Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2016 17:37 - ЖИВОТ В ЧУЖБИНА?
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2180 Коментари: 14 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  

ЖИВОТ В ЧУЖБИНА?

 

image

 

Вече достатъчно често в търсенето на лично щастие, мнозина решават да се преселят в чужда страна. Това е сериозно решение и не бива да се приеме изведнъж, още повече, когато става дума за зрели хора, вече постигнали и притежаващи нещо. Но, за съжаление, като правило хората вземат решение, мислейки само за личните си желания и чувства. Почти никога не се мисли за това ниво и качество на живот, което ще имат на новото място. Често нещата се упростяват – ще се справя си мислят и... стягат куфарите.

Става дума за хора, които има какво да оставят тук в България – стабилна работа, семейство, възрастни родители, домашен лекар, спортен клуб, неотдалечени ски и морски курорти в едно от най хубавите като природа и климат места в света. Да не говорим за посещения на кино, театър, приятелска разпивка в любимо заведение и неща станали привични през годините. И така, какво се случва на новото място, когато свърши приключенската еуфория и започва делничния живот. С неизбежно възникналите въпроси: Какво не направих както трябва? Какво не трябваше да допусна в никакъв случай?

Ако вие сте живяли в гето, в колиба по-малка и от кутия на стар телевизор и сте ровили в контейнерите, тогава преселването в чужда страна е оправдано. Ще имате покрив над главата, хладилник, вътрешна тоалетна и баня. Но, ако ситуацията е съвсем друга? Решението ви да се преселите, защото това вече дори не е емиграция в друга страна от общоевропейския ни дом е все пак бомба със закъснител, който започва да тик-така. Защото това решение е абсолютен отказ от всичко което сте имали до вземането на това решение. И за това не носите никаква отковорност, ни пред Бог, закон, роднини и приятели? А пред себе си?

Възникват проблеми. Къде е стоматологичната клиника, където обичайно си лекуваш зъбите? Защото, въпреки добрата храна те се развалят и там. Казваш си - все някак ще се оправя. Обикновено, като се върна в родината за отпуската. А тук имам ли си личен лекар? И отново отговора - „Все някак ще се оправя”. И това касае само медицинското обслужване. За зрял, възрастен човек отсъствието на редовна и надеждна медицинска профилактика е въпрос на снижение на качеството му на живот. При това заплашващо най-важното – здравето му. Преди време жена, която бе подмамена от легендите за охолен живот в Канада, бе посрещната от приятеля си там, който я завежда в малко дървосекачно селище на стотици килиметри във вътрешността на страната. Там получила бъречна криза и едва не умряла, докато след две денонощия не дошъл хеликоптер, който я транспортил до „близката” на 250 км. болница. Естествено, след този инцидент, решението и да емигрира и до остави подредения си, макар и по-беден живот тук се бе изпарило. Защото бе разбрала, че в преследване на материално благополучие, ще се снижи качеството и на живот.

Много млади жени емигрират с надеждата да срещнат мечтания принц. Естествено с много пари. Въпреки, че майките им още от детството им набиват в главите: „В никакъв случай не попадай в зависимост от мъж. Момичето трябва да има свои собствени пари. Всеки мъж, от когото жената зависи напълно, рано или ксъсно ще се превърне в свиня”. Златни думи! Живота постоянно потвърждава това правило с реални примери, с много редки изключения. Твърдо – жената трябва да работи! Не задължително като чистачка, не задължително и в офис. Но работа, която да и гарантира развитие, удоволетворение и като следствие редовен паричен доход. Независимо от това, което и дава или не и дава мъжът до нея. Срамно е да се просят пари, мерзко, отвратително и не подхождащо за зрял човек.

При емигриране в друга страна въпроса за заетостта и професионалната прогодност трябва да се разглежда като един от най-приоритетните. Не бива да се подхожда авантюристично и през глава. „Все нещо ще намеря, все нещо ще измисля...” Слава Богу, днес при наличието на Интернет може да се намери всичко. При това, важна е не само работата като такава, но и това как ще се доберете до работното си място, колко време ще губите за път. За човек, привикнал излизайки от дома си за броени минути с кола да отиде на работа е съвсем неприемливо да пътува ежедневно на десетки, или повече километри с метро, извънградска електричка, автобус и вечер обратно по същата схема.

Работейки цяла седмица всеки с нетърпение чака почивните дни. Уикенда всеки прекарва различно. Може да спи до обед, да гледа телевизия, а може и да стане рано сутринта, да седне в лодката и да навлезе в морето и да посрещне изгрева. Може да надене раницата, приготвена още от вечерта и да се заискачва по планината наблизо. А може и да отиде при роднини и приятели на село, да запалят барбекю, да пият бира, или вино и да си прекарват приятно. Всеки по своему. Но, едно е несъмнено. Почивката трябва да е различна от работната седмица. И да я има. Така ще смята всеки, който преди да емигрира е имал редовна почивка. Културата на поведение през уикенда е част от живота. И то важна. Спортен уикенд, културен, сред природата, на риболов, или далечен планинарски преход. Представете си, че там вие няма да имате същата възможнот. Родителете са ви приучили от дете в петък вечерта да се съберат и с няколко приятели да се отида на море и планина с цялото семейство. Или събота вечер да отидете на театър, опера, или симфоничен концерт. Или с приятели да отидете на ресторант. И цял живот с течение на годините да сме имали такъв начин на живот, който не сме оценявали, но ще го оценим, когато го загубим.

Вие заминамате, но с течение на времето започвате да тъгувате по миналото си, по близките, роднините, привичното ви обкръжение. Страшно е! Казваш си. Не се притеснявай, има телефони, интернет, скайп, в краен случай и самолети. Ще продължиш да си общуваш с тях, както и те с теб. Ще си създадеш и нови приятелства. Не! Няма! Няма да ги създадеш, такива като предишните. Защо? Защото новите приятели не знаят нищо за вас. Трябва твърде дълго да им се разказва. А съвсем тривиално вашите истински близки ще бъдат в друг часови пояс и когато преживяваш нещо и искаш да го споделиш, те примерно вече могат и да спят. Или вие ще спите, когато нещо им се случи на тях. И когато искате да поговорите, те ще бъдат в разгара на работния си ден и просто няма как да ви изсушат. И ще ви бъде неудобно да ги безпокоите. А когато при тях работния ден привърши, ще започне вашия. И какво се случва във времето, когато не общувате с близките си. Вие просто загубвате връзката си с тях. Защото тази връзка не са просто приятелските нежни чувства помежду ви, а знаенето за това, как човек живее, как се чувства, какво му се случва в ежедневието, къде е отишъл, не боледуват ли родителите, или децата му и още и още...

Когато заживеете в новата си родина и се запознаете с новия си кръг, ще се появи ревност, или завист към вас. Тя е неизбежна и остава завинаги. Вие може да имате отлични отношения, но ще си останете чужди за тях. И за да не загубите чувствата на своите в родината е нужно да се полагат постоянно сериозни усилия, преодолявайки часовите пояси. Да бъдете в курса на техните дела и да ги държите в курса на своите. И тук не става дума за семейства с деца, дори и пораснали. Простото ежедневно общуване. Например, дъщерята прибягва до майка си на едно кафе, или майката при дъщерята. Но това е вече невъзможно! Защото не е така просто, както в миналото. Вече трябва дълго да висиш в терминалите на летищата, много часове да летиш със самолета и което е най ужасно, след това за да се върнеш, прощавайки се на летището, да си преглъщаш сълзите, бързайки да не си изпуснеш полета. Раздялата с близките ти хора, за реално близките, когато има истинска, не просто роднинска и кръвна връзка, ето това е заради което, повярвайте, може да се откажете от емигрантското си щастие. Извод, проверен с години носталгия. Не всички оценяват това, което имат, но ако имаш семейство, с което си истински близък, отиването в друга страна за постоянно, това е малка смърт, която през цялото време неизменно се повтаря.

Готови ли сте да го преживеете? Днес в задъхана от ярост треска – да. А след 5 години? И защо трябва да се жертвате? Раздялата със семействто и близките е най-страшната жертва, която може да се принесе.Защото всичко, което може да се случи с децата и близките във вашето отсъствие, след това ляга като тежък товар върху съвестта. Разбирането за това не идва отведнъж.

И още нещо за това, но в друг аспект. Вие не сте просто човек от чужда държава. Навсякъде хората имат своя интелектуална сфера на изява. Различна за работници, селяни, учени, хора на изкуството. Всеки е в някаква интелектуална сфера на определено ниво. Израснал е в привична за него среда с определен език и правила. И изведнъж попадата в друг свят, където не говорят вашия език. Добре е, ако сте си намерили работа, но там хората от вашето ниво са с друг манталитет. Уж всичко е същото, но вие сте на ново място. Абсолютен комфорт. Ха-ха-ха! Да, но това е невъзжно. Даже ако сте провинциален български журналист, но попаднете сред столичните, все пак ще имате трудности в комуникацията. Просто друга менталност. Кошмар е когато интелектуалец попадне сред простаци, или обратното. Ще можете ли да защите привичките от вашия крехък привичен кръг с този от другата социална група на различно човешко общество. Бъдете уверени в обратното. Рано или късно, всеки застава на страната на „своите”. А вие не сте от тях!

Пристигайки на новото място е необходимо интелигентно предвиждане за адаптацията в новата среда. Избягвайки украшателството. Твърдо и без илюзии. Разбира се в състояние на афект и очакване на положителни премени, е невъзможно това да се предвиди. Но, важно е да има някой, който е минал по този горчив път да ти каже. „Драги, там ще ти бъде зле, там никога няма да те разберат.” Даже и да не разбереш за каква става реч, замисляйки се да поправиш грашката си. Ако видите, че някой побъркан от случващото се у нас желае да се махне и да започне живота си на ново място и на чисто, помолете го да не предприема необратима постъпка и ако я предприеме, помогнете му да се поправи, когато започне да осъзнава, че това истина.

Най-голямо издевателство над собствения си живот за зрелия човек може да стане емигрирането му в чужда държава, с друг език и култура. Младите, които предприемат тази стъпка всъщност нищо не губят. А за тези на 40 и повече години, които го правят, излизайки от навиците си и достойния си начин на живот (ако го имат), това дори не е руска рулетка. Това е направо изстрел в слепоочието от упор. Има изключения, за тези избягали от не най-добрия начин на живот. Понякога неприветливата чужбина става комфортна, но за малцина. Но, не става дума за тях. А за това, на което биха се натъкнали самодостатъчни хора, доволни от живота си, само заради възможността да постигнат мечтата си за живот в страни с по-големи възможности спрямо нашите. Считайки, че всичко ще им се подреди...

 

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
17
1


Вълнообразно


1. pando - Много интересна статия
22.11.2016 18:00
Но,бих искал да допълня:

-успяват тези ,които не мислят или просто не могат да мислят
-има възраст за всичко-до 25 години най -вече
-тука правила няма,всеки случай е строго индивидуален
-нека всеки сам да си опита късмета и като тръгва да си купи билет за връщане с плуваща/не фиксирана дата/
-да не се забравя ,че безплатното сирене мишката заплаща с живота си,не взимайте безплатни неща
цитирай
2. planinitenabulgaria - Темата е интересна, аз съм въвлечен в нея от двадесет години.
22.11.2016 18:24
Поздравления за логиката Ви когато излагате мислите си и затова Ви критикувам сериозно, но сдържано. Мислите Ви носят рожденни петна на времето, в което сте заформен като човек, същите тези петна прозират и в ценностната Ви система. Нещата са много по-сложни, Вие само загатвате за някои от тях, но едно нещо липсва в постинга Ви - защо тези хора напускат страната си? Отговорът ще Ви дам аз: Защото бягат от посткомунизЪма в България, който си остана жив комунизъм и метастазира в олигархия по същия начин, както в Путиновата Русия. Дори по по-подъл начин, защото сме в ЕС. А аз ще добавя и още нещо - борбата, която ще се разгори в следващите пет години да бъдем върнати отново в орбитата на Путин ще прокуди още много хора от Родината им, без всякакво съмнение, образованите...
цитирай
3. djani - Алпинисте, напълно си прав...
22.11.2016 20:50
planinitenabulgaria написа:
Поздравления за логиката Ви когато излагате мислите си и затова Ви критикувам сериозно, но сдържано. Мислите Ви носят рожденни петна на времето, в което сте заформен като човек, същите тези петна прозират и в ценностната Ви система. Нещата са много по-сложни, Вие само загатвате за някои от тях, но едно нещо липсва в постинга Ви - защо тези хора напускат страната си? Отговорът ще Ви дам аз: Защото бягат от посткомунизЪма в България, който си остана жив комунизъм и метастазира в олигархия по същия начин, както в Путиновата Русия. Дори по по-подъл начин, защото сме в ЕС. А аз ще добавя и още нещо - борбата, която ще се разгори в следващите пет години да бъдем върнати отново в орбитата на Путин ще прокуди още много хора от Родината им, без всякакво съмнение, образованите...


Пчелата не бяга от меда. Аз съм не по-малко убеден противник на старата дама и дори съм и посветил публикацията си "Евтаназия за БСП". От БКП се пръкнаха всички съвременни партийни метастази, разиграли представлението "преход към пазарна икономика". И тук невинни няма. Всички се дерат един срещу друг, но под масата си стискат кълките и си подхвърлят пачките. Народа е омерзен и това е главната причина за обезкървяването на страната. Но и ЕС и САЩ имат своята вина. Поощряват и дърпат конците на управляващите и се облагодетелстват от изтичането на мозъци и читава работна ръка, което е новата форма на колониализъм под знамето на неолиберализма и глобализацията. Ти поне си патриот и ти е напълно ясно...
цитирай
4. djani - И въпреки всичко, независимо от частните случаи...
22.11.2016 20:54
pando написа:
Но,бих искал да допълня:

-успяват тези ,които не мислят или просто не могат да мислят
-има възраст за всичко-до 25 години най -вече
-тука правила няма,всеки случай е строго индивидуален
-нека всеки сам да си опита късмета и като тръгва да си купи билет за връщане с плуваща/не фиксирана дата/
-да не се забравя ,че безплатното сирене мишката заплаща с живота си,не взимайте безплатни неща

В общи линии ситуацията е такава. По подробно на темата за емиграцията съм се спрял в публикациите си "Емиграция и шизофрения", която е в блога ми, както и препубликувана от редица медии. В търсачката на гугъл...
цитирай
5. milady - Ето тази мисъл ми хареса, джани....
22.11.2016 21:53
„Човек може да се скрие от всичко, но не и от съвестта си. А тя крещи, особено за честните и чувствителни натури, каквато си ти. Но, светът се променя. Човек вече навсякъде се чувства почти като у дома си. А ако пребивава в страна на миналите си прераждания е равнозначно да се върнал към самия себе си...“

Душата е слязла на Земята/ а не в България,Китай, Монголия или Америка..
за да се учи ,и да разгърне Себе си..
ние НЕ сме нашето Тяло....
нали помниш Джалалайдин Мавляна Руми..


Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада

...............
..........
.......


цитирай
6. djani - Милейдито пак ми опонира...
22.11.2016 22:43
Че душата е също емигрант. Преражда се от тяло в тяло, в различни времена и територии. В следващия живот, няма да е зле, да съм тибетски лама...
цитирай
7. apostapostoloff - Тези, които за повече от четвърт век (!) НЕ
23.11.2016 15:52
успяха да си оправят живота в родната страна, са чисто и просто неудачници. А неудачникът си остава ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ неудачник.

И изобщо, бедният е беден, защото е прост.
цитирай
8. blondinkas4uk09 - Djani, добре си се потрудил,
23.11.2016 16:16
много хубава статия! Само няколко допълнения: моето виждане е, че човек избира да живее там, където стандартът на живот му е по-добър: ако някой взема заплата 10 000 лв. в БГ, вероятно няма да отиде да стане рецепционист в Англия за 1000 паунда... Другите причини, поради които хората живеят извън БГ, на които съм се натъквала и смятам за напълно основателни са: първата, както казва planinite е посткомунизма - хората се чувстват несигурни какво ги чака утре в БГ и дали някой няма да ги върне в орбитата на Русия, (нищо против Русия, но засега не е вариант, тъй като там, изглежда да е по-мизерно отколкото в орбитата на ЕС); друга причина: да си със/до хора, които са ти близки и третата, която искам да добавя е: ако си с приключенски дух и не те свърта на едно място и в една държава..... Хора разни. :) Оops, забравих класическото: "Как ли па нема да им работа на мутрите за 500 лв.!!!" С това също съм напълно съгласна!
цитирай
9. djani - Писането за мен, освен запълване на времето е и начин за забавление...
23.11.2016 16:26
blondinkas4uk09 написа:
много хубава статия! Само няколко допълнения: моето виждане е, че човек избира да живее там, където стандартът на живот му е по-добър: ако някой взема заплата 10 000 лв. в БГ, вероятно няма да отиде да стане рецепционист в Англия за 1000 паунда... Другите причини, поради които хората живеят извън БГ, на които съм се натъквала и смятам за напълно основателни са: първата, както казва planinite е посткомунизма - хората се чувстват несигурни какво ги чака утре в БГ и дали някой няма да ги върне в орбитата на Русия, (нищо против Русия, но засега не е вариант, тъй като там, изглежда да е по-мизерно отколкото в орбитата на ЕС); друга причина: да си със/до хора, които са ти близки и третата, която искам да добавя е: ако си с приключенски дух и не те свърта на едно място и в една държава..... Хора разни. :) Оops, забравих класическото: "Как ли па нема да им работа на мутрите за 500 лв.!!!" С това също съм напълно съгласна!


Особено, когато има противоречиви отзиви за написаното и ми приписват почти винаги прокомунистически подтекст. Но, след някоя и друга година проблемът ще опре до кокала и ще е въпрос за оцеляване, ако нещата продължат да са същите...
цитирай
10. djani - За моя живот не се безпокой. Считам, че е достатъчно осигурен, подреден, а още по-малко се смятам за неудачник...
23.11.2016 16:32
apostapostoloff написа:
успяха да си оправят живота в родната страна, са чисто и просто неудачници. А неудачникът си остава ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ неудачник.

И изобщо, бедният е беден, защото е прост.


Близо 7 млн неудачници и простаци, вкл. и наша с тебе милост, останали тук не е ли твърде много? А в постинга може би се намеква повече за емоционална и духовна бедност, освен материална...
цитирай
11. toninabog - Поздрави!
23.11.2016 16:57
Много добре си изразил опасностите ,които грозят емигрантите! Как ние българите гледаме на "бежанците"? Същото е и с нашите хора по другите по-богати страни.Вършат им работа,в повечето случаи не особено привлекателна, плащат им и до там. А и "не всичко е пари,приятелю"...
цитирай
12. milady - джани, моят отговор беше мн. културен, даже лиричен.. нo ,но но :)))
23.11.2016 17:04
мога да бъда /и съм /съвсем практична,знаем се..
и да ти отговоря с 10 питанки, но..
нещата не са така прости, както изглеждат...
или са ?
нека да хвърли камък тоз, който....
Хубав ден, всичко ми липсва,разбира се...
но,пък иначе нямаше да стана ...blogerka :))
Човек сам се ражда и сам умира, май Френд!
иска ни се да бъде другояче, даааа,
но, НЕ може..
поздрави на семейството и морето..
цитирай
13. djani - Не толкова опасности, колкото разочарования...
23.11.2016 20:01
toninabog написа:
Много добре си изразил опасностите ,които грозят емигрантите! Как ние българите гледаме на "бежанците"? Същото е и с нашите хора по другите по-богати страни.Вършат им работа,в повечето случаи не особено привлекателна, плащат им и до там. А и "не всичко е пари,приятелю"...

Защото болшинството от тях са ниско квалифицирани и дискриминирани по отношение на заемане на добре платени и престижни длъжности. Обидно малко са тези, които могат да се нарекат успели. И това са хора, които са получили висока квалификация тук, а там са се наложили с огромен труд. Всъщност коментиращите изместват целта на публикацията да предупреди ентусиастите за поетите рискове и последици за тях и близките им.
цитирай
14. djani - Да, наистина живота е сложен и...
23.11.2016 20:04
milady написа:
мога да бъда /и съм /съвсем практична,знаем се..
и да ти отговоря с 10 питанки, но..
нещата не са така прости, както изглеждат...
или са ?
нека да хвърли камък тоз, който....
Хубав ден, всичко ми липсва,разбира се...
но,пък иначе нямаше да стана ...blogerka :))
Човек сам се ражда и сам умира, май Френд!
иска ни се да бъде другояче, даааа,
но, НЕ може..
поздрави на семейството и морето..

далеч не се подрежда според желанията и очакванията ни. И веднъж предприети действия, трудно се връщат назад. А и силата на новата инерция е голяма, особено когато нещата са с материален характер.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260826
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930