Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08 13:10 - БЕНЗИНОВИ ДУШИ...
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 315 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 21.08 13:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                         БЕНЗИНОВИ  ДУШИ...

 

                                image

 

            Преди броени дни се отбихме в кварталния „Кауфланд” със съпругата за ежеседмичното си пазаруване. Търсейки място за паркиране на старичкия ни Опел, карах с костенурска скорост между автомобилните редици. Изведнъж ме стресна яко блъскане в бронята на колата. Спрях и видях едър мъж на средна възръст, целия почервенял от ярост, който крещеше, че съм минал на сантиметри от новата му лъскава кола и продължаваше да рита колата ми. Хората наоколо взеха да се обръщат и събират около нас, а жена му го издърпа настрани за ръка и взе да го успокоява, че нищо лошо не се е случило. Епитетите му към мен бяха от сорта на „дъртак”, „кьорав идиот”, че и мръсна псувня накрая. Прецених, че не е безопасно, да се разправям с побеснелия „юнак” и преглътнах обидата, тъй като възрастовата ни разлика бе почти 4 десетилетия. Естествено целия ден настроението ми беше развалено и треперех от обида. Моменално си спомних случка от преди няколко години.

            Почуквайки с бастунчето си, сляп човек, с мъка се промъкваше между паркираните на тротоара коли. Пипнешком с насоченото си напред за ориентация бастунче, той чукна леко лъскав автомобил и взе да го опипва с ръце, за да го заобиколи. Седящия на волана мъж изведнъж протегна дългата си ръка  през отвореното странично стъкло и блъсна силно слепеца, като  изсипа по негов адрес същите хулни думи, както в моя случай. В същото време жената до него, татуирана и силно гримирана, направи кисела физиономия и кресна на нещастника – „Кьорав ли си бе, не виждаш ли че това е „Мерцедес”. Чак дрънкулките по нея ядно задрънчаха. Виждайки, че се събират хора около падналия слепец,  „храбреца” запали колата и бързо се включи в движението.

            Подобни случки са вече почти ежедневие и не очудват никого. При спор за паркомясто  преди време бе извършено убийство. Чести са и сбиванията по повод дребни инциденти с нагънати ламарини, счупени фарове и мигачи в претоварения трафик. Именно тези инциденти са лакмуса, в който се проявява дребната еснафска душа. Въпреки, че по време на Възраждането „еснафа”, или занаятчийската общност е била тази, в която са се съхранявали редица морални ценности на българина като честност, трудолюбие, спестовност, качество на работата, задружност и устояване на дадената дума.`

            Но защо ли да се очудвам? Преди години имах съсед в блока, горд собственик на жълт „Москвич”. Макар и инженер, човекът си бе от село. Купи си го по времето, когато започнаха да ги сглобяват в Ловеч и се чакаше по-малко, отколкото за „Жигули”. Мина време и мнозина взеха да продават износените си коли и да ги заменят с нови. Но как да си продаде „Москвича”, който си стоеше почти нов и лъскав?  Ползваше го само веднъж – два пъти месечно, за да отиде в родното си село  на около 40-50 км. от града. Всеки божи ден слагаше и сваляше бризентовия калъф, нощем слизаше да види, да не би някой да е бутнал нещо, или не дай боже да е одраскал колата.  Всичко и беше наред, и километрите и даже бяха малко. Когато се пенсионира в началото на прехода, по цял ден отваряше капака и ровеше из двигателя, или постилаше чердже, за да я преглежда и отдолу. Всички се шегувахме, че ако така лежи до 15 г. по-младата си жена ще е много по-добре. След като почина, почти 30 годишната кола бе продадена с изминати само около 50 хил. км. по километраж.

            Това маниакално преклонение пред вещите и конкретно към личния автомобил е вземало и жертви. Преди доста години шумна известност придоби случай, в който  зъболекар бе свързал ламаринения си импровизиран гараж пред блока с кабел под напрежение, който включвал вечер и сутрин изключвал. Една сутрин, след като през нощта е вялял дъжд, забравил да изключи напрежението. За нещастие група деца играели  на някаква игра, хванати за ръце. Първото се допряло до гаража. На земята падат три гърчещи се деца. Първото въпреки усилята на медиците от „Бърза помощ” починало, а останалите две са успяли да спасят.

            Да-а-а... Еснафа понякога може и да е опасен за живота. Но, това е тема за друг разговор.

 
СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg      




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1202451
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3858
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930