Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 14:57 - УХОТО
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 854 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                     УХОТО

 

image

 

      Пускам телевизора. Погледнах веднъж, погледнах втори път и просто не можех да повярвам на очите си. Най-сетне си казах:

Това е ухо. Но ухо, голямо колкото човек. Вгледах се по-добре и наистина зад ухото се движеше още нещо. Толкова мъничко, незначително и хилаво, че просто да го съжалиш. И наистина чудноватото ухо стърчеше над малко, дребно нещо и това нещо беше...човек. С увеличително стъкло би могло дори да се различи мъничко, злобно и завистливо личице, а също и как се люшка едва различима дребна душица. Говорителят от телевизора ме убеждаваше, че огромното ухо е не само човек, а дори голям човек, просто гений. Аз обаче не вярвам никога на телевизора, когато говори за големи хора, колчем всичките можеш да ги определиш като някакви органи, но не и цели хора. Останал съм с впечатлението, че  са изопачени недъгавци, които имат от всичко по съвсем мъничко, а само от едно неизмеримо повече.

Гледайки телевизора, оставам с впечатление, че по него бродат само подобни човешки отломки, крайници и дори вътрешни органи, най вече отделителни. Най-ужасно за моето око е, че там виждам човека, разкъсан на части и най - често като безмозъчни случайности. Бродейки сред тези човешки отломки, съзирам без всякакви пророчески способности всъщност бъдещето, когато дори и тези все пак някакви човешки органи ще бъдат раздробени, молекулизирани и дори атомизирани. А бих искал в мечтите и стремежите си да съчетая отломъците в ЧОВЕК, човека на бъдещето.

Искането освобождава. Ала как се нарича това, което оковава дори Освободителя.  „Минало свършено” се зове скърането със зъби на волята, безсилна да поправи злото. Тя е безсилна свидетелка и зрителка на всичко минало и се гневи, че не може да го върне назад. Минало свършено е камъкът, който не може да се отмести. И търкаля времето камъните на гняв и негодуване и си отмъщава на пасивно гледащите. Духът на отмъщението владее съзнанието на хората, защото където има страдание трябва да има винаги и наказание. Именно „наказание” нарича себе си отмъщението. И това е самата справедливост, онзи закон на времето, според който то трябва да изяде своите чада.

И тъй като самият искащ страда поради невъзможността да върне времето назад, то и самата воля и целия живот му се превръща в наказание. Станала ли е вече волята своя избавителка? Отвикнала ли е тя от духа на отмъщението и от всякакво скърцане със зъби? И кой я научи на примирение с времето и статуквото, а не на нещо по-висше от примирение?

Нещо по-висше трябва да иска волята от примирение, а това е Промяна. Но първо тя трябва да стане в нас!

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Предишен постинг

1. born - И Гьобелс е бил дребен и с изключи...
12.08 14:11
И Гьобелс е бил дребен и с изключително остър слух... Не знаем само колко са били апартаментите му. Но със сигурност не е бил даскал по физкултура.
цитирай
2. mileidi46 - :)))
12.08 21:49
Nadminal si.. si:))
цитирай
3. djani - Чудя се, как във ВИФ не са му подарили още професура...
12.08 21:50
Апартаментите са му най-малкия проблем. Макар и да са станали за смях и обект на всеобща омраза, докато от Козяк ги подпират ще си живуркат..
цитирай
4. djani - Ох, миличка...
13.08 14:12
mileidi46 написа:
Nadminal si.. si:))


И аз като тебе, просто нямам таван! Ха-ха...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1484305
Постинги: 371
Коментари: 2539
Гласове: 3946
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031