Прочетен: 2879 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2016 10:20
ГЕРБу, посвещается
Време е за Боко
Да почна своя разказ.
Време е отново
За Боко лозунги да се развихрят.
Боко е от живите най-жив,
Нашeто знание, нашaта сила и оръжие.
Слагайки на главата Му венец
Тревожа се да не закрия
Истински, мъдрото, човечно,
Боково чело огромно.
За него треперя, както
За зениците си безценни.
Какво той направи?
Кой е той и от къде се взе?
И за какво е тази почест?
Колко бедно е на поета словото,
Думи подходящи, как да намери?
В седмицата са дните седем,
В деня са двадесет и четири часа.
Малка е мярата на календара,
Днес ние казваме - Епоха е той!
И ако за всинца ни Той може
Да направлява на времето потока
За Него, ние казваме „Пророк”,
За Него ние казваме”Гений”.
Но, с какъв аршин да мерим Боко?
Нима по милост божия
Не е той вожд, царствен и божествен?
Днес славим най-земния
От крачилите по земята хора.
Човек е Той неземен,
Защото със поглед обхваща земята от раз
И вижда това, което времето крие от нас.
Той, както и вие и аз, съвсем същия е.
Но, няма ги насмешливите устни,
Няма я сатрапската гримаса на триумфа.
Той с ласка човешка милей за другарите,
Но, към врага е стоманено твърд.
И за Него и за нас, едно и също е скъпо.
Но, възторжено, за едно негово само дихание
Живота си бихме отдали.
За най-човечния от всички човеци!
Все още накратко, до всяко мигновение
Известен е на Методиев Боко живота.
Но за дългия жизнен път
На другаря Методиев Боко
Трябва да се пише и списва отново!
Отдавна, отдавна, от преди 100 години
От народа прегърбен, ограбен
Идват вести, мечтани за Боко-Месията.
За Него, величествен, некоронован, невенчан,
Който с призивна тръба ще възвести до небето,
Че за нас мост към бъдния път ще построи.
Кога да е, ще ни се наложи да се сдобием
С Човека - борец, мъстящ и наказващ.
И се смесиха облаци и дим
Като две сражаващи се армии.
Небесата станаха двойни и бременни.
В Банкянска махала софийска
Роди се обикновено момченце
Бочко Методиев, бъдещий Боко железний.
А до тогава, комунизма охранен,
Лапайки и дремейки преситен
Бухна, като тесто превтасало,
Подпявайки „Интернационала” и „Марсилезата”.
Легна на пътя на историята,
Ни да го прескочиш, ни да го заобиколиш.
Единствения изход е – да го взривиш!
Знам, че поети и лирици, критично ще възкликнат:
А къде е душата ви?!
Ами да, това е реторика!
Поезия, къде след това?
Новото време вината ще прости,
Ще дойде Той и ще се разплати.
Ще му обяви война безмилостна.
И ще се свърши с фантазьорите,
На социални, немислими утопии съчинители.
Нима път за милионите
Са на фантазьорите тесните пътеки?
За нас словото негово е музика могъща,
Способна за сражение и мъртвите да вдигне.
Назряваха дните като дини,
Електората Му растеше също кат тях
За нищо и никакво време настана революция.
И сви в железен юмрук Боко мутрите свои.
Те не знаеха да четат и да пишат,
Не бяха чували за Боко преди,
Но, бяха Боковци верни.
Не знаейки азбука дори.
Те слушаха как Боко говори
За "шменти – капели" и други игри.
На младите дами, инжектира
Коктейл от странности кокетни.
И стана икона на сърцта им Той,
Напълнени с обич необяснима към Боко.
Дори в църковно-славянските служби
Настана смут за избор – Бог, или Боко?
Кого от двамата да избрем?
Капитализмът е целта отново страстно желана,
А социализЪма е врагът ненавистен.
Демократи от всички страни – на въстание!
Вчера петима, а днес хиляди.
До вчера по-тихи от водата и по-ниски от тревата,
А днес се сипе град от прокламации и петиции.
Ние не сме сами,
Ние сме на силите Демократичен съюз
За освобождение на заблудений народ.
И заобичаха Боко, защото книги не четеше,
Една, единствена - за брата Винету дори не дочете.
Но застави великото четирибуквено слово
Партия „ГЕРБ” да засияе отново!
Засия великото слово - „ПАРТИЯ”!
Единица, кому е тя нужна?
Гласът на единицата е пилешки писък.
Кой ще го чуе?
Може би жена, ако до пазара е близо.
Партията е ураган единен
От гласове тихи и громки.
От него рухват вражи укрепления,
Като в канонада от топовни гърмежи.
Сам воинът не е воин, дори и двама са слаби.
Всеки може да им е господар.
А, ако се вградят във партия -
Предай се враг, замри и залягай!
Партията е ръка хилядопръстна
Свита във юмрук громящ.
Партията е милиони плещи,
Плътно в строй вървещи!
Партията ГЕРБ и Боко са близнаци същи.
Кой за майката история е по-ценен?
Като кажем Боко, разбираме партията,
Като кажем партията, разбираме Боко!
Той е тука, ден след ден.
Прекарва с нас година след година.
Той е на всяка барикада – генерал, кмет и премиер
Дори след година в изгнание
Той потегна партията си разбита.
И поведе ордите свои напред.
И властите четири, паднаха наред.
Под гласа му, по-громък от всеки тътнеж.
Падна династия огромна, многолетна
С кървавочервена ръжда покрита.
Долу властта съглашателска, тройна!
И отново вятъра силен и свеж, мъжки
Надигна поли и сне всички задръжки.
- Боко е с нас! Да живее Методиев Боко!
Ние смело като един в боя ще влезем
За властта на ГЕРБ сладка награда
И затвора не ще е преграда.
И дори секретарките и шофьорите нищи
Изредиха се да управляват държавния кораб всички.
Сега, когато ядете и пиете на общата маса,
Ние знаем, че вожда Методиев Боко
И Цецо, същински Дзержински железен
Са творци на победата свята.
Но, Боко между равни е Първи
по сила на воля и ум необятен.
Тук всеки жълт камък Боко познава
По тропота на токчета журнални
И на колите, такъв товар безценен не возили.
Надигни се народе, белолик, а вече и мургав.
Застани под знамето синьо и звездно!
Ходом марш!
Раз, два, три...Раз, два, три...
БОКО ви го натри!
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОB
Djani.blog.bg
Как МЕНТА Стоянова изМЕНТИ белите родите...
Криминално богати българи
Малка перифраза на поемата "Владимир Илич Ленин" на Владимир Маяковски. Подходяща за всеки тоталитарен вожд.
бих я откраднала ,ноо
никога не е късно...
много си добър и в Сатирата
Дерзай ,май Френд!
Но, "Ибекта" по си го бива...
бих я откраднала ,ноо
никога не е късно...
много си добър и в Сатирата
Дерзай ,май Френд!
Те крадат мангизи, а ние думи...