

И заобичаха Боко, защото книги не четеше,

Една, единствена - за  брата Винету дори не дочете.

Но застави великото четирибуквено слово

Партия „ГЕРБ” да засияе отново!

Засия великото слово  - „ПАРТИЯ”!

Единица, кому е тя нужна?

Гласът на единицата е пилешки писък.

Кой ще го чуе?

Може би жена, ако до пазара е близо.

Партията е ураган единен

От гласове тихи и громки.

От него рухват вражи укрепления,

Като в канонада от топовни гърмежи.

Сам воинът не е воин, дори и двама са слаби.

Всеки може да им е господар.

А, ако се вградят във партия -

Предай се враг, замри и залягай!

Партията е ръка хилядопръстна

Свита  във юмрук громящ.

Партията е милиони плещи,

Плътно в строй вървещи!

Партията ГЕРБ и Боко са близнаци същи.

Кой за майката история е по-ценен?

Като кажем Боко, разбираме партията,

Като кажем партията, разбираме Боко!

 

Той е тука, ден след ден.

Прекарва с нас година след година.

Той е на всяка барикада – генерал, кмет и премиер

Дори след година в изгнание

Той потегна  партията си разбита.

И поведе ордите свои напред.

И властите четири, паднаха наред.

Под гласа му, по-громък от всеки тътнеж.

Падна династия огромна, многолетна

С кървавочервена ръжда покрита.

Долу властта съглашателска, тройна!

И отново вятъра силен и свеж, мъжки

Надигна поли и сне всички задръжки.

- Боко е с нас! Да живее Методиев Боко!

Ние смело като един в боя ще влезем

За властта на ГЕРБ сладка награда

И затвора не ще е преграда.

И дори секретарките и шофьорите нищи

Изредиха се да управляват държавния кораб всички.

Сега, когато ядете и пиете на общата маса,

Ние знаем, че вожда Методиев Боко

И Цецо, същински Дзержински железен

Са творци на победата свята.

Но, Боко между равни е Първи

по сила на воля и ум необятен.

Тук всеки жълт камък Боко познава

По тропота на токчета журнални

И на колите, такъв товар безценен не возили.

Надигни се народе, белолик, а вече и мургав.

Застани под знамето синьо и звездно!

Ходом марш!

Раз, два, три...Раз, два, три...

БОКО ви го натри!

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОB

Djani.blog.bg

 

 

 




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. zahariada - Здравей!
03.11.2016 09:44
Браво!
цитирай
2. djani - Ха-ха...Благодаря!
03.11.2016 10:23
zahariada написа:
Браво!


Малка перифраза на поемата "Владимир Илич Ленин" на Владимир Маяковски. Подходяща за всеки тоталитарен вожд.
цитирай
3. milady - джани..зарадва ме с твоя Талант...
03.11.2016 12:44
ако не беше така дълга тази Ода
бих я откраднала ,ноо
никога не е късно...
много си добър и в Сатирата
Дерзай ,май Френд!
цитирай
4. coacoa11 - Какво вдъхновение само. . . ма то и ...
04.11.2016 22:21
Какво вдъхновение само ... ма то и музата си я бива :)
цитирай
5. djani - Музата не знам,
04.11.2016 23:05
coacoa11 написа:
Какво вдъхновение само ... ма то и музата си я бива :)


Но, "Ибекта" по си го бива...
цитирай
6. djani - Кради, кради!
04.11.2016 23:06
milady написа:
ако не беше така дълга тази Ода
бих я откраднала ,ноо
никога не е късно...
много си добър и в Сатирата
Дерзай ,май Френд!


Те крадат мангизи, а ние думи...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930