ЗА ИЗКУСТВЕНАТА ВАГИНА

Из „Монолог на младия бик”:

„Ех време, време... Що за време,

щом няма где да го завреме,

а ти се ще до посиняване!

Туй изкуствено осеменяване,

нас импотентни ще направи,

а на горките крави

това съвсем не им се нрави.

О, зъл човек, какво направи?

За да изпълниш плана в петилетки

ни вкара семето в епруветки.”   

И така нататък... Започвам с този цитат, от това популярно по времето на „соца” анакреонтично стихотворение. Освен примитивната гумена вагина, която се подлагаше пред натопореното мъжество на възбудения бик, възседнал горката, измамена крава и поемаща сексуалното му напрежение и материал за планово осеменяване, вече имаме и съвременни надуваеми и вибриращи фалшиви обекти за човешката любов.                          
      Но излизаме от материалния и буквален контекс на гореспоменатото. Хиляди, изкушени от привидната свобода в „Интернет” коментират събития и личности, споделят политически пристрастия, мнения, вкусове, хоби, интереси, лични чувства и какво ли не. Човекът, като социално същество има нужда от споделяне, съчувствие, сподвижници. Дори и животните имат чувство за социална справедливост. В състояния са да усетят и да реагират на брутално отношение, незачитане и несправедливо предпочитание. А какво остава за човека, особено в сегашното му незавидно положение.

Попаднах на сайта „Бъзикилийкс”. Ех този „Уикилийкс”, какви неподозирани следовници има! Наистина авторите и коментиращите в сайта се надпреварват в остроумничене и дори неглижиране и унижаване на управляващите. Каква виртуална боксова круша?! Дори и аз се изкуших и изпрасках няколко нокаутиращи постинга, като почувствах почти сексуално облекчение.

         Излизайки от виртуалния „Боди билдинг”, установявам, че извън него, въпреки раздаваните съкрушителните крошета от всички трениращи, управляващите и целия ни политически „елит” са в превъзходна форма и си живеят сладкия живот в построения от тях комунизъм или капитализъм, както щете го наричайте. Умело направляваната пара на нарастващото социално напрежение води до екзалтирани оргазми, но в своевременно поставената отпреде ни виртуална вагина.

         Истинския смут и страх за кожата им настъпва едва, когато виртуалните юнаци и всички техни следовници излязат на улиците и площадите и твърдо заявят присъствието си и законните си искания. Именно тогава управляващите, паникьосани менят мнението си през пет минути и са съгласни на всякакви компромиси и отстъпки в името на оставането си на власт. Незабравимо впечатление на времето остави митинга на шофьорите пред народното събрание, за намереното удушено  дете, когато Иван Костов, едва не напълнил гащите от страх се кълнеше, че ще намери извършителите.

         Извода е ясен. Следва да се насочим не виртуално, а реално към обектите на всенародната ни любов. Едва тогава ще ни чуят и под напора на разбеснялата ни се страст, да родят това, което трябва.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg