ЗООФИЛИЯ ЛИ, ЩО ЛИ?

Забележителна е способността на медиите ни да превръщат дребнотемието в едва ли не въпрос на оцеляване и да спускат димна завеса пред важните и наложителни въпроси, стоящи пред обществото.

Значи, пускам си сутринта радио „Хоризонт” и чувам гласа на г-н Явор Гечев, рупор на небезизвестната фондация „Четири лапи” на г-жа Бриджит Бардо у нас. Същия обсъждаше с водещата безуспешните им напъни да принудят държавната и общинска администрация в страната, да се активизират в изпълнение на санкциите по Закона за защита на животните и новите членове в Наказателния кодекс, третиращи жестоко отношение към животните. Упрекваше общините, че видите ли, съставените от тях актове по ЗЗЖ за периода от 2008 г. насам, са в пъти по–малко от вече образуваните наказателни производства от полицията, само за няколко месеца. Полицията се оправила с останалата престъпност и вече с Вескомариновскии плам ще ликвидира и тази спрямо горките животни?! Сигурно очакват вече да се издават по-строги присъди за прегазено куче, отколкото за човек. На пръв поглед благородно, има резон и в това, че жестокото отношение към тях, води впоследствие и към такова към себеподобните ни. Но като всяка теза има и такава – анти. Тъй като тезата на г-н Гечев вече две десетилетия ни се набива в главите  от въпросната и подобни на нея организации, ще посоча някои анти доводи.

         Закона за защита на животните и съпътстващите го безумни наредби, на практика ликвидираха дребнофермерското ни земеделие. С поставените за момента непосилни изисквания за материални и санитарно-хигиенни  условия за отглеждането им, едва ли не като в СПА центрове,  или здравни заведения, отказват дори и малкото желаещи да развиват отрасъла. Вече няколко години молим ЕС да отлага във времето готовността ни за изпълнението им. Ежегодно хиляди дребни фермери и производители на хранителни стоки от животински произход фалират, или се отказват. Навлизат промишлените методи на производство, изискващи капитал, какъвто нямат. И най-вече масиран внос на селскостопански излишъци с неясен произход, като двадесетгодишното ирландско месо, или направо  ГМО продукти.

Г-н Гечев се оплакваше, че по-старото поколение ветеринарни специалисти не приемат новите разпоредби и не им съдействат. Но може ли да бъде и иначе?

Мнозинството от тях помнят славните „соц” времена на просперитет на селското ни стопанство. Във всяко село и паланка - пълни животновъдни комплекси, ферми и кошари, с по няколко ветеринарни доктори и зоотехници във всяка. В личните стопанства, не по малко!  Живот – рахатлък и агалък, би казал „Щастливеца” - Алеко. В ръцете им бяха всички благини - разрешителни за клане, транспорт и продажба, печати за месото в месокомбинатите и отстреляния в ловните стопанства дивеч. А сега всички са кахърни – никой не им дава  вече, дълбоко отрязани бутове, дори няма и „бели бъбреци” - свински или телешки. Самите те бяха ентусиазирани привърженици на кастрацията, но на едър добитък, тъй като това беше негласното им касапско право. Селата опустяват, а в града животновъдство не се развива. Алтернативата - съкращения, безработица или мижави, празни кабинети и от време на време  по някой собственик на куче, котка, рибки и  папагалчета. Имащи необходимото образование и дългогодишен опит, виждат безумието на  законодателите, унищожаващи животновъдството. Превърнаха страната в огромен приют за отглеждане на прогресивно нарастващата, лаеща популация.

В Татковината ни цари пълно безхаберие, или е валидна теорията за „Големия заговор”, „Световната конспирация” и каквато шашкания си помислиш. Като в Занзибар или остров Тамбукту, из нея бродят мисионери и мисионерки на  екозащитната общност от рода на „Четирите лапи” на милата Бриджит Бардо, някога известна с инициалите си „Б.Б.”.  Какво безсрамие! Каква наглост! Та ние си имаме наш роден „Б.Б”!!! И как смее чуждата „Б.Б” да се меси във вътрешните работи на държавата на нашия „Б.Б”?

Убеждават управниците, колко лош, нецивилизован и нехуманен е нашенския туземец – чичо от село, на когото не остана в кошарата дори едно теле, прасе, или  яре. По закон не му се позволява да заколи дори и пиле. Трябва компетентен ветеринар до му го упои, че коленето да е безболезнено - обезателно със сертификат за „хуманно отношение” към животните. С многобройни забрани и ограничения в селата и малките градчета, фактически се забранява отглеждането на животни със селскостопанско значение. Отворили широко път за евтини селскостопански излишъци, вносителите превърнаха страната от мащабен износител на земеделска и животновъдна продукция  в изцяло зависим от вноса потребител. Но затова пък, крайно време е измършавелите от кризата общини да поемат, според натрапеното изискване на закона – строителството във всяка община, село и паланка на приют за животни. В краен случай и сглобяем, от модулен тип. Естествено, те са насреща с технология и мениджмънт. Все още вегетиращият старозагорски  ВУЗ ще подготвя не ветеринари, а КУЧКАРИ.

Постепенно бездомните кучета се превърнаха в “свещенните крави” на прехода и на практика всяко желание за по – радикално и законосъобразно решение на въпроса среща яростния отпор на  активистите на екоорганизации, фондации и др. Учудващ е милозливия, дори мазохистичен отзвук от страна на хапаната, лаяната, заразявана с болести, одрисквана и всякак тормозена от това бедствие общественост.

            Но какъв е опита на най-напредналата страна в решаване на проблема? Естествено, това е   Америка – кумира и вожда на свободния свят! Как ще ги стигнем? Много лесно, но се иска дупе, но не разтворено, като на управляващите! И в момента в Щатите широко се използва евтаназията на излишните бездомни животни, особено в общинските приюти. Частните не остават назад. Притиснати от недостатъчен финансов ресурс, след непосилни за улично куче тестове за дружелюбност, бъркайки с дървена ръка в купата му за хранене, се отстраняват агресивните. Осиновителите се подбират  по критерии, по-строги от тези за осиновяване на бебета. В резултат, няколко милиона излишни екземпляра годишно се прехвърлят в измерението, наречено „онзи свят”. Успоредно с това се провеждат кампании, финансирани от държавата и „промоцирани” от ветеринарната общност с по-ниска цена на услугата за повсеместна кастрация на домашните любимци. В резултат на това „евнухската” кучешка общност там вече е около 90 %.    Е-е-е, тогава от къде ще дойдат помияри. За едно, две десетилетия хората са си решили проблема. Тихомълком и хитрите западняци от ЕС вършат същото, но без да вдигат шум, за да не дразнят дамите и тук-там господата със слаби нерви. Именно в „хуманните” ЕС, Канада и САЩ бяха унищожени милиони глави едър рогат добитък пред  опасността от болестта “луда крава”, въпреки че заболяванията на хора с летален изход бяха единични. Същото се прави и у нас при откриване огнище на шап. Дори някакъв си Войнов бе разпоредил да стрелят кравите със снайпери. Подобна бе ситуацията, когато се унищожаваха цели птицеферми, в които са възникнали случаи на “птичи грип”. Как никой не пророни и една сълза за полезните животинки, загиващи с милиони „на полза потребителю”? Къде са смелите екозащитници и вегетарианци? Смеят ли да се опълчат на огромната мощ на монополите, диктуващи менюто ни, включително и генно модифицирано.

            Да не забравяме, че вида „Хомо сапиенс” съществува основно от консумацията на протеини, т.е месо. Милиарди живи същества са хекатомбата на трапезата на върховния хищник. Почти по същото време на предаването с г-н Гечев течеше и „На кафе” по Нова ТВ на умницата-блондинка Гала. Там добре подготвен специалист убеждаваше аудиторията, че месото следва да е основната храна, тъй като е главен източник на протеини и едва след това хляб, зеленчуци и плодове.

         Та за зоофилията. Като понятие това е нездрав интерес към невинните животинки. Не е от вчера. Гръмовержеца Зевс е похитил прекрасната Европа, превръщайки се в красив бял бик. Интересно, но в средновековна Швеция случаите на зоофилия са били повече от тези на педофилия и хомосексуализъм. Лично аз преди години съм водил дознание срещу загоряло трудоваче, сгащено в обора от собственика на сочна магаричка, както се казва „на  калъп”. Да се учудваме ли, че тези извращения продължават да имат почва у нас и по света. Но преди всичко трябва да има здрави критерии за отношението ни към животните. Народът ни има такова от векове. Да не забравяме, че генезисът ни е скотовъден. И няма защо разни наемници на чужди „доброжелатели” да учат нацията ни на отношение към животните!

         В САЩ вече има забрана дори за отглеждане и предлагане за консумация на плодове и зеленчуци от дворното стопанство. Целта е пълна зависимост на населението от корпорациите. По-любознателните да потърсят в нета документалния филм  Food.Inc.LIMITED и ще им светне под скалпа за какво иде реч. Но пазете се от всички тях. Защото иначе... Ще ви обвинят в зоофилия, жестокост и всички смъртни грехове!

         А за да разберете цялата истина по повдигнатия проблем, трябва само да изпишете на кирилица в търсачката на „Гугъл” – „ЖИВОТ В КУЧКАРНИКА”.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg