Прочетен: 2081 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2017 19:13
Живеем във времето на Великата информационна революция. С учудване установяваме, че вече ни липсва търпение да изчитаме дебелите томове на Толстой, Дикенс, Дюма и Балзак. Задълбоченият прочит на обширни текстове, който ни се отдаваше до неотдавна е вече почти невъзможен.
Тук не иде реч за отричане приноса на мрежи като Гугъл, Фейсбук, Туитър, или Скайп за добрата комуникация, осведоменост и спестяване на време при ползването им в бизнеса, както и лекотата в споделяне на изживяваните от нас емоции. Защитниците на софтуера твърдят, че те са само сечива, предоставени в служба на човека и ползите им са безспорни. Никой не отрича, че е истинско чудо, за секунди, с едно кликване да намираме информация, която би ни коствала дълги часове ровене в библиотечните каталози и прашасали томове и особено, ако се касае за сложна научна материя. Но не можем да отречем, че лесния достъп до неизчерпаемия архив на Интернет отслабва неотвратимо паметта ни. Както и мускулите ни, които линеят без необходимото им натоварване. И не е вярно, че компютърът е просто сечиво и технологично продължение на физическото ни тяло и мозък. Защото той бавно и незабележимо се нагажда към новата система на информиране и постепенно се отказва от най-важната си функция – да мисли, като я предоставя на машината. За какво да подържаме свежа и дейна паметта си, ако тя е изцяло складирана на място, наричано от програмистите „най-универсалната и най-голямата библиотека на света”? Защо да подържам будно вниманието си, след като с едно натискане на клавиша мога да повикам всеки спомен от тази услужлива машина? Например ученици и студенти, привикнали да кълват информация от лаптопите и компютрите си, без да се насилват и съсредоточат за продължително време са загубили привичките и способността си да размишляват, защото са приучени да се задоволяват с опознавателното пърхане в мрежата. Те вече имат имунитет срещу размисъл, търпение и продължително съсредоточаване върху прочетеното. И не им е известен начин, с наслада да се чете голямата литература, заради самото четене.
Не само литературата се прави излишна от Интернет. Безплатното предоставяне на всяка творческа творба, без да е подчинена на прагматична употреба остава извън знанието и културата. Мрежата с лекота поема Платон, Омир, Шекспир и Пруст, но творбите им едва ли ще се радват на голям брой почитатели. Защо да се четат тези „тухли”, когато в Гугъл ще се намерят опростени, кратки и достъпни изложения за съдържанието им.
Информационната революция е в разгара си. Имаме ли поводи за радост? Ако случващо го приемаме като прогрес – да. Но имаме и повод за тревога, ако прогресът се припокрива с въздействието на Интернет върху човешкия мозък и на нравите ни. Поверяваме на компютрите решаването на всички познавателни проблеми, но едновременно с това намалява способноста на човешкия мозък да изгражда устойчива структура на знания. С други думи - Колкото по-умен става компютъра, толкова по-глупави ставаме ние.
Организацията на изкуствения разум и роботизацията на човечеството няма как да бъде спряна. Освен ако не се озовем обратно в пещерите вследствие на ядрена катастрофа, или колосален терористичен акт, предизвикан от умните ни помощници. В такъв случай ще трябва да започнем отначало. И отново… с книгите!
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
България по времето на Стефан Стамболов
Филцмоос, Австрия
14.03.2017 18:32
Но, по вероятно с генетично вграден чип!