ХОРАТА НА ЛЪЖАТА И ЗЛОТО

 Част І

            Лесно е да мразим лошите хора, макар че св. Августин е казал, да не мразим хората, а греха. Обявявайки определени човешки същества за носители на злото, трябва да си спомним съвета на Христос, че преди до посочим сламката в окото на ближния, следва да погледнем гредата в своето. Тук иде реч за тъмната страна на живота и онези, които оценяваме като носители на злото. Те не са приятни хора и присъдата над тях е необходима. Мнозина от нас познават подобни типове, които се срещат все по-често. Необходимо е те да бъдат разпознавани и разбираеми за нас обикновените хора. От религиозна гледна точка в човечеството и цялата вселена се води борба между силите на доброто и злото. Бойното поле е душата на всеки човек. Около тази борба се върти смисъла на човешкия живот. Понятието за злото заема ключово място в религията, но почти не е отразено в науката. Причина за това е тяхната несъвместимост и взаимното им изключване, особено от страна на науката, която дори се определя като „свободна от духовни ценности”. Но това започва да се променя, защото наука без духовни ценности в крайна сметка се превръща в лудост, като надпреварата във въоръжаването.

            Отсъствието на общоприето определение на злото отразява необятността на свързаната с него мистерия. Независимо от това, всеки има в сърцето си някаква представа за неговата природа. Злото е противоположност на живота и му се противопоставя. Накратко, то е свързано с убиването. Някои обясняват злото толкова интелектуално, че това почва да звучи абстрактно и безсмислено. Като казваме, че е свързано с убиване, то не е свързано само с физическо унищожаване. Зло е това, което убива духа. Човешкия живот има няколко същностни свойства – сетивност, подвижност, осъзнаване, растеж, самостоятелност, воля. Унищожаването на което и да е от тях може да стане и без физическо унищожаване на тялото. Можем да пречупим човек, или животно, без дори да го нараним физически. Обратно, на хората, ценящи видовото разнообразие и жизнени форми и неповторимостта на индивида, други хора избягват неудобствата на живота, като превръщат обграждащите ги в послушни автомати, ограбвайки човешкия им облик.

            Накои не различават човешкото зло, като умишленото убийството на човек, или животно от естественото зло, унищожаващо човешки същества при пожари, наводнения, земетресения и други природни стихии. Психоаналитика Ерих Фром посвещава част от живота си в изучаване на злото във фашистката идеология. Той е първия учен, който ясно определя личностния тип на злия човек, в изследването си върху осъдени водачи на Третия Райх. Той има преимуществото, че обектите на изследването му са вече осъдени от историята като носители на злото. Всички те са притежавали огромна политическа и емоционална власт в един конкретен режим, среда и време, като остава впечатлението, че те са останали нейде в това отдавнашно време и място. А злите хора са твърде често срещано явление особено днес и на пръв поглед изглеждат съвсем обикновени. Често деформациите и неискреността им са толкова големи, че ни се струват невъзможни. Заплетените им лъжи, изкривени представи, мотиви и комуникации ни удивляват с тяхната несъстоятелност. Чувстваме се прекалено слепи, за да се ориентираме в заплетените коридори през които ни водят и преклено слаби, за да ги дарим с любов срещу изпепеляващата им омраза. Чувството на отвращение може да ни бъде много полезно като диагностично средство, което по-бързо и по-точно ни сочи, че се намираме в присъствието на зло човешко същество. То е могъща емоция, която ни кара веднага да избегнем онова, което ни отблъсква, за да избягаме от него. И точно така е най-правилно да постъпим при нормални обстоятелства. Злото е отблъскващо, защото е опасно.Оставайки прекалено дълго в негово присъствие то ни отравя и е разрушително за нас. Реакцията на отвращение е инстинктивна и ни е дадена като спасителна радарна система. Друга реакция, която често предизвиква злото е объркването и тази реакция е напълно уместна. Лъжите объркват. Злите хора са „хора на лъжата”, които заблуждават хората и трупат пласт след пласт заблуди. Макар и всяващи страх, те са достойни и за съжаление. Вечно бягащи от светлината на разобличението и гласа на собствената си съвест, те са най-уплашените хора на света. Живота им е истински кошмар и няма никаква нужда да бъдат изпратени в ада, защото те са вече в него.

Главния недостатък на злото е отказът да бъде признато. Те могат да живеят и на вашата улица, да бъдат богати, или бедни, образовани, или неуки. В тях няма нищо забележително и драматично. Не са обявени за престъпници. Но най-често са солидни граждани – бизнесмени, журналисти, полицаи, военни, активни членове на партии и професионални политици. Как е възможно това? Как е възможно хората на злото да не бъдат обозначени като престъпници? Ключът е думата „обозначени”. Те са престъпници, доколкото извършват престъпления, за които не са и често няма да бъдат обвинени. Освен в случаи като с Хитлер и други доказани диктатори заедно с обкръжението им, постигнали неограничена власт, освобождаваща ги от вината  за извършеното.

 В практиката си на полицай често съм беседвал служебно с осъдени престъпници. Те почти никога не се приемат за виновни и зли. Обикновено са деструктивни и то последователно такива. Макар и пред властите да не поемат отговорност за злодеянията си, в порочността им има известна откритост. Твърдят, че са заловени и осъдени именно за това, че са „честни престъпници”. Истински лошите винаги се измъкват и остават извън затвора, казват те. Тези твърдения им служат за оправдания, но лично аз считам че са напълно прави. На тези в затвора винаги може да се постави диагноза и характеристика – като лудост, импулсивност, агресивност и липса на съвест. Но тези извън затвора нямат подобни видими недостатъци. Разграничавайки злите хора от обикновените престъпници, следва да различим злото като личностна черта от хората, извършили лоши дела. С други думи лошите дела не правят злия човек. Иначе всички щяхме да бъдем зли, защото вършим и лоши неща. Тъй като не можем да бъдем съвършени, всички ние грешим. Естествено престъпленията са с различна тежест. За греха и злото е неправилно да се степенуват. Да разбиеш банкомат, измамиш банка изглежда по-малко отвратително от това да мамиш и ограбваш бедните. Но престъплението си е престъпление. Закона прави разлика от това да мамиш бизнеса, държавата с укриване на данъци, или това, под предлог че е била с приятелки, съпругата изневерява на съпруга си. Това не променя факта, че всички тези деяния представляват лъжа. Ако сме честни към себе си, следва да признаем, че мнозина от нас съгрешават по подобен начин.

Следва... 

 СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg