Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2016 10:06 - ЩЕ ПРЕХВЪРЛИМ ЛИ 10 МИЛИАРДА?
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3039 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 10.11.2016 10:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЩЕ ПРЕХВЪРЛИМ ЛИ 10 МИЛИАРДА?

  image

 

От всички глобални проблеми, стоящи за решаване пред човечеството, най – важния е този за ръста на населението на Земята. По-важен и от този за войната и мира, въпреки наличието на оръжия, които могат да я заличат. Макар и умишлено подценяван, не може да се каже, че никой не се е замислял над него. Хората още от древността са се безпокоели от това колко наброяват, защото трябвало и да се изхранват. Да се обсъждат въпросите на демографията  доскоро не бе прието да се говори на висок тон, както и за секс в благоприлично общество. Учени и политици са се занимавали с демографските проблеми на отделни столици и мегаполиси, отделни многолюдни страни, но не е на света като цяло.  За да се стигне до основния проблем е трябвало да се преодоляват общоприети догми.

Още в края на ХVІІІ век, великия математик Леонард Ойлер е написал основното демографско уравнение, което се използва и до сега. А сред широката публика най-известно е името ва основоположника на демографията Томас Малтус. Той е бил любопитна личност – завършил богословие, но много добре подготвен математически. Дъщерята на мой приятел, завършила университета в Кеймбридж е посещавала кабинета на Малтус и ми разказа, че там на видно място е изложена книгата на Ойлер със саморъчни забележки от Малтус с молив в полетата и. От което е видно, че отлично е владеел математическия апарат на своето време. Теорията на Малтус е достатъчно стройна, но построена върху  неверни предпоставки. Той е предполагал, че числеността на хората расте експоненциално (т.е. скоростта на ръстта на нарастване на хората е толкова по-висока, колкото повече хора се раждат). Но, ръста е ограничен от достъпността на природните ресурси, основно храната. Експоненциалния ръст до пълно изчерпване на ресурсите, това е динамиката която се наблюдава при болшинството живи същества. Така растат дори микробите в хранителен бульон.

Но, работата е в това, че хората не са микроби. Не са и животни. Аристотел е казал, че главното отличие на човека от животните е, че той иска да знае. За да забележим колко силно се отличаваме от тях, достатъчно е да се преброим. Всички земни твари от мишката до слона се подчиняват на зависимостта: колкото е по-голяма масата на тялото им, толкова по-малко са на брой. Слоновете са малко, а мишките много. При тегло от 100 кг. ние следва да сме няколкостотин хиляди. На територията на Европа има по-малко от 100 000 вълци. Този вид съществува в равновесие с природата. А хората са хиляди пъти по-многобройни. При това биологически много приличаме на едри примати, вълци и други по-едри животински представители. Преди 50 - 60 г. учехме по география в училище, че на земята живеят 2 млрд. човека. А днес надхвърляме 7 млрд. И този неколкократен ръст преживяваме в рамките на един човешки живот.

Историците твърдят, чe по времето на раждането на Христос, човешката популация е от порядъка на 100 милиона. Палеонтолозите оценяват човешката популация от времето на палеолита само на 100 000 души. Вижда се едва забележителния ръст за милион години, след това все по-бързия и в наши дни взривообразен. Никога преди човечеството не е нараствало така стремително. Още преди Втората световна война шотландския демограф Пол Маккендрик е предложил формула за нарастване на човечеството. И този ръст се оказал не експонциален, а хиперболичен – много бавен в началото и бързо ускоряващ се в края. Съгласно формулата му през 2030 г. численоста на човечеството следва да се стреми към безкрайност, но това е явна нелепост. Хората не са способни да раждат за крайно време безкрайно число деца. По-важно е, че такава формула отлично описва ръста на човечеството в миналото. А това означава, че скоростта на ръста винаги е пропорционална не на числото на живеещите на Земята хора, а квадрат на  това число.

Физиците и химиците знаят какво означава такава зависимост: това е „реакция от втори порядък”, където скоростта на процеса зависи не от числото на участващите, а от числото на взаимодествията между тях. Когато нещо е пропорционално на „N на квадрат”, това е комплексно явление. Квадрата на числото на хората е число на връзките между тях, мярка на сложността на системата „човечество”. Колкото по висока е сложността, толкова по-бърз е ръста.

Ние не живеем и не умираме сами. Ние се размножаваме, храним се, малко отличавайки се биологически от животните, но качествено различаващи се от тях, защото обменяме знания помежду си. Ние ги предаваме по наследство и хоризонтално – в училища и университети. За това и динамиката при нас е друга. Ние не просто се плодим и се размножаваме. Ние прогресираме. Този прогрес е достатъчно трудно да се измери численно, но например производството и потреблението на енергия може да бъде добър критерий.  И данните показват, че потреблението  на енергия е пропорционално на квадрата на числото на хората, т.е. потреблението на енергия е толкова по високо, колкото по голямо е населението на Земята.

Нашето развитие се заключава в знанието, което е главния ресурс на човечеството. Твърдейки, че ръста на населението е ограничен от изтощаването на ресурсите е грубо изопачаване на въпроса. При отсъствие на дисциплиниращо мислене се появяват много всевъзможни плашила. Например преди две десетилетия се говореше за изчерпване запасите от сребро, поради влагането му във фотоматериали и само продукцията на Холивуд и Боливуд гълтало хиляди тонове. Може би в това имаше смисъл, но бе изобретен магнитния и цифровия запис, които не изискват никакво сребро. Такива твърдения, плод на спекулации и гръмки фрази са призвани да поразят въображението. Но, те имат само пропагандна функция.

А храната в света е достатъчна за всички. Този въпрос е детайлно обсъждан в Римския клуб. Направено е сравнение на хранителните ресурси на Индия и Аржентина. По територия Аржентина е с една трета по-малка от Индия, но Индия има 40 пъти повече население. От друга страна Аржентина произвежда толкова храни, че може да изхрани целия свят, а не само Индия, така че по този въпрос липсва напрежение. Работата не е в недостига на ресурси, а в тяхното разпределение. Някога се шегуваха, че при социализма  дори в Сахара ще има дефицит на пясък. Така, че въпроса не е в количеството на ресурса, а в разпределението му. Същото важи и за неравенството в потреблението в капиталистическото общество. Неравенството между отделните хора и народи е  съществувало винаги, но при ускорението на процесите ръста на неравенство нараства и изравняващите процеси просто не успяват да сработят. Това е сериозен проблем на съвременната икономика, но историята учи, че и в миналото човечеството е решавало подобни проблеми.. Неравномерностите се изравняват  по начин, при който в мащаба на цялото човечество общия закон на развитието остава неизменен.

Хиперболичния закон за ръста на човечеството през историята на света демонстрира удивителна стабилност. В средновековна Европа чумните епидемии са унищожавали в някои страни до три четвърти от населението. В кривата на растежа по тези райони действително се е отбелязвал спад, но в продължение на столетие числеността възстановява предишната си динамика, като че ли нищо не се е случило. Най-големия демографски срив е през Първата и Втора световна война. Сравнявайки реалните данни на демографията  се оказва, че общите загуби на човечеството, вкл. неродени деца са от порядъка на 250 милиона души – три пъти повече от всички оценки на историците.  Населението на земята се е отклонило от равновесното си състояние с 8 % надолу. Но, за няколко десетилетия кривата отново устойчиво излиза на предишната си траектория. „Глобалния родител” се оказва устойчив, независимо от страшната катастрофа, засегнала болшинството страни.

Наблюдава се и друго интересно явление. В уроците по история много ученици недоумяват. Защо историческите периоди стават все по-кратки? Горния палеолит е продължил около един милион години. А за цялата останала история на човечеството остава около половин милион години. Средните векове продължават 1000 години, От горния палеолит до средновековието историята се е ускорила хиляда пъти. Това явление е добре известно на историци и филисофи. Историческата периодизация не следва астрономическото време, течащо равномерно и независимо от човешката история, а има собствена система от време.  Това собствено време следва  същите зависимости, както потреблението на енергия, или прираста на населението: То тече толкова по-бързо, колкото по-висока е сложността на чсвешката система, т.е. колкото повече хора живеят на Земята. Ако се счете, че историята се измерва не с оборотите на Земята около Слънцето, а с преживените човешки животи, ускоряващите се исторически периоди веднага получават обяснение.  Палеолита се е точил един милион години, като предците ни са били около 100 000 и се получава, че общото число на живялите в палеолита хора е около 10 милиарда. Също такова количество хора  са живели  за хиляда години средновековие, както и за последните 125 години на новото ни време. По този начин, този демографски модел нарязва цялата история на еднакви (не по продължителност, а по съдържание) късове през които са живели по 10 млрд души. Най-удивителното е, че такава периодизация е съществувала в историята и палеонтологията дълго време преди появяване на глобалните демографски модели.

Сега 10 млрд. душе са преминали по земята само за половин столетие. Това означава, че „историческата епоха” се е свила до едно единствено поколение. Да не се забележи това е невъзможно. Сегашните подрастващи не разбират за какво и за кого са пеели преди певците. За тях миналите исторически личности са това, което в граматиката е „плюсквамперфект” – отдавна преминало време. Сега е модно да се набляга на разрива на връзките между поколенията, на умирането на традициите. И за това естествена причина е ускоряването на историята. След като всяко поколение живее в собствена епоха, наследството на предишните епохи може просто да не им е необходимо.

Свиването на историческото време е стигнало предела си. То е ограничено от ефективната продължителност на поколенията от 45 години. Това означава, че не може да продължава хиперболичния ръст на числеността на хората. Основния закон просто се изменя. И той се изменя. Съгласно формулата днес трябваше да живеят на земята около 10 млрд души, а в момента са малко над 7 млрд. Три милиарда е сериозна разлика, която може да се измери и изтълкува. Пред очите ни се случва преломен демографски преход от неудържим ръст в някакъв друг способ на прогреса. На мнозина им се нрави да виждат в това признака на надигаща се катастрофа. Но тя е по-скоро в ума на хора, за които един физик би казал, че са във фазов преход. Ако се постави тенджера с вода на огън, дълго време нищо не се случва. Само се издигат нагоре единични мехурчета.  И изведнъж всичко кипва. Така и в човечеството се натрупва вътрешна енергия, след което всичко се изменя.

През 1995 г. човечеството е преминало през максимума на прираста, когато са се раждали 80 млн. човека годишно. От тогава ръста успява значително да се забави. Демографския преход е преход от режим на ръст към стабилизация на населението на Земята ниво не повече от 10 млрд. Много бедствия които преживяваме – финансови кризи, морална криза, неустроен живот – това е стресово, неравновесно състояние, свързано с настъпването на този преходен период. В някакъв смисъл сме попаднали в пъкъла. Привикнали сме, че  неудържимия ръст е закон в живота ни. Морала ни и обществено установените ценности бяха приспособени към този режим на развитие, който бе неизменен по протежение на историята, а сега се променя. При това много бързо. И статистическите данни и математическия модел показват че продължителността на прехода ще е по-малък от сто години. Но, той се случва неравномерно в различните страни. Когато Шпенглер пише „Залеза на Европа” той вероятно е имал пред вид първите признаци на процеса във Франция. Но сега процеса обхваща и по-малко развитите страни. Практически е спрял ръста на населението в Русия, европейските страни, а населението на Китай се стабилизира. Първообраза на бъдещия свят  следва да се търси в регионите, които първи влизат в прехода – например Скандинавия. Любопитно е, че в хода на „демографския преход” изоставащите страни бързо догонват тези, които са по този път. При пионерите Франция и Швеция този процес е продължил половин столетие на границата на 19  и 20 век, а например в Коста Рика и Шри Ланка   този пик е в 80-те години на 20 век. Колкото по-късно дадена страна влиза  във фазата на стабилизация, толкова по остро протича процеса.

Разбира се има основания да се опасяваме, че неравномерността на процеса може да доведе до рязко преразпределение на богатства и влияние. Едно от популярните плашила е „ислямизацията”. Но, ислямизацията преминава, както са преминали в историята всички религиозни системи. Закона за ръста на населението не са променили нито зовоеванията на Алексадър Македонски, нито кръстоносните походи, нито войни – световни и локални. Така, че закона ще действа и в преходния период. Няма гаранции, че ще премине мирно, но може и да не бъде много драматичен.

 

 

 

По материали в Интернет

 

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
11


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dedenze - Ако хората претендират за разум и не са животни (В което дълбоко се съмнявам).
10.11.2016 13:33
Освен удоволствието и инстинкта за продължение на рода, при човека трябва да има отговорност и задължения ! Създаването на деца лесно може да бъде 100% автоконтролирано ! Трябва да се грижиш персонално за децата си, а не да създаваш нещастни и обречени, биологични единици - трябва да осигуриш изхранване, образование, здраве ... и чак тогава да се размножаваш ! Изхождайки от ресурсите на планетата и претенциите за разум, трябва да има общ разрешителен режим за раждане и отглеждане на деца, когато са осигурени по-горните условия !
цитирай
2. djani - Всемирния закон на хармонията...
10.11.2016 16:02
dedenze написа:
Освен удоволствието и инстинкта за продължение на рода, при човека трябва да има отговорност и задължения ! Създаването на деца лесно може да бъде 100% автоконтролирано ! Трябва да се грижиш персонално за децата си, а не да създаваш нещастни и обречени, биологични единици - трябва да осигуриш изхранване, образование, здраве ... и чак тогава да се размножаваш ! Изхождайки от ресурсите на планетата и претенциите за разум, трябва да има общ разрешителен режим за раждане и отглеждане на деца, когато са осигурени по-горните условия !

Все пак ни е поставен лимит и независимо от първичните ни инстинкти, трябва да се съобразяваме с него. Алтернативата е канибализъм - буквален и в преносен смисъл, където силния изяжда слабия - т.е. ресурсите му....
цитирай
3. coacoa11 - както сме го подкарали, по-скоро ще ...
10.11.2016 21:37
както сме го подкарали, по-скоро ще унищожим и себе си, и земята
цитирай
4. djani - Според мен, чашата е наполовина...
10.11.2016 22:29
coacoa11 написа:
както сме го подкарали, по-скоро ще унищожим и себе си, и земята


Всеки може да изкаже мнението си дали чашата
е полупълна, или полупразна. Човека е надарен с разум, но и с глупост. Което надделее...
цитирай
5. mariniki - актуално...
15.11.2016 11:14
и много размислящо, Джани... струва ми се, че сякаш
вървим към самоунищожение...
цитирай
6. djani - Ресурсния бульон се изчерпва
15.11.2016 12:38
mariniki написа:
и много размислящо, Джани... струва ми се, че сякаш
вървим към самоунищожение...


Но, бактериите се увеличават. Би следвало, като осъзната част на микрокосмоса да се посмалим доброволно. В противен случай законите на природата ще влязат в сила...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3244666
Постинги: 926
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031