И все пак, хората не могат и не искат да престанат да мислят за Бога. Вярват, съмняват се, напълно губят вярата си, после отново започват да вярват. В началото на Библията е грехопадението на Адам и Ева. Дали, това е измислица на тогавашните, необразовани евреи? И дали твърдението на образованият Дарвин, че човекът е произлязъл от маймуната е по-близо да истината? Но, като че ли евреите са били по-близо до истината. Въпреки, че никой от нас не е присъствал в началото на Сътворението и не е видял, как Ева е гризнала ябълката и е дала на Адам да вкуси от нея. И си мисля, че доказателство за това е ненужно и обременяващо. Да се вгледаме и вслушаме в Човека, по който все още личи смокиновото листо, с което е прикривал голотата си, когато изведнъж е осъзнал, че отпада от Бога. С вечната му тъга и неутолима жажда за всичко? Това, че хората някога са можели да намират това, което им е необходимо са само приказки. И досега те мъчително търсят, но все не намират. Дори и тези, смятащи се за учители на човечеството. Какво велико изкуство им е нужно, за да се представят за „намерили”? Дори и гениалното творчество и прозрение са в състояние да осветят единствено другите, но никой не може да свети сам за себе си. Както и слънцето, което носи светлина и радост на всички ни, но не и за себе си. Голяма част от хората са произлезли от Адам, те чувстват в себе си греха на своя праотец, мъчат се и се стремят към изгубения рай. Ако човек беше произлязъл от маймуната, той би намирал лесно всичко, което му е необходимо. Такива хора има и те съвсем не са малко и наистина са произлезли от несъгрешилата Дарвинова маймуна. Тяхната съвест е спокойна, те от нищо не се измъчват и не мечтаят за онова, което не може да се сбъдне. От това следва, че и Дарвин е прав и евреите са прави. Дали науката ще се съгласи на такъв компромис с Библията?

            Всички знаем, че основната човешка цел е съзиданието, а разрушението само по себе си е ужасно и може да намери оправдание само като път към съзиданието. Откъде всички знаем това? Не е необходимо да си философ, за да осъзнаеш рационалността на тази истина. Едно от най-чудовищните престъпления на древността е подпалването от Херострат на храма на Артемида в Ефес. Без всякаква необходимост, човекът е лишил съвременниците си от визията на едно от 7-те чудеса на античноста. Херостратовците трябва да се държат здраво завързани. И етиката, и социологията и политическите науки повтарят в един глас – „здраво завързани”! Защото всяко време има своите Херостратовци. Както и нашето с рушителите на античните храмове в Палмира и величествените статуи на Буда в Афганистан.

Но, да погледнем, какво върши природата. С какво безгрижие и лекота унищожава и най-прекрасните си собствени и на човека произведения. Изригването на вулканите, земетресенията, цунамита и наводненията, опустущават цели страни. Везувий, пожалил ли е Помпей и Херкулан? Замислил ли се е огънят, преди да опустоши Александрийската библиотека и да затрие тогавашното знание за следващите поколения? Нещо повече, природата систематично унищожава това, което е създала.

Съвсем до неотдавна, хората така добре се разбираха и така задружно строяха онази величествена кула, която се нарича съвременна европейска култура и цивилизация. Която бе една за всички и трябваше да дари хората с рай на земята. И навярно би го дарила, ако внезапното, с нищо необяснимо помрачение на умовете не накара хората със самоубийствен бяс, почти безпримерен в историята, да се избиват и за кратко време да унищожат всички плодове на усилията си през последните столетия. Две кървави световни войни, в които няма никакъв смисъл и са крещяща безсмислица. Защото войната не преследва никакви интереси, но унищожава всички интереси. Поет от древността е казал: „Онзи който умира млад е любимец на боговете”. Има периоди в историята, през които на земята се появяват много юноши, които са по-мили и по-нужни на боговете, отколкото нам. И тогава започват големите войни, както и сегашната в Сирия, която някои считат като прелюдия към ІІІ-та световна. Милиони хора загиват и отиват там, където ще ги оценят по-добре, отколкото тук на Земята. В това е смисълът на войната, а не в златото, нефта, газта, идеологиите, геополитиката. От гордо извисяващите се кули на европейската цивилизация ще останат само развалини, след като тя прие в обятията си варварите. Които ще търсят отмъщение за колониалното си минало и унижение. И отново след това ще започне мъчителния и безсмислен Сизифовски труд. И го няма Хегел, който би утешил хората със своята философия на историята, който би обяснил, защо Германия трябва да бъде обезличена и унищожена, защото нейната историческа роля е вече приключила. Или, дори това, че цяла Европа следва да се оттегли за почивка, т.е. в неисторическо съществуване, като отстъпи историческата сцена на Исляма, САЩ, Китай, Русия, Страната на изгряващото слънце и още, кой ли не...

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg