НАША ЛИ Е СОБСТВЕНОСТТА?

 

 

На всички хора вече са им втълпили в главата, че най-добрата система за управление, това е „демократичната”, когато в държавата има три „независими” стълба на властта. При това всички твърдят, че висшата власт – това е законодателната власт! Всички демократизатори дърдорят за „върховенство на Закона”. Но, така ли е?

Вие сте собственик на апартамент на първия етаж в центъра на София. Мислите си: „Апартамента е мой! Всички необходими документи са ми в ръцете. Това е моя собственност! Аз ще го прехвърля до време на сина си, който сега работи в чужбина!”. Но, идват „мутри”, насочват към вас пистолет и ви казват да се махнете от своя дом, защото е в центъра и  е много удобен за магазин (или офис на фирма), и че на вас са ви приготовили такъв в покрайнините на града, даже са ви оформили всички документи. Ако вие не се съгласите, може и да ви убият. Разказаното не е измислица. И добре е, че все пак предлагат друг апартамент на края на града. В нашите смутни вре­мена ще отпратят на оня свят стареца, или старицата от „перспективния” апартамент и в това няма никакво съмнение. На забележката ви, че апартамента е ваша собственност, мутрите ще отвърнат със смях. Такива при­мери има не само от столицата, но и в други големи градове.

Получава се така, че собствеността реално (а не по закон) принадлежи не на този, у когото има хартийка с печат за „собственост”, а на този у когото има власт и оръжие. И във всеки момент със силата на оръжието и властта вашата собственност може да стане не ваша. По тази причина „крупните собственници” наемат охранители, строят огради, монтират камери за наблюдение, подържат служби за безопасност и т.н. Техните домове-замъци са с високи огради с шипове отгоре и железни решетки на прозорците, като народа нарече стила им „затворнически романтизъм”. Боят се! Но, не помага. Тяхната „охрана” постепенно се превръща в „конвой”. Има много примери, когато шефа на охраната на „крупния” бизнесмен очиства своя бос, за да овладее собствеността му. Причината: „А с какво аз съм по-лош?”. Но, в последствие и него може да го чака това, което той е направил с боса си. Както бързо със силата на оръжието си взел собственност в своите ръце, така бързо можеш и да я загубиш.

И още. Вие сте „собственник” на някакво предприятие. Износило се е  оборудоването. Трябва да го замените с ново. Нужен ви е кредит, защото големи пари за подмяна  на оборудването вие нямате. Отивате в банката и искате да ви дадат кредит. И ето, внимание! Момента на истината! Ако банкера ви даде кредит, то вие ще продължавате да се считате за „собственик”. А ако не ви даде?  Получава се, че реалния собственник не сте вие, а банкера.

Системата е създадена в дълбока древност, и тя е изложе­на в Библията.

Второзаконие:

4. 1. И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава (в наследство);

23. 19. Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;

23. 20. на чужденец (т.е. не юдей) давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.

28.12 и ти ще даваш назаем на много народи, а сам няма да вземаш назаем; [и ще владееш над много народи, а над тебе няма да владеят].

 Ако този пример го допълним с множество други, свързани със системата на кредитиране, например ипотеката, то ще се окаже, че цялата  финансово-кредитна система, основана на кредитиране (лихварството), се явява истинския собственник на цялата така наричана „собственост”. Ако го кажем съвсем точно, притежатели на собствеността се явяват тези, на които принадлежи световната финансово-кредитна система. А тя принадлежи на западните банкери-лихвари, основно евреи, собственици на транснационалните банки. Именно към тази, малка шепичка „паяци” се насочват нишките на „паяжината” от всички банки във всички страни. По тези нишки към тях се стича информация за състоянието на икономиката на една,  или друга страна. По тези нишки се предава информацията, позволяваща да се управляват икономиките на всички страни. Освен това, тази световна финансова мафия си е присвоила регулирането на курса (съотно­шението) на валутите на различните страни. („Курса на долара паднал, курса на долара се вдигнал…”. Той сам ли „пада” и сам ли се „вдига”?) За всяка страна и нейния народ  световната финансова мафия има свои цели. Една страна – курорт, друга – високи технологии, трета – суровинна база и т.н… Ето по тази основна причина стават „дефолтите” и се „разразяват финансови кризи”.

Получава се така, че макар „по закон” собствеността да принадлежи на вас (имате си хартийка с печат!), но независимо от това, в моменти на „икономически кризи”, „дефолт” и др. прийоми, световната мафия много просто и лесно ви лишава от вашата собственост. От тук следват и „международните конфликти”,  войните, тероризма и прочие бедствия.

Сега, в епохата на алчността и забогатяването, представители от науката и изкуството измислиха още един вид собственност –„интелектуалната собственност”. Компютърните програми, научните формули, литературни текстове, музика и прочие информаци­онни продукти започнаха да ги защищават с „авторски права”, за да може учените и хората на изкуството да забогатеят, реализирайки в живота принципа: „заплати, или няма да ти дам да го използваш!”. Фактически тази „интелектуална собственност” – това е собственост на паразити. Защото Исаак Нютон е казал за своята „интелектуална собственнос­т”: „Ако съм виждал по-далеч от другите, то е затова, че съм стоял на плещите на гиганти”.

И още...

Бълбука вода в планински ручей. Приклякваш до ручея, напиваш се с вода. Водата в ручея струва ли нещо? Не! Тя е безплатна. Върви си човек из града. Жега, пие му се! А наоколо асфалт и ручеи няма. Но, наблизо има будка на „Лафка”, а в нея вода в бутилки. Тя струва пари. По-възрастните хора могат да си спомнят времето, когато в градовете, в т.ч. и в София, имаше чешми с течаща вода. И жителите от домовете, където липсваше водопро­вод, ходеха с кофи и стомни до тези чешми за вода. Тогава всеки, който искаше да пие, можеше да отиде на такава чешма и безплатно да напълни и да се напие  с вода.

Какво се получава? Цената на водата се появява тогава, когато човек не може да се напие с нея от извора, или чешмата. На икономически език това се на­рича поява на „дефицит”. Дефицит (лат. Deficit - „недостиг”).  Това е вследствие на:

1. Недостиг на нещо.

2. Стока, която не е в достатъчно количество.

3. Превишение на разходите над приходите.

Друг пример. По-рано в София, а и в други градове, колата можеше да си я паркираш там, където ти се иска. И не трябваше да се плаща за паркирането. Колите бяха малко, а местата много. Но ето, че колите станаха много и местата за паркирене не достигат. Появи се „дефицит” на паркоместата. И веднага се появиха платени паркинги, както и „сини” и „зелени” зони за почасово паркиране. Но, ако градските власти организираха пътното движение и паркингите за автомобили така, че да няма дефицит в нищо, тогава нямаше да има и платени паркоместа. Както не би трябвало да има по изградените с наши пари магистрали планираните  „тол такси”. Тук разговора вече трябва  да се води за качеството на уп­равление и концепцията на управление.

Подобни примери може да се дават много. От тях следва очевиден извод. Цената на „нещото” се появява тогава, когато то не достига в обществото.

Продължаваме нататък. Расте дърво в гората. То струва ли нещо? Не! Отгледано е от майката Земя, под слънчевите и дъждовните лас­ки. Приближават се към него двама мъже. Единия казва: „Дай да отрежем дървото и да го продадем за 10 лева». Другия казва: „Ти какво, глупак ли си? Може да го продадем за 100 лева!.” В какво е тук същността? В това, че установяването на цените е произволно! Произвол, за който ние вече говорихме по-рано. Известно е, че произвола бива нравствен и безнравствен.

Трябва да се разбере нещо елементарно, че всички природни обекти  нямат стойност (цена). Дърветата, газта, нефта, въглищата, з­латото, минералната вода от источниците и т.н. – всичко това не е създадено от човека. Това е създадено от природата, дори ако искате от Бог. И всичко това принадлежи на всички хора. Даже, ког­ато сега в наше време става дума за покупко-продаба на:

–       земя (обработваема, за застрояване и т.н.);

–       нейните недра (подземни изкопаеми);

–       нейната вода (водоеми, езера,реки и т.н.),

то всички трябва да разбират, че се продава социална категория – правото за ползване на земята, недрата, водите, а не самата земя, недра и води.

Всички се надяват Парламента да работи ефективно, дори и разделен. А той прилича на затлъстяла патица с едно крило. Такава патица  никога не ще полети. Що за стопани на тези богатства са в правителствата ни? При които министрите с гордост известяват на народа си, че получаваме консеционни такси по-ниски от тези в африканските държави, че са набутали страната си в неплатими дългове, а значи са я натикали в дългово робство. При това самия народ не им е поръчвал да вземат заеми и не е им е разрешавал. И ако абсолютното мнозинство нормални семейства живеят в съответствие с народната поговорка „Протягай си краката според чергата”, то за правителствата на България тази народна мъдрост незнайно защо не съществува.

Какво виждаме ние в държавата ни? Какви са наблюдаваните „закономерности” в икономическата сфера? Ние виждаме пълна разруха на цялото народно стопанство, когато е разрушено всичко, започвайки от окрупненото в миналото селско стопанство, и завършвайки с високотехнологичните тогава промишлени от­расли. При което, всичко това е видимо и признато от ръководството на страната, което сега се опитва да прекрати  разрухата с т.н. „европрограми”, финансирани и с бюджетните, наши  пари.

И така, въпроса остава. Кой е истинския собственик?

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

Трябва да се разбере нещо елементарно, че всички природни обекти нямат стойност (цена). Дърветата, газта, нефта, въглищата, з­латото, минералната вода от источниците и т.н. – всичко това не е създадено от човека. Това е създадено от природата, дори ако искате от Бог.
Цената е човешката душа и не Бог я иска, защото той ни я е дал. Друг иска безсмъртието на душите ни. Поздрави, Djani!

И да се обяснява със също такива прости примери. Без приспивното наукообразното дърдорене на наши и чужди, богато платени икономически "гурота".