Легендата гласи: Фаетон, синът на Хелиос се похвалил на своите приятели, че е син на бога на слънцето. Те, обаче отказали да му повярват и Фаетон отишъл при баща си, който му обещал всичко, за което го помоли. Фаетон поискал да кара златната колесница на баща си за един ден. Хелиос се опитал да го разубеди, но безуспешно - Фаетон бил непреклонен. Когато денят настъпил и подкарал колесницата, той се паникьосал и загубил контрол над белите коне, които я водели. Пламнала колесницата, запалила се земята. Африка се превърнала в пустиня. Водите и реките закипели. Земята щяла да загине, ако не бил Зевс. Принудил се да порази със светкавица конете, колесницата и Фаетон. 

А това са стиховете, които са универсална надгробна епитафия, с които Овидий е увековечил името на безумния юноша:

           His situs Fhaлton, currus auriga paterni,
Quem si non tenuit, tamen magnis excidit ausis.

„Тук е погребан Фаетон, колесничар на бащината колесница. 
Макар и да не я удържа, той загина във велико дръзновение.”

     Минавайки по алеите на огромния гробищен парк, виждам множество паметници, на които  са изобразени епигоните на безумния юноша, застанали гордо до мощни коли от престижни марки, подарени, или отстъпени от родителите, в които рият копита  стотици механични коне. Уви, и те като напористия юноша не са ги удържали…

        А родителите, преди да връчат колесницата в ръцете на детето си, да си припомнит за горкия Фаетон!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg